Светът е изправен пред медна криза
нормални времена цената на медта отразява положението на световната стопанска система – в случай че последната пораства, търсенето и цените са високи; в случай че е в рецесия, медта е евтина. Това е типичното придвижване на всички базови първични материали и горива, включително нефта, останалите индустриални метали, дървесината и други
Днес обаче ситуацията е друго – до момента в който търсенето и цените на множеството останали първични материали се възвръщат постепенно и нерешително, медта безусловно лети нагоре. Вчера Лондонската железна борса е затворила при цена над $7000/тон, което не се е случвало от години и съставлява растеж от над 50% по отношение на равнището в средата на март и над 10% по отношение на равнищата преди пандемията.
Кои са аргументите за този необикновен растеж на цената?
1. Историческият растеж на търсенето: Световният рандеман на мед е повишен от 500 хиляди т. през 1900 година до 20.6 млн. т. през 2018 година, т.е. приблизително с 3.2% на година като през 21 век този растеж се форсира още повече. Това е доста по-висока скорост на повишаване от добива на петрол, който през последните 20 година пораства с към 1% годишно.
2. Уникалните свойства: Медта има извънредно добра топло- и електропроводимост - единствено среброто може да й съперничи, само че съществуването и цените му на практика изключват заменяне. Антисептичните й качества са известни от дълбока античност – всевъзможни микроби, бактерии и вируси умират извънредно бързо върху медна повърхнина. Антикорозията - медните повърхности бързо се покриват със предпазен зеленикав пласт и не корозират в дълбочина.
3. Разнообразните приложения: Макар, че рядко я виждаме, медта е безусловно на всички места към нас. Средният автомобил съдържа към 23 кг., а междинното жилище – към 180 кг. мед. Компютри, тв приемници, телефони, бойлери, хладилници, телекоминукационни мрежи, климатици… всичко, което асоциираме с модерния метод на живот, неизбежно съдържа огромни количества мед.
4. Енергийният преход: Новите енергийни технологии изискват извънредно доста и редки метали. Повечето обаче са характерни за съответна технология и вероятно подлежат на заменяне. Не и медта. Масовата електрификация и ВЕИ, които са в основата на прехода към чиста сила, са невъзможни без нея. Средното наличие на мед в един електрически автомобил е 83 кг., т.е. съвсем 4 пъти повече от стандартен. Един електробус съдържа приблизително 369 кг. мед – към 10 пъти повече от рейс. Разликата идва от електромоторите и батериите. Докато един киловат конфигурирана мощ в нуклеарна, въглищна или газова централа употребява 2 кг. мед, то за слънчева трябват 5 кг., а за офшорна вятърна – към 10 кг. А в случай че създадем сравнението на база създадена сила, разликата сред стандартните източници и ВЕИ става десетки пъти.
5. Спадът в добива и предлагането: Пандемията докара до ограничение на добива в доста мини, изключително в мощно засегнатите Чили и Перу, откъдето идват към 45% от медните руди в света. Това е извънредно висока централизация – доста по-висока от добива на петрол да вземем за пример – която съставлява голям и възходящ риск за международната стопанска система.
6. Спадът в наличията и бавното откриване на нови залежи: Почти всички огромни медни мини по света се създават от десетилетия. Почти на всички места междинните рудни наличия спадат и се разкриват на все по-голяма дълбочина. Все по-трудно става да се поддържа нужната скорост на създаване на нови залежи, която може да обезпечи растежа в добива.
7. Ограниченията на преработването: Медта е идеално рециклируема – всеки кг, придобит в историята, може да бъде претопен и употребен безконечен брой пъти. Въпреки това рециклираното наличие в новите артикули се колебае годишно сред 25-30% и не пораства. Основната причина е, че голяма част от медта се вкарва в инфраструктура и здания, машини и уреди с десетилетен живот и стои затворена там, а търсенето пораства годишно.
8. Бумът на търсенето в Китай: Над 50% от медта се използва в Китай. Бързото възобновяване на търсенето там е главен мотор на растежа на интернационалните борсови цени. Това обаче е явен знак за концентриране на икономическа мощност, каквото светът не помни от времето на Викторианска Англия.
9. Бюрократичните и обществени бариери: Минните компании би трябвало да работят все по-бързо и с огромен обсег, в случай че желаят да задоволят търсенето. За страдание плановете за изследване и рандеман срещат все по-масов отпор на от ден на ден места по света. Не, това не е неповторимо за България събитие, въпреки че у нас добива гротескни размери.
Всички прогнози виждат голям растеж на потреблението на мед – от 25 млн. т. през 2018 година до към 60 млн. т. през 2050 година Мед на планетата има задоволително, обаче растежът на добива й е на практика стеснен от голям брой фактори. Ако би трябвало да кажа коя е най-трудната за превъзмогване преграда, бих показал „ зелената “ шизофрения на деятели, локални управляващи и държавни управления от сорта: „ Искаме съвременни джаджи, пътувания и зелена сила, само че не желаем повече мини, пътища, централи…
Това се обрисува най-силната спирачка освен пред мините и металургията, а пред цялостното развиване на човешката цивилизация. Защото при продължителен дефицит и бързо икономическо възобновяване, търсенето и цените ще продължат да порастват, а това ще ограничи опциите ни да осигуряваме базовите потребности на хората на една все по-населена планета. Разбира се, най-вече ще страдат най-бедните, които и през днешния ден нямат достъп до обикновени улеснения като ток, топлота и чиста вода.
Маршът на цената на медта по време на дълбока икономическа рецесия е знак за възходящ проблем, който може да взриви света. В същото време България е измежду дребното страни в Европейски Съюз със значими находища, рандеман на руди и произвеждане на мед, тъй че можем да се окажем измежду печелившите. Само би трябвало да го желаяме.
Днес обаче ситуацията е друго – до момента в който търсенето и цените на множеството останали първични материали се възвръщат постепенно и нерешително, медта безусловно лети нагоре. Вчера Лондонската железна борса е затворила при цена над $7000/тон, което не се е случвало от години и съставлява растеж от над 50% по отношение на равнището в средата на март и над 10% по отношение на равнищата преди пандемията.
Кои са аргументите за този необикновен растеж на цената?
1. Историческият растеж на търсенето: Световният рандеман на мед е повишен от 500 хиляди т. през 1900 година до 20.6 млн. т. през 2018 година, т.е. приблизително с 3.2% на година като през 21 век този растеж се форсира още повече. Това е доста по-висока скорост на повишаване от добива на петрол, който през последните 20 година пораства с към 1% годишно.
2. Уникалните свойства: Медта има извънредно добра топло- и електропроводимост - единствено среброто може да й съперничи, само че съществуването и цените му на практика изключват заменяне. Антисептичните й качества са известни от дълбока античност – всевъзможни микроби, бактерии и вируси умират извънредно бързо върху медна повърхнина. Антикорозията - медните повърхности бързо се покриват със предпазен зеленикав пласт и не корозират в дълбочина.
3. Разнообразните приложения: Макар, че рядко я виждаме, медта е безусловно на всички места към нас. Средният автомобил съдържа към 23 кг., а междинното жилище – към 180 кг. мед. Компютри, тв приемници, телефони, бойлери, хладилници, телекоминукационни мрежи, климатици… всичко, което асоциираме с модерния метод на живот, неизбежно съдържа огромни количества мед.
4. Енергийният преход: Новите енергийни технологии изискват извънредно доста и редки метали. Повечето обаче са характерни за съответна технология и вероятно подлежат на заменяне. Не и медта. Масовата електрификация и ВЕИ, които са в основата на прехода към чиста сила, са невъзможни без нея. Средното наличие на мед в един електрически автомобил е 83 кг., т.е. съвсем 4 пъти повече от стандартен. Един електробус съдържа приблизително 369 кг. мед – към 10 пъти повече от рейс. Разликата идва от електромоторите и батериите. Докато един киловат конфигурирана мощ в нуклеарна, въглищна или газова централа употребява 2 кг. мед, то за слънчева трябват 5 кг., а за офшорна вятърна – към 10 кг. А в случай че създадем сравнението на база създадена сила, разликата сред стандартните източници и ВЕИ става десетки пъти.
5. Спадът в добива и предлагането: Пандемията докара до ограничение на добива в доста мини, изключително в мощно засегнатите Чили и Перу, откъдето идват към 45% от медните руди в света. Това е извънредно висока централизация – доста по-висока от добива на петрол да вземем за пример – която съставлява голям и възходящ риск за международната стопанска система.
6. Спадът в наличията и бавното откриване на нови залежи: Почти всички огромни медни мини по света се създават от десетилетия. Почти на всички места междинните рудни наличия спадат и се разкриват на все по-голяма дълбочина. Все по-трудно става да се поддържа нужната скорост на създаване на нови залежи, която може да обезпечи растежа в добива.
7. Ограниченията на преработването: Медта е идеално рециклируема – всеки кг, придобит в историята, може да бъде претопен и употребен безконечен брой пъти. Въпреки това рециклираното наличие в новите артикули се колебае годишно сред 25-30% и не пораства. Основната причина е, че голяма част от медта се вкарва в инфраструктура и здания, машини и уреди с десетилетен живот и стои затворена там, а търсенето пораства годишно.
8. Бумът на търсенето в Китай: Над 50% от медта се използва в Китай. Бързото възобновяване на търсенето там е главен мотор на растежа на интернационалните борсови цени. Това обаче е явен знак за концентриране на икономическа мощност, каквото светът не помни от времето на Викторианска Англия.
9. Бюрократичните и обществени бариери: Минните компании би трябвало да работят все по-бързо и с огромен обсег, в случай че желаят да задоволят търсенето. За страдание плановете за изследване и рандеман срещат все по-масов отпор на от ден на ден места по света. Не, това не е неповторимо за България събитие, въпреки че у нас добива гротескни размери.
Всички прогнози виждат голям растеж на потреблението на мед – от 25 млн. т. през 2018 година до към 60 млн. т. през 2050 година Мед на планетата има задоволително, обаче растежът на добива й е на практика стеснен от голям брой фактори. Ако би трябвало да кажа коя е най-трудната за превъзмогване преграда, бих показал „ зелената “ шизофрения на деятели, локални управляващи и държавни управления от сорта: „ Искаме съвременни джаджи, пътувания и зелена сила, само че не желаем повече мини, пътища, централи…
Това се обрисува най-силната спирачка освен пред мините и металургията, а пред цялостното развиване на човешката цивилизация. Защото при продължителен дефицит и бързо икономическо възобновяване, търсенето и цените ще продължат да порастват, а това ще ограничи опциите ни да осигуряваме базовите потребности на хората на една все по-населена планета. Разбира се, най-вече ще страдат най-бедните, които и през днешния ден нямат достъп до обикновени улеснения като ток, топлота и чиста вода.
Маршът на цената на медта по време на дълбока икономическа рецесия е знак за възходящ проблем, който може да взриви света. В същото време България е измежду дребното страни в Европейски Съюз със значими находища, рандеман на руди и произвеждане на мед, тъй че можем да се окажем измежду печелившите. Само би трябвало да го желаяме.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ