Норвежки изследователи предполагат, че отговорът на въпроса какво причинява болестта

Норвежки откриватели допускат, че отговорът на въпроса какво предизвиква заболяването на Паркинсон може да се крие в митохондриите (малки енергийни станции в клетките) на допамин-произвеждащите кафези. Ръководителят на проучването доктор Харалампоз Тзулис - невролог в Университета на Берген и университетската болница Хаукеланд, и сътрудниците му разкрили, че допамин клетките при хора със болести на мозъка са по-малко способни да пазят от увреждания, в резултат на стареене, свързани с тяхната митохондриална ДНК, в сравнение с кафези в здрави мозъци. Според учените откритието им ще докара до нови способи за лекуване на заболяването на Паркинсон.

За изследването си доктор Тзулис и сътрудниците му се концентрират върху митохондриите на произвеждащите допамин кафези. Митохондриите са дребни органели в клетките, които обработват питателните субстанции и създават клетъчна сила. Те имат своя лична ДНК, друга от ДНК в ядрото на клетката. „ Известно е, че ДНК-то на митохондриите се поврежда вследствие на стареенето и води до липса на сила и заболяване ", споделя доктор Тзулис. Ето за какво екипът му организира детайлно изследване на митохондриалното ДНК в мозъка на здрави възрастни хора и пациенти с заболяването на Паркинсон. Така разкрили, че произвеждащите допамин кафези в субстанция нигра на здрав мозък имат способността да защитят митохондриалната ДНК от увреждане, в резултат на стареене посредством произвеждане на по-здрава ДНК.

Този развой на допълнение е доста по-слаб при пациенти с мозъчно заболяване, което води до постепенна загуба на здрава ДНК в митохондриите на техните допамин кафези. Болестта на Паркинсон е хронично и прогресиращо заболяване на мозъка, което в международен мащаб визира над 10 млн. души - най-вече хора над 60-годишна възраст. Болестта на Паркинсон визира най-вече произвеждащите допамин неврони или нервни кафези в мозъчната конструкция, известна като субстанция нигра. С напредването на заболяването тези кафези стопират да работят обикновено и умират, намалявайки равнищата на допамин, химичен посредник, който играе значима роля за контрола на придвижването. Най-често срещаните признаци са мускулна ригидност, нарушавания в говора, тремор на крайниците, челюстта, и лицето; и нарушени поза, походка и баланс.