Народното творчество: Новият стар кмет (народна приказка от Смолянско)
Новият остарял кмет
(народна приказка от Смолянско)
Отдавна, от дълго време, преди доста години в едно село си избрали хората кмет. Кметувал той 12 години, до момента в който най-сетне селяните викнали " аман " от него, от тоя грабител ниеден. Решили да го махнат, да го сменят, но и да го санкционират.
Най-умният селяндур рекъл на другия:
– Слушайте, комшие, дайте да го съблечем гол, па да го намажем с мед. После ще го вържем за едно дърво на слънце, та мухите да го хапят чак до вечерта.
Речено – сторено. Всички били съгласни. Донесли меда, съблекли кмета, вързали го за дървото, намазали го с мед и го оставили да го хапят мухите. Скоро цялото тяло на кмета се покрило с мухи, - хапали го, яли го...
По едно време на един от селяните му досвидяло, извадил една забрадка и почнал да маха, да гони мухите. Ала осъденият кмет тихичко му рекъл:
– Недей, приятелю, остави ги! Недей ги пъди, тъй като тия ме ядат 12 часа и към този момент се наядоха. Остави ги, че в случай че ги изгониш, ще дойдат още по-гладни и ще ме довършат! Недей!
Колкото и тихичко да приказвал, чули го селяните.
– Чакайте – рекли си селяните – я да го отвържем и да го не сменяме, че и той към този момент се е наял. Ако турим някой нов и гладен кмет, ще ни дояде и ще ни довърши.
Отвързали остарелия кмет, изкъпали го, облекли го и му викнали:
– Честито, кмете, честито!
Текст и фотография: Мария Тонева
