Ново изследване на учени от Северозападния университет в САЩ предизвика

Ново проучване на учени от Северозападния университет в Съединени американски щати провокира паника за бъдещето на университетските проучвания. Данните демонстрират, че публикуването на лъжлива научна продукция пораства с по-бързи темпове от тази на законната просвета – наклонност, която подкопава доверието в целия проучвателен развой.

В продължение на близо четири века съществува неписан контракт сред науката и страната: учените доближават до познания, които са потребни за икономическото и общественото развиване на света, а в подмяна получават постоянна кариера, положително възнаграждение и публично самопризнание. Това е модел, който работи дейно и е следен в множеството елементи на света.

Днес обаче системата, в която са включени откриватели, университети, държавни организации, частни компании и платформи за разпространяване, демонстрира признаци на разпад. Публикация в Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS) показва, че в ера на огромна и мощно профилирана просвета цената на труда все по-рядко се прави оценка по неговите действителни качества. Вместо това преобладават количествени индикатори – брой научни публикации, брой цитати, позиции в ранглисти на интернационалните университети, награди и други самопризнания.

„ Тези знаци бързо се трансфораха в цели сами по себе си, което докара до безконтролна конкуренция и възходящо неравноправие в разпределението на ресурсите, тласъците и премиите “, предизвестяват създателите.

А резултатът е растеж в научните измами – без значение дали става въпрос за подправени проучвания и плагиатство, или за покупко-продажба на авторство и цитати. „ Използването на числови метрики за оценка на планове и експерти предизвиква търсенето на директни пътища “, разяснява Пере Пугдомeнек, ръководител на Комитета по научна нравственос в Каталуния (CIR-CAT).

Екипът на професор Луис А. Н. Амарал от катедрата по инженерни науки и приложна математика в Северозападния университет открива, че измамите постоянно са част от проведени мрежи, работещи редовно за подкопаване на научната интегритет.

Анализът обгръща големи масиви от данни за оттеглени изявления, публицистични архиви и повтаряне на изображения. Използвани са бази като Web of Science, Scopus, PubMed/MEDLINE, OpenAlex, както и описи с издания, отстранени поради нарушени етични или качествени стандарти. Данни от Retraction Watch, мнения в PubPeer и публицистични метаданни допълват картината.

Резултатите разкриват активността на така наречен papermills – организации, които всеобщо създават нискокачествени ръкописи и ги продават на учени, търсещи бърза обява. Често тези материали съдържат фалшифицирани данни, манипулирани или откраднати изображения, плагиатство и даже физически невъзможни изказвания. „ Тези мрежи са всъщност незаконни организации, които фалшифицират процеса на просвета “, споделя Амарал в изказване на университета.

Според учените от ден на ден откриватели се включват в сходни мрежи – освен с цел да купят подготвени научни публикации, само че и с цел да си обезпечат цитирания или позиции на съавтор, като по този начин основават подправен авторитет.

За да задълбочат разбора, екипът създава автоматизирана система за разкриване на публикации от papermills. Тестовете в областта на инженерството на материалите демонстрират изявления, в които създателите неточно разказват употребяваните принадлежности – симптом за евентуална машинация. Сред засечените са и публикации в влиятелни издания като PLOS ONE.

Друг метод на мрежите е да поемат контрола над закрити или нефункциониращи списания, като употребяват имената и уеб страниците им, с цел да придадат легитимност на подправени изявления. „ Има потребност от медиатор, който да свърже всички страни – създатели на публикациите, искащи да платят за авторство, издания, които да ги разгласяват, и редактори, подготвени да одобряват материала. В процеса се завъртат милиони долари “, споделя Амарал.

За да спрат тази вълна, откривателите оферират някои решения, в това число по-строг публицистичен надзор, по-ефективни способи за засичане на подправена просвета, по-добро схващане на мрежите, които я улесняват, и радикална смяна в системата за стимулиране на учените.

Нуждата от дейности е още по-належаща с навлизането на AI в основаването и разпространението на научно познание.

„ Ако не сме подготвени да се оправим с тези измами, които към този момент се случват, сигурно не сме подготвени за това, което генеративният изкуствен интелект може да аргументи на научната литература “, предизвестява доктор Рийс Ричардсън, постдокторант в катедрата по инженерство на Северозападния университет, както и водещ създател на изследването. „ Нямаме визия какво ще попадне в научната база, кое ще бъде възприето като факт и кое ще послужи за образование на бъдещи AI модели, които по-късно ще пишат нови публикации. “