Без реформи ще чакаме дълго в еврочакалнята
Новината за приемането на България във валутния механизъм ERM II и европейския банков съюз пристигна в размирно време и бе посрещната със удовлетворение, само че без фанфари.
Премиерът Борисов свика къс брифинг с присъединяване на финансовия министър и шефа на централната банка, в който вкара цялата предистория и картина на триумфа. Благодари, несъмнено, и на всички съдействали за постигането на този триумф.
Радостта от безспорно значимото външнополитическо достижение обаче бе къса, след което министър председателят бързо се потопи във вътрешнополитическите проблеми.
ЕЦБ приветства изпълнените до момента задължения от България и Хърватия. Но безпристрастният прочит на позицията на високопоставения банкер Фабио Панета също подсказва, че направените до момента промени няма да са последните. Те не поправят всички несъответствия и уязвими места, пред които са изправени двете страни. Затова Панета подчертава, че страната ни е поела спомагателни задължения, които следва да извърши по време на престоя си в чакалнята на еврозоната. По думите му те имат за цел обезпечаване на стабилно икономическо доближаване досега на приемането на еврото като публична валута..
Така че, преди още да сме усетили каквито и да е позитиви от участието в ERM II и Банковия съюз, в съвсем прав текст ни бе казано:
Без съществени промени няма да стане
Дори в формалното известие на ЕЦБ по случая бе посочена ахилесовата пета на България, както и идната порция задължения, които страната ни е поела - да "продължи да ползва огромните промени,провеждани в правосъдната система и в битката с корупцията и проведената престъпност, поради тяхното значение за стабилността и на финансовата система. "
И след осъществяването на формалните критерии обаче към страната ни към момента има огромни упования. Затова приказват упоменатите от Фабио Панета спомагателни задължения, които включват съответни политически ограничения във връзка с небанковия финансов бранш, държавните предприятия, рамката на несъстоятелността и рамката за битка с изпирането на пари. Все неща, за които мислехме, че България от дълго време е изпълнила.
Друг сходен аршин е така наречен действителна конвергенция - доближаване на приходите на българите към средноевропейските равнища.
Съвсем обособен въпрос е наложителното осъществяване на
Маастрихтските критерии
Договорът изисква страните членки на Европейски Съюз да реализират висока степен на устойчива икономическа конвергенция, с цел да могат да се причислят към еврозоната. Това значи стопанските системи им да бъдат в положение да не изостават от тези, в които към този момент употребяват еврото.
Икономическата конвергенция се мери с напредъка във връзка с:
- ценовата динамичност, т.е. инфлацията
- бюджетното салдо и държавния дълг
- обменните курсове
- дълготрайните лихвени проценти
Наред с това се вземат поради и други фактори, свързани с икономическата интеграция. Например - до каква степен е здрава институционалната среда в страната.
Освен това, процесът на конвергенция би трябвало да бъде резистентен, което значи освен официално покриване на критериите, само че и реализиране на трайни резултати във времето.
Според последните отчети на ЕЦБ и Европейската комисия, една от най-сериозните спънки пред страната ни за приемане на еврото в най-кратък период, т.е. до 2023 година, е инфлацията. Този индикатор е считан за значим (страната към момента е догонваща по приходи и цени по отношение на страните от валутния блок), макар че е извънредно неблагоприятен за българите. Логично е - при повишаване на приходите и цените, инфлацията също ще пораства.
Тъй или другояче, държавното управление към момента не е създало проект за прекосяването от лев към евро. Няма и стратегия за промени, тъй че това да се случи до 2023 година. Което подухва на мисълта, че ще постоим в ERM II много по-дълго. Кой знае, образецът на Дания, която е в чакалнята от 1992 година, само че не желае да смени кроната с евро, може да е инфекциозен.
Към проекта, който нямаме, следва да се прибавят и още няколко - извънредно нужните за задачата "подправки ": политически консенсус, мощна разяснителна акция и ранна подготовка на бизнеса и банковия бранш.
Премиерът Борисов свика къс брифинг с присъединяване на финансовия министър и шефа на централната банка, в който вкара цялата предистория и картина на триумфа. Благодари, несъмнено, и на всички съдействали за постигането на този триумф.
Радостта от безспорно значимото външнополитическо достижение обаче бе къса, след което министър председателят бързо се потопи във вътрешнополитическите проблеми.
ЕЦБ приветства изпълнените до момента задължения от България и Хърватия. Но безпристрастният прочит на позицията на високопоставения банкер Фабио Панета също подсказва, че направените до момента промени няма да са последните. Те не поправят всички несъответствия и уязвими места, пред които са изправени двете страни. Затова Панета подчертава, че страната ни е поела спомагателни задължения, които следва да извърши по време на престоя си в чакалнята на еврозоната. По думите му те имат за цел обезпечаване на стабилно икономическо доближаване досега на приемането на еврото като публична валута..
Така че, преди още да сме усетили каквито и да е позитиви от участието в ERM II и Банковия съюз, в съвсем прав текст ни бе казано:
Без съществени промени няма да стане
Дори в формалното известие на ЕЦБ по случая бе посочена ахилесовата пета на България, както и идната порция задължения, които страната ни е поела - да "продължи да ползва огромните промени,провеждани в правосъдната система и в битката с корупцията и проведената престъпност, поради тяхното значение за стабилността и на финансовата система. "
И след осъществяването на формалните критерии обаче към страната ни към момента има огромни упования. Затова приказват упоменатите от Фабио Панета спомагателни задължения, които включват съответни политически ограничения във връзка с небанковия финансов бранш, държавните предприятия, рамката на несъстоятелността и рамката за битка с изпирането на пари. Все неща, за които мислехме, че България от дълго време е изпълнила.
Друг сходен аршин е така наречен действителна конвергенция - доближаване на приходите на българите към средноевропейските равнища.
Съвсем обособен въпрос е наложителното осъществяване на
Маастрихтските критерии
Договорът изисква страните членки на Европейски Съюз да реализират висока степен на устойчива икономическа конвергенция, с цел да могат да се причислят към еврозоната. Това значи стопанските системи им да бъдат в положение да не изостават от тези, в които към този момент употребяват еврото.
Икономическата конвергенция се мери с напредъка във връзка с:
- ценовата динамичност, т.е. инфлацията
- бюджетното салдо и държавния дълг
- обменните курсове
- дълготрайните лихвени проценти
Наред с това се вземат поради и други фактори, свързани с икономическата интеграция. Например - до каква степен е здрава институционалната среда в страната.
Освен това, процесът на конвергенция би трябвало да бъде резистентен, което значи освен официално покриване на критериите, само че и реализиране на трайни резултати във времето.
Според последните отчети на ЕЦБ и Европейската комисия, една от най-сериозните спънки пред страната ни за приемане на еврото в най-кратък период, т.е. до 2023 година, е инфлацията. Този индикатор е считан за значим (страната към момента е догонваща по приходи и цени по отношение на страните от валутния блок), макар че е извънредно неблагоприятен за българите. Логично е - при повишаване на приходите и цените, инфлацията също ще пораства.
Тъй или другояче, държавното управление към момента не е създало проект за прекосяването от лев към евро. Няма и стратегия за промени, тъй че това да се случи до 2023 година. Което подухва на мисълта, че ще постоим в ERM II много по-дълго. Кой знае, образецът на Дания, която е в чакалнята от 1992 година, само че не желае да смени кроната с евро, може да е инфекциозен.
Към проекта, който нямаме, следва да се прибавят и още няколко - извънредно нужните за задачата "подправки ": политически консенсус, мощна разяснителна акция и ранна подготовка на бизнеса и банковия бранш.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ