Обезлесяване е ускорило ерозията на почвата преди 4000 години
Ново проучване навежда на мисълта, че човешка активност е ускорила ерозията на почвата преди 4000 години, заяви Юнайтед прес интеренешънъл.
Когато става въпрос за хилядолетен преиод, ерозията на почвата се диктува от придвижването на тектонски плочи и климатични промени. Но в случай че става дума за по-кратък интервал, локалното влияние на човешката активност върху ерозията може да бъде преценено.
Учени се поинтересували дали повлияната от човешката активност ерозия може да бъде изследвана в световни мащаби. За задачата анализирали проби от пластове седименти от 632 езера в целия свят.
"Езерните седименти са считани за самобитни архиви на динамичността на ерозията - съобщи Жан-Филип Жени от института "Макс Планк " за биогеохимия в Германия. - Всички процеси, свързани с пренасяне на почва и скали, оставят следи в хронологично подредените пластове седименти, които са се натрупали и съхранили на дъното на езерата. "
Като употребявали радиовъглеродно датиране, експертите датирали другите пластове езерни седименти и изследвали измененията в темповете на натрупването им.
"Събирайки данни за толкоз доста езера, за пръв път открихме обща наклонност, обвързвана с увеличено струпване на седименти през холоцена, т.е. през последните 10 хиляди години ", означи Пиер Франкюс от Френския народен институт за научни проучвания.
Като анализирали фосилизиран полен, уловен като в капан в антични езерни седименти, учените свързали ускоряването на ерозията през холоцена с промени в горската растителност, по-специално с обезлесяване.
"Бяхме разчувствани, когато констатирахме, че увеличеното струпване на седименти преди 4000 години съответствува с понижаване на дървесния полен - разясниха учените. - То свидетелства за промени в горската растителност, които на собствен ред евентуално водят до деградация на почвата и ерозия. "
Резултатите от проучването са оповестени в сп. "Протоколи на Американската академия на науките ".
Когато става въпрос за хилядолетен преиод, ерозията на почвата се диктува от придвижването на тектонски плочи и климатични промени. Но в случай че става дума за по-кратък интервал, локалното влияние на човешката активност върху ерозията може да бъде преценено.
Учени се поинтересували дали повлияната от човешката активност ерозия може да бъде изследвана в световни мащаби. За задачата анализирали проби от пластове седименти от 632 езера в целия свят.
"Езерните седименти са считани за самобитни архиви на динамичността на ерозията - съобщи Жан-Филип Жени от института "Макс Планк " за биогеохимия в Германия. - Всички процеси, свързани с пренасяне на почва и скали, оставят следи в хронологично подредените пластове седименти, които са се натрупали и съхранили на дъното на езерата. "
Като употребявали радиовъглеродно датиране, експертите датирали другите пластове езерни седименти и изследвали измененията в темповете на натрупването им.
"Събирайки данни за толкоз доста езера, за пръв път открихме обща наклонност, обвързвана с увеличено струпване на седименти през холоцена, т.е. през последните 10 хиляди години ", означи Пиер Франкюс от Френския народен институт за научни проучвания.
Като анализирали фосилизиран полен, уловен като в капан в антични езерни седименти, учените свързали ускоряването на ерозията през холоцена с промени в горската растителност, по-специално с обезлесяване.
"Бяхме разчувствани, когато констатирахме, че увеличеното струпване на седименти преди 4000 години съответствува с понижаване на дървесния полен - разясниха учените. - То свидетелства за промени в горската растителност, които на собствен ред евентуално водят до деградация на почвата и ерозия. "
Резултатите от проучването са оповестени в сп. "Протоколи на Американската академия на науките ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ




