Разводът между Лондон и Брюксел е факт
Normal021falsefalsefalseBGX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Нормална таблица " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin-top:0cm; mso-para-margin-right:0cm; mso-para-margin-bottom:10.0pt; mso-para-margin-left:0cm; line-height:115%; mso-pagination:widow-orphan; font-size:11.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-ascii-font-family:Calibri; mso-ascii-theme-font:minor-latin; mso-hansi-font-family:Calibri; mso-hansi-theme-font:minor-latin; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ; mso-bidi-theme-font:minor-bidi; mso-fareast-language:EN-US;}
Брекзит към този момент е реалност. Днес Европейският съюз остава с една страна по-малко. Англия напуща дефинитивно общността след сложни, от време на време инфарктни договаряния с Брюксел и още по-инфарктни политически катаклизми на Острова.
На 29 януари Европейският парламент ратифицира съглашението за Брекзит, което разчисти дефинитивно трудностите пред излизането на Англия от Европейски Съюз. Премиерът Борис Джонсън пристигна на власт с това заричане – да изведе страната от общността на 31 януари, освен това непременно.
Евродепутатите одобриха съглашението след прочувствен спор. Документът бе утвърден със 621 на 49 гласа. След гласуването членовете на Екологичен потенциал запяха в хор „ Auld Lang Syne “, обичайната шотландска ария за довиждане.
Това е първия случай, при който държава-членка напуща общността.
Началото бе сложено на 23 юни 2016 година. Тогава консервативното държавно управление на Дейвид Камерън организира референдум за участието на Англия в Европейски Съюз със следната дефиниция на въпроса: „ Трябва ли Обединеното кралство да остане член на Европейския съюз или да напусне Европейския съюз?”
В поддръжка на напускането на Евросъюза се обявявиха 51, 9 % от гласувалите, а против него – 48.1%. Англия и Уелс гласоподаваха за излизане от общността, а Шотландия и Северна Ирландия – за опазване на еврочленството. Превесът на покровителите на „ Брекзит” е повече от един милион гласоподаватели.
Новината за излизането на Англия провокира вълна от суматоха на всички тържища – от Токио до Лондон. Повечето европейски водачи оцениха като политическо земетресение решението на британците. В същото време крайнодесните политици приканиха за провеждането на референдуми за участие и в други държави-членки, напомня БГНЕС.
Премиерът Дейвид Камерън се отдръпна от поста си, а на негово място бе определена Тереза Мей, на която се падна сложната задача да организира договарянията по изискванията за овакантяване на Евросъюза. Мей обаче не съумя да убеди обществото и депутатите, че и част от министрите си, че съглашението, което прокарва с Брюксел,е най-хубавото за Кралството. След няколко несполучливи опити да завоюва поддръжката на Народното събрание за проекта си, Мей се отдръпна, а консерваторите избраха за нов министър председател и собствен водач Борис Джонсън. Който обещаваше изрично, че връщане обратно няма и че разводът ще бъде реалност, даже без съглашение.
Англия и нейните 27 страни сътрудници в Европейски Съюз в продължение на съвсем две години водеха комплицирани договаряния, които завършиха със съглашение от 585 страници през декември 2018 година, в което са посочени правните клаузи на „ развода”.
Разположението на силите в Народното събрание се промени съществено след изборите на 12 декември 2019 година Консерваторите на премиера Борис Джонсън получиха удобно болшинство в Камарата на общините, а това го подтикна да внесе за гласоподаване законопроекта още на втория ден от работата на новия парламент.
На 20 декември 2019 година Камарата на общините на английския парламент утвърди законопроекта за излизане на страната от Европейския съюз. За закона, включващ съгласуваната с Европейски Съюз договорка за изискванията на „ развода “, гласоподаваха 358 депутати, срещу – 234.
Увереността в позитивния излаз от гласуването даде опция на Борис Джонсън да направи по-категоричен текста на законопроекта, като включи в него възбрана за удължаването на преходния интервал след Брекзит, изтичащ на 31 декември 2020 година
На 24 януари 2020 година Джонсън подписа текста на съглашението с Европейския съюз за изискванията за излизане на Англия от Европейски Съюз. Преди това кралица Елизабет II утвърди законопроекта за отдръпването на страната от общността. Текстът на съглашението беше подписан от ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и ръководителя на Съвета на Европейски Съюз Шарл Мишел.
След 31 януари, когато Брекзит към този момент е реалност, ще стартира временен интервал, през който връзките на Европейския съюз и Англия няма да претърпят на практика никакви промени. Този стадий би трябвало да бъде приключен на 31 декември и през това време Лондон има намерение да се контракти с Брюксел за ново комерсиално споразумение
Брекзит към този момент е реалност. Днес Европейският съюз остава с една страна по-малко. Англия напуща дефинитивно общността след сложни, от време на време инфарктни договаряния с Брюксел и още по-инфарктни политически катаклизми на Острова.
На 29 януари Европейският парламент ратифицира съглашението за Брекзит, което разчисти дефинитивно трудностите пред излизането на Англия от Европейски Съюз. Премиерът Борис Джонсън пристигна на власт с това заричане – да изведе страната от общността на 31 януари, освен това непременно.
Евродепутатите одобриха съглашението след прочувствен спор. Документът бе утвърден със 621 на 49 гласа. След гласуването членовете на Екологичен потенциал запяха в хор „ Auld Lang Syne “, обичайната шотландска ария за довиждане.
Това е първия случай, при който държава-членка напуща общността.
Началото бе сложено на 23 юни 2016 година. Тогава консервативното държавно управление на Дейвид Камерън организира референдум за участието на Англия в Европейски Съюз със следната дефиниция на въпроса: „ Трябва ли Обединеното кралство да остане член на Европейския съюз или да напусне Европейския съюз?”
В поддръжка на напускането на Евросъюза се обявявиха 51, 9 % от гласувалите, а против него – 48.1%. Англия и Уелс гласоподаваха за излизане от общността, а Шотландия и Северна Ирландия – за опазване на еврочленството. Превесът на покровителите на „ Брекзит” е повече от един милион гласоподаватели.
Новината за излизането на Англия провокира вълна от суматоха на всички тържища – от Токио до Лондон. Повечето европейски водачи оцениха като политическо земетресение решението на британците. В същото време крайнодесните политици приканиха за провеждането на референдуми за участие и в други държави-членки, напомня БГНЕС.
Премиерът Дейвид Камерън се отдръпна от поста си, а на негово място бе определена Тереза Мей, на която се падна сложната задача да организира договарянията по изискванията за овакантяване на Евросъюза. Мей обаче не съумя да убеди обществото и депутатите, че и част от министрите си, че съглашението, което прокарва с Брюксел,е най-хубавото за Кралството. След няколко несполучливи опити да завоюва поддръжката на Народното събрание за проекта си, Мей се отдръпна, а консерваторите избраха за нов министър председател и собствен водач Борис Джонсън. Който обещаваше изрично, че връщане обратно няма и че разводът ще бъде реалност, даже без съглашение.
Англия и нейните 27 страни сътрудници в Европейски Съюз в продължение на съвсем две години водеха комплицирани договаряния, които завършиха със съглашение от 585 страници през декември 2018 година, в което са посочени правните клаузи на „ развода”.
Разположението на силите в Народното събрание се промени съществено след изборите на 12 декември 2019 година Консерваторите на премиера Борис Джонсън получиха удобно болшинство в Камарата на общините, а това го подтикна да внесе за гласоподаване законопроекта още на втория ден от работата на новия парламент.
На 20 декември 2019 година Камарата на общините на английския парламент утвърди законопроекта за излизане на страната от Европейския съюз. За закона, включващ съгласуваната с Европейски Съюз договорка за изискванията на „ развода “, гласоподаваха 358 депутати, срещу – 234.
Увереността в позитивния излаз от гласуването даде опция на Борис Джонсън да направи по-категоричен текста на законопроекта, като включи в него възбрана за удължаването на преходния интервал след Брекзит, изтичащ на 31 декември 2020 година
На 24 януари 2020 година Джонсън подписа текста на съглашението с Европейския съюз за изискванията за излизане на Англия от Европейски Съюз. Преди това кралица Елизабет II утвърди законопроекта за отдръпването на страната от общността. Текстът на съглашението беше подписан от ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и ръководителя на Съвета на Европейски Съюз Шарл Мишел.
След 31 януари, когато Брекзит към този момент е реалност, ще стартира временен интервал, през който връзките на Европейския съюз и Англия няма да претърпят на практика никакви промени. Този стадий би трябвало да бъде приключен на 31 декември и през това време Лондон има намерение да се контракти с Брюксел за ново комерсиално споразумение
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ