От гара Две могили до картата на Европа - 111 г. независима България
Нощта против 22 септември 1908 година Българският министър-председател Александър Малинов посреща княз Фердинанд I на яхтата „ Хан Крум “ край Русе. Малко по-късно държавниците отпътуват за Търново. На гара Две могили машината прави отмора, а Малинов употребява момента, с цел да приготви текста на манифест, посредством който България ще бъде оповестена за самостоятелна страна. Историческо събитие, което още един път след Съединението на Княжеството с Източна Румелия, ще покаже на Великите сили, че българите са почтени за свободата си.
Църквата „ Св. 40 мъченици “ в старопрестолния град се трансформира в център на тържествения миг, в който Фердинанд приема купата „ Цар на българите “. Нещо повече, политическият акт е в действителност недвусмислено отменяне на османското господство върху младата и към момента неукрепнала българска страна. Така бива пренебрегнат и несправедливият Берлински контракт, посредством който Великите сили слагат страната ни под политическа и най-много финансова взаимозависимост от Полумесеца. В подтекста на тези събития се предизвика и една от най-съществените рецесии в геополитическите връзки преди светът да бъде разтресен от Първата международна война.
Връщайки се малко обратно във времето, би трябвало да споменем част от изискванията на Берлинския контракт – той урежда васално състояние на българското княжество от османците. Така новопоявилата се политически на картата на Европа страна е принудена да се преценява в стопанско отношение с болния човек край Босфора. Накратко – поради режима на капитулациите, наложени от Великите сили, се ускорява преференциално вносът на европейски промишлени артикули. Като резултат, българското произвеждане изпада в нежелана обстановка, а по този метод се обрича на процедура стопанският напредък на страната.
Ето за какво политическият хайлайф стартира интензивно да работи за провъзгласяването на независимостта. Тласък за това дава Младотурската гражданска война, френско-германският спор за Мароко, опитите на Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина, както и други политико-обществени събития, които разфокусират вниманието на огромните играчи на европейската сцена.
Обявяването на независимостта на България хваща Великите сили в миг, в който те са по-скоро склонни да вземат участие в уреждането на този акт по дипломатически път. Русия даже спомага за споразумяване на българо-османските несъгласия.
В последна сметка битката за самостоятелност издига престижа на България в очите на Европа, с което страната се трансформира в незаобиколим фактор на Балканския полуостров. Независимост, която занапред ще ревизира поколенията дали са почтени за идеала ѝ.
Църквата „ Св. 40 мъченици “ в старопрестолния град се трансформира в център на тържествения миг, в който Фердинанд приема купата „ Цар на българите “. Нещо повече, политическият акт е в действителност недвусмислено отменяне на османското господство върху младата и към момента неукрепнала българска страна. Така бива пренебрегнат и несправедливият Берлински контракт, посредством който Великите сили слагат страната ни под политическа и най-много финансова взаимозависимост от Полумесеца. В подтекста на тези събития се предизвика и една от най-съществените рецесии в геополитическите връзки преди светът да бъде разтресен от Първата международна война.
Връщайки се малко обратно във времето, би трябвало да споменем част от изискванията на Берлинския контракт – той урежда васално състояние на българското княжество от османците. Така новопоявилата се политически на картата на Европа страна е принудена да се преценява в стопанско отношение с болния човек край Босфора. Накратко – поради режима на капитулациите, наложени от Великите сили, се ускорява преференциално вносът на европейски промишлени артикули. Като резултат, българското произвеждане изпада в нежелана обстановка, а по този метод се обрича на процедура стопанският напредък на страната.
Ето за какво политическият хайлайф стартира интензивно да работи за провъзгласяването на независимостта. Тласък за това дава Младотурската гражданска война, френско-германският спор за Мароко, опитите на Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина, както и други политико-обществени събития, които разфокусират вниманието на огромните играчи на европейската сцена.
Обявяването на независимостта на България хваща Великите сили в миг, в който те са по-скоро склонни да вземат участие в уреждането на този акт по дипломатически път. Русия даже спомага за споразумяване на българо-османските несъгласия.
В последна сметка битката за самостоятелност издига престижа на България в очите на Европа, с което страната се трансформира в незаобиколим фактор на Балканския полуостров. Независимост, която занапред ще ревизира поколенията дали са почтени за идеала ѝ.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ