Най-добрият албум в историята? Съвсем нов е
Новият албум на Фиона Епъл Fetch the Bolt Cutters оглави влиятелната ранглиста за най-хубав албум на всички времена на уеб страницата Metacritic (базирана на усредната оценка на най-влиятелните критици). Fetch the Bolt Cutters, публикуван на 17 април, реализира най-високият вероятен брой точки в уеб страницата, въпреки че занапред излизат нови оценки и могат да трансформират този резултат. Но ето мненията на някои от критиците дотук:
New York Times : Fetch the Bolt Cutters смело прекатурва и разрушава структурите, на които се основава поп музиката. Песните вършат спиращи дъха завои. …Освен това тя е безстрашна с всичко, което прави: в това число и с упованията на хората.
Paste Magazine : Фиона Епъл прави с пиано, няколко ударни предмети и настоятелния си глас нещо, което мнозина не могат с цялостен оркестър.
Variety : Fetch the Bolt Cutters звучи толкоз свежо, като че ли се е появил в плодовития разум на Епъл преди 10 минути. Може би е рано да кажем, че това е най-хубавият албум на годината, само че в случай че и нататък върви по този начин, 2020 година няма да е цялостна загуба на време.
Който и да го изпревари по-нататък, албумът несъмнено е превъзходен и си коства слушането.
Струвал си е и чакането - албумът, пети подред в 25-годишната кариера на Епъл, излиза 8 години след четвъртия. Още от дебюта й всеки неин запис е посрещан с позитивни мнения и номинации за “Грами ”, само че Fetch the Bolt Cutters изпъква даже и на този декор. Много от дълго време в медиите не е забелязван толкоз въодушевен критически консенсус.
С дебютния си албум Tidal Епъл нахлу в света на актуалната музика с летящ старт, сграбчи “Грами ” за най-хубав рок вокал и до момента в който си получаваше премията на MTV за най-хубав нов актьор, разгласи, че светът е прогнил, само че тя няма желание да бъде като всички останали. Така стартира кариерата ѝ, която (с дълги паузи сред албумите) върви по-собствен път, надалеч от комфортните автомагистрали на мейнстрима.
Fetch the Bolt Cutters е целеустремено неукрасен, недопечен и разкрит - чисто естествен, несресан и негримиран артикул на вдъхновението. Нещо като това, което направи Пол Маккартни с Let It Be 33 години по-късно, като издаде Let It Be Naked - само че още по-гол, тъй като във Fetch the Bolt Cutters няма даже китари. Има единствено клавир, бас, ударни (сред които и немузикални инструменти) и глас. По-скоро гласове, с цялата им изразителност и динамичност - тук-там е толкоз тиха, че се чудиш дали в действителност пее, само че се досещаш за мелодията. Или пък стартира във високия указател безшумно, нежно и въздушно, с такова вибрато, че като че ли виждаш кака брадичката ѝ трепери, тъй като в идващия момент ще се разплаче, само че гласът ѝ слиза надолу, внезапно загрубява и става пресипнал от едвам сдържаното напражение или просто измърморва нещо, като в най-обикновен, прост диалог.
Независимо дали пее, съвсем рапира, смее се, скимти, или крещи, тя държи безспорен надзор, с изключение на в моментите, която умишлено заобикаля от личния си надзор. И по този начин, до момента в който изцяло загубим визия дали става дума майсторски изиграна или напълно достоверна страст.
С Fetch the Bolt Cutters Фиона пътува във времето с цел да се изправи против хулигани от детството си и да срещне любовта в бъдещето, беседва с дами, които са били измъчвани от същия мъж, който я е насилвал, и декларира на приятеля, с който са на посетители, да спре да я рита под масата, тъй като няма да млъкне.
Заглавието на албума и едноименната ария идва от една сцена в английския крими сериал The Fall. В нея Джилиан Андерсън в ролята на детектив, стопира пред къща, в която умопобъркан държи отвлечено момиче и споделя на сътрудника служител на реда “Fetch the Bolt Cutters ” ( “Дай ми резачката за арматура ”). В същата ария Фиона Епъл довършва фразата с “I’ve been in here too long ” (Бях вътре прекалено дълго). “Става въпрос за това да избягаш от пандиза, в който си се оказал, без значение дали си го построил самичък, или са го издигнали към теб и си го приел. - изяснява певицата. - Цялото обръщение е: " Грабвай шибаната резачка и се измъквай от обстановката, каквото и да не ѝ харесваш ", споделя Епъл. В края на песента се чува кучешки лай - жена, която желае ножица за арматура, няма по какъв начин да не разлае кучетата.
New York Times : Fetch the Bolt Cutters смело прекатурва и разрушава структурите, на които се основава поп музиката. Песните вършат спиращи дъха завои. …Освен това тя е безстрашна с всичко, което прави: в това число и с упованията на хората.
Paste Magazine : Фиона Епъл прави с пиано, няколко ударни предмети и настоятелния си глас нещо, което мнозина не могат с цялостен оркестър.
Variety : Fetch the Bolt Cutters звучи толкоз свежо, като че ли се е появил в плодовития разум на Епъл преди 10 минути. Може би е рано да кажем, че това е най-хубавият албум на годината, само че в случай че и нататък върви по този начин, 2020 година няма да е цялостна загуба на време.
Който и да го изпревари по-нататък, албумът несъмнено е превъзходен и си коства слушането.
Струвал си е и чакането - албумът, пети подред в 25-годишната кариера на Епъл, излиза 8 години след четвъртия. Още от дебюта й всеки неин запис е посрещан с позитивни мнения и номинации за “Грами ”, само че Fetch the Bolt Cutters изпъква даже и на този декор. Много от дълго време в медиите не е забелязван толкоз въодушевен критически консенсус.
С дебютния си албум Tidal Епъл нахлу в света на актуалната музика с летящ старт, сграбчи “Грами ” за най-хубав рок вокал и до момента в който си получаваше премията на MTV за най-хубав нов актьор, разгласи, че светът е прогнил, само че тя няма желание да бъде като всички останали. Така стартира кариерата ѝ, която (с дълги паузи сред албумите) върви по-собствен път, надалеч от комфортните автомагистрали на мейнстрима.
Fetch the Bolt Cutters е целеустремено неукрасен, недопечен и разкрит - чисто естествен, несресан и негримиран артикул на вдъхновението. Нещо като това, което направи Пол Маккартни с Let It Be 33 години по-късно, като издаде Let It Be Naked - само че още по-гол, тъй като във Fetch the Bolt Cutters няма даже китари. Има единствено клавир, бас, ударни (сред които и немузикални инструменти) и глас. По-скоро гласове, с цялата им изразителност и динамичност - тук-там е толкоз тиха, че се чудиш дали в действителност пее, само че се досещаш за мелодията. Или пък стартира във високия указател безшумно, нежно и въздушно, с такова вибрато, че като че ли виждаш кака брадичката ѝ трепери, тъй като в идващия момент ще се разплаче, само че гласът ѝ слиза надолу, внезапно загрубява и става пресипнал от едвам сдържаното напражение или просто измърморва нещо, като в най-обикновен, прост диалог.
Независимо дали пее, съвсем рапира, смее се, скимти, или крещи, тя държи безспорен надзор, с изключение на в моментите, която умишлено заобикаля от личния си надзор. И по този начин, до момента в който изцяло загубим визия дали става дума майсторски изиграна или напълно достоверна страст.
С Fetch the Bolt Cutters Фиона пътува във времето с цел да се изправи против хулигани от детството си и да срещне любовта в бъдещето, беседва с дами, които са били измъчвани от същия мъж, който я е насилвал, и декларира на приятеля, с който са на посетители, да спре да я рита под масата, тъй като няма да млъкне.
Заглавието на албума и едноименната ария идва от една сцена в английския крими сериал The Fall. В нея Джилиан Андерсън в ролята на детектив, стопира пред къща, в която умопобъркан държи отвлечено момиче и споделя на сътрудника служител на реда “Fetch the Bolt Cutters ” ( “Дай ми резачката за арматура ”). В същата ария Фиона Епъл довършва фразата с “I’ve been in here too long ” (Бях вътре прекалено дълго). “Става въпрос за това да избягаш от пандиза, в който си се оказал, без значение дали си го построил самичък, или са го издигнали към теб и си го приел. - изяснява певицата. - Цялото обръщение е: " Грабвай шибаната резачка и се измъквай от обстановката, каквото и да не ѝ харесваш ", споделя Епъл. В края на песента се чува кучешки лай - жена, която желае ножица за арматура, няма по какъв начин да не разлае кучетата.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ