Морската мина на кап.-лейтенант Евстати Винаров
" Новата автоматическа електромеханическа мина за обграждане дава отговор на изискванията, изискуеми се от една модерна подводна мина с котва и може да се употребява за обграждане на нашите морски и речни крайбрежия, за което се реши да бъде призната за въоръжение във флота ". Това четем като умозаключение в отчета на експертната комисия от 22 септември 1905 година
Новият тип морска мина е била дело на родения в Русе капитан-лейтенант от Българската флотилия Евстати Георгиев Винаров (1874-1915). По това време изобретателят бил на работа в армията като шеф на минната част на Дунавската флотилия. Той е носел най-голямата отговорност за минирането на българските пристанища по Черно море и Дунав. Щабните проекти предвиждали набирането освен на огромно количество, само че и на задоволително сигурни мини. Флотът ни разполагал с малко мини " Херц ", дадени му от съветската войска през 1884 година
Не знаем какъв брой дни и нощи изобретателят е бил провесен над чертожния лист, какви и какъв брой калкулации е направил, къде и по какъв начин е бил направен първият пример на мината. Все едно. По-важното е, че макар решението " да бъде призната за въоръжение на флота ", мината била забравена. Ще попитате за какво?
Защото шеф на флота е бил не българин, а кап. първи сан Пол Пишон. А той тупал с едната ръка по рамото Винаров, а с другата сключвал преференциални за себе си покупко-продажби с френската компания " Оter Harle ", която доставяла от чужбина мините за българския флот. Нищо че те били 6 пъти по-скъпи от нашите, в случай че бяхме ги произвели. Колко познато!
Този случай на корупция не е единствен от това време. Нито изобретателят Винаров е първият, чийто труд е бил пренебрегнат, а той - достойният българин, пропуснат. Не го търсете в енциклопедиите. След този абсурден за армията ни епизод изобретателят остава във флота и с възприятие на национална отговорност поема защитата на Мраморно и Бяло море по време на Балканската война. В прощалната си заповед до своите подчинени и приемници от 3 януари 1915 година Евстати Винаров зове " да се работи безрезервно за положителното на България и за развиването на родния флот ".
Животът на този морски офицер е извънредно забавен, изпълнен с безчет триумфи и несгоди, написа за него Боян Драганов в третата си книга " Зад завесата на огромните кавги " (2013). И още: " Като един от първостроителите на флота той оставя ярка диря в теорията и практиката на военното дело. Изявява се освен като пълководец с високи организаторски качества, само че и със забележителни умения на откривател. "
Новият тип морска мина е била дело на родения в Русе капитан-лейтенант от Българската флотилия Евстати Георгиев Винаров (1874-1915). По това време изобретателят бил на работа в армията като шеф на минната част на Дунавската флотилия. Той е носел най-голямата отговорност за минирането на българските пристанища по Черно море и Дунав. Щабните проекти предвиждали набирането освен на огромно количество, само че и на задоволително сигурни мини. Флотът ни разполагал с малко мини " Херц ", дадени му от съветската войска през 1884 година
Не знаем какъв брой дни и нощи изобретателят е бил провесен над чертожния лист, какви и какъв брой калкулации е направил, къде и по какъв начин е бил направен първият пример на мината. Все едно. По-важното е, че макар решението " да бъде призната за въоръжение на флота ", мината била забравена. Ще попитате за какво?
Защото шеф на флота е бил не българин, а кап. първи сан Пол Пишон. А той тупал с едната ръка по рамото Винаров, а с другата сключвал преференциални за себе си покупко-продажби с френската компания " Оter Harle ", която доставяла от чужбина мините за българския флот. Нищо че те били 6 пъти по-скъпи от нашите, в случай че бяхме ги произвели. Колко познато!
Този случай на корупция не е единствен от това време. Нито изобретателят Винаров е първият, чийто труд е бил пренебрегнат, а той - достойният българин, пропуснат. Не го търсете в енциклопедиите. След този абсурден за армията ни епизод изобретателят остава във флота и с възприятие на национална отговорност поема защитата на Мраморно и Бяло море по време на Балканската война. В прощалната си заповед до своите подчинени и приемници от 3 януари 1915 година Евстати Винаров зове " да се работи безрезервно за положителното на България и за развиването на родния флот ".
Животът на този морски офицер е извънредно забавен, изпълнен с безчет триумфи и несгоди, написа за него Боян Драганов в третата си книга " Зад завесата на огромните кавги " (2013). И още: " Като един от първостроителите на флота той оставя ярка диря в теорията и практиката на военното дело. Изявява се освен като пълководец с високи организаторски качества, само че и със забележителни умения на откривател. "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ