Норвежкият художник експресионист Едвард Мунк рисува Викът“ през 1893 г.,

Норвежкият художник експресионист Едвард Мунк рисува „ Викът “ през 1893 година, а през 1904 година на галерия в Копенхаген за пръв път датски изкуствовед вижда ръкописен ред върху платното. Надписът, който не е елементарно да се разчете на фона на оранжеви облаци, гласи: „ Само вманиачен може да нарисува това “. Изкуствоведът допуска, че надписът е надраскан от посетител на изложбата, неудовлетворен от картината. По-късно някои историци на изкуството настояват, че Мунк е създател, само че през 2008 година тяхното  предположение е отхвърлено като недоказано.

Експерти от Националния музей на Норвегия се възползваха от затварянето на залите му за ремонт, с цел да проучат " Викът ". Микроскопското проучване удостовери, че думите са изписани с молив върху изсушената багра след привършване на рисуването, само че написаното е неясно и мъчно за четене. Въпреки това, когато се снима в инфрачервения диапазон, буквите се открояват на яркия декор, което прави допустимо анализирането на почерка. Сега специалистите са сигурни, че

създателят на надписа е самият Едвард Мунк

Художникът евентуално написа това две години откакто приключва картината. Той я излага в Норвегия през октомври 1895 година По това време платното към този момент е виждано в няколко други страни, само че за първи път норвежката аудитория може да го оцени. Отзивите са спорни. Един изкуствовед написа, че „ Викът е могъл да бъде основан единствено от „ лекомислен човек с анормален мозък “.

Много критици считат, че картината изобразява самия Мунк, който крещи в лудостта си. Обсъждайки изложбата, мнозина стигат до разсъждения за психическото положение на създателя. На открита полемика в Норвежкото студентско общество, някой си Йохан Шарфенберг, студент по медицина, диагностицира Мунк въз основа на картината: „ Ако се вгледате деликатно в изкуството на Мунк, ще откриете, че туберкулозата и психопатията преобладават в семейство Мунк. Изкуството на Мунк гледа към ковчега, тъй като той идва от болно семейство. "

„ Знаем, че Мунк е бил доста смутен, че критиците наричали картините му позор, а самия него - ненормалник “, споделя Май Брит Гуленг, организатор на Норвежкия народен музей. „ Тази тематика е била чувствителна за Мунк, тъй като околните му родственици са страдали от психологични болести. “

Майка му умира от туберкулоза през 1868 година, а обичаната му сестра Софи – през 1877 година Бащата и по-малката сестра Лора страдат от пристъпи на меланхолия. След като развива шизофрения, момичето прекарва доста години в клиника за психологично заболели. Мунк, сходно на сестрите и брат си, не основава семейство и през целия си живот е отшелник. По лично самопризнание

той няма нито щастливо детство, нито спокоен възрастен живот

Въпреки че доживява до 80 години и постига благосъстояние и популярност, се смята за „ последния представител на заплашен жанр “. Въображението му е заето с облици, един от различен по-черни: „ Вампир “, „ Меланхолия “, „ В стаята на умираща жена “, „ Мъртвата майка “, " Болното дете " (собствената му сестра Софи) - такива са названията на картините му. „ Баща ми беше темпераментно нервозен и маниакално набожен, до степен на психоневроза. От него наследих семената на лудостта. Болестта, лудостта и гибелта бяха ангелите, които кръжаха над люлката ми и от този момент ме следват през целия ми живот “, написа той. През 1908 година Мунк е приет в болница заради нервозен срив след препиване. Картините му демонстрират признаци на меланхолия, мъка, безпокойствие.

От персоналния му дневник разбираме, че Мунк замислил " Викът ", до момента в който се разхождал по залез в Кристиания (Осло). Поглеждайки към кървавочервените облаци, той почувствал „ безконечен рев, рязък природата “. Художникът нарисувал четири версии на „ Викът “ сред 1893 и 1910 година.

Експерти от Норвежкия народен музей считат, че Мунк е добавил предизвикателния надпис на личната си картина след първата галерия в Норвегия, т.е. в края на 1895 година или началото на 1896 година

Но какво е искал да каже?

Това инфрачервените лъчи не могат да разгадаят. Може би е саркастична смешка, отговор на всички критици, които го назовават ​​луд. Или може би импулсивна реакция на личните му страхове, че критиците може да са прави, макар че остават повече от 10 години до нервния му срив и хоспитализацията.

„ Викът “ ще се върне на мястото си в галерията, когато ремонтираният Национален музей бъде отворен през 2022 година Творбата ще бъде изложена заедно с друга картина - „ Автопортрет с цигара “, която критиците също считат за доказателство за психологичното заболяване на Мунк.

Художникът пробива в Европа през 1892 година Желанието му е да изобразява нова форма на действителността, учредена на психически прекарвания, а не на образни. Картините демонстрират личното му душевно състояние, постоянно подсилено от изобразяването на човешка фигура на напред във времето и разрастващо се събитие на назад във времето. Нарисувани са слаби фигури с безлични или скрити лица, над които се издигат заплашителните форми на дебели дървета и надвесени къщи. Мунк представя жените или като нежни, почтени страдалки, или като смъртнобледи, пиещи живота вампири. Много откриватели считат, че това отразява неговите полови страхове.

Най-известната му картина " Викът " (първоначално наречена " Отчаяние " ) се счита за икона на екзистенциалното страдалчество. На въпроса за тази картина „ Защо крещи? “, Мунк един път шеговито дал отговор: „ Изгубила си е чантичката “.