Новият филм на Ксавие Долан идва на Киномания с две

Новият филм на Ксавие Долан идва на Киномания с две награди от фестивала в Кан, претрупан с претенциите и неоспоримия гений на младия Долан, който е на 27 години и е най-младият награждаван в миналото в Кан режисьор. Към това би трябвало да прибавя и острото му възприятие за мелодраматизъм, постоянно ужасно подбраната музика, точното око за детайла и изключителните актьори – Гаспар Юлиел, Натали Бай,, Венсан Касел и. Филмът е екранизация по пиесата на Жан Люк Лагарс за завръщането на младия публицист Луи-Жан в родния дом, с цел да признае пред фамилията си, което не е виждал от 12 години, че умира от. За околните си безмълвният красавец Луи-Жан е благ спомен от предишното, тъй че всички уединено споделят с него персоналните си секрети. Същевременно той от дълго време самичък е поискал да бъде чужд за майка си, брат си и сестра си, да не им споделя нищо за себе си, да не знае нищо за тях. И без изключително учудване вижда, че в действителност към този момент няма място в техния свят. Типичните за фамилиите дребни заяждания, смешки и фамилни митове са се случили, без Лиу-Жан да е в близост, и в този момент е към този момент прекомерно късно да се поправи стореното. Изглежда, че това е еднообразно мъчително и за двете страни. Прозорливата майка, гневният брат, деликатната снаха и дребната чаровна сестра са за Луи-Жан повече мираж, в сравнение с действителност.

Силно прочувствен от начало до край, сниман съвсем напълно в непосредствен проект и цялостен с малко неразбираеми подмятания и ретроспекции, филмът е може би малко пресилен. На мен обаче ми подхожда точно това у Долан – че не се опасява да злоупотребява със средствата на своето изкуство. А филмите му са съвсем образцово изкуство и това си е гений, няма спор.