Ново изследване на УНИЦЕФ хвърля светлина върху нагласите към децата с увреждания в България
Ново проучване на УНИЦЕФ хвърля светлина върху настройките към децата с увреждания в България. Интересната статистика публикуваме в подтекста на Проект " Пътят на другите ", който се реализира от Varna24.bg с поддръжката на Община Варна, Фонд " Култура " в направление " Медийни планове ".
Около 80% от родителите на деца до 6-годишна възраст без увреждания считат, че децата с физически или интелектуални увреждания страдат заради отрицателни настройки към тях. Също толкоз и от родителите на деца с увреждания се съгласяват с това изказване. Това са част от изводите от национално проучване на УНИЦЕФ България, което се концентрира върху обществените правила към децата с увреждане и усложнение в развиването от 0 до 6 години и е осъществено от социологическа организация " Глобал Метрикс “. То е направено измежду родители на деца с увреждания до 6-годишна възраст, родители на деца без увреждания в същата възрастова група, здравни експерти и експерти в обществени услуги. В рамките на изследването са извършени също фокус групи с родители, както и дълбочинни изявленията с деца и експерти.
Изследването хвърля светлина върху това какво хората възприемат като увреждане и какво не; какви са настройките на родителите на деца с увреждания и на деца без увреждания; какви са настройките към институциите и политиките за деца с увреждания (образователна система и приобщаващо обучение, здравни услуги, живот в/извън семейството), както и какви са настройките измежду самите деца и младежи – както такива с увреждания, по този начин и без. Целта е да се потвърди причинно-следствена връзка сред преобладаващите обществени правила и рисковете от обществено изключване и нарушение правата на децата с увреждания и усложнения в развиването и да насочи вниманието към потребността от цялостна система за ранна намеса при децата на възраст 0-6 година в България.
Емоции във връзка с децата с увреждания
Изпитването на страдание е съществена страст съгласно резултатите от проучването. 66% от родителите на деца с увреждания са изцяло или ненапълно съгласни с изказванието: " Жал ми е за фамилии, в които има деца с увреждания, тъй като са жертва на злополучни условия. “ Сред здравните експерти 57% са съгласни с това изказване, а измежду експертите в обществени услуги – 33%.
Според данни от фокус групи с родители на деца без увреждания, децата с увреждания са " отбягвани “ и постоянно са " изолирани “, тъй като са " разнообразни “ и " странни “. Открояват се настройките, че децата с увреждания са по-неуверени и по-зависими/безпомощни от останалите деца, а децата без увреждания – по-независими/по-силни от децата с увреждания. Родителите изпитват главно страсти на жал и емпатия – " страдание “, " състрадание “, " съчувствие “, " схващане “, " те не са отговорни, че са се родили по този начин “. Безсилието да се помогне на децата в потребност води до самообвинение и поражда " възприятие за виновност “.
52% от родителите на деца без увреждания споделят, че изпитват страдание към децата с увреждания, 34 на 100 признават, че се усещат несигурни, защото не знаят по какъв начин да се държат с тях, а 35 на 100 се усещат неловко и им е мъчно да се провиснал. Все отново общо 93% от запитаните споделят също, че пробват да се държат обикновено и да не обръщат внимание на увреждането.
" Дефектни “ или " естествени “ са децата с увреждания?
От позиция на родителите на деца без увреждания децата с интелектуални увреждания биват определяни като " дефектни “ от 10,5%. Анкетираните с по-ниско обучение, както и тези на възраст под 24 година и над 45 година по-често дефинират децата с интелектуални увреждания като " дефектни “. 44% от родителите са изцяло съгласни или ненапълно съгласни, че децата с физически увреждания са разнообразни от " това, което е обикновено “, като тези проценти още веднъж са по-високи за децата с интелектуални увреждания – 54%.
Сред родителите на деца с увреждания 6% са на мнение, че децата с физически увреждания са " дефектни “, до момента в който във връзка с интелектуалните увреждания – към 16%. Родителите на деца с увреждания доста по-често дефинират децата като " дефектни “ от отглеждащите деца със усложнения.
Нагласи, свързани с образованието
Около 80% от родителите на деца без увреждания са изцяло или ненапълно съгласни, че децата с физически или интелектуални увреждания имат потребност от специфични просветителни институции (например специфични учебни заведения или центрове).
Според родителите на деца с увреждания потребността от специфични просветителни институции е по-голяма при децата с интелектуални увреждания, в сравнение с при децата с физически увреждания. Въпреки това и за двете групи деца има високи равнища на единодушие с това изказване. Отглеждащите дете с увреждане по-често споделят мнението, че децата с интелектуални увреждания би трябвало да бъдат в специфични просветителни институции, до момента в който при полагащите грижи за деца със усложнения в развиването се следи противоположна наклонност.
Сред родителите на деца без увреждания доминират настройките, че в множеството случаи отношението към децата с физически увреждания и интелектуални усложнения на възраст 3–6 години не е същото, каквото е към връстниците им. Респондентите считат, че в детската градина те постоянно са изключвани или ограничавани в цялостното си развиване и приобщаване заради тяхното увреждане или усложнение.
Според интервюираните специалисти постоянно децата със усложнения в развиването, даже да са включени в образователния развой и да участват в класната стая, не са сполучливо приобщени към колектива. Обичайно са позиционирани най-отзад и в профил в самите стаи, придружавани са от възрастен – родител или различен в ролята на персонален помощник, и в случай че са тихи и спокойни, остават съвсем незабележими.
От позиция на родителите на деца без увреждания, взели участие във фокус групи, настройките по отношение на опцията децата с увреждания да бъдат в обща група в детската градина дружно с деца без усложнения в развиването, зависи от степента на увреждане на детето, от една страна, а от друга – от съществуването на експерт, отраслов чиновник.
Според фокус групите с родители на деца с увреждания техният опит постоянно е обвързван с подписки против включването на децата и неналичието на потенциал да се посрещнат просветителните им потребности в границите на образователните заведения. Според родителите в образованието има доста наредби, които на доктрина подсигуряват използване на приобщаващото обучение като част от държавната политика, само че в действителност " всичко е единствено на хартия “. Така да вземем за пример в детска градина са отказали да одобряват дете със синдром на Даун, защото са се тормозили да не болести останалите деца. Майка от Севлиево споделя по какъв начин в всекидневен диалог шефът на детската градина, която детето посещава понастоящем, я принуждава да му обезпечи частен преподавател. Друго изискване в границите на просветителната система, което постоянно нарушава правата на децата с увреждания и усложнения в развиването, е физически недостъпната среда.
Как се отнася обществото към фамилиите на деца с увреждания?
Преобладаващата част (близо 59%) от интервюираните родители на деца с увреждания декларират, че близките всекидневно се отнасят към тях с почитание. Регистрирани са ниски стойности във връзка с форми на тормоз (2%), обиди (3%), неприятно обслужване на обществени места, като магазини и заведения за хранене (3%), или демонстрация на по-малко вежливост, в сравнение с към други хора (4%). Приблизително по към 7% от родителите заявяват за форми на дискриминационно отношение към тях и показват, че доста постоянно " хората заобикалят контакт с тях “, " държат се по този начин, като че ли се плашат от тях “ или показват отношение " като че ли считат, че те (родителите на деца с увреждания) не са умни “.
Данните от фокус групите с родители на деца с увреждания се разминават с горепосочените. Те споделят, че ежедневно се сблъскват с неуместни мнения и държание към децата си. " Плюят си в пазвата, чукат на дърво – на никого не му става прелестно, като те гледа. “ Родителите споделят, че е неприятна процедура хората да вършат мнения пред децата, въпреки и доброжелателно, за положението им, изключително когато детето към този момент е огромно и осъзнава усложнението си, както и да използват израза " такива деца “, който постоянно употребяват даже експерти. Родителите описват за обстановки, в които други родители не разрешават на децата си да играят с техните, защото се тормозят от подражателство и отрицателно повлияване в развиването на личните си деца. Споделят за друго, отрицателно отношение, което получават от страна на учителите в детските градини, от лекарите, от съседите, от приятелския си кръг.
Характеристики на фамилиите на деца с увреждания
Близо 55% от интервюираните родители на деца без увреждания считат, че фамилиите на деца с увреждания постоянно имат покровителствено отношение към детето си, което води до изолираност от другите. 23 на 100 са на мнение, че фамилиите на деца с увреждания се пробват да ги скрият, а 18% - че фамилиите на деца с увреждания се срамят от това.
Нагласи, свързани със здравната система
88% от родителите на деца без увреждания са изцяло или ненапълно съгласни, че децата с физически увреждания се нуждаят от обособени здравни услуги, съвсем 80% са съгласни за същото за децата с интелектуални увреждания.
Родителите на деца с увреждания споделят във фокус групите неприятни чувства и усещания от здравната грижа. Споделят, че опитът им от съвещания с лекари е отрицателен, защото постоянно по-късно, вместо да бъдат ориентирани, се усещат по-объркани от преди.
Нагласи към институциите и политиките
Около 75% от родителите на деца с увреждания са изцяло или ненапълно съгласни, че децата с физически или интелектуални увреждания не могат да се впишат в обществото без финансова помощ. При родителите на деца без увреждания числата са сходни – 77% са съгласни, че децата с физически увреждания не могат да се впишат в обществото без финансова помощ за техните фамилии. По отношение на децата с интелектуални увреждания равнището е 71%.
62% от родителите на деца без увреждания считат, че фамилиите на деца с увреждания не са в тежест на обществото. Това мнение се споделя и от 56% от здравните експерти и 67% от експертите в обществени услуги.
Данните от фокус групите с родители на деца с увреждания и усложнения в развиването сочат също, че те не се усещат задоволително включени в изработването на политики, които директно засягат тях и децата им.
" За УНИЦЕФ е значимо всяко дете да има допустимо най-хубавия старт в живота. Това включва поддръжка за родителите, работа с експертите, битка с всевъзможен вид публични предубеждения и отрицателни настройки към децата с увреждания, които към момента попречват навременния им достъп до услуги. Тенденциите от проучването демонстрират, че обстановката се усъвършенства, само че има още доста работа за извършване, тъй че децата, изключително най-уязвимите, да могат да разпрострат капацитета си ", съобщи Кристина де Бройн, Представител на УНИЦЕФ в България.
Изследването е извършено за първи път по нова методология на районния офис на УНИЦЕФ за Европа и Централна Азия в партньорство с Университета Дрексел.
Контекстът в България
България е основала правна рамка и институционални условия за обезпечаване на намеса в ранна детска възраст за деца със усложнения в развиването. Съществува система за първично опазване на здравето от общопрактикуващи лекари и извънболнични педиатри, които следва да обезпечават профилактични грижи за всички деца, както и да реализират постоянно наблюдаване и оценка на цялостното детско развиване и растежа. Диагностика, лекуване и рехабилитация за характерни положения и увреждания са налични през здравната система, а в системата на обществените услуги е въведена услугата " ранна намеса на уврежданията “. Независимо от това, в България липсва систематичен метод за обезпечаване на ранна намеса за всички деца, които имат потребност от такава, с което да се подкрепи детето да развие своя цялостен капацитет.
УНИЦЕФ България поддържа въвеждането на систематичен метод към ранната детска намеса, който включва координирани старания в границите на системата на опазването на здравето за възстановяване на мониторинга на ранното детско развиване и ранно разкриване на усложнения в развитието; определяне на механизми за ориентиране на деца, изложени на риск от усложнения в развиването, към общностни услуги за ранна интервенция; даване на качествени, семейно-ориентирани услуги; и поддръжка за равномерен преход към приобщаващо ранно обучение и грижи. Системният метод се вкарва в 5 общини (Нова Загора, Сливен, Стара Загора, Хасково и Чирпан) като част от самодейността за пилотиране на Европейската гаранция за детето, както и по линия на партньорство сред УНИЦЕФ и Фондация H&M на световно равнище.
" Голямата цел, която си слагаме, е да помогнем да страната да внедри систематичен метод в ранната намеса в цялата страна – по модела, който ние построяваме сега в няколко основни района “, съобщи още Кристина де Бройн.
Очакваме вашите мнения и споделен опит в " Пътят на другите " на [email protected] или тел. 0888 532624
Около 80% от родителите на деца до 6-годишна възраст без увреждания считат, че децата с физически или интелектуални увреждания страдат заради отрицателни настройки към тях. Също толкоз и от родителите на деца с увреждания се съгласяват с това изказване. Това са част от изводите от национално проучване на УНИЦЕФ България, което се концентрира върху обществените правила към децата с увреждане и усложнение в развиването от 0 до 6 години и е осъществено от социологическа организация " Глобал Метрикс “. То е направено измежду родители на деца с увреждания до 6-годишна възраст, родители на деца без увреждания в същата възрастова група, здравни експерти и експерти в обществени услуги. В рамките на изследването са извършени също фокус групи с родители, както и дълбочинни изявленията с деца и експерти.
Изследването хвърля светлина върху това какво хората възприемат като увреждане и какво не; какви са настройките на родителите на деца с увреждания и на деца без увреждания; какви са настройките към институциите и политиките за деца с увреждания (образователна система и приобщаващо обучение, здравни услуги, живот в/извън семейството), както и какви са настройките измежду самите деца и младежи – както такива с увреждания, по този начин и без. Целта е да се потвърди причинно-следствена връзка сред преобладаващите обществени правила и рисковете от обществено изключване и нарушение правата на децата с увреждания и усложнения в развиването и да насочи вниманието към потребността от цялостна система за ранна намеса при децата на възраст 0-6 година в България.
Емоции във връзка с децата с увреждания
Изпитването на страдание е съществена страст съгласно резултатите от проучването. 66% от родителите на деца с увреждания са изцяло или ненапълно съгласни с изказванието: " Жал ми е за фамилии, в които има деца с увреждания, тъй като са жертва на злополучни условия. “ Сред здравните експерти 57% са съгласни с това изказване, а измежду експертите в обществени услуги – 33%.
Според данни от фокус групи с родители на деца без увреждания, децата с увреждания са " отбягвани “ и постоянно са " изолирани “, тъй като са " разнообразни “ и " странни “. Открояват се настройките, че децата с увреждания са по-неуверени и по-зависими/безпомощни от останалите деца, а децата без увреждания – по-независими/по-силни от децата с увреждания. Родителите изпитват главно страсти на жал и емпатия – " страдание “, " състрадание “, " съчувствие “, " схващане “, " те не са отговорни, че са се родили по този начин “. Безсилието да се помогне на децата в потребност води до самообвинение и поражда " възприятие за виновност “.
52% от родителите на деца без увреждания споделят, че изпитват страдание към децата с увреждания, 34 на 100 признават, че се усещат несигурни, защото не знаят по какъв начин да се държат с тях, а 35 на 100 се усещат неловко и им е мъчно да се провиснал. Все отново общо 93% от запитаните споделят също, че пробват да се държат обикновено и да не обръщат внимание на увреждането.
" Дефектни “ или " естествени “ са децата с увреждания?
От позиция на родителите на деца без увреждания децата с интелектуални увреждания биват определяни като " дефектни “ от 10,5%. Анкетираните с по-ниско обучение, както и тези на възраст под 24 година и над 45 година по-често дефинират децата с интелектуални увреждания като " дефектни “. 44% от родителите са изцяло съгласни или ненапълно съгласни, че децата с физически увреждания са разнообразни от " това, което е обикновено “, като тези проценти още веднъж са по-високи за децата с интелектуални увреждания – 54%.
Сред родителите на деца с увреждания 6% са на мнение, че децата с физически увреждания са " дефектни “, до момента в който във връзка с интелектуалните увреждания – към 16%. Родителите на деца с увреждания доста по-често дефинират децата като " дефектни “ от отглеждащите деца със усложнения.
Нагласи, свързани с образованието
Около 80% от родителите на деца без увреждания са изцяло или ненапълно съгласни, че децата с физически или интелектуални увреждания имат потребност от специфични просветителни институции (например специфични учебни заведения или центрове).
Според родителите на деца с увреждания потребността от специфични просветителни институции е по-голяма при децата с интелектуални увреждания, в сравнение с при децата с физически увреждания. Въпреки това и за двете групи деца има високи равнища на единодушие с това изказване. Отглеждащите дете с увреждане по-често споделят мнението, че децата с интелектуални увреждания би трябвало да бъдат в специфични просветителни институции, до момента в който при полагащите грижи за деца със усложнения в развиването се следи противоположна наклонност.
Сред родителите на деца без увреждания доминират настройките, че в множеството случаи отношението към децата с физически увреждания и интелектуални усложнения на възраст 3–6 години не е същото, каквото е към връстниците им. Респондентите считат, че в детската градина те постоянно са изключвани или ограничавани в цялостното си развиване и приобщаване заради тяхното увреждане или усложнение.
Според интервюираните специалисти постоянно децата със усложнения в развиването, даже да са включени в образователния развой и да участват в класната стая, не са сполучливо приобщени към колектива. Обичайно са позиционирани най-отзад и в профил в самите стаи, придружавани са от възрастен – родител или различен в ролята на персонален помощник, и в случай че са тихи и спокойни, остават съвсем незабележими.
От позиция на родителите на деца без увреждания, взели участие във фокус групи, настройките по отношение на опцията децата с увреждания да бъдат в обща група в детската градина дружно с деца без усложнения в развиването, зависи от степента на увреждане на детето, от една страна, а от друга – от съществуването на експерт, отраслов чиновник.
Според фокус групите с родители на деца с увреждания техният опит постоянно е обвързван с подписки против включването на децата и неналичието на потенциал да се посрещнат просветителните им потребности в границите на образователните заведения. Според родителите в образованието има доста наредби, които на доктрина подсигуряват използване на приобщаващото обучение като част от държавната политика, само че в действителност " всичко е единствено на хартия “. Така да вземем за пример в детска градина са отказали да одобряват дете със синдром на Даун, защото са се тормозили да не болести останалите деца. Майка от Севлиево споделя по какъв начин в всекидневен диалог шефът на детската градина, която детето посещава понастоящем, я принуждава да му обезпечи частен преподавател. Друго изискване в границите на просветителната система, което постоянно нарушава правата на децата с увреждания и усложнения в развиването, е физически недостъпната среда.
Как се отнася обществото към фамилиите на деца с увреждания?
Преобладаващата част (близо 59%) от интервюираните родители на деца с увреждания декларират, че близките всекидневно се отнасят към тях с почитание. Регистрирани са ниски стойности във връзка с форми на тормоз (2%), обиди (3%), неприятно обслужване на обществени места, като магазини и заведения за хранене (3%), или демонстрация на по-малко вежливост, в сравнение с към други хора (4%). Приблизително по към 7% от родителите заявяват за форми на дискриминационно отношение към тях и показват, че доста постоянно " хората заобикалят контакт с тях “, " държат се по този начин, като че ли се плашат от тях “ или показват отношение " като че ли считат, че те (родителите на деца с увреждания) не са умни “.
Данните от фокус групите с родители на деца с увреждания се разминават с горепосочените. Те споделят, че ежедневно се сблъскват с неуместни мнения и държание към децата си. " Плюят си в пазвата, чукат на дърво – на никого не му става прелестно, като те гледа. “ Родителите споделят, че е неприятна процедура хората да вършат мнения пред децата, въпреки и доброжелателно, за положението им, изключително когато детето към този момент е огромно и осъзнава усложнението си, както и да използват израза " такива деца “, който постоянно употребяват даже експерти. Родителите описват за обстановки, в които други родители не разрешават на децата си да играят с техните, защото се тормозят от подражателство и отрицателно повлияване в развиването на личните си деца. Споделят за друго, отрицателно отношение, което получават от страна на учителите в детските градини, от лекарите, от съседите, от приятелския си кръг.
Характеристики на фамилиите на деца с увреждания
Близо 55% от интервюираните родители на деца без увреждания считат, че фамилиите на деца с увреждания постоянно имат покровителствено отношение към детето си, което води до изолираност от другите. 23 на 100 са на мнение, че фамилиите на деца с увреждания се пробват да ги скрият, а 18% - че фамилиите на деца с увреждания се срамят от това.
Нагласи, свързани със здравната система
88% от родителите на деца без увреждания са изцяло или ненапълно съгласни, че децата с физически увреждания се нуждаят от обособени здравни услуги, съвсем 80% са съгласни за същото за децата с интелектуални увреждания.
Родителите на деца с увреждания споделят във фокус групите неприятни чувства и усещания от здравната грижа. Споделят, че опитът им от съвещания с лекари е отрицателен, защото постоянно по-късно, вместо да бъдат ориентирани, се усещат по-объркани от преди.
Нагласи към институциите и политиките
Около 75% от родителите на деца с увреждания са изцяло или ненапълно съгласни, че децата с физически или интелектуални увреждания не могат да се впишат в обществото без финансова помощ. При родителите на деца без увреждания числата са сходни – 77% са съгласни, че децата с физически увреждания не могат да се впишат в обществото без финансова помощ за техните фамилии. По отношение на децата с интелектуални увреждания равнището е 71%.
62% от родителите на деца без увреждания считат, че фамилиите на деца с увреждания не са в тежест на обществото. Това мнение се споделя и от 56% от здравните експерти и 67% от експертите в обществени услуги.
Данните от фокус групите с родители на деца с увреждания и усложнения в развиването сочат също, че те не се усещат задоволително включени в изработването на политики, които директно засягат тях и децата им.
" За УНИЦЕФ е значимо всяко дете да има допустимо най-хубавия старт в живота. Това включва поддръжка за родителите, работа с експертите, битка с всевъзможен вид публични предубеждения и отрицателни настройки към децата с увреждания, които към момента попречват навременния им достъп до услуги. Тенденциите от проучването демонстрират, че обстановката се усъвършенства, само че има още доста работа за извършване, тъй че децата, изключително най-уязвимите, да могат да разпрострат капацитета си ", съобщи Кристина де Бройн, Представител на УНИЦЕФ в България.
Изследването е извършено за първи път по нова методология на районния офис на УНИЦЕФ за Европа и Централна Азия в партньорство с Университета Дрексел.
Контекстът в България
България е основала правна рамка и институционални условия за обезпечаване на намеса в ранна детска възраст за деца със усложнения в развиването. Съществува система за първично опазване на здравето от общопрактикуващи лекари и извънболнични педиатри, които следва да обезпечават профилактични грижи за всички деца, както и да реализират постоянно наблюдаване и оценка на цялостното детско развиване и растежа. Диагностика, лекуване и рехабилитация за характерни положения и увреждания са налични през здравната система, а в системата на обществените услуги е въведена услугата " ранна намеса на уврежданията “. Независимо от това, в България липсва систематичен метод за обезпечаване на ранна намеса за всички деца, които имат потребност от такава, с което да се подкрепи детето да развие своя цялостен капацитет.
УНИЦЕФ България поддържа въвеждането на систематичен метод към ранната детска намеса, който включва координирани старания в границите на системата на опазването на здравето за възстановяване на мониторинга на ранното детско развиване и ранно разкриване на усложнения в развитието; определяне на механизми за ориентиране на деца, изложени на риск от усложнения в развиването, към общностни услуги за ранна интервенция; даване на качествени, семейно-ориентирани услуги; и поддръжка за равномерен преход към приобщаващо ранно обучение и грижи. Системният метод се вкарва в 5 общини (Нова Загора, Сливен, Стара Загора, Хасково и Чирпан) като част от самодейността за пилотиране на Европейската гаранция за детето, както и по линия на партньорство сред УНИЦЕФ и Фондация H&M на световно равнище.
" Голямата цел, която си слагаме, е да помогнем да страната да внедри систематичен метод в ранната намеса в цялата страна – по модела, който ние построяваме сега в няколко основни района “, съобщи още Кристина де Бройн.
Очакваме вашите мнения и споделен опит в " Пътят на другите " на [email protected] или тел. 0888 532624
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ