Носете си старите дрехи... тук © Цветелина Белутова Текстилните отпадъци

...
Носете си старите дрехи... тук © Цветелина Белутова Текстилните отпадъци
Коментари Харесай

Какво се случва със старите дрехи

Носете си старите облекла... тук

© Цветелина Белутова Текстилните боклуци в страната са над 100 хиляди тона годишно. Това е сред 3.8 и 4% от общия битов боклук. През 2018 година единствено в София са изхвърлени над 12 хиляди тона облекла, като половината от тях могат да бъдат употребявани още веднъж, споделя Севдалин Спасов, ръководител на Асоциацията на преработвателите и търговците на облекла втора ръка и притежател на " М холдинг ".

Вероятно е да познавате най-известната марка на холдинга - магазините " Мания ", в които през април бе сложено началото на акция " Дрехите не са отпадък ". В обектите на веригата в столицата, които са 14, са обособени специфични места за събиране на ненужни облекла, обувки и текстил, против което притежателите им получават спомагателна отстъпка за извършване на покупки във веригата. Със събраните средства " Мания " ще поддържа финансово дамите с рак на гърдата в България.

Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Това не е първата самодейност за събиране на облекла втора употреба. Няколко други компании и организации към този момент имат опит в тази активност. А с повдигането на приходите, всеобщото нахлуване на огромни марки и все по-осъзнатото потребителско мислене страната ни от вносител става експортьор на непотребен текстил с български генезис.

Какъв е пътят и какво в действителност става с облеклата, които към този момент не носим? Карта на старите облекла:
Контейнери на БЧК и " Хюманита " - тук
Магазини на H&M в България - тук
Контейнери TexCycle - тук
Магазини " Мания " - тук

БЧК и " Хюманита "

Най-големият план е на Българския червен кръст (БЧК) и компанията " Хюманита ". Първите контейнери за събиране на текстил бяха сложени през март 2016 година в Пловдив. Малко по-късно същата година бяха ситуирани и в София, през есента на 2018 година - в Перник, а от началото на 2019 – и във Варна. " Равносметката към днешна дата демонстрира съществуване на общо 92 контейнера с логото на БЧК: 60 в София, 18 - в Пловдив, 12 - във Варна, и 2 - в Перник ", посочи за " Капитал " Екатерина Борисова-Йовова, специалист " Фондонабиране и маркетинг " в филантропичната организация. Инвестицията в изработването на контейнерите и оперативната им поддръжка е на пловдивската " Хюманита ". Нейни са и отговорностите по извозването на събраните количества до профилираната фирмена фабрика за подбиране.

" С част от облеклата поддържаме спешен запас за БЧК за подкрепяне на потърпевши при бедствия, повреди и рецесии, който при потребност неотложно може да даде облекла за 1000 души. Около 10% от събраните количества са годни за нарязване и от тях в нашата фабрика се вършат памучни кърпи, употребявани за разчистване в разнообразни промишлености. Около 50% са облекла, които стават за повторна приложимост и се изнасят за страни от Африка, Централна Америка, Близкия изток. Част от количествата се пренасочват към рециклиращи мощности в страната и чужбина за произвеждане на изолационна вата, заряд за тапицерии, а трикотажните - за прежда и други ", изясни за " Капитал " Антон Гичев, шеф на отдел " Разделно събиране на текстил " в " Хюманита ".

Бизнес моделът включва отчисляване на финансов запас за филантропичната организация. " За всеки дарен кг текстилни произведения " Хюманита " подарява суми на БЧК. Набраните средства постъпват в специфичен Фонд за подкрепяне на потърпевши при бедствия, повреди и произшествия. Средно дарените суми на месец са сред 9 и 12 хиляди лева ", разяснява Екатерина Борисова-Йовова.

Антон Гичев твърди, че планът е доходоносен и се самоиздържа, като главното приходно перо идва от износа на облекла. Той счита, че разполагането на контейнери за ненужни облекла и текстил в България става много късно - години откакто това е процедура в Западна Европа. Следващите градове, в които ще бъдат сложени контейнери на БЧК и " Хюманита ", са Бургас и Стара Загора, като последователно мрежата ще обхване цялата страна.

Zara

От този месец към самодейността на БЧК се причисли и " Зара България " посредством тристранно съглашение с филантропичната организация и пловдивската компания. В мрежата от магазини Zara в цялата страна всеки искащ ще може да остави ненужни облекла, които " Зара България " ще дава на " Хюманита ". " Контейнерите ще бъдат сложени до два месеца най-късно. Ако планът е сполучлив, ще има контейнери и в другите магазини на групата Inditex в страната ", заключи Антон Гичев. В групата са марки като Bershka, Pull&Bear, Massimo Dutti и други

H&M

H&M имат своя световна самодейност за събиране на остарели облекла и непотребен текстил. Тя е от 2013 година и е налична във всички магазини на веригата в България. Срещу всяка предадена торба клиентите получават ваучер за 15% отстъпка в H&M, която се отнася за един продукт по желание при обща сума на покупките над 40 лв..

На специфичен корпоративен уебсайт всеки месец се актуализира информацията за събраните от старта на самодейността досега количества облекла във всички страни, в които веригата участва. Според него в България са събрани близо 2.1 млн. кг облекла, което се равнява на 41 560 евро.

Глобален сътрудник в самодейността е компания i:Co, профилирана в събиране, наново потребление и преработване на използвани облекла и обувки. " Събираните количества се изпращат регулярно към i:Cо, която дава отговор за сортирането. Дрехите се обработват ръчно в над 300 категории според от тяхното положение и се разпределят за наново носене, за повторна приложимост или за преработване ", сподели Анна Великова, управител " Комуникации " в " H&M България ". Събраната сума пък се подарява за определена организация на локално равнище. В България средствата отиват в поддръжка на настоящите акции на UNICEF. Например единствено за миналата 2018 година събраните количества от всички 21 магазина на H&M в страната са 516 588 кг, посочи Анна Великова.

Текстилните произведения, които не могат да бъдат наново употребявани, получават късмет като нови текстилни влакна или се употребяват за произвеждане на изолиращи материали в автомобилната промишленост. Металните детайли от копчетата и циповете също се рециклират. " Дори прахът от процеса на преработване на текстила се оползотворява – той се събира и се преработва в съпътстващ артикул за произвеждане на картон ", изяснява Великова.

Една от задачите на акцията на H&M е да пораства броят на фирмените артикули, създадени от рециклирани материали - полиестер, памук, вълна. " Ако останат някакви непотребни количества от събраните облекла, те биват дарявани за проучвателен планове в текстилната сфера и преработването, както и за обществени дела ", споделя Анна Великова.

TexСycle

Контейнери за използвани облекла с марката TexСycle са ситуирани в Стара Загора, Бургас, Поморие, Добрич, Шумен, Аксаково, Белослав и на над 20 места в София. Проектът е на варненската компания " Евротекс ", профилирана във вноса, сортирането и търговията на едро с облекла втора ръка.

Началото на TexСycle е сложено през август предходната година в Стара Загора. Компанията подписва контракти с общините, които дефинират подобаващите места за слагане на контейнерите. " Наше обвързване е да предоставим контейнерите, да ги брандираме, да ги обслужваме. Събраните количества се транспортират до фирмените ни площадки във Варна за стерилизация, подбиране, отнасяне, за унищожаване на копчета и ципове ", изясни за " Капитал " Сирма Желева, началник " Устойчиво развиване " в " Евротекс ".

Фирмата има хранилища за продажба на едро в България, Гърция, Румъния и даже Чили и търгува с годните за втора ръка облекла. Негодните се балират и предават за преработване - вълнените в Индия, а памучните - в Гърция. Тези, които не стават за преработване, отиват за различно гориво.

" Контейнерите се пълнят по-бързо от нашите упования, до момента сме събрали 206 тона облекла ", заяви Сирма Желева. Компанията не заплаща на общините наем за площите, на които са ситуирани контейнерите, и не получава финансова поддръжка от тях. Ако обществените служби или спешните центрове към общините се нуждаят от облекла – компанията им ги дава незабавно гратис.

" Проектът е пилотен, занапред ще преценяме дали е финансово преференциален. Производството и брандирането на един резервоар костват 1500 лв.. Към тях се прибавят разноски за връзка с жителите - брошури, осведомителни акции, за превозване на събраните количества, за ръчното им подбиране и транспортиране. Освен това плащаме на инсталациите за преработване. Трябва да мине време, с цел да забележим дали тази активност може да се самоиздържа. Имаме доста запитвания и претенции от разнообразни обитаеми места да сложим още контейнери, само че към този момент са въздържаме, с цел да създадем равносметката. Тази активност би трябвало да се прави взаимно с общините, с Министерство на околната среда и водите, а да не е единствено обвързване на компаниите ", счита Желева.

" Texaid България "

Фирма " Texaid България " към този момент има единствено един резервоар за събиране на ненужни облекла, който е в Костинброд, където компанията има сортировъчна фабрика. " За месец и половина са събрани звук и половина облекла. Вече имаме подписани контракти със Столична община и планираме да сложим 30 контейнера в столицата, чието местонахождение следва да бъде конкретизирано. Инвестицията в плана е почти 200 хиляди лв. на година. Контейнерите са брандирани с логото на компанията, а това е тип реклама за нас. Планираме да назначим в допълнение водачи и да закупим още бусове. Няма да сме на облага от този план към този момент, не чакам чудеса, само че задачата е значима. Всички имат изгода от това облеклата да не пълнят сметищата, а да заживеят втори живот ", разяснява за " Капитал " Янка Гунева, изпълнителен шеф.

Българското сдружение е клон на компания Texaid – Швейцария, която се занимава със събиране, подбиране, преработване на облекла и има заводи и в Германия, Швейцария, Австрия, Унгария, Мароко. Групата събира 80 000 тона на година, има 6000 контейнера за събиране на облекла и текстил в Европа, само че в този момент за първи път прави това и в България. Продайте в Remix

Онлайн търговецът на облекла втора ръка " Ремикс " (Remixshop.com) дава опция на клиентите си да продадат облекла и аксесоари, които не са им нужни, само че са непокътнати. Услугата в България започва в края на 2017 година На уеб страницата на компанията са разказани в детайли условията за облеклата, които се изкупуват - да са чисти и без следи от приложимост, фешън, маркови, достоверни. Не се одобряват да вземем за пример облекла, шити по поръчка.

За да изпрати облеклата, клиентът би трябвало да си поръча онлайн специалeн плик Remix Bag, да сложи облеклата в него и да извика пощальон (отново посредством акаунта си). Транспортът и в двете направления е за сметка на компанията.

" Ремикс " утвърждава за продажба единствено облеклата без следи от приложимост, а останалите неодобрени може да бъдат рециклирани или върнати на клиента (ако е декларирал " Премиум услуга " ). Клиентът получава % от продажната цена на продуктите, а компанията се грижи както за обработката, дезинфекцията, по този начин и за маркетирането и продажбата на продуктите. " Услугата е съвършена за заети хора. За разлика от уеб страниците за разгласи, където много от продуктите в никакъв случай не се продават, при тази услуга всички облекла могат да бъдат закупени от " Ремикс ". В процеса по обработката на облеклата вземат участие над 400 души от екипа ", изясни за " Капитал " Геновева Петрова, изпълнителен шеф на Remixshop.com.

Услугата е дейна на всички девет пазара в Европейски Съюз, на които онлайн търговецът оперира. " От есента на 2017 година единствено от България са получени над 700 хиляди продукта. Общо над 16 хиляди души в страната към този момент са се възползвали от услугата ", посочи още Геновева Петрова.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР