Страсбург осъди Норвегия за отнети деца
Норвегия загуби през вчерашния ден две каузи в Европейския съд за правата на индивида, заведени от задгранични майки, чиито деца са били отнети от обществените управляващи в Осло и пратени в приемни фамилии за по-добри грижи. Полякиня и сомалийка потвърдиха, че практиката на страната да се намесва в фамилиите може да опонира на правото на персонален и фамилен живот според член 8 на Европейската спогодба за правата на индивида. Полякинята, посочена с буквите А.С., ще получи 25 000 евро за морални вреди, а сомалийката Мария Абди Ибрахим не е поискала парично обезщетение.
51-годишната А.С. се оплака, че норвежките управляващи освен са отказали да й върнат детето, само че са й забранили да го вижда и даже са скрили от нея къде се намира, тъй като са считали, че по този начин то ще се усеща по-добре. Тя живее в Норвегия от 1988 година През 2009 година родила недоносен наследник след изкуствено осеменяване и щяла да го отглежда като самотна майка. Но здравни консултанти забелязали още в родилния дом, че детето е недоразвито, и предложили да остане в болничното заведение. На четвъртия месец се обърнали към обществените служби, тъй като установили липса на връзка сред него и майка му. Две години по-късно го дали за грижи в приемно семейство. Когато станало на 4 години, майка му си го поискала, само че през 2015 година градският съд отхвърлил молбата й, тъй като момчето се било привързало към приемните си родители, а по служебна преценка тя не можела да му обезпечи подобаващи грижи. За да не разстройва детето си, й забранил всевъзможни контакти с него и запазил в загадка адреса му. Следващите правосъдни инстанции отхвърлили апелативните й тъжби и последната й вяра останал съдът в Страсбург.
36-годишната сомалийка Мария Абди Ибрахим през 2009 година избягала в Кения, където родила наследник, когато била на 16 години. През 2010 година пристигнала в Швеция, а оттова - в Норвегия, където има двама братовчеди, и поискала статут на емигрант. Отишла за помощ в филантропична институция " родител-дете " и оттова уведомили службите за протекция на децата, че животът на бебето е изложен на риск. Така било отнето от майката и настанено в приемно християнско семейство. Майката се обърнала към съда, само че той в началото й разрешил да го вижда единствено 6 пъти годишно по 1 час, а през 2015 година Върховният съд дефинитивно й лишил родителските права. Не било почетено нейното искане да се резервира контакт в полза на неговите мюсюлмански културни и религиозни корени.
ПРЕЦЕДЕНТ
И двете решения се позоваха на позицията на Голямата камара на съда в Страсбург, която на 10 септември се произнесе по делото " Странд Лобен и други против Норвегия " - също за отнето дете. Тогава България се конституира като трета страна по делото и изрази мнение, че би трябвало " да се поставят съответни старания за улеснение на събирането на фамилиите толкоз скоро, колкото това е рационално възможно, и че не е задоволително единствено да се покаже, че детето е настанено в по-благоприятна (приемна - б.р.) среда за развиването си ".
51-годишната А.С. се оплака, че норвежките управляващи освен са отказали да й върнат детето, само че са й забранили да го вижда и даже са скрили от нея къде се намира, тъй като са считали, че по този начин то ще се усеща по-добре. Тя живее в Норвегия от 1988 година През 2009 година родила недоносен наследник след изкуствено осеменяване и щяла да го отглежда като самотна майка. Но здравни консултанти забелязали още в родилния дом, че детето е недоразвито, и предложили да остане в болничното заведение. На четвъртия месец се обърнали към обществените служби, тъй като установили липса на връзка сред него и майка му. Две години по-късно го дали за грижи в приемно семейство. Когато станало на 4 години, майка му си го поискала, само че през 2015 година градският съд отхвърлил молбата й, тъй като момчето се било привързало към приемните си родители, а по служебна преценка тя не можела да му обезпечи подобаващи грижи. За да не разстройва детето си, й забранил всевъзможни контакти с него и запазил в загадка адреса му. Следващите правосъдни инстанции отхвърлили апелативните й тъжби и последната й вяра останал съдът в Страсбург.
36-годишната сомалийка Мария Абди Ибрахим през 2009 година избягала в Кения, където родила наследник, когато била на 16 години. През 2010 година пристигнала в Швеция, а оттова - в Норвегия, където има двама братовчеди, и поискала статут на емигрант. Отишла за помощ в филантропична институция " родител-дете " и оттова уведомили службите за протекция на децата, че животът на бебето е изложен на риск. Така било отнето от майката и настанено в приемно християнско семейство. Майката се обърнала към съда, само че той в началото й разрешил да го вижда единствено 6 пъти годишно по 1 час, а през 2015 година Върховният съд дефинитивно й лишил родителските права. Не било почетено нейното искане да се резервира контакт в полза на неговите мюсюлмански културни и религиозни корени.
ПРЕЦЕДЕНТ
И двете решения се позоваха на позицията на Голямата камара на съда в Страсбург, която на 10 септември се произнесе по делото " Странд Лобен и други против Норвегия " - също за отнето дете. Тогава България се конституира като трета страна по делото и изрази мнение, че би трябвало " да се поставят съответни старания за улеснение на събирането на фамилиите толкоз скоро, колкото това е рационално възможно, и че не е задоволително единствено да се покаже, че детето е настанено в по-благоприятна (приемна - б.р.) среда за развиването си ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ