Голите снимки: този път май нещо ще се случи в България
Normal021falsefalsefalseBGX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Нормална таблица " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin-top:0cm; mso-para-margin-right:0cm; mso-para-margin-bottom:10.0pt; mso-para-margin-left:0cm; line-height:115%; mso-pagination:widow-orphan; font-size:11.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-ascii-font-family:Calibri; mso-ascii-theme-font:minor-latin; mso-hansi-font-family:Calibri; mso-hansi-theme-font:minor-latin; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ; mso-bidi-theme-font:minor-bidi; mso-fareast-language:EN-US;}
Георги Лозанов, Дойче веле
В общественото пространство бяха оповестени фотоси, които нямат място там. Премината беше една алена линия. Сега ще разберем дали на мощно нечистата обществена среда в България са ѝ останали някакви съпротивителни сили.
Рядко българското общество е постигало такова единогласие във възмущението си, каквото ПИК провокира с публикуването на фотоси със полово наличие с приятелката на претендента за кмет на София от Демократична България. Издателят на ПИК беше единственият, който се опита да оправдае обявата в присъщия си нахален звук. Извън нападките му в разнообразни направления - без всякаква връзка с тематиката - „ двата кита” на защитната му защита бяха: фотосите са същински и никой не може да го спре да споделя истината; а той трябвало да се устоя самичък и това му давало правото да пуска всичко, което притегля читатели.
Какви доказателства има, че фотосите са същински, е обособен въпрос. Но по логиката, че е задоволително нещо да е по този начин, с цел да го пуснеш, скоро можем да забележим и претендент за кмет, сниман в клозета. Най-меко казано - в ПИК са лишени от сензитивност към културната граница сред частно и обществено, сред тяло и общество, върху която се крепи човешкото достолепие. Общото в стотиците мнения за действието е, че се „ прекрачват граници, които до момента не са били преминавани”, и „ които не могат в никакъв случай да бъдат прекрачвани”. А когато, с цел да се издържаш самичък (отделен е въпросът дали и това е вярно) би трябвало да прекрачваш тези граници, ти изобщо не се издържаш самичък, а с кражба на непознатото достолепие.
Човешко безчинство и политически компромат
В случая директната жертва на кражбата са претендентът за кмет и неговата другарка. Можем да си представим каква ще е контузията за нея и вредите в общуването ѝ с хората оттук насетне. Твърдението пък, че той е обществена фигура и по тази причина проявлението на персоналния живот на дамата, с която живее, съставлява публичен интерес,е празнодумство. Би било по този начин, единствено в случай че фотосите, за които даже ПИК прецизира, че са от времето от преди двамата да се съберат, го уличаваха в закононарушение и корист или в некадърност да извършва активността, за която кандидатства. И тъй като няма нищо такова, публикуването им е човешко безчинство за политически компромат.
Впрочем, непреките жертви на кражбата на непознато достолепие също са две: предизборната акция и журналистическата специалност. Фактът, че фотосите излизат по време на акцията за локалните избори, от единствено себе си ги прави част от нейния репертоар. И в този момент, без значение кой ще завоюва конкуренцията, вотът е авансово злепоставен или най-малко морално омаловажен. Политиците имат нюх за това. И когато твърдо опазиха претендента на Демократична България от компромата на ПИК, те защитаваха и самите себе си.
По отношение на публицистиката провалите са още по-ясни – в случай че тази обява ѝ принадлежи, значи такава специалност не съществува, тъй като всичко може да излезе от нейно име. Значи, че етичните ѝ стандарти са отпаднали, а те съответстват с професионалните. Етичен кодекс на публицистиката и Професионален кодекс на публицистиката са един и същи кодекс.
Прагът на поносимостта е надхвърлен
Силно деморализиращо е чувството, че никой нищо не може да направи - освен на ПИК, а на всекиго, решил да се показва за публицист, до момента в който прави нещо друго с друга цел. Медийното законодателство не дава особени благоприятни условия, защото следва нормите в старите демокрации, където такива дискредиращи специалността превъплъщения са едва познати. Когато ПИК аплайваше за регистрация на телевизия пред Съвет за електронни медии, нямаше какво друго да направя, с цел да възразя, с изключение на да си подам оставката като ръководител на органа. Символен жест, останал, както се вижда, без последици.
С последния компромат обаче като че ли прагът на поносимостта е надхвърлен. Много и разнообразни медии се сплотяват под надпис „ Днес е денят” - с зов етикетът „ журналистика” да се смъкна от ПИК. И политиците са призовани да се включат, като прекратят всякаква връзка с медии, чието държание не им дава право да се назовават по този начин. Иначе солидарността им с потърпевшия от компромата кандидат-кмет ще наподобява лицемерна.
Всъщност, в случай че не за друго, през днешния ден е денят да се разбере, до каква степен на мощно нечистата обществена среда в България са ѝ останали съпротивителни сили да се погрижи за личната си хигиена. Така че да има граница сред тези, които прекрачват границите, и останалите обществени гласове.
Георги Лозанов, Дойче веле
В общественото пространство бяха оповестени фотоси, които нямат място там. Премината беше една алена линия. Сега ще разберем дали на мощно нечистата обществена среда в България са ѝ останали някакви съпротивителни сили.
Рядко българското общество е постигало такова единогласие във възмущението си, каквото ПИК провокира с публикуването на фотоси със полово наличие с приятелката на претендента за кмет на София от Демократична България. Издателят на ПИК беше единственият, който се опита да оправдае обявата в присъщия си нахален звук. Извън нападките му в разнообразни направления - без всякаква връзка с тематиката - „ двата кита” на защитната му защита бяха: фотосите са същински и никой не може да го спре да споделя истината; а той трябвало да се устоя самичък и това му давало правото да пуска всичко, което притегля читатели.
Какви доказателства има, че фотосите са същински, е обособен въпрос. Но по логиката, че е задоволително нещо да е по този начин, с цел да го пуснеш, скоро можем да забележим и претендент за кмет, сниман в клозета. Най-меко казано - в ПИК са лишени от сензитивност към културната граница сред частно и обществено, сред тяло и общество, върху която се крепи човешкото достолепие. Общото в стотиците мнения за действието е, че се „ прекрачват граници, които до момента не са били преминавани”, и „ които не могат в никакъв случай да бъдат прекрачвани”. А когато, с цел да се издържаш самичък (отделен е въпросът дали и това е вярно) би трябвало да прекрачваш тези граници, ти изобщо не се издържаш самичък, а с кражба на непознатото достолепие.
Човешко безчинство и политически компромат
В случая директната жертва на кражбата са претендентът за кмет и неговата другарка. Можем да си представим каква ще е контузията за нея и вредите в общуването ѝ с хората оттук насетне. Твърдението пък, че той е обществена фигура и по тази причина проявлението на персоналния живот на дамата, с която живее, съставлява публичен интерес,е празнодумство. Би било по този начин, единствено в случай че фотосите, за които даже ПИК прецизира, че са от времето от преди двамата да се съберат, го уличаваха в закононарушение и корист или в некадърност да извършва активността, за която кандидатства. И тъй като няма нищо такова, публикуването им е човешко безчинство за политически компромат.
Впрочем, непреките жертви на кражбата на непознато достолепие също са две: предизборната акция и журналистическата специалност. Фактът, че фотосите излизат по време на акцията за локалните избори, от единствено себе си ги прави част от нейния репертоар. И в този момент, без значение кой ще завоюва конкуренцията, вотът е авансово злепоставен или най-малко морално омаловажен. Политиците имат нюх за това. И когато твърдо опазиха претендента на Демократична България от компромата на ПИК, те защитаваха и самите себе си.
По отношение на публицистиката провалите са още по-ясни – в случай че тази обява ѝ принадлежи, значи такава специалност не съществува, тъй като всичко може да излезе от нейно име. Значи, че етичните ѝ стандарти са отпаднали, а те съответстват с професионалните. Етичен кодекс на публицистиката и Професионален кодекс на публицистиката са един и същи кодекс.
Прагът на поносимостта е надхвърлен
Силно деморализиращо е чувството, че никой нищо не може да направи - освен на ПИК, а на всекиго, решил да се показва за публицист, до момента в който прави нещо друго с друга цел. Медийното законодателство не дава особени благоприятни условия, защото следва нормите в старите демокрации, където такива дискредиращи специалността превъплъщения са едва познати. Когато ПИК аплайваше за регистрация на телевизия пред Съвет за електронни медии, нямаше какво друго да направя, с цел да възразя, с изключение на да си подам оставката като ръководител на органа. Символен жест, останал, както се вижда, без последици.
С последния компромат обаче като че ли прагът на поносимостта е надхвърлен. Много и разнообразни медии се сплотяват под надпис „ Днес е денят” - с зов етикетът „ журналистика” да се смъкна от ПИК. И политиците са призовани да се включат, като прекратят всякаква връзка с медии, чието държание не им дава право да се назовават по този начин. Иначе солидарността им с потърпевшия от компромата кандидат-кмет ще наподобява лицемерна.
Всъщност, в случай че не за друго, през днешния ден е денят да се разбере, до каква степен на мощно нечистата обществена среда в България са ѝ останали съпротивителни сили да се погрижи за личната си хигиена. Така че да има граница сред тези, които прекрачват границите, и останалите обществени гласове.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ