Емил Хърсев: Приемаме разточителен бюджет без идея за проект...
Новият бюджет ще е бюджет на растежа, счита макроикономистът проф. Гарабет Минасян
" Новият бюджет ще е бюджет на растежа. 4,8% растеж се планува. Това в действителност е възобновяване от предходната година, когато долу-горе толкоз бе спадът. За идващите години се планува спад на тези темпове на приръст, а това не е добре. Имаме опция като страна да се развиваме с много по-високи темпове. " Това съобщи макроикономистът проф. Гарабет Минасян пред Българска национална телевизия.
Банкерът Емил Хърсев не е толкоз оптимистично надъхан. Според него, това е разхитителен бюджет. „ Генерира повече дълг в сравнение с в други обстановки. Притеснително е и че е бюджет на партия, която употребява за непокътната мярка „ смяната “, а в него смяна не проличава. Правителството изяснява, че откакто бъде признат, той ще бъде обновен. Значи това не е главният бюджет. При миналогодишния бюджет имаше наддаване коя партия повече да даде - по този начин стана извънредно дащен “, споделя банкерът Хърсев.
Проф. Минасян е склонен, че има миг на претрупаност и разпределяне на пари. „ Хората привикват на раздаването на пари и по-късно отказването от тази процедура не е толкоз елементарно. И би трябвало да сме наясно, че не е това пътят. Независимо от това разсипничество общественото разслоение остава най-високо в Европейски Съюз. При нас показателят GINI, който демонстрира това, е 40%, а в Европейски Съюз е към 30%. Предвиждаме и в идващите 3 години този коефициент да остане висок - към 39% “, акцентира макроикономистът.
Според банкера Емил Хърсев, чувството за огромна разлика в разпределението на благосъстоянието идва от това, че България е страна с ниска степен на институализация на благосъстоянието. „ Така остава чувство на свръхконцентрация на благосъстояние – тук не употребяваме скритите форми на държане на благосъстоянието като фондации, както е в Западните страни “, напомни Хърсев.
Той напомни, че плануваните капиталови разноски от много време са буфер за харчене на държавното управление. „ Това е метод да се скрие фондът, който държавното управление си обезпечава с цел да харчи в един миг. От 20 години до момента държавните управления това вършат “, сподели той.
Проф. Гарабет Минасян напомни, че за предходната година имаше 6,3 милиарда лв. за финансови разноски. „ Вчера стана ясно, че те са изпълнени към 60%. Какво се прави – усилват се дотациите или заплатите. Предвидените нови финансови разноски от една страна ще развиват инфраструктурата, само че въпреки това към този момент плановото начало не се вижда “, видя проф. Минасян.
Емил Хърсев напомни, че през днешния ден е 1 февруари и 90% от годината към този момент е предходна. „ Още не са признати общински бюджети, проектите за вложения и тн. Не се вижда някакво забързано капиталово въодушевление. Няма никакво планово покритие “, сподели той.
Според него бюджет не трябва да се прави с концепцията за актуализация. „ Не може да правиш една къща с концепцията, че покривът ще протече след 3 месеца или да стагаш кола с мисълта, че скоро отново няма да върви. Това значи, че не сме подготвени да приемем същинския бюджет. Философията е - в този момент нещо ще приемем, а след това ще го оправим “, добави Емил Хърсев.
" Новият бюджет ще е бюджет на растежа. 4,8% растеж се планува. Това в действителност е възобновяване от предходната година, когато долу-горе толкоз бе спадът. За идващите години се планува спад на тези темпове на приръст, а това не е добре. Имаме опция като страна да се развиваме с много по-високи темпове. " Това съобщи макроикономистът проф. Гарабет Минасян пред Българска национална телевизия.
Банкерът Емил Хърсев не е толкоз оптимистично надъхан. Според него, това е разхитителен бюджет. „ Генерира повече дълг в сравнение с в други обстановки. Притеснително е и че е бюджет на партия, която употребява за непокътната мярка „ смяната “, а в него смяна не проличава. Правителството изяснява, че откакто бъде признат, той ще бъде обновен. Значи това не е главният бюджет. При миналогодишния бюджет имаше наддаване коя партия повече да даде - по този начин стана извънредно дащен “, споделя банкерът Хърсев.
Проф. Минасян е склонен, че има миг на претрупаност и разпределяне на пари. „ Хората привикват на раздаването на пари и по-късно отказването от тази процедура не е толкоз елементарно. И би трябвало да сме наясно, че не е това пътят. Независимо от това разсипничество общественото разслоение остава най-високо в Европейски Съюз. При нас показателят GINI, който демонстрира това, е 40%, а в Европейски Съюз е към 30%. Предвиждаме и в идващите 3 години този коефициент да остане висок - към 39% “, акцентира макроикономистът.
Според банкера Емил Хърсев, чувството за огромна разлика в разпределението на благосъстоянието идва от това, че България е страна с ниска степен на институализация на благосъстоянието. „ Така остава чувство на свръхконцентрация на благосъстояние – тук не употребяваме скритите форми на държане на благосъстоянието като фондации, както е в Западните страни “, напомни Хърсев.
Той напомни, че плануваните капиталови разноски от много време са буфер за харчене на държавното управление. „ Това е метод да се скрие фондът, който държавното управление си обезпечава с цел да харчи в един миг. От 20 години до момента държавните управления това вършат “, сподели той.
Проф. Гарабет Минасян напомни, че за предходната година имаше 6,3 милиарда лв. за финансови разноски. „ Вчера стана ясно, че те са изпълнени към 60%. Какво се прави – усилват се дотациите или заплатите. Предвидените нови финансови разноски от една страна ще развиват инфраструктурата, само че въпреки това към този момент плановото начало не се вижда “, видя проф. Минасян.
Емил Хърсев напомни, че през днешния ден е 1 февруари и 90% от годината към този момент е предходна. „ Още не са признати общински бюджети, проектите за вложения и тн. Не се вижда някакво забързано капиталово въодушевление. Няма никакво планово покритие “, сподели той.
Според него бюджет не трябва да се прави с концепцията за актуализация. „ Не може да правиш една къща с концепцията, че покривът ще протече след 3 месеца или да стагаш кола с мисълта, че скоро отново няма да върви. Това значи, че не сме подготвени да приемем същинския бюджет. Философията е - в този момент нещо ще приемем, а след това ще го оправим “, добави Емил Хърсев.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ