Данъчните облекчения в САЩ привличат европейски компании за чисти технологии
Норвежкият стартъп „ Freyr “ наскоро разгласи проектите си да сътвори фабрика за акумулатори за зареждане на електрически транспортни средства и оборудване за предпазване на чиста сила в далечен град покрай Полярния кръг . Освен това компанията има намерение също да влага и в предградие на щата Атланта , Съединени американски щати. „ Freyr “ ще предприеме тази стъпка, защото новият американски закон в региона на чистата сила предлага великодушни данъчни облекчения – до 40% от разноските, което е „ голям тласък “ за произвеждане в Америка, твърди основният изпълнителен шеф Том Ейнар Йенсен пред „ Associated Press “.
В цяла Европа фирмите, които се стремят да влагат в взрива на зелената сила , произвеждаща необятна гама от артикули – от слънчеви панели до вятърни мелници и акумулатори за електрически транспортни средства, възнамеряват да се възползват от тези отстъпки , защото по калкулации това възлиза на 375 милиарда $ облага за възобновимите промишлености, планувани в американския Закон за понижаване на инфлацията. Това е доста по-изгодно по отношение на еквивалента , който водачите на Европейския съюз се пробват да формулират от месеци насам. Въпросният закон има за цел да сложи началото на прехода на Съединени американски щати от изкопаеми горива към чиста сила посредством данъчни облекчения и отстъпки, които ще насърчат съществено развиването на чистите технологии, създадени в Северна Америка.
Този ход изненада Европейски Съюз , когато влезе в действие през август, защото Съединени американски щати се оказа в позиция, я която е напът да задмине 27-членния блок в световния блян за понижаване на въглеродните излъчвания. Лидерите на Европейски Съюз показаха неодобрение поради новите американски разпореждания, които облагодетелстват северноамериканските артикули , заплашвайки да доведат до отлив в зелените вложения в Европа и да провокират конкуренция за дотации .
В отговор на това изпълнителната власт на Европейски Съюз разгласи проекти, целящи най-малко 40% от чистите технологии да се създават в Европа до 2030 година, както и да се ограничи до 65% количеството стратегически първични материали, внасяни от всяка една трета страна – нормално Китай. Наред с това, блокът стартира договаряния с президента Джо Байдън за даване на данъчни облекчения в Съединени американски щати за минерали от Европа , които се употребяват за произвеждане на акумулатори за електрически транспортни средства.
Ръководителите на компании в този отрасъл, които се стремят към преференциални облаги , приветстват елементарния метод , по който действа американската стратегия. Някои от тях се оплакват, че проектът на Европейски Съюз е непълен , замайващ и бюрократичен , което излага Европа на риск от закъснение в прехода към зелена сила, изключително когато автомобилната промишленост от ден на ден минава към произвеждане на електрически транспортни средства.
Понастоящем Европейски Съюз строго управлява държавната финансова помощ за фирмите, защото се стреми да избегне нарушаването на конкуренцията на единния пазар на блока, където някои страни като Германия и Франция са доста по-развити и по-богати от други. За да се конкурира сполучливо със Съединени американски щати обаче Европейски Съюз взе решение да облекчи тези ограничавания за чистите производства, като по този метод Брюксел радикално промени дългогодишния си мироглед, че държавното управление би трябвало да се отнася извънредно строго към свободните пазари.
Европейските бизнес водачи настояват, че тласъците от страна на Съединени американски щати могат да трансформират фрапантно международните способи за произвеждане на чисти технологии.
„ Ние произвеждаме коли в Съединени американски щати, само че от време на време моторът или други елементи идват от Европа. Този метод е подложен под въпрос, тъй като изисква производството да се реализира в Съединени американски щати, “, съобщи Луиза Сантос , заместник-генерален шеф на „ BusinessEurope “, основана в Брюксел лобистка група.
Миналия месец южнокорейският софтуерен колос „ LG “ също разкри проектите си за създаване на комплекс за произвеждане на акумулатори на стойност 5,5 милиарда $ в Аризона , който дефинира като „ най-голямата единична инвестиция “ за независимо дружество за произвеждане на акумулатори в Северна Америка. Планирано е фабриката да стартира да създава акумулатори за електрически коли до 2025 година, а акумулатори за системи за предпазване на сила – година по-късно.
От своя страна „ Freyr “ е в развой на разширение на своята първа гигафабрика за акумулатори, която се построява в Мо и Рана в Северна Норвегия , както и втората такава в окръг Коуета, Джорджия , всяка от които коства 1,7 милиарда $. Според управлението в този момент компанията се пробва да открие най-хубавия метод за ускорение на този развой, защото клиентите желаят да закупуват батерии локално произвеждане.
