Литературата трябва да ни накара да мислим
Новият разказ на издателство " Парадокс " - " В името на Отца (и Сина) " от малтийския публицист Имануел Мифсуд (превод Азиз Шакир-Таш, художничка Петя Давидкова), ни предизвика да се замислим за личното си минало, оформило ни такива, каквито сме през днешния ден. Склонни ли сме да преосмислим връзките с значимите хора към нас? И можем ли да забележим парченце от тях в нас самите? Тези и още доста въпроси задава един от водещите модерни поети и прозаици в Малта в своята дребна по размер и голяма по значителност книга.
Когато се връща от погребението на татко си, разказвачът стартира да чете неговия войнишки дневник от дните на Втората международна война. Бележките са доста нищожни, съвсем безлични, само че таман това подтиква героя да изследва още веднъж и в дълбочина персоналните си връзки със своя татко.
В очите на сина бащата е бил просто неработоспособен, жертва на мотоциклетна злополука, който постоянно се е опитвал да потвърди на близките, че е задоволително твърд, с цел да се оправи с всяко предизвикателство. И е правел всичко допустимо да вкара сина си в шаблон, завършен съгласно личните му показа. Разказвачът се връща в предишното на татко си, с цел да търси пукнатини в тази фасада, да открие признаците на уязвимост и деянията на усеща. Постепенно той осъзнава опцията да огледа обратно и към личното си минало и най-много към възпитанието, което го е трансформирало в мъж. Забравени епизоди са извадени още веднъж на бял свят в търсене на светлината, която биха могли да хвърлят върху зараждащите един след различен въпроси.
Героят освен към този момент е пораснал, което му разрешава да прегледа отминалите събития в нова светлина, само че се е трансформирал и в други аспекти, оказващи въздействие върху светогледа му - той самият е станал както татко, по този начин и академик. Прочел е неща, които татко му - елементарен служащ, в никакъв случай не би схванал, само че които биха помогнали самият той да бъде " прочетен ".
Литературата не съществува просто с цел да се харесва, тя би трябвало да ни накара да се усещаме неловко, да ни накара да мислим, счита Имануел Мифсуд.
Мифсуд е роден в работническо семейство в Малта през 1967 година и е най-малкото от осем деца. Първите му литературни изяви са още на шестнайсетгодишна възраст, когато стартира да написа лирика и става един от съоснователите на литературната група " Версати ". По-късно основава няколко трагични трупи и режисира както авторски, по този начин и разнообразни известни постановки. Публикувал е няколко тома с разкази и стихотворения, както и разкази за деца и приспивни песни на малтийски език.
Писателят е измежду водещите модерни поети и прозаици, а негови произведения са издавани в Европа и Съединени американски щати. Сборникът му с разкази " Странните истории на Сара Сю Самут " (2002) печели Националната премия на Малта за литература и е номиниран за италианската премия " Стрега " за преводна литература. Той е взел участие и в многочислени влиятелни литературни фестивали в цяла Европа. Защитава докторат в Университета в Малта, където преподава малтийска литература и доктрина на литературата.
Когато се връща от погребението на татко си, разказвачът стартира да чете неговия войнишки дневник от дните на Втората международна война. Бележките са доста нищожни, съвсем безлични, само че таман това подтиква героя да изследва още веднъж и в дълбочина персоналните си връзки със своя татко.
В очите на сина бащата е бил просто неработоспособен, жертва на мотоциклетна злополука, който постоянно се е опитвал да потвърди на близките, че е задоволително твърд, с цел да се оправи с всяко предизвикателство. И е правел всичко допустимо да вкара сина си в шаблон, завършен съгласно личните му показа. Разказвачът се връща в предишното на татко си, с цел да търси пукнатини в тази фасада, да открие признаците на уязвимост и деянията на усеща. Постепенно той осъзнава опцията да огледа обратно и към личното си минало и най-много към възпитанието, което го е трансформирало в мъж. Забравени епизоди са извадени още веднъж на бял свят в търсене на светлината, която биха могли да хвърлят върху зараждащите един след различен въпроси.
Героят освен към този момент е пораснал, което му разрешава да прегледа отминалите събития в нова светлина, само че се е трансформирал и в други аспекти, оказващи въздействие върху светогледа му - той самият е станал както татко, по този начин и академик. Прочел е неща, които татко му - елементарен служащ, в никакъв случай не би схванал, само че които биха помогнали самият той да бъде " прочетен ".
Литературата не съществува просто с цел да се харесва, тя би трябвало да ни накара да се усещаме неловко, да ни накара да мислим, счита Имануел Мифсуд.
Мифсуд е роден в работническо семейство в Малта през 1967 година и е най-малкото от осем деца. Първите му литературни изяви са още на шестнайсетгодишна възраст, когато стартира да написа лирика и става един от съоснователите на литературната група " Версати ". По-късно основава няколко трагични трупи и режисира както авторски, по този начин и разнообразни известни постановки. Публикувал е няколко тома с разкази и стихотворения, както и разкази за деца и приспивни песни на малтийски език.
Писателят е измежду водещите модерни поети и прозаици, а негови произведения са издавани в Европа и Съединени американски щати. Сборникът му с разкази " Странните истории на Сара Сю Самут " (2002) печели Националната премия на Малта за литература и е номиниран за италианската премия " Стрега " за преводна литература. Той е взел участие и в многочислени влиятелни литературни фестивали в цяла Европа. Защитава докторат в Университета в Малта, където преподава малтийска литература и доктрина на литературата.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ