Направиха нови разкрития в подножието на мистичния връх Драгойна
Нови разкрития направиха археолози в подножието на мистичния връх Драгойна край село Драгойново, община Първомай. Екип от студенти от Шуменския университет, с началник доцент доктор Иво Топалилов, които работят от началото на лятото в местността Църквището, са разкрили параклис и пристройка, която към момента е отчасти проучена.
Екипът работи към този момент над 10 археологически сезона върху голям по своите размери комплекс, който през обособените столетия е претърпял обилни трансформации, само че неотменно резервира своето значение като свещено за езичниците и християните място. Това сподели за Българска телеграфна агенция доцент Топалилов, приключил Археология, със специализация по Класическа археология, в СУ " Св. Кл. Охридски ". Работил е в Регионален археологически музей - Пловдив, а от 2009 година е доцент в ШУ " Еп. Константин Преславски ".
Най-ранни са останките от езическо светилище
Обектът е многопластов, като най-ранни са останките от езическо светилище, отдадено главно на Тракийски конник от 3-4 век. Това, по думите на археолога се удостоверява от откритите на мястото 14 фрагментирани оброчни плочки, свързани както с Тракийския конник, по този начин и със Зевс и с Хера. В края на 4-ти век светилището е било разрушено или от готите, които разрушили източната римската войска край Хадрианопол (дн. Одрин) и умъртвили император Валенс, или като разследване от християнизацията на популацията в Родопите в края на 4 век.
Според доцент Топалилов е допустимо варварите, които били християни, да са в основата на покръстването на част от селското население на
Тракия, изключително след борбата при Хадрианопол. За нашествието на гостите по тези места приказват и откритите характерни готски материали, прецизира доцентът.
Животът по тези земи минава под политиката на Теодосий Първи
След умиротворяването на готите животът по тези земи минава под политиката на Теодосий Първи Велики, последният император, който господства над цялата Римска империя, защото след неговата гибел през 395 година тя е дефинитивно разграничена сред синовете му Хонорий и Аркадий.
Неговата политика за налагане на християнството идва както от персоналните му убеждения, по този начин и от нуждата от нова имперска идеология, защото съществуващата до този миг към този момент не отговаряла на потребностите на римското общество - мъчно можело да бъде към този момент уверен римският жител за
всепобеждаващия варварите император, поради злополуката край Хадрианопол.
Именно заради тази причина Теодосий Първи с особена упоритост налагал християнството и го трансформирал в публична вяра на империята. В същото време се резервира и езичеството, изключително в по-затънтените провинции, само че всеки който желал да направи кариерно развиване в държавната администрация е трябвало да бъде християнин.
Израз на разпространяването на християнството в селските региони са многочислените построени при неговото ръководство и това на неговите наследници християнски храмове, един от които е и този, ситуиран южно от с. Драгойново. Неговото място е било ловко подбрано - върху свещено за локалното население място и на преобладаваща в района позиция, добавя доцент Иво Топалилов. Самият храм е бил забележителен по размери, поради характера му на селска черква, трикорабна, с притвор, каменна, като колоните са били дървени, сложени върху добре обработени квадратни камъни.
Църквището евентуално е един от ранните християнски манастирски комплекси в Тракия
Археологическите изследвания от тази година демонстрират, че християнският храм не е бил единствената постройка, ситуирана върху заравнения скален масив в Църквището. Южно от нея е имало друга сграда отчасти проучена досега, със икономически и други функционалности, а теренът към църквата е бил ограден с каменна стена. Според археолозите най - евентуално става въпрос за един от ранните християнски манастирски комплекси в Тракия.
Разпространението на християнството измежду локалното население води до разширението както на християнския храм, по този начин и на комплекса. Остава обаче неразбираемо дали той е потърпевш по време на хунските нашествия в Тракия през 40-те години на 5-ти век, само че към съществуващата базилика от северната страна е бил построен в допълнение параклис, евентуално отдаден на локален християнски светец, незнаен за момента, само че на чиято протекция хората са се надявали против варварите.
Все още е неразбираем патронът на храма и на манастира
Що се отнася до манастира, то без подозрение съществуващата постройка е била разширена с в допълнение пространства, които ще бъдат проучени в идващите археологически сезони, сподели Топалилов.
За страдание остава неразбираем патронът на храма и на манастира. Проблемът, съгласно археолозите, е в това, че когато в края на 6-ти век християните напущат комплекса поради нашествията на аварите - те вземат със себе си целия набожен утвар, с цел да може да бъде непокътнат. Това, което ние в този момент откриваме са нещата, които са били забравени или не са били видени в бързината, добавя доцент Топалилов.
Църквището е част от по-голям комплекс, към който се отнася и крепостта Хасаря
Раннохристиянският комплекс в местността Църквището е част от по-голям комплекс към който се отнася и разположената в близката околност цитадела Хасаря /да не се бърка с Хисаря - б.а./. Тя се появява след опустошителните готски нашествия в Тракия след средата на 3-ти век, като първоначално е служела за краткотрайно леговище.
След усилването на варварските нашествия, изключително след оповестяването на Бизантион за Константинопол и за столица на империята, тя става част от отбранителния пръстен на имперската столица. Освен това тя е направлявала и един от трите пътя през Родопите, който свързвал Тракия с егейското крайбрежие.
В края на 6-ти век, аваро-славянските нашествия поставят завършек на живота, както на Църквището, по този начин и на Хасаря, само че в края на 10 век животът в крепостта още веднъж се завръща.
Екипът работи към този момент над 10 археологически сезона върху голям по своите размери комплекс, който през обособените столетия е претърпял обилни трансформации, само че неотменно резервира своето значение като свещено за езичниците и християните място. Това сподели за Българска телеграфна агенция доцент Топалилов, приключил Археология, със специализация по Класическа археология, в СУ " Св. Кл. Охридски ". Работил е в Регионален археологически музей - Пловдив, а от 2009 година е доцент в ШУ " Еп. Константин Преславски ".
Най-ранни са останките от езическо светилище
Обектът е многопластов, като най-ранни са останките от езическо светилище, отдадено главно на Тракийски конник от 3-4 век. Това, по думите на археолога се удостоверява от откритите на мястото 14 фрагментирани оброчни плочки, свързани както с Тракийския конник, по този начин и със Зевс и с Хера. В края на 4-ти век светилището е било разрушено или от готите, които разрушили източната римската войска край Хадрианопол (дн. Одрин) и умъртвили император Валенс, или като разследване от християнизацията на популацията в Родопите в края на 4 век.
Според доцент Топалилов е допустимо варварите, които били християни, да са в основата на покръстването на част от селското население на
Тракия, изключително след борбата при Хадрианопол. За нашествието на гостите по тези места приказват и откритите характерни готски материали, прецизира доцентът.
Животът по тези земи минава под политиката на Теодосий Първи
След умиротворяването на готите животът по тези земи минава под политиката на Теодосий Първи Велики, последният император, който господства над цялата Римска империя, защото след неговата гибел през 395 година тя е дефинитивно разграничена сред синовете му Хонорий и Аркадий.
Неговата политика за налагане на християнството идва както от персоналните му убеждения, по този начин и от нуждата от нова имперска идеология, защото съществуващата до този миг към този момент не отговаряла на потребностите на римското общество - мъчно можело да бъде към този момент уверен римският жител за
всепобеждаващия варварите император, поради злополуката край Хадрианопол.
Именно заради тази причина Теодосий Първи с особена упоритост налагал християнството и го трансформирал в публична вяра на империята. В същото време се резервира и езичеството, изключително в по-затънтените провинции, само че всеки който желал да направи кариерно развиване в държавната администрация е трябвало да бъде християнин.
Израз на разпространяването на християнството в селските региони са многочислените построени при неговото ръководство и това на неговите наследници християнски храмове, един от които е и този, ситуиран южно от с. Драгойново. Неговото място е било ловко подбрано - върху свещено за локалното население място и на преобладаваща в района позиция, добавя доцент Иво Топалилов. Самият храм е бил забележителен по размери, поради характера му на селска черква, трикорабна, с притвор, каменна, като колоните са били дървени, сложени върху добре обработени квадратни камъни.
Църквището евентуално е един от ранните християнски манастирски комплекси в Тракия
Археологическите изследвания от тази година демонстрират, че християнският храм не е бил единствената постройка, ситуирана върху заравнения скален масив в Църквището. Южно от нея е имало друга сграда отчасти проучена досега, със икономически и други функционалности, а теренът към църквата е бил ограден с каменна стена. Според археолозите най - евентуално става въпрос за един от ранните християнски манастирски комплекси в Тракия.
Разпространението на християнството измежду локалното население води до разширението както на християнския храм, по този начин и на комплекса. Остава обаче неразбираемо дали той е потърпевш по време на хунските нашествия в Тракия през 40-те години на 5-ти век, само че към съществуващата базилика от северната страна е бил построен в допълнение параклис, евентуално отдаден на локален християнски светец, незнаен за момента, само че на чиято протекция хората са се надявали против варварите.
Все още е неразбираем патронът на храма и на манастира
Що се отнася до манастира, то без подозрение съществуващата постройка е била разширена с в допълнение пространства, които ще бъдат проучени в идващите археологически сезони, сподели Топалилов.
За страдание остава неразбираем патронът на храма и на манастира. Проблемът, съгласно археолозите, е в това, че когато в края на 6-ти век християните напущат комплекса поради нашествията на аварите - те вземат със себе си целия набожен утвар, с цел да може да бъде непокътнат. Това, което ние в този момент откриваме са нещата, които са били забравени или не са били видени в бързината, добавя доцент Топалилов.
Църквището е част от по-голям комплекс, към който се отнася и крепостта Хасаря
Раннохристиянският комплекс в местността Църквището е част от по-голям комплекс към който се отнася и разположената в близката околност цитадела Хасаря /да не се бърка с Хисаря - б.а./. Тя се появява след опустошителните готски нашествия в Тракия след средата на 3-ти век, като първоначално е служела за краткотрайно леговище.
След усилването на варварските нашествия, изключително след оповестяването на Бизантион за Константинопол и за столица на империята, тя става част от отбранителния пръстен на имперската столица. Освен това тя е направлявала и един от трите пътя през Родопите, който свързвал Тракия с егейското крайбрежие.
В края на 6-ти век, аваро-славянските нашествия поставят завършек на живота, както на Църквището, по този начин и на Хасаря, само че в края на 10 век животът в крепостта още веднъж се завръща.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ