Новият директор на Народния театър Васил Василев има две шеги

Новият шеф на Народния спектакъл Васил Василев има две смешки за себе си. Едната е, че има две зодии – Скорпион и ухапани от Скорпион (ясно е, че не е от ухапаните). Другата е, че името му в действителност е купа, тъй като е производно на гръцката дума „ василевс “, т.е. „ цар “. „ Шегувам се – вижда усмихнато той, – че тъй като съм Васил Василев, значи, че съм двойно величествен. “Кабинетът му е прелестен, с реставрирани мебели от началото на предишния век, с огромен портрет на Вазов зад бюрото. Усещането е като да си в машина на времето и да надникнеш в епохата, в която издигнатият от австрийски архитекти спектакъл е станал съкровищница на духа, на будните мозъци и съвременно мислещите създатели.Васил Василев явно изпитва наслаждение от работата си. Мисли огромно. Звучи като човек, който си е на мястото и се радва на мястото, на което е.Роден е в Ловеч, където става най-младият шеф на спектакъл в България – на 29-годишна възраст. Завършил е немска гимназия, театрална постановка в НАТФИЗ и мениджмънт на бизнесорганизациите в Стопанската академия в Свищов. Бил е заместник-министър на културата. Има два мандата като шеф на Плевенския спектакъл, в които върна на българска сцена Александър Морфов с постановката „ Антигона “, предложения да гостуват непознати режисьори като шефа на Московския спектакъл Денис Азаров, художествения шеф на Псковския научен спектакъл Василий Сенин, сръбския режисьор Никола Зависич, учреди Театрална асоциация на създатели от Балканите и Прибалтика, сътвори формата „ пътуващ фен “ във връзка постановката на Явор Гърдев „ Опашката “ по романа на Захари Карабашлиев.
И като се изключи че приказва усмихнато, приказва и литературен български. С какво възприятие се явихте на състезанието за шеф на Народния спектакъл – като победител или с чувството за неопределеност? Как изглеждаше в профил? Като победител. Бяхте дори леко настъпателен към членовете на журито. Забавлявах се. Шансът да печеля беше най-малък поради подредбата на комисията. Но когато оповестиха датата на състезанието, все едно ориста ми намигна. За повторно се явявах на 28 март. Първият път беше на състезанието за шеф на Плевенския спектакъл, който завоювах. Вярвам, че животът ни дава сигнали. Ето и през днешния ден е хубава дата. Оказа се, че най-малкият ми наследник Матей има имен ден. От сутринта ми честитят. На кого е кръстен? В моя жанр мъжете се кръщават с едно и също име през потомство. Аз се споделям като дядо ми – Васил Стоянов Василев. Баща ми носи името на своя дядо – Стоян. Първородният ми наследник обаче се роди след гибелта му и поради поверието, че не е хубаво дете да се кръсти на умрял човек, запазихме първата писмен знак. Името му е Симеон. Беше ни забавно със брачната половинка ми да търсим остарели звучни имена за децата. Името малко или доста предопределя ориста. Това на най-малкия ни наследник Матей е от еврейски генезис и значи „ божи подарък “, тъй като се появи финален. Дъщеря ни се споделя Вая, от „ извайвам, върша нещо красиво с ръце “. И тя е доста артистична, общителна, независима, доста обича да рисува, да пее. Мисля, че и Матей върви натам. На година и малко към този момент може да споделя „ дай да хапвам “. Симеон е математикът в фамилията и е по-затворен и стеснителен. Разкажете още за фамилията си. От дете доста наподобявам на татко си, а децата ми доста наподобяват на мен. Баща ми беше извънредно добър и почтен. И мисля, че в това си приличаме. Иначе и двамата с майка ми работеха в радикално разнообразни области от моята. Той беше надарен монтьор и поправяше машини в един от огромните фабрики в Ловеч, който, за жалост, към този момент не съществува. За мен беше доста вълнуващо, когато в качеството ми на заместник-министър посетихме този цех. И на вратата на цеха на татко ми, завод 40, шест-седем години след гибелта му некрологът му още беше там. Стана ми благо и прелестно, че хората още го помнят. И тъжно, че не можа да наблюдава пътя ми, тъй като той обичаше да се гордее с мен. Но се надявам там някъде горе да се радва. Но имате синове, които да оценят пътя ви. Дори огромният ви наследник има златен орден на олимпиада по математика – като вас. Медалът по математика значим ли е за един шеф на спектакъл? Мисля, че е по-важно да умее да се схваща с хората. По време на състезанието за шеф на Народния спектакъл името на Сашо Морфов много се загатваше. Все едно присъстваше безплътно като духа на бащата на Хамлет. Вие го върнахте на българска сцена. И Явор Гърдев, и Александър Морфов са създатели. Големи! Велики. И двамата ще са още веднъж част от протичащото се в Народния спектакъл в този момент. Знаете ли какъв брой беше хубаво, когато излязох от Клуба на Плевенския спектакъл след закритото зрелище на „ Антигона “ на Морфов през юни? Беше в един и нещо-два през нощта и ги видях дружно с Явор Гърдев да беседват седнали на една скамейка пред служебния вход! За какво ли? За спектакъл, за фантазии. Те са хора мечтатели. Те са благосъстояние. Колко създатели имаме в дребна България? В по-големите страни за имена като Явор и Сашо и другите ни надарени режисьори се вършат специфични театри. Не ги гонят. Защото те са създатели и са раними. За първи път усетих какъв брой друго е отношението и какво голямо почитание има към режисьорите по време на една моя специализация във Франция. Бях на двайсет и четири-пет години, преди малко приключил НАТФИЗ. Специализирах „ Спектакли за културен туризъм “ в градчета като Пюи дю Фу (увеселителен исторически парк) и Монготие.Там се изнасят представления, съчетаващи спектакъл и кино, свързани с историята на района и на самата Франция. В тях по 500 индивида играеха пред аудитория от 13–14 хиляди фенове. Тази специализация беше след мой театър в Ловеч с френско финансиране. Реализирахме го със 100 индивида, най-малкият от които на 6 годинки, най-голяма беше една дама на 76. Разказахме една ловешка легенда за Бяла Анаста. Когато се върнах от специализацията, направих още един огромен театър с към 200 индивида на Ловешката цитадела по случай годишнина от Ловешкия мир (между България и Византия през 1187 година, б.р.). И имаше огньове, фойерверки, коне. С двата спектакъла събрахме към 8000 фенове. Невероятен мащаб! Бях първият, който възпламени Ловешката цитадела от турското иго насам. Всичко беше в ера. Страхотно прекарване! Бяха включени и пожарната, полицията, имаше коли за спешна помощ. Една от фантазиите, които някой ден ще осъществя, е да направя още един подобен огромен театър. Как режисьор с сходни фантазии може да си партнира с различен? И по какъв начин в такова партньорство се преодолява егото? Всеки човек е лакомец в прочут смисъл. Но властта може да ускори тази характерност. Зависи защо ползваш властта. Дали с цел да задоволяваш егото си, че някъде ти написа името и до него – че си шеф. Или че си получавал голяма заплата… Колко е голяма? (Усмихва се.) Не е почтено да влизам в конкретика. Защото това ще сътвори напрежение ли? Не, по-скоро е отвън този диалог. Искам да кажа, че в случай че един шеф се гордее с поста и заплатата си, това не е полезност. Ценност е да създадеш положителни креативен и материални условия на актьорите и всички, работещи в театъра. И може би ентусиазъм, тъй като то е мотор за създателите, а не подчинението на дадена власт. Така е. В моя случай силата, която ме зарежда, е друга. На състезанието за шеф на Плевенския спектакъл се явихме седем индивида. Всички останали бяха доста стимулирани да завоюват, единствено аз – не, тъй като съм реалист и знаех какво ме чака и какъв брой ще е мъчно. Тогава за какво се явихте? Харесва ви да е мъчно ли? За да се защитя и тъй като обичам провокациите. Дали ми харесва, нямам време да схвана. Преди състезанието в Народния спектакъл към този момент бях построил една доста мощна натрупа в Плевен. Създадохме прелестна атмосфера. Театърът стана различим в Прибалтика, на Балканите. И както стана дума, Александър Морфов пристигна да репетира при нас, не в Народния спектакъл.