Лорд Евгени отново безпощаден
Новите мнения на лорд Евгени Минчев за в. " Телеграф “ в седмичната му графа " ТелеГАФ “ са пореднта порция унищожителни рецензии, поднесени с доза ненавист.
Саня, Павката и Венци – на фешън матура!
Тримата от стилния ресурс са обозначени от мрака на материите и по скромното ми мнение- от неналичието на въображение. В средата Саня Армутлиева демонстрира състаряваща я блуза – едно брокатено нощно небе във винено. Кройката е такава, че мигновено припомня за визията ни за остарели провинциални моми а панталонът извършва до дъно чувството за сходна присъда. Прическата пасва на всеки подробност и тъпо, че крие красивите инак черти на госпожата. Вдясно от Саня - Венци, носи шал и риза на цветя, казусът омесва всичко в една неприветлива панорама, отдолу под която едвам проличава медальон, който може да е и капачка от компот.
Дънките демонстрират приятни глезени, капризни от кубинки и унищожени от прорези, съвременни преди доста лета. Кой научи звездите да носят големи тъмни очила не знам, само че знам, че всеки оксиженист също има сходни. Павел е вляво, което ми доставя ехидно наслаждение. Неговите глезенчета също са като на петокласничка, единствено че тук мрежестия чорапогащник е сменен с впити, евентуално ластични дънки. Заради дънковото яке не мога да видя има ли там сутиен или всичко се крепи на гравитацията, за какво не на някой и различен пиърсинг. Татуировки, гривни, каскети, тонколони и монколони са накацали по Павката, като гарги на трафопост а очилата създават усещания, в които може да ме поддържа единствено продавач на артикули втора ръка.
Костюмът на Дамянчо - същински кюнец…
Гледан без диоптри и отдалече, Дамян Попов ми замязя на Денис Родман. Не по външност и мускули, само че по прическата, в случай че щете и по тена. Та, смуглият реализатор, с коси като на ранния Веско Маринов, се е изрусил през днешния ден по облик и сходство на доста хора със звезден статут от 80-те години. Нищо лошо- тя модата е като срамните заболявания, връща се на избрани интервали, изключително, в случай че те свари неопитен. Не е ли същинска кихавица костюмът на Дамянчо, изглеждащ на светлина, като блестящ, бронзиран кюнец. Има нещо джиджи-биджи в този жанр, наместен или за женитба или за кумуване, само че не мисля, че е за сцена, изключително при досегашния жанр на Попов.
Тук по-скоро идва сравнението с млад преподавател по физическо, който се среща с питомците си в първия образователен ден. Но няма цветя, няма червило по бузите, ще рече това, че работата е друга. Дали пък не е благоприятен? Общо взето- положително начало на една забавна смяна, която да детронира от дрешника на младежа досегашните му визии. Дали да не сложи един каскет /модни са санким/, жълт памучен шал и да размени белите обувки с жълти или с различен ослепителен цвят. Блузката изпод се подава свенливо, като възгордяло се месалче, сложено на върха на коша с прането.
Гурме прическа при Андре. Златен черпак за Силвена!
Почетната премия Златният черпак тази седмица отива при… самата Силвена Роу. Основания - поради нейната прическа и всичко протичащо се надолу. А именно- пъстроцветно блузоподобие, което в някои африкански страни може да мине за ритуална дреха при скубане на сойки. Едрите гюлове и божури се мятат бездомни върху коприната, по този начин обтекла симпатичната ми другарка, че би трябвало да бъдат озаптени с някоя и друга тропоска. Андре Токев по този начин се е натокал, като че ли не е септември а са дните преди Коледа. Кафяво поло и жилетка на каре. Кълна се, че съм виждал австрийски пенсионери да приказват с джентълмени от Англия на тяхната възраст облечени по този начин.
Прическата на Андре е същинско гурме - не е огромна порция, само че се вижда и евентуално е скъпа за правене. Липсва ми тук едно копринено фишу, с цел да го сравня с гражданин на Женева, прекарал детството си в Южна Африка. Винаги съм си представял Токев с каскет и палто в жанр шинел с голяма яка от черна опозетка. Малко съм обезпокоен да разясня Петър Михалчев, тъй като не го познавам персонално, само че дано кажа най-малко, че за човек, показващ се на екрана, може да предложи малко повече въображение. Добре де, ще го кажа направо- този господин вместо комбинирана печка за готвене, на мотоциклет ли подготвя омлета си.
Две поп фолк съседки, две кокетки и Червената шапчица
Имаше един градски рефрен в детството ми- Не гледай, че съм шапката и я съм от селата… Не зная за какво се сетих за него, само че дано се обсъдим модата на Нелина и Рени. Първата, моя фаворитка и уязвимост, е излязла отвън зебрата на разрешеното естетическо прекосяване на жанра си, което ме изпълва с горделивост. Фланелката е съответна за някои френски морски курорти, за някои яхти и коли с гюрук. Смущават ме очилата и обстоятелството, че Нелина не е нито на яхта, нито във френски курорт. Но пък има шапка за знамение и приказ, за подобен приказ, че цяла приказка вид Червената шапчица може да се получи.
Чантата, чиито шарки загатват сходство с известна марка, също е на показ, с цел да импонира на очилата, в които се събират две езера, да кажем- очите и. Нелина е не запомнила да махне гривничката за ол инклузив, само че пък тя подхожда на лака и за нокти. Ако гривната не е за гладко изхранване, то какво по дяволите прави там… Рени – друго тънко приятелче и театрална сестричка, се е съблякла в транспарантно, тук там дантелка и тук там капелка. Моля, само че поглеждайте още веднъж към първото изречение, май към този момент е късно да го махна.
Галинчо - като на Мелодия на годината 1984-та
Ето, че август е септември а Галин още не е възприел нито един от уроците по мода, които се пробвам да му дам. То, в действителност би трябвало око да види и ръка да пипне, само че тук се е случила единствено втората част. А ръката, която пипа облеклото на попфолкаджията е или изкуствена или парализирана. Какви са основанията ми за това предположение… Виждате ли мрежестия потник в средата на този подводен, съвсем дънен пейзаж, в който плуват косми и татуировки и в който са се уловили водорасли и тресавища, отвън моето утвърждение.
Цветът на този потник е като свален от управление по приготовляване на сладкиши и други неща с яйца. Ризата или е на смърфове, покемони или е резултат от съешаване старите детски пижамки на Галинчо, само че и тя звучи старомодно, като получила седмата от шестте премия на Мелодия на годината през 1984. Маратонките потъпкват упованията ми най-малко в тях всичко да е наред, тъй като откакто стъпва по този начин напето в живота и на сцената, господинът следва да е стъпил на постоянна основа въобще. Дънките, ах тези дънки, постоянно вършат бедрата му да наподобяват като излежали пет годишна присъда под ореха на село, и на които са сервирали сланина, кисело зеле и мисирка.
Саня, Павката и Венци – на фешън матура!
Тримата от стилния ресурс са обозначени от мрака на материите и по скромното ми мнение- от неналичието на въображение. В средата Саня Армутлиева демонстрира състаряваща я блуза – едно брокатено нощно небе във винено. Кройката е такава, че мигновено припомня за визията ни за остарели провинциални моми а панталонът извършва до дъно чувството за сходна присъда. Прическата пасва на всеки подробност и тъпо, че крие красивите инак черти на госпожата. Вдясно от Саня - Венци, носи шал и риза на цветя, казусът омесва всичко в една неприветлива панорама, отдолу под която едвам проличава медальон, който може да е и капачка от компот.
Дънките демонстрират приятни глезени, капризни от кубинки и унищожени от прорези, съвременни преди доста лета. Кой научи звездите да носят големи тъмни очила не знам, само че знам, че всеки оксиженист също има сходни. Павел е вляво, което ми доставя ехидно наслаждение. Неговите глезенчета също са като на петокласничка, единствено че тук мрежестия чорапогащник е сменен с впити, евентуално ластични дънки. Заради дънковото яке не мога да видя има ли там сутиен или всичко се крепи на гравитацията, за какво не на някой и различен пиърсинг. Татуировки, гривни, каскети, тонколони и монколони са накацали по Павката, като гарги на трафопост а очилата създават усещания, в които може да ме поддържа единствено продавач на артикули втора ръка.
Костюмът на Дамянчо - същински кюнец…
Гледан без диоптри и отдалече, Дамян Попов ми замязя на Денис Родман. Не по външност и мускули, само че по прическата, в случай че щете и по тена. Та, смуглият реализатор, с коси като на ранния Веско Маринов, се е изрусил през днешния ден по облик и сходство на доста хора със звезден статут от 80-те години. Нищо лошо- тя модата е като срамните заболявания, връща се на избрани интервали, изключително, в случай че те свари неопитен. Не е ли същинска кихавица костюмът на Дамянчо, изглеждащ на светлина, като блестящ, бронзиран кюнец. Има нещо джиджи-биджи в този жанр, наместен или за женитба или за кумуване, само че не мисля, че е за сцена, изключително при досегашния жанр на Попов.
Тук по-скоро идва сравнението с млад преподавател по физическо, който се среща с питомците си в първия образователен ден. Но няма цветя, няма червило по бузите, ще рече това, че работата е друга. Дали пък не е благоприятен? Общо взето- положително начало на една забавна смяна, която да детронира от дрешника на младежа досегашните му визии. Дали да не сложи един каскет /модни са санким/, жълт памучен шал и да размени белите обувки с жълти или с различен ослепителен цвят. Блузката изпод се подава свенливо, като възгордяло се месалче, сложено на върха на коша с прането.
Гурме прическа при Андре. Златен черпак за Силвена!
Почетната премия Златният черпак тази седмица отива при… самата Силвена Роу. Основания - поради нейната прическа и всичко протичащо се надолу. А именно- пъстроцветно блузоподобие, което в някои африкански страни може да мине за ритуална дреха при скубане на сойки. Едрите гюлове и божури се мятат бездомни върху коприната, по този начин обтекла симпатичната ми другарка, че би трябвало да бъдат озаптени с някоя и друга тропоска. Андре Токев по този начин се е натокал, като че ли не е септември а са дните преди Коледа. Кафяво поло и жилетка на каре. Кълна се, че съм виждал австрийски пенсионери да приказват с джентълмени от Англия на тяхната възраст облечени по този начин.
Прическата на Андре е същинско гурме - не е огромна порция, само че се вижда и евентуално е скъпа за правене. Липсва ми тук едно копринено фишу, с цел да го сравня с гражданин на Женева, прекарал детството си в Южна Африка. Винаги съм си представял Токев с каскет и палто в жанр шинел с голяма яка от черна опозетка. Малко съм обезпокоен да разясня Петър Михалчев, тъй като не го познавам персонално, само че дано кажа най-малко, че за човек, показващ се на екрана, може да предложи малко повече въображение. Добре де, ще го кажа направо- този господин вместо комбинирана печка за готвене, на мотоциклет ли подготвя омлета си.
Две поп фолк съседки, две кокетки и Червената шапчица
Имаше един градски рефрен в детството ми- Не гледай, че съм шапката и я съм от селата… Не зная за какво се сетих за него, само че дано се обсъдим модата на Нелина и Рени. Първата, моя фаворитка и уязвимост, е излязла отвън зебрата на разрешеното естетическо прекосяване на жанра си, което ме изпълва с горделивост. Фланелката е съответна за някои френски морски курорти, за някои яхти и коли с гюрук. Смущават ме очилата и обстоятелството, че Нелина не е нито на яхта, нито във френски курорт. Но пък има шапка за знамение и приказ, за подобен приказ, че цяла приказка вид Червената шапчица може да се получи.
Чантата, чиито шарки загатват сходство с известна марка, също е на показ, с цел да импонира на очилата, в които се събират две езера, да кажем- очите и. Нелина е не запомнила да махне гривничката за ол инклузив, само че пък тя подхожда на лака и за нокти. Ако гривната не е за гладко изхранване, то какво по дяволите прави там… Рени – друго тънко приятелче и театрална сестричка, се е съблякла в транспарантно, тук там дантелка и тук там капелка. Моля, само че поглеждайте още веднъж към първото изречение, май към този момент е късно да го махна.
Галинчо - като на Мелодия на годината 1984-та
Ето, че август е септември а Галин още не е възприел нито един от уроците по мода, които се пробвам да му дам. То, в действителност би трябвало око да види и ръка да пипне, само че тук се е случила единствено втората част. А ръката, която пипа облеклото на попфолкаджията е или изкуствена или парализирана. Какви са основанията ми за това предположение… Виждате ли мрежестия потник в средата на този подводен, съвсем дънен пейзаж, в който плуват косми и татуировки и в който са се уловили водорасли и тресавища, отвън моето утвърждение.
Цветът на този потник е като свален от управление по приготовляване на сладкиши и други неща с яйца. Ризата или е на смърфове, покемони или е резултат от съешаване старите детски пижамки на Галинчо, само че и тя звучи старомодно, като получила седмата от шестте премия на Мелодия на годината през 1984. Маратонките потъпкват упованията ми най-малко в тях всичко да е наред, тъй като откакто стъпва по този начин напето в живота и на сцената, господинът следва да е стъпил на постоянна основа въобще. Дънките, ах тези дънки, постоянно вършат бедрата му да наподобяват като излежали пет годишна присъда под ореха на село, и на които са сервирали сланина, кисело зеле и мисирка.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ