Еньовден е – слънцето играе, билките са магични
Normal021falsefalsefalseBGX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Нормална таблица " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin-top:0cm; mso-para-margin-right:0cm; mso-para-margin-bottom:10.0pt; mso-para-margin-left:0cm; line-height:115%; mso-pagination:widow-orphan; font-size:11.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-ascii-font-family:Calibri; mso-ascii-theme-font:minor-latin; mso-hansi-font-family:Calibri; mso-hansi-theme-font:minor-latin; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ; mso-bidi-theme-font:minor-bidi; mso-fareast-language:EN-US;}
Еньовден е български национален празник, който се празнува на 24 юни всяка година. На същата дата православната черква празнува рождението на Св. Йоан Кръстител и постоянно обредите и традициите на двата празника се преплитат.
Празникът съответствува с лятното слънцестоене, по тази причина и доста от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното величие и култа към него. Според народа, на Еньовден стартира далечното начало на зимата — споделя се “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява Слънцето “трепти”, “играе” и който види това, ще бъде здрав през годината.
Точно по изгрев, всеки би трябвало да се обърне с лице към него и през рамо да следи сянката си. Отразява ли се тя цяла, индивидът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се на половина – ще боледува.
Вярва се, че преди да “тръгне към зима”, слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа мощ. Затова всеки би трябвало да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
За Еньовден е особено “грабенето” (краденето) и “маменето” на плодородието от нивите и добитъка, въпреки че ритуалът се прави и на Гергьовден. Казват, че дами (баятелки, магьосници) отиват на непозната равнища, събличат се голи и правят разнообразни ритуали. Тогава стръковете на равнищата им се покланят. Прав остава единствено един филиз и това е царят на равнищата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята равнища или на равнищата на този, който е поръчал “краденето”. Вярва се, че с царя потегля и плодородието на равнищата. За предотвратяване от такова “открадване”, против празника стопанинът самичък жъне своята равнища в средата или в четирите ъгъла, с цел да я откри “житомамницата” към този момент “обрана”. Понякога стопаните в нощта против Еньовден отиват на нивите си, с цел да ги пазят от “мамници”.
Грижата за запазване на реколтата и страхът от естествените сили са породили още един обред — възбраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е “хаталия”, “аталия” (лош ден) и се има вяра, че Свети Еньо ще порази с гръм равнищата на оня, който не го е почел на празника му, а е отишъл да работи.
Смята се, че на Еньовден другите треви и билки имат най-голяма лечебна мощ, изключително на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Жените — баячки, магьосници, вървят сами и берат билки, с които след това лекуват и вършат вълшебства. Набраните за зимата билки би трябвало да са “77 и половина” — за всички заболявания и за “болестта без име”. От набраните билки, сред които преди всичко е еньовчето, дамите вършат еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои региони вършат толкоз китки, колкото са членовете на фамилията, назовават ги поименно и ги оставят през нощта на открито.
Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на разнообразни места из дома и през годината ги употребяват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват огромен еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се резервира и се употребява за лечение. С еньовските билки, съгласно националните вярвания, се лекуват бездетни дами, прогонват се зли духове, вършат се вълшебства за обич и ненавист.
Еньовден е български национален празник, който се празнува на 24 юни всяка година. На същата дата православната черква празнува рождението на Св. Йоан Кръстител и постоянно обредите и традициите на двата празника се преплитат.
Празникът съответствува с лятното слънцестоене, по тази причина и доста от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното величие и култа към него. Според народа, на Еньовден стартира далечното начало на зимата — споделя се “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява Слънцето “трепти”, “играе” и който види това, ще бъде здрав през годината.
Точно по изгрев, всеки би трябвало да се обърне с лице към него и през рамо да следи сянката си. Отразява ли се тя цяла, индивидът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се на половина – ще боледува.
Вярва се, че преди да “тръгне към зима”, слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа мощ. Затова всеки би трябвало да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
За Еньовден е особено “грабенето” (краденето) и “маменето” на плодородието от нивите и добитъка, въпреки че ритуалът се прави и на Гергьовден. Казват, че дами (баятелки, магьосници) отиват на непозната равнища, събличат се голи и правят разнообразни ритуали. Тогава стръковете на равнищата им се покланят. Прав остава единствено един филиз и това е царят на равнищата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята равнища или на равнищата на този, който е поръчал “краденето”. Вярва се, че с царя потегля и плодородието на равнищата. За предотвратяване от такова “открадване”, против празника стопанинът самичък жъне своята равнища в средата или в четирите ъгъла, с цел да я откри “житомамницата” към този момент “обрана”. Понякога стопаните в нощта против Еньовден отиват на нивите си, с цел да ги пазят от “мамници”.
Грижата за запазване на реколтата и страхът от естествените сили са породили още един обред — възбраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е “хаталия”, “аталия” (лош ден) и се има вяра, че Свети Еньо ще порази с гръм равнищата на оня, който не го е почел на празника му, а е отишъл да работи.
Смята се, че на Еньовден другите треви и билки имат най-голяма лечебна мощ, изключително на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Жените — баячки, магьосници, вървят сами и берат билки, с които след това лекуват и вършат вълшебства. Набраните за зимата билки би трябвало да са “77 и половина” — за всички заболявания и за “болестта без име”. От набраните билки, сред които преди всичко е еньовчето, дамите вършат еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои региони вършат толкоз китки, колкото са членовете на фамилията, назовават ги поименно и ги оставят през нощта на открито.
Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на разнообразни места из дома и през годината ги употребяват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват огромен еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се резервира и се употребява за лечение. С еньовските билки, съгласно националните вярвания, се лекуват бездетни дами, прогонват се зли духове, вършат се вълшебства за обич и ненавист.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ