"Искрица живот" - най-личният роман на Ремарк
Ново издание на класиката на Ерих Мария Ремарк " Искрица живот " е към този момент на българския пазар . В романа си създателят разказва ужаса на немските концлагери по време на Втората международна война, само че и вярата, че можем да спасим даже самия живот. Книгата е отдадена на сестра му Елфриде Шолц, самата тя жертва е жертва на нацизма.
" Творчеството на Ремарк е едно от най-знаковите за интервала на това изгубено потомство - очевидец на ужасите на Първата международна война и на Втората международна война. " Искрица живот " е може би най-личният разказ на Ремарк . И поради сестра му, която е била фешън дизайнер и екзекутирана в затвор в Берлин. Той се пробва да вдъхне вяра на всички, които стават очевидци на тези ужаси. Това е и една от най-тежките книги на Ремарк за четене ", сподели в изявление за предаването " 12+3 " Темз Арабаджиева от издателството на книгата.
509 е пандизчия в немски концентрационен лагер. Той от дълго време няма име, той е единствено номер. Един от многото, обречени да работят до гибел. 509 е оживял към този момент 10 години, претърпял е унижения, апетит и мъчения, изгубил е другари и от дълго време е спрял да се надява. Докато едно необикновено събитие не му вдъхва искрица живот. Изненадващо, близкият град е бомбардиран от съюзнически самолети. Възможно ли е германците в последна сметка да губят войната? Възможно ли е въпреки всичко да има вяра.
509 взема решение да направи всичко допустимо да оцелее и да се бори. Да окаже опозиция, колкото и тялото му да е едва, колкото и близо да наподобява гибелта. Есесовците стават все по-жестоки, само че и по-невнимателни, по-разтревожени. Някъде там, оттатък ужасите, вярата разпалва голям пожар и искрици от него доближават даже до най-отчаяните. Смелите пандизчии са подготвени да се съпротивляват. И даже да умрат във войната, ще умрат в битка, както те са решили. За да победи животът.
Ремарк е роден на 22 юни 1898 година в Оснабрюк, Северна Германия, с рождено име Ерих Паул Ремарк. Литературният му псевдоним е Ерих Мария Ремарк – Мария е фамилното име на майка му. Първите му литературни опити са, когато е на 16 години – написа няколко есета, стихотворения и началото на разказ - бъдещия „ Мансардата на бляновете “. В разгара на Първата международна война Ремарк навършва 18 години и е мобилизиран в армията. На 12 юни 1917 година е изпратен на Западния фронт в региона на Ам Лангле във Френска Фландрия в състава на Втора гвардейска аварийна дивизия, а на 26 юни е трансфериран в Западна Фландрия в региона на Торхаут и Хаутхьолст. На 31 юли е ранен от шрапнел в левия крайник, дясната ръка и врата и е трансфериран във военна болница в Германия, където остава до края на войната.
След края на Първата международна война Ремарк довършва образованието си за преподавател и от 1 август 1919 година е начален преподавател. По това време приключва романа " Мансардата на бляновете ", който е оповестен през 1920 година. Същата година напуща учебното заведение в Нане, поставяйки завършек на учителската си кариера. През идващите години Ерих Мария Ремарк сменя голям брой разнообразни специалности – библиотекар, търговец, публицист и редактор . Първата му платена работа, обвързвана с писане, е на създател на механически текстове за производителя на автомобилни гуми " Континентал ". Като редактор на хановерския рекламен вестник " Ехо континентал " Ремарк пътува из доста страни – Италия, Швейцария, България, Турция. Сред известните му произведения са " На Западния фронт нищо ново ", " Триумфалната арка ", " Време да се живее и време да се мре ", " Черният обелиск ", " Нощ в Лисабон ", " Обетована земя ", " Сенки в парадайса ".
Интервю с Темз Арабаджиева можете да чуете в звуковия файл.
" Творчеството на Ремарк е едно от най-знаковите за интервала на това изгубено потомство - очевидец на ужасите на Първата международна война и на Втората международна война. " Искрица живот " е може би най-личният разказ на Ремарк . И поради сестра му, която е била фешън дизайнер и екзекутирана в затвор в Берлин. Той се пробва да вдъхне вяра на всички, които стават очевидци на тези ужаси. Това е и една от най-тежките книги на Ремарк за четене ", сподели в изявление за предаването " 12+3 " Темз Арабаджиева от издателството на книгата.
509 е пандизчия в немски концентрационен лагер. Той от дълго време няма име, той е единствено номер. Един от многото, обречени да работят до гибел. 509 е оживял към този момент 10 години, претърпял е унижения, апетит и мъчения, изгубил е другари и от дълго време е спрял да се надява. Докато едно необикновено събитие не му вдъхва искрица живот. Изненадващо, близкият град е бомбардиран от съюзнически самолети. Възможно ли е германците в последна сметка да губят войната? Възможно ли е въпреки всичко да има вяра. 509 взема решение да направи всичко допустимо да оцелее и да се бори. Да окаже опозиция, колкото и тялото му да е едва, колкото и близо да наподобява гибелта. Есесовците стават все по-жестоки, само че и по-невнимателни, по-разтревожени. Някъде там, оттатък ужасите, вярата разпалва голям пожар и искрици от него доближават даже до най-отчаяните. Смелите пандизчии са подготвени да се съпротивляват. И даже да умрат във войната, ще умрат в битка, както те са решили. За да победи животът.
Ремарк е роден на 22 юни 1898 година в Оснабрюк, Северна Германия, с рождено име Ерих Паул Ремарк. Литературният му псевдоним е Ерих Мария Ремарк – Мария е фамилното име на майка му. Първите му литературни опити са, когато е на 16 години – написа няколко есета, стихотворения и началото на разказ - бъдещия „ Мансардата на бляновете “. В разгара на Първата международна война Ремарк навършва 18 години и е мобилизиран в армията. На 12 юни 1917 година е изпратен на Западния фронт в региона на Ам Лангле във Френска Фландрия в състава на Втора гвардейска аварийна дивизия, а на 26 юни е трансфериран в Западна Фландрия в региона на Торхаут и Хаутхьолст. На 31 юли е ранен от шрапнел в левия крайник, дясната ръка и врата и е трансфериран във военна болница в Германия, където остава до края на войната.
След края на Първата международна война Ремарк довършва образованието си за преподавател и от 1 август 1919 година е начален преподавател. По това време приключва романа " Мансардата на бляновете ", който е оповестен през 1920 година. Същата година напуща учебното заведение в Нане, поставяйки завършек на учителската си кариера. През идващите години Ерих Мария Ремарк сменя голям брой разнообразни специалности – библиотекар, търговец, публицист и редактор . Първата му платена работа, обвързвана с писане, е на създател на механически текстове за производителя на автомобилни гуми " Континентал ". Като редактор на хановерския рекламен вестник " Ехо континентал " Ремарк пътува из доста страни – Италия, Швейцария, България, Турция. Сред известните му произведения са " На Западния фронт нищо ново ", " Триумфалната арка ", " Време да се живее и време да се мре ", " Черният обелиск ", " Нощ в Лисабон ", " Обетована земя ", " Сенки в парадайса ".
Интервю с Темз Арабаджиева можете да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ