В горещите дни храненето не е просто въпрос на апетит.

В горещите дни храненето не е просто въпрос на вкус. То е част от метода, по който организмът се оправя с високите температури. Когато термометърът се повиши, тялото губи повече течности посредством потене, храносмилането се забавя, а тежките и мазни храни могат да усилят чувството за изнемощялост. Затова лекарите и здравните специалисти предлагат през лятото менюто да бъде по-леко, по-богато на вода и разпределено в по-малки порции.

Основното предписание остава хидратацията . Европейският орган за сигурност на храните приема за съответен общ дневен банкет към 2 литра вода за дамите и 2,5 литра за мъжете, като в това количество влизат както напитките, по този начин и водата, получавана посредством храната. В горещина, при физическо натоварване или щедро потене потребностите могат да бъдат по-високи.

Световната здравна организация поучава в горещо време да се пие вода постоянно денем и да се ограничи несъразмерната приложимост на кофеин и алкохол, защото те могат да влошат обезводняването при част от хората . Британската здравна работа NHS също предлага студени храни и постоянен банкет на хладни питиета, както и отбягване на алкохол в горещините.

Това не значи, че всеки би трябвало да брои чашите вода с аптекарска акуратност. По-практичен ориентир е цветът на урината: в случай че е ярък, организмът нормално е добре хидратиран; в случай че е тъмножълт, най-често това е знак за дефицит на течности. Жаждата не всеки път е благонадежден сигнал, изключително при възрастни хора, дребни деца и хора с хронични болести.

В жегите храната също може да оказва помощ за хидратацията. Плодове и зеленчуци с високо водно наличие като любеница, пъпеш, краставици, домати, тиквички, праскови, ягоди и цитруси са натурален избор за летните дни. Harvard Health отбелязва, че водата от храната може да добавя дневния банкет на течности, изключително посредством артикули като плодове, зеленчуци, кисело мляко, супи и смутита.

За българската софра това значи нещо напълно познато: таратор, салата с домати и краставици, кисело мляко, студени супи, сезонни плодове и по-леки ястия с риба, яйца, бобови храни или пилешко вместо тежки пържени и мазни блюда . Националните рекомендации за здравословно хранене в България също слагат акцент върху разнообразното хранене, ежедневния банкет на плодове и зеленчуци, ограничението на животинските мазнини и по-ниската приложимост на сол.

Грешка е обаче лятното меню да се трансформира единствено в плодове. Те са потребни, само че не могат да заменят изцяло уравновесеното хранене. При горещини организмът има потребност освен от вода, а и от белтъчини, минерали и сила. По-добрият метод е храната да се разпредели в по-малки порции: закуска с кисело мляко и плод, лек обяд със салата и източник на протеин, следобедна закуска с плод или ядки и по-ранна, умерена вечеря.

Особено внимание заслужава солта . При мощно потене тялото губи освен вода, само че и електролити, в това число натрий. Затова хората, които работят на открито, спортуват дълготрайно или се потят щедро, може да имат потребност от по-внимателно възобновяване на течности и соли. За множеството хора обаче специфични спортни питиета не са нужни при нормална интензивност. Те постоянно съдържат захар и натрий, което може да е неуместно при високо кръвно налягане, бъбречни болести или диабет. При такива положения е добре режимът на течности и сол да се разиска с доктор.

Алкохолът е един от най-рисковите избори в жегите. Той може да притъпи чувството за прегряване, да усили загубата на течности и да утежни координацията и реакциите. Сладките газирани питиета също не са добър сурогат на водата, тъй като доставят доста захар, без да засищат пълноценно. По-подходящи са вода, айрян с умерено количество сол, домашна лимонада без доста захар, неподсладен леден чай или вода с резени плод и мента.

Кафето не е безусловно неразрешено, само че в горещо време умереността е значима. При хора, които са чувствителни към кофеин, то може да ускори сърцетуптенето, тревогата или чувството за дехидратация. Ако човек пие кафе, е рационално то да не замества водата и да не се комбинира с дълъг престой на слънце.

Жегите усилват и риска от хранителни инфекции. Месо, риба, яйца, млечни артикули, подготвени салати, нарязани плодове и сготвени останки не трябва да стоят дълго отвън ледник. Американската FDA предлага храните, които се скапват елементарно, да не остават в така наречен рискова температурна зона повече от 2 часа, а при температура над 32°C този период се редуцира до 1 час. Европейският орган за сигурност на храните също предлага сготвените и нетрайните храни да се охлаждат бързо и да се съхраняват под 5°C.

Практически това значи, че салата с яйца, млечен сос, пилешко, риба или майонеза не е добра концепция да стои цялостен следобяд на плажа или в колата. За пикник в парещ ден по-безопасни са цели плодове, ядки, самун, сухари, печени зеленчуци, добре охладени артикули в хладилна чанта и обособени принадлежности за сурово и готово месо. При подозрение дали дадена храна е престояла прекомерно дълго на топло, по-безопасният избор е да не се употребява.

Най-уязвими в горещините са възрастните хора, дребните деца, бременните дами, хората със сърдечни, бъбречни, дихателни и метаболитни болести, както и тези, които одобряват избрани медикаменти. Европейската обсерватория за климат и здраве отбелязва, че продължителните горещи интервали усилват риска от обезводняване, топлинен удар и обостряне на съществуващи болести.

Затова най-разумната тактика е елементарна: вода преди жаждата, лека храна преди тежкото преяждане, повече сезонни плодове и зеленчуци, по-малко алкохол и внимание към безвредното предпазване на продуктите. В жегите положителното меню не би трябвало да бъде комплицирано. То би трябвало да оказва помощ на тялото да се охлажда, а не да го натоварва в допълнение.