Разходка из различните епохи, преплетени в турския град Хатай
В турския град Хатай другите столетия не просто се редуват, а се наслагват една върху друга, оставени от няколко мощни империи през вековете.
Там се съхраняват една от най-големите непокътнати мозайки в света и един от най-старите и значими християнски храмове на планетата.
В Антакия историята от време на време е безусловно под краката ти. Под постройката на съвременен хотел се разкрива цялостен античен свят - мозайки, остатъци от римска вила, бани, следи от живот, пресечен и непокътнат от времето.
Откриването е през 2019 година при началото на градеж на хотел. Най-впечатляваща е голямата мозайка - над 1000 квадратни метра.
По следите на мозайката проличава, че градът е минал през земетресение, наводняване и пожари. В разкопките са открити следи от не една развита цивилизация - от палеолита до Средновековието.
В нея личат освен майсторството и благосъстоянието на античния град, само че и белезите на природата - следи от трусове и наводнения, които са оставили повърхността ѝ като вълна.
„ По време на разкопките се появява постройката, която назоваваме римска вила. С други думи, появява се най-голямата подова мозайка в света, огромна 1050 квадратни метра ", споделя гидът.
През римско време мястото се е наричало Антиохия - огромен град, богат, многолюден, обвързван с търговски пътища, култури и религии.
По-късно, във византийската ера, тя резервира смисъла си и като нравствен център.
От римските мозайки пътят продължава към едно от най-важните места за ранното християнство - църквата „ Свети Петър ". Но както и на други места в империята, вярващите тук са преследвани.
До олтара има тунел, за който се има вяра, че е употребен от ранните християни като път за бягство от римските гонения. През IV век всичко се трансформира.
След като християнството получава формален статут в Римската империя, пещерният храм се трансформира публично в черква.
Днес храмът е музей, само че и единственият непокътнат християнски храм след опустошителните трусове от съвсем 8 по Рихтер на 6 февруари 2023 година
Но Антакия не е единствено древност и ранно християнство. Градът минава през разнообразни владетели, завоевания и столетия.
По улица „ Кемалпаша " проличава различен слой - градският живот, пазарите, занаятите, търговията. Тук са работили обущари, ковачи, търговци, майстори.
Земетресението унищожава огромна част от града. Но три години по-късно възобновяване към този момент връща хората и занаятите назад.
„ Между двете джамии, които загатнах, историческата улица „ Кемалпаша " е дадена през интервала на Републиката. Около тази джамия историческият дълъг площад Антакия към този момент беше в комплицирано положение. Това също е разширено ", споделя гидът.
Възстановяването на Антакия не е елементарна строителна работа. То е опит да се върне образът на един град, който епохи наред е живял от търговия, занаяти и срещи сред хора.
„ Сградата, която виждате, след две години към този момент се изправи доста бързо, джамията Хабиби Неджар, изключително с приноса на община Коня Бююкшехир. Процес на възобновяване. На 19 декември 2025 година улицата „ Кемалпаша ", която видяхте, беше открита ", показва гидът.
След империи, религии и пазари, историята влиза и в домовете. Старите къщи носят османския дух на града.
Те са близки до обичайните здания в Анадола от времето на Османската империя - нормално двуетажни, с обособени елементи за гостите и за фамилията, издигнати от камък, дърво, само че и с вътрешен двор с дълбока сянка и вода.
„ Тези здания се назовават харем и селямлък. Обикновено са двуетажни. В секцията селямлък гостите извън са добре пристигнали. Харемовата част нормално се употребява от притежателя на къщата. Отново има дворове, които се назовават дивани. В него има бунар за вода. Обикновено, тъй като тук ще се отвори бунар за вода, с цел да се отстрани потребността от вода. Отново, в случай че има дърво, което дава плод, по този начин го назоваваме в този интервал. Научаваме това от документите на архива ", споделя гидът.
В Антакия предишното не е заключено в музей. То е подземен, в скалите, по улиците, в дворовете и в паметта на хората. Навсякъде в съвремието ни.
Градът е бил разрушаван и възстановяван нееднократно, а историята му продължава да се написа и до през днешния ден.
Там се съхраняват една от най-големите непокътнати мозайки в света и един от най-старите и значими християнски храмове на планетата.
В Антакия историята от време на време е безусловно под краката ти. Под постройката на съвременен хотел се разкрива цялостен античен свят - мозайки, остатъци от римска вила, бани, следи от живот, пресечен и непокътнат от времето.
Откриването е през 2019 година при началото на градеж на хотел. Най-впечатляваща е голямата мозайка - над 1000 квадратни метра.
По следите на мозайката проличава, че градът е минал през земетресение, наводняване и пожари. В разкопките са открити следи от не една развита цивилизация - от палеолита до Средновековието.
В нея личат освен майсторството и благосъстоянието на античния град, само че и белезите на природата - следи от трусове и наводнения, които са оставили повърхността ѝ като вълна.
„ По време на разкопките се появява постройката, която назоваваме римска вила. С други думи, появява се най-голямата подова мозайка в света, огромна 1050 квадратни метра ", споделя гидът.
През римско време мястото се е наричало Антиохия - огромен град, богат, многолюден, обвързван с търговски пътища, култури и религии.
По-късно, във византийската ера, тя резервира смисъла си и като нравствен център.
От римските мозайки пътят продължава към едно от най-важните места за ранното християнство - църквата „ Свети Петър ". Но както и на други места в империята, вярващите тук са преследвани.
До олтара има тунел, за който се има вяра, че е употребен от ранните християни като път за бягство от римските гонения. През IV век всичко се трансформира.
След като християнството получава формален статут в Римската империя, пещерният храм се трансформира публично в черква.
Днес храмът е музей, само че и единственият непокътнат християнски храм след опустошителните трусове от съвсем 8 по Рихтер на 6 февруари 2023 година
Но Антакия не е единствено древност и ранно християнство. Градът минава през разнообразни владетели, завоевания и столетия.
По улица „ Кемалпаша " проличава различен слой - градският живот, пазарите, занаятите, търговията. Тук са работили обущари, ковачи, търговци, майстори.
Земетресението унищожава огромна част от града. Но три години по-късно възобновяване към този момент връща хората и занаятите назад.
„ Между двете джамии, които загатнах, историческата улица „ Кемалпаша " е дадена през интервала на Републиката. Около тази джамия историческият дълъг площад Антакия към този момент беше в комплицирано положение. Това също е разширено ", споделя гидът.
Възстановяването на Антакия не е елементарна строителна работа. То е опит да се върне образът на един град, който епохи наред е живял от търговия, занаяти и срещи сред хора.
„ Сградата, която виждате, след две години към този момент се изправи доста бързо, джамията Хабиби Неджар, изключително с приноса на община Коня Бююкшехир. Процес на възобновяване. На 19 декември 2025 година улицата „ Кемалпаша ", която видяхте, беше открита ", показва гидът.
След империи, религии и пазари, историята влиза и в домовете. Старите къщи носят османския дух на града.
Те са близки до обичайните здания в Анадола от времето на Османската империя - нормално двуетажни, с обособени елементи за гостите и за фамилията, издигнати от камък, дърво, само че и с вътрешен двор с дълбока сянка и вода.
„ Тези здания се назовават харем и селямлък. Обикновено са двуетажни. В секцията селямлък гостите извън са добре пристигнали. Харемовата част нормално се употребява от притежателя на къщата. Отново има дворове, които се назовават дивани. В него има бунар за вода. Обикновено, тъй като тук ще се отвори бунар за вода, с цел да се отстрани потребността от вода. Отново, в случай че има дърво, което дава плод, по този начин го назоваваме в този интервал. Научаваме това от документите на архива ", споделя гидът.
В Антакия предишното не е заключено в музей. То е подземен, в скалите, по улиците, в дворовете и в паметта на хората. Навсякъде в съвремието ни.
Градът е бил разрушаван и възстановяван нееднократно, а историята му продължава да се написа и до през днешния ден.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ