Рестартирай Европа: Селското стопанство и Зелената сделка
Новата Обща селскостопанска политика на Европа, за която беше реализирано съглашение през юни тази година, планува по – зелено, по – заслужено и по – гъвкаво европейско земеделие. То е неизменима част от Европейската зелена договорка, чиято цел до 2050-та година са нулеви равнища на парникови газове, нулево замърсяване и кръгова стопанска система.
Подобряването на климата и опазването на биоразнообразието са в основата на тактиката за зелено земеделие, изясни евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Асим Адемов , член на комисията по земеделие в Екологичен потенциал. Конкретните цели - понижаване с 50% на използването на химически пестициди; понижаване с най-малко 50% на загубите на хранителни вещества; понижаване на използването на торове с най-малко 20% и най-малко 25% от земеделските площи да преминат към биологично произвеждане. Високите екологични условия към земеделието са доста амбициозна цел, която изисква в пъти да се усили поддръжката за него, разяснява българският евродепутат. Той уточни, че 1/3 от средствата по новата ОСП ще бъдат предопределени за земеделците, с цел да приспособят своите стопанства.
Земеделците обаче ще платят висока цена за Зелената договорка. Рентабилно и пазарно насочено земеделие мъчно се съчетава с използването на щадящи екологични практики. Времето на евтината храна свърши, предизвестява шефът на фондация „ Биоселена “ Стоилко Апостолов . По думите му, по-големите дотации в биоземеделие по линия на ОСП не са задоволителни, с цел да стимулират повече фермери да стартират биопроизводство. Самоцелното увеличение на площи е безсмислено, в случай че няма кой по-късно да купи биопродуктите. И сега доста производители се оплакват, че няма цена примерно на биопшеницата. Произвели са биопшеница, няма търсене, няма кой да я купи тая биопшеница – дава образец Стоилко Апостолов. Според него, едно от вероятните решения за поощряване на биопроизводството е част от бюджета на Плана за възобновяване и резистентност да бъде употребен за стимулиране на потреблението на локални и биопродукти.
Зеленото земеделие ще опази околната среда и ще усъвършенства климата, само че ще се отрази неприятно на жизнеспособността на селските региони и агросектора като цяло, разяснява Таня Георгиева , основен специалист по околна среда, член на Звеното за ръководство на Националната селска мрежа. Тя изясни, че това е общ боязън на земеделци от други страни членки, защото се подронва конкурентноспособността и продуктивността на агросектора. Земеделските организации и на европейско равнище дават сигнали, че в случай че Съюзът продължава да залита в тази посока, ще има експорт на производства в други страни с по – ниски индустриални стандарти, обобщава Таня Георгиева. Според нея обаче, износът на земеделие от Европейския съюз няма да предотврати банкрутите в земеделския бранш. Колко ще отпаднат или ще банкрутират, това е нещо, което никой не може да каже сега.
Амбицията за зелено земеделие се сблъсква с действителността в обособените страни членки. И страховете на фермерите от позеленяването на селското стопанство.
Подобряването на климата и опазването на биоразнообразието са в основата на тактиката за зелено земеделие, изясни евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Асим Адемов , член на комисията по земеделие в Екологичен потенциал. Конкретните цели - понижаване с 50% на използването на химически пестициди; понижаване с най-малко 50% на загубите на хранителни вещества; понижаване на използването на торове с най-малко 20% и най-малко 25% от земеделските площи да преминат към биологично произвеждане. Високите екологични условия към земеделието са доста амбициозна цел, която изисква в пъти да се усили поддръжката за него, разяснява българският евродепутат. Той уточни, че 1/3 от средствата по новата ОСП ще бъдат предопределени за земеделците, с цел да приспособят своите стопанства.
Земеделците обаче ще платят висока цена за Зелената договорка. Рентабилно и пазарно насочено земеделие мъчно се съчетава с използването на щадящи екологични практики. Времето на евтината храна свърши, предизвестява шефът на фондация „ Биоселена “ Стоилко Апостолов . По думите му, по-големите дотации в биоземеделие по линия на ОСП не са задоволителни, с цел да стимулират повече фермери да стартират биопроизводство. Самоцелното увеличение на площи е безсмислено, в случай че няма кой по-късно да купи биопродуктите. И сега доста производители се оплакват, че няма цена примерно на биопшеницата. Произвели са биопшеница, няма търсене, няма кой да я купи тая биопшеница – дава образец Стоилко Апостолов. Според него, едно от вероятните решения за поощряване на биопроизводството е част от бюджета на Плана за възобновяване и резистентност да бъде употребен за стимулиране на потреблението на локални и биопродукти.
Зеленото земеделие ще опази околната среда и ще усъвършенства климата, само че ще се отрази неприятно на жизнеспособността на селските региони и агросектора като цяло, разяснява Таня Георгиева , основен специалист по околна среда, член на Звеното за ръководство на Националната селска мрежа. Тя изясни, че това е общ боязън на земеделци от други страни членки, защото се подронва конкурентноспособността и продуктивността на агросектора. Земеделските организации и на европейско равнище дават сигнали, че в случай че Съюзът продължава да залита в тази посока, ще има експорт на производства в други страни с по – ниски индустриални стандарти, обобщава Таня Георгиева. Според нея обаче, износът на земеделие от Европейския съюз няма да предотврати банкрутите в земеделския бранш. Колко ще отпаднат или ще банкрутират, това е нещо, което никой не може да каже сега.
Амбицията за зелено земеделие се сблъсква с действителността в обособените страни членки. И страховете на фермерите от позеленяването на селското стопанство.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ