Ректори отправиха препоръки към картата за висшето образование
Новата карта на висшето обучение,, да вкара критерии за идващите пет години - за това упорстват ректорите на 17 университета от Северна България, Асоциацията на частните висши учебни заведения и Синдикатът на висшето обучение към КНСБ, които се събраха на среща във Велико Търново.
Според тях трябна да бъдат обрисувани политиките за развиване и промяна и да се дадат насоки към бизнеса, за да бъдат избегнати рецесиите в пазара на труда .
Ректорите считат, че страната следва да се намеси и да дава стипендии за задгранични студенти, изключително от Азия, с които да бъде напълнен на половина празният потенциал на българските университети .
за развиване на висшето обучение за идващите пет години. Тя се създава за МОН от екип на „ Отворено общество “.
„ Българските университети имат потенциал за близо 400 хиляди студенти, а образоват два пъти по-малко . Университетите ще останат полупразни и в идващите 6-7 години, макар предстоящото нарастване на кандидат-студентите “, съобщи Георги Стойчев, началник на техническия екип, разработващ картата на висшето обучение:
„ Проблемът с потенциала не е просто, че той е по-голям. Проблемът е, че той е неравномерно разпределен по професионални посоки. Като медицина, фармация или даже театрално и кино изкуство, в които 100% от местата са заети. Но имате други професионални посоки като математика, където са заети под една трета от местата . Картата демонстрира, че има прочут дисбаланс сред основания потенциал от една страна и действителните потребности, действителното търсене на висше обучение от кандидат-студентите “.
Такъв е казусът и в предпочитаните за страната посоки, където студентите са под 2/3 от потенциала на университетите .
За последните пет години българските студенти са намалели с 16% , а за Северна България свиването при академичната юноша е с близо 28 на 100 .
Според анализите „ Отворено общество “ през следващите пет години завършващите студенти ще намалеят с още 9%.
Георги Стойчев посочи, че решението, което предлага картата на висшето обучение, се свежда до ограничавания:
„ Ако в едно професионално направление е основан прекомерно огромен потенциал по отношение на броя на студентите, които се образоват в това направление, да се ограничи основаването на нови висши учебни заведения или основаването на нови филиали в това професионално направление “.
С това обаче ректорите на университетите от Северна България не са съгласни.
От Асоциацията на частните висши учебни заведения упорстват с държавна тактика да се спре „ приключването “ на млади български мозъци, както и да бъдат привлечени студенти от чужбина. Как да стане това изяснява ръководителят на Асоциацията проф. Тодор Радев, ректор на Висшето учебно заведение по мениджмънт във Варна:
„ България би трябвало да стартира да дава за една част от страните стипендии. Има и европейски фондове за това. Част от парите, които по линия на Европейски Съюз би трябвало да разпределим към страни отвън Европейски Съюз, те могат да бъдат във тип на стипендии, с цел да учат в България. Да се облекчи визовият режим. Малка България има най-тежката процедура за банкет на задгранични студенти от всички страни “.
Според проф. Радев нишата са азиатските студенти, които ще предпочетат България поради по-евтиния живот и по-ниските такси за образование.
В България се образоват 17 хиляди задгранични студенти. За 10 години броят им се е удвоил . Над половината от тях са бъдещи медици, следват превоз, мореплаване и авиация.
За следващ път университетите приканиха за помощ бизнеса за по-добро обмисляне и образование на фрагментите. Ректорът на Русенския механически университет проф. Христо Белоев и доцент Лиляна Вълчева, ръководител на Синдикат висше обучение към КНСБ, молят бизнесът да плаща еднакво на фрагментите си по райони :
„ Бизнесът може да желае добре готови фрагменти, обаче зависи какво възнаграждение им дава. Ако бизнесът дава положително възнаграждение, което удовлетворява младежите, те биха останали там и ще бъдат на това място, в случай че не – те ще се ориентират към други региони “, аргументира се професор Христо Белоев.
„ Бизнесът да премисли отношението си по отношение на качеството на работата, качеството на хората, човешкия запас да оцени и да увеличи приходите - по този начин както дава отговор работата в съответния бизнес, а не както е избран районът по междинна брутна месечна заплата “, съобщи доцент Лиляна Вълчева.
Ректорите и синдикатът упорстват редом с картата на висшето обучение страната да приготви и своята икономическа карта .
„ Нямаме ясна диференциация, нямаме сложени на масата потребностите на страната от какви експерти има потребност в идващите пет години , с цел да може ние да ги заложим в този момент и когато след пет години те приключат своята бакалавърска и магистърска степен, да бъдат тъкмо съответно използвани на потребностите на бизнеса и на пазара на труда “, посочи доцент Лиляна Вълчева от КНСБ.
Пороци има и в рейтинговата система за оценка на университетите у нас на база реализацията и заплатите на приключилите студенти. Затова ректорите упорстват за въвеждане на корекционни коефициенти , които да доведат до тъждество сред университетите.
Проф. Евгени Станимиров, заместник-ректор Икономическия университет във Варна, даде образец:
„ Ако някой приключи компютърни технологии в София в някой от университетите и остане в София, стартовата му заплата може да бъде 2000 лева Ако отиде в родното си обитаемо място, което е малко, заплатата му може да бъде 1100-1200 лв.. Този младеж първо се лишава от спомагателен приход, тъй като е решил да се върне в обитаемото си място, а въпреки това самобитно санкционира университета, от който излиза, защото смъква неговия рейтинг “.
Ректорите на университетите от Северна България имат остри рецензии и против държавните критерии за идното установяване на изследователските университети , които ще образоват докторантите и ще получат голям финансов запас за научна и изследователска работа.
„ Ако оценявате висшето учебно заведение като цяло, давате обилни преимущества на огромните университети, на университетите в естествени и инженерни науки, медицината и мощно ощетявате университетите, които са профилирани в региона на стопанските науки, филантропичните науки и дребните университети “, счита проф. Димитър Кънев, заместник-ректор на Варненския свободен университет.
Чуйте детайлите и в звуковия файл.
Според тях трябна да бъдат обрисувани политиките за развиване и промяна и да се дадат насоки към бизнеса, за да бъдат избегнати рецесиите в пазара на труда .
Ректорите считат, че страната следва да се намеси и да дава стипендии за задгранични студенти, изключително от Азия, с които да бъде напълнен на половина празният потенциал на българските университети .
за развиване на висшето обучение за идващите пет години. Тя се създава за МОН от екип на „ Отворено общество “.
„ Българските университети имат потенциал за близо 400 хиляди студенти, а образоват два пъти по-малко . Университетите ще останат полупразни и в идващите 6-7 години, макар предстоящото нарастване на кандидат-студентите “, съобщи Георги Стойчев, началник на техническия екип, разработващ картата на висшето обучение:
„ Проблемът с потенциала не е просто, че той е по-голям. Проблемът е, че той е неравномерно разпределен по професионални посоки. Като медицина, фармация или даже театрално и кино изкуство, в които 100% от местата са заети. Но имате други професионални посоки като математика, където са заети под една трета от местата . Картата демонстрира, че има прочут дисбаланс сред основания потенциал от една страна и действителните потребности, действителното търсене на висше обучение от кандидат-студентите “.
Такъв е казусът и в предпочитаните за страната посоки, където студентите са под 2/3 от потенциала на университетите .
За последните пет години българските студенти са намалели с 16% , а за Северна България свиването при академичната юноша е с близо 28 на 100 .
Според анализите „ Отворено общество “ през следващите пет години завършващите студенти ще намалеят с още 9%.
Георги Стойчев посочи, че решението, което предлага картата на висшето обучение, се свежда до ограничавания:
„ Ако в едно професионално направление е основан прекомерно огромен потенциал по отношение на броя на студентите, които се образоват в това направление, да се ограничи основаването на нови висши учебни заведения или основаването на нови филиали в това професионално направление “.
С това обаче ректорите на университетите от Северна България не са съгласни.
От Асоциацията на частните висши учебни заведения упорстват с държавна тактика да се спре „ приключването “ на млади български мозъци, както и да бъдат привлечени студенти от чужбина. Как да стане това изяснява ръководителят на Асоциацията проф. Тодор Радев, ректор на Висшето учебно заведение по мениджмънт във Варна:
„ България би трябвало да стартира да дава за една част от страните стипендии. Има и европейски фондове за това. Част от парите, които по линия на Европейски Съюз би трябвало да разпределим към страни отвън Европейски Съюз, те могат да бъдат във тип на стипендии, с цел да учат в България. Да се облекчи визовият режим. Малка България има най-тежката процедура за банкет на задгранични студенти от всички страни “.
Според проф. Радев нишата са азиатските студенти, които ще предпочетат България поради по-евтиния живот и по-ниските такси за образование.
В България се образоват 17 хиляди задгранични студенти. За 10 години броят им се е удвоил . Над половината от тях са бъдещи медици, следват превоз, мореплаване и авиация.
За следващ път университетите приканиха за помощ бизнеса за по-добро обмисляне и образование на фрагментите. Ректорът на Русенския механически университет проф. Христо Белоев и доцент Лиляна Вълчева, ръководител на Синдикат висше обучение към КНСБ, молят бизнесът да плаща еднакво на фрагментите си по райони :
„ Бизнесът може да желае добре готови фрагменти, обаче зависи какво възнаграждение им дава. Ако бизнесът дава положително възнаграждение, което удовлетворява младежите, те биха останали там и ще бъдат на това място, в случай че не – те ще се ориентират към други региони “, аргументира се професор Христо Белоев.
„ Бизнесът да премисли отношението си по отношение на качеството на работата, качеството на хората, човешкия запас да оцени и да увеличи приходите - по този начин както дава отговор работата в съответния бизнес, а не както е избран районът по междинна брутна месечна заплата “, съобщи доцент Лиляна Вълчева.
Ректорите и синдикатът упорстват редом с картата на висшето обучение страната да приготви и своята икономическа карта .
„ Нямаме ясна диференциация, нямаме сложени на масата потребностите на страната от какви експерти има потребност в идващите пет години , с цел да може ние да ги заложим в този момент и когато след пет години те приключат своята бакалавърска и магистърска степен, да бъдат тъкмо съответно използвани на потребностите на бизнеса и на пазара на труда “, посочи доцент Лиляна Вълчева от КНСБ.
Пороци има и в рейтинговата система за оценка на университетите у нас на база реализацията и заплатите на приключилите студенти. Затова ректорите упорстват за въвеждане на корекционни коефициенти , които да доведат до тъждество сред университетите.
Проф. Евгени Станимиров, заместник-ректор Икономическия университет във Варна, даде образец:
„ Ако някой приключи компютърни технологии в София в някой от университетите и остане в София, стартовата му заплата може да бъде 2000 лева Ако отиде в родното си обитаемо място, което е малко, заплатата му може да бъде 1100-1200 лв.. Този младеж първо се лишава от спомагателен приход, тъй като е решил да се върне в обитаемото си място, а въпреки това самобитно санкционира университета, от който излиза, защото смъква неговия рейтинг “.
Ректорите на университетите от Северна България имат остри рецензии и против държавните критерии за идното установяване на изследователските университети , които ще образоват докторантите и ще получат голям финансов запас за научна и изследователска работа.
„ Ако оценявате висшето учебно заведение като цяло, давате обилни преимущества на огромните университети, на университетите в естествени и инженерни науки, медицината и мощно ощетявате университетите, които са профилирани в региона на стопанските науки, филантропичните науки и дребните университети “, счита проф. Димитър Кънев, заместник-ректор на Варненския свободен университет.
Чуйте детайлите и в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ