Бъдни вечер – традиции и поверия
Normal021falsefalsefalseBGX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Нормална таблица " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin-top:0cm; mso-para-margin-right:0cm; mso-para-margin-bottom:10.0pt; mso-para-margin-left:0cm; line-height:115%; mso-pagination:widow-orphan; font-size:11.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-ascii-font-family:Calibri; mso-ascii-theme-font:minor-latin; mso-hansi-font-family:Calibri; mso-hansi-theme-font:minor-latin; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ; mso-bidi-theme-font:minor-bidi; mso-fareast-language:EN-US;}
На 24 декември означаваме Бъдни вечер. Това е един от най-важните фамилни празници, както и денят преди раждането на Христос. Наричаме я още Суха Коледа, Малка Коледа, Крачун, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка.
Ястията на трапезата наложително би трябвало да са постни и съгласно множеството вярвания - нечетно число. Бройката им е 7 - колкото са дните на седмицата или 9 - колкото трае бременността на дамите. Има региони в България, където на празничната маса се слагат 11 или 12 ястия - колкото са месеците в годината. Обичайно стопанката подготвя сърми, фасул, варено жито, чушки, мед, баница с тиква, ошав, вино и содена питка с паричка. Всяко от ястията на трапезата има значима за българина символика. Обредните хлябове са три типа - отдадени на Коледа, на селските занаяти и за коледарите. Те се месят съпроводени с ритуали и песни. Стопанката на дома произнася молитва, а по-късно се разчупва питата със сребърната пара.
Първото парче от питата се оставя на Богородица пред домашната икона. Вярва се, че максимален късметлия в дома ще е този, на който се падне парата.
Празничната атмосфера от Бъдни вечер се преливала в нощната Коледа. Коледарите обикалят домовете и благославят техните стопани. Те обхождат домовете на групи, като потеглят постоянно в източна посока. Във всеки дом извършват песни за възхвала на стопаните и доброжелание. Това е традицията, която се съблюдава в трапезата в желанието да се събере фамилията.
Поверията:
– Преди да се подреди празничната софра, стопанинът подготвя и възпламенява в огнището голям дънер или бъдник, който ще остане да тлее цяла нощ – за здраве и добър живот през цялата година. Според ритуала дървото е дъбово, буково или крушово и по горенето му се познава каква година чака фамилията – колкото повече искри хвърчат, толкоз по-богата ще е реколтата.
– Вечерята стартира рано, с цел да се налеят и узреят по-рано житата.
– По старовремски бит преди началото й най-възрастният мъж прикадява трапезата, къщата, зимника, хамбара, кошарата…
– Отново най-възрастният мъж подвига високо питката над главата на най-малкото дете (за да е толкоз високо житото), разчупва я и поставя едната част пред иконата на Богородица (който има в дома си такава) или на високо място – за къщата. Другата част разделя сред всички на масата.
– Веднъж седнали на масата, никой не трябва да става от нея, а в случай че въпреки всичко се наложи някому, той би трябвало да върви наведен, с цел да са приведени и житата от доста зърно.
– Който желае да му върви през годината би трябвало да опита от всичко на масата.
– След вечеря сътрапезниците стават по едно и също време от масата, която не се подвига до сутринта, тъй като има вярване, че умрелите идват да се нахранят.
– Девойките пъхат парче от обредния самун или питката под възглавницата си преди да заспят, с цел да сънуват бъдещия си брачен партньор.
– Здраве и шанс чакат индивида, който кихне пръв.
– На Бъдни вечер хората гадаят бъдещето си и по орехите – в случай че ядката на счупения орех е здрава, който го е счупил, също е здрав през идващата година.
На 24 декември българската православна черква уважава паметта на Света преподобномъченица Евгения. Имен ден честват Евгени, Евгения, Жени, Бистра, Благороден, Благородна, Малик, Мален, Малена, Малин.
На 24 декември означаваме Бъдни вечер. Това е един от най-важните фамилни празници, както и денят преди раждането на Христос. Наричаме я още Суха Коледа, Малка Коледа, Крачун, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка.
Ястията на трапезата наложително би трябвало да са постни и съгласно множеството вярвания - нечетно число. Бройката им е 7 - колкото са дните на седмицата или 9 - колкото трае бременността на дамите. Има региони в България, където на празничната маса се слагат 11 или 12 ястия - колкото са месеците в годината. Обичайно стопанката подготвя сърми, фасул, варено жито, чушки, мед, баница с тиква, ошав, вино и содена питка с паричка. Всяко от ястията на трапезата има значима за българина символика. Обредните хлябове са три типа - отдадени на Коледа, на селските занаяти и за коледарите. Те се месят съпроводени с ритуали и песни. Стопанката на дома произнася молитва, а по-късно се разчупва питата със сребърната пара.
Първото парче от питата се оставя на Богородица пред домашната икона. Вярва се, че максимален късметлия в дома ще е този, на който се падне парата.
Празничната атмосфера от Бъдни вечер се преливала в нощната Коледа. Коледарите обикалят домовете и благославят техните стопани. Те обхождат домовете на групи, като потеглят постоянно в източна посока. Във всеки дом извършват песни за възхвала на стопаните и доброжелание. Това е традицията, която се съблюдава в трапезата в желанието да се събере фамилията.
Поверията:
– Преди да се подреди празничната софра, стопанинът подготвя и възпламенява в огнището голям дънер или бъдник, който ще остане да тлее цяла нощ – за здраве и добър живот през цялата година. Според ритуала дървото е дъбово, буково или крушово и по горенето му се познава каква година чака фамилията – колкото повече искри хвърчат, толкоз по-богата ще е реколтата.
– Вечерята стартира рано, с цел да се налеят и узреят по-рано житата.
– По старовремски бит преди началото й най-възрастният мъж прикадява трапезата, къщата, зимника, хамбара, кошарата…
– Отново най-възрастният мъж подвига високо питката над главата на най-малкото дете (за да е толкоз високо житото), разчупва я и поставя едната част пред иконата на Богородица (който има в дома си такава) или на високо място – за къщата. Другата част разделя сред всички на масата.
– Веднъж седнали на масата, никой не трябва да става от нея, а в случай че въпреки всичко се наложи някому, той би трябвало да върви наведен, с цел да са приведени и житата от доста зърно.
– Който желае да му върви през годината би трябвало да опита от всичко на масата.
– След вечеря сътрапезниците стават по едно и също време от масата, която не се подвига до сутринта, тъй като има вярване, че умрелите идват да се нахранят.
– Девойките пъхат парче от обредния самун или питката под възглавницата си преди да заспят, с цел да сънуват бъдещия си брачен партньор.
– Здраве и шанс чакат индивида, който кихне пръв.
– На Бъдни вечер хората гадаят бъдещето си и по орехите – в случай че ядката на счупения орех е здрава, който го е счупил, също е здрав през идващата година.
На 24 декември българската православна черква уважава паметта на Света преподобномъченица Евгения. Имен ден честват Евгени, Евгения, Жени, Бистра, Благороден, Благородна, Малик, Мален, Малена, Малин.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ