Как Covid-19 променя приятелския ни кръг?
Новата ни действителност, диктувана от Covid-19, напълно скоро ще навърши година. Непрекъснато си повтаряме по какъв начин се промени животът ни от предходната пролет насам. Мнозина откриха нов път и метод да работят, да си почиват, да имат взаимоотношения с другите. За други към момента всичко това е предизвикателство. Със сигурност не остана незасегната сфера от живота ни и няма по какъв начин да се каже кое има по-голямо значение. Ако обаче се съсредоточим върху това, че ние сме обществени същества, естествено огромен е ударът точно там, че не можем свободно да поддържаме връзка. Темата за любовните и фамилни връзки сред двойките постоянно беше засягана през миналата година. Но забравихме ли кои сме ние без своите другари?!
В края на 2020 година австралийският механически университет „ Суинбърн ” посвети време и средства точно на този аспект на въздействие на Covid-19 върху нас. Според проучването вирусът осезаемо е трансформирал кръга ни от другари и по-близките взаимоотношения с хората.
Изминалите месеци, рестрикциите в битката против пандемията, както и страхът от вируса са понижили фрапантно броя на тези, с които поддържаме връзка, демонстрира проучването. И до момента в който в първата фаза на пандемията това беше разумно, тъй като останахме затворени в домовете си, то в този момент, когато имаме по-отворен метод на живот, наклонността не се трансформира изключително. Съвсем естествено в основата на това стои страхът.
Навярно сте или от хората, които с отвращение изслушват, или четат покана за посещение, детско празненство или рожден ден, или пък сте от тези, които с скука поглеждат на първите. Разделението е очевидно, само че е безсмислено някой да упреква различен за това, че има или няма боязън.
Факт е, че връзките сред нас още дълго ще лъкатушат по тази непозната пътека.
Тук е моментът да си отдъхнем, че ги има актуалните технологии и че можем да „ виждаме ” всеки, който пожелаем и когато пожелаем. Ако единствено си представим по какъв начин са общували хората при започване на XX век, когато повече от 2 години светът е бил превзет също от пандемия – тази, породена от Испанския грип, бихме били радостни, че живеем през днешния ден.
“Когато общественото взаимоотношение се измести онлайн, единствено избрани типове връзки като че ли откриха метод да оцелеят ”, разяснява Марли Бауер, един от създателите на проучването. Да споделяш виртуално, се оказа по-лесно за хората, които работят дружно, които имат едно и също занимание или просто се усещат удобно с цифровите технологии. За останалите зависи от силата на другарствата и компромисите, които сме подготвени да създадем.
Също по този начин в изискванията на пандемия се оказа по-лесно да се поддържат връзки онлайн, в случай че хората живеят близо един до различен. Предизвикателство е да се поддържа връзка с тези, с които ни дели квартал, град, страна или даже континент.
Навярно всички сме взели участие във виртуални празненства през миналата година. Да видиш на екрана непосредствен човек, е разтуха и ненапълно компенсира това, че не можеш да го направиш лице в лице. Но дали няма прекалено много да свикнем с това?
Мишел Лим, различен от специалистите, изследвали по какъв начин са се трансформирали връзките ни поради Covid-19, показва, че ние сме същества на навиците. Това значи, че както бързо сме привикнали да поддържаме връзка по новия метод, по този начин последователно нещата ще се възстановяват, щом вирусът спре да бъде толкоз сериозен фактор в нашия живот. И въпреки всичко – никой не знае докога тази действителност ще бъде реалност. Затова, в случай че желаеме да запазим околните хора към себе си, е належащо да поставим старания, без значение дали виртуално, или онлайн. Страхът не може да е опрощение да пропуснем празник или просто от време на време да кажем: „ Здравей! Как си? ”.
Автор: Емануела Миланова
#2020: Най-самотното детство
В края на 2020 година австралийският механически университет „ Суинбърн ” посвети време и средства точно на този аспект на въздействие на Covid-19 върху нас. Според проучването вирусът осезаемо е трансформирал кръга ни от другари и по-близките взаимоотношения с хората.
Изминалите месеци, рестрикциите в битката против пандемията, както и страхът от вируса са понижили фрапантно броя на тези, с които поддържаме връзка, демонстрира проучването. И до момента в който в първата фаза на пандемията това беше разумно, тъй като останахме затворени в домовете си, то в този момент, когато имаме по-отворен метод на живот, наклонността не се трансформира изключително. Съвсем естествено в основата на това стои страхът.
Навярно сте или от хората, които с отвращение изслушват, или четат покана за посещение, детско празненство или рожден ден, или пък сте от тези, които с скука поглеждат на първите. Разделението е очевидно, само че е безсмислено някой да упреква различен за това, че има или няма боязън.
Факт е, че връзките сред нас още дълго ще лъкатушат по тази непозната пътека.
Тук е моментът да си отдъхнем, че ги има актуалните технологии и че можем да „ виждаме ” всеки, който пожелаем и когато пожелаем. Ако единствено си представим по какъв начин са общували хората при започване на XX век, когато повече от 2 години светът е бил превзет също от пандемия – тази, породена от Испанския грип, бихме били радостни, че живеем през днешния ден.
“Когато общественото взаимоотношение се измести онлайн, единствено избрани типове връзки като че ли откриха метод да оцелеят ”, разяснява Марли Бауер, един от създателите на проучването. Да споделяш виртуално, се оказа по-лесно за хората, които работят дружно, които имат едно и също занимание или просто се усещат удобно с цифровите технологии. За останалите зависи от силата на другарствата и компромисите, които сме подготвени да създадем.
Също по този начин в изискванията на пандемия се оказа по-лесно да се поддържат връзки онлайн, в случай че хората живеят близо един до различен. Предизвикателство е да се поддържа връзка с тези, с които ни дели квартал, град, страна или даже континент.
Навярно всички сме взели участие във виртуални празненства през миналата година. Да видиш на екрана непосредствен човек, е разтуха и ненапълно компенсира това, че не можеш да го направиш лице в лице. Но дали няма прекалено много да свикнем с това?
Мишел Лим, различен от специалистите, изследвали по какъв начин са се трансформирали връзките ни поради Covid-19, показва, че ние сме същества на навиците. Това значи, че както бързо сме привикнали да поддържаме връзка по новия метод, по този начин последователно нещата ще се възстановяват, щом вирусът спре да бъде толкоз сериозен фактор в нашия живот. И въпреки всичко – никой не знае докога тази действителност ще бъде реалност. Затова, в случай че желаеме да запазим околните хора към себе си, е належащо да поставим старания, без значение дали виртуално, или онлайн. Страхът не може да е опрощение да пропуснем празник или просто от време на време да кажем: „ Здравей! Как си? ”.
Автор: Емануела Миланова
#2020: Най-самотното детство
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ