Политиците са длъжни да убедят българите, че демокрацията не е зло
Normal021falsefalsefalseBGX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Нормална таблица " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin-top:0cm; mso-para-margin-right:0cm; mso-para-margin-bottom:10.0pt; mso-para-margin-left:0cm; line-height:115%; mso-pagination:widow-orphan; font-size:11.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-ascii-font-family:Calibri; mso-ascii-theme-font:minor-latin; mso-hansi-font-family:Calibri; mso-hansi-theme-font:minor-latin; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ; mso-bidi-theme-font:minor-bidi; mso-fareast-language:EN-US;}
Световната политика води борба на няколко фронта – не за идеологии, а публичен строй и разбирането за независимост, счита социологът Първан Симеонов. България не е изключение от световна наклонност. Все по-голям е афинитетът към по-авторитарно звучащи политици и по- силови и такива с по-ярка популистка харизма, разяснява шефът на „ Галъп Интернешънъл “ пред радио „ Фокус “. Наблюдава се афинитет към внезапни придвижвания в политиката. Това се вижда на всички места в нашата част на света, а и освен. Навсякъде линията ляво против дясно, която наблюдавахме в следвоенните десетилетия, дефинитивно се заменя от нещо ново. Дълго време откривателите се заблуждаваха, че това е заболяване, само че това е нов стадий и в него не се води борба на ляво против дясно. Битката този път е за отворено или затворено общество, космополитно против национално, консервативно против прогресистко, демократично против властническо, а от време на време това звучи като „ независимост против несвобода “, разяснява той.
Плашеща е наклонността за понижаване на поддръжката към демокрацията, изясни Първан Симеонов и посочи, че 52% от българите поддържат демокрацията в страната, 32 % не са удовлетворени от нея, а 15% се двоумят. Това е алена лампа, разяснява той.
По думите му тя алармира ниско качество на политическия развой, който не може да убеди българите, че политическите правила са положителни. Казвайки, че съществуването на доста партии е зло, е като да се твърди, че демокрацията е неприятна.
Елитите са длъжни да убедят българите, че актуалната форма на демократическо ръководство е най-хубавата допустима, сподели още Симеонов. Според него това няма по какъв начин да стане без правдивост. Гражданският надзор би трябвало да е непрекъснат, сподели още той. Според него ставащото с партийните дотации също е плод на гражданската интензивност.
Необходима е незабавна инжекция от самочувствие на българите, уверен е Първан Симеонов. Не може да продължава до безспир това схващане, че във всичко сме зле и във всичко губим. Част от спасението от това е да свикнем с мисълта, че това не е правилно. Достатъчно е да се огледаме в близост и да забележим, че има индикатори, по които България отгоре-отгоре се движи напред, разяснява още той.
Вярно е, сподели той, че при едно по-трудолюбиво и стратегическо ръководство темповете можеха да са по-бързи. България извървя сериозен път от 1989 година насам, освен това кротичък. Вярно е, че доста се краде, само че другите към нас се биха. Понякога би трябвало да свикнем с концепцията, че не сме най-лоши във всичко, е мнението на Първан Симеонов.
По думите му към момента се търси индивидът, който ще опише хубавия политически роман. Нация като нашата мъчно може да бъде щастлива, счита социологът. Симеонов подсети, че също така имаме и демографски проблем, което дава чувство за липса на бодра вероятност.
В България,твърди социологът, от време на време подценяваме интернационалните процеси. Може това да е вродения ни разсъдък и да е за добре, разяснява още Първан Симеонов.
Демократичните процеси у нас се утежняват. Свидетели сме на битка сред две линии. Едните одобряват демокрацията като доктрина, а другите желаят да я ревизират, като даже се приказва за нелиберална такава, изясни той.
Световната политика води борба на няколко фронта – не за идеологии, а публичен строй и разбирането за независимост, счита социологът Първан Симеонов. България не е изключение от световна наклонност. Все по-голям е афинитетът към по-авторитарно звучащи политици и по- силови и такива с по-ярка популистка харизма, разяснява шефът на „ Галъп Интернешънъл “ пред радио „ Фокус “. Наблюдава се афинитет към внезапни придвижвания в политиката. Това се вижда на всички места в нашата част на света, а и освен. Навсякъде линията ляво против дясно, която наблюдавахме в следвоенните десетилетия, дефинитивно се заменя от нещо ново. Дълго време откривателите се заблуждаваха, че това е заболяване, само че това е нов стадий и в него не се води борба на ляво против дясно. Битката този път е за отворено или затворено общество, космополитно против национално, консервативно против прогресистко, демократично против властническо, а от време на време това звучи като „ независимост против несвобода “, разяснява той.
Плашеща е наклонността за понижаване на поддръжката към демокрацията, изясни Първан Симеонов и посочи, че 52% от българите поддържат демокрацията в страната, 32 % не са удовлетворени от нея, а 15% се двоумят. Това е алена лампа, разяснява той.
По думите му тя алармира ниско качество на политическия развой, който не може да убеди българите, че политическите правила са положителни. Казвайки, че съществуването на доста партии е зло, е като да се твърди, че демокрацията е неприятна.
Елитите са длъжни да убедят българите, че актуалната форма на демократическо ръководство е най-хубавата допустима, сподели още Симеонов. Според него това няма по какъв начин да стане без правдивост. Гражданският надзор би трябвало да е непрекъснат, сподели още той. Според него ставащото с партийните дотации също е плод на гражданската интензивност.
Необходима е незабавна инжекция от самочувствие на българите, уверен е Първан Симеонов. Не може да продължава до безспир това схващане, че във всичко сме зле и във всичко губим. Част от спасението от това е да свикнем с мисълта, че това не е правилно. Достатъчно е да се огледаме в близост и да забележим, че има индикатори, по които България отгоре-отгоре се движи напред, разяснява още той.
Вярно е, сподели той, че при едно по-трудолюбиво и стратегическо ръководство темповете можеха да са по-бързи. България извървя сериозен път от 1989 година насам, освен това кротичък. Вярно е, че доста се краде, само че другите към нас се биха. Понякога би трябвало да свикнем с концепцията, че не сме най-лоши във всичко, е мнението на Първан Симеонов.
По думите му към момента се търси индивидът, който ще опише хубавия политически роман. Нация като нашата мъчно може да бъде щастлива, счита социологът. Симеонов подсети, че също така имаме и демографски проблем, което дава чувство за липса на бодра вероятност.
В България,твърди социологът, от време на време подценяваме интернационалните процеси. Може това да е вродения ни разсъдък и да е за добре, разяснява още Първан Симеонов.
Демократичните процеси у нас се утежняват. Свидетели сме на битка сред две линии. Едните одобряват демокрацията като доктрина, а другите желаят да я ревизират, като даже се приказва за нелиберална такава, изясни той.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ