Почитаме Св. Димитър, идва зимата
Normal021falsefalsefalseBGX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Нормална таблица " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin-top:0cm; mso-para-margin-right:0cm; mso-para-margin-bottom:10.0pt; mso-para-margin-left:0cm; line-height:115%; mso-pagination:widow-orphan; font-size:11.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-ascii-font-family:Calibri; mso-ascii-theme-font:minor-latin; mso-hansi-font-family:Calibri; mso-hansi-theme-font:minor-latin; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ; mso-bidi-theme-font:minor-bidi; mso-fareast-language:EN-US;}
Димитров ден е! В традициите на българите, това се счита да деня, в който изпращаме есента и сме подготвени да посрещнем зимата. Според поверията в среднощ против празника небето се отваря, след което се чака и първият сняг. Светецът се счита за настойник на зимата, студа и снега.
Свети Димитър бил роден през III век в гр. Солун, а татко му е тогавашният градоначалник. След неговата гибел император Максимиан Херкул разпорежда този пост на Димитър, който е признат с огромна наслада и респект от жителите на града. Като шеф на Солун Димитър намерено изповядва и слави християнската религия. Недоволен от неговото държание, император Галерий го хвърля в тюрма, а по-късно, на 26 октомври 306 година подрежда да бъде погубен. Тогава християнската черква го прогласява за страдалец на вярата и светец, а жителите на Солун стартират да го почитат като настойник на града. Празникът на Свети Димитър се празнува в Солун още от V век, а скоро по-късно е пренесен и в Тракия, и Македония. В националния календар честването на Свети Димитър се свързва с прелом в годишното време и с началото на зимата. Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки. " Свети Димитър зима носи, а Свети Георги - лято " - гласи българска сентенция. Тогава стопаните прибират ралата си под стрехите и подреждат дървата за огрев. Този ден е прочут също и като Митровден или Разпус. С него приключва интервалът, за който се наемат сезонните служащи като говедари, овчари, ратаи, и става разплащането с тях. Понякога като заплата се дава, с изключение на избраната сума, още облекла и по чифт цървули за всеки от зимните месеци. Започва и спазаряването на служащи за идната година. Според националното вярване от Димитровден стартира подготовката за така наречен " миши празници " на идващия ден. В старопланинските региони стопаните наблюдават за първия посетител, който прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и заможен човек, имат вяра, че идната година ще е богата, здрава и плодородна. Пълнолуние ли е в нощта против Димитровден, ще се роят пчелите и кошерите ще бъдат цялостни с мед. Тази нощ е значима и за хората, които търсят заровени съкровища. Те имат вяра, че тогава небето " се отваря " и заровените жълтици проблясват със синкав пламък. Вярва се също, че Свети Димитър е брат на Архангел Михаил - настойникът на отвъдния свят, на умрелите предшественици. В съботата преди празника е една от най-големите задушници - Димитровската, на която се раздава варено жито и питки за помен. По това време на годината стартират годежи и сватби. Св. равноапостолни Аверкий Йераполски Св. равноапостолни Аверкий Йераполски Св. Аверкий бил трети свещеник на град Йерапол, Мала Азия. Живял в края на първия и началото на втория век. Дейността му в Йерапол била... Прочети повече На 26 октомври на масата се поставят курбан от овче месо, яхния от петел, пита с ябълки, ракия, както и разнообразни ястия от зеленчуци. Днес мощите на св. Димитър се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му мястото, а св. Димитър се уважава като настойник на гр. Солун. В деня на неговата памет в града се стичат поклонници от целия свят. Почитта към великомъченик Димитрий Солунски се популяризирала по целия Балкански полуостров и изключително на Света Гора (Атон), където се съхраняват частици от неговите мощи. В иконографията е изобразяван като конник на червен кон, който с копието си убива военачалника Лий. Името на св. Димитър е обвързвано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско иго, братята-боляри Асен и Петър оповестили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на издигнатата от тях черква, наречена на св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели битката за самостоятелност и възобновяване на българската държавност до сполучлив край: напролет на 1187 година, след несполучлива блокада на гр. Ловеч, византийският император подписал кротичък контракт, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така почнала историята на Второто българско царство. Светията – страдалец е един от най-почитаните у нас. На него са отдадени доста храмове по цяла България и в деня на неговото честване ще бъдат отслужени на всички места празнични св. Литургии.
Димитров ден е! В традициите на българите, това се счита да деня, в който изпращаме есента и сме подготвени да посрещнем зимата. Според поверията в среднощ против празника небето се отваря, след което се чака и първият сняг. Светецът се счита за настойник на зимата, студа и снега.
Свети Димитър бил роден през III век в гр. Солун, а татко му е тогавашният градоначалник. След неговата гибел император Максимиан Херкул разпорежда този пост на Димитър, който е признат с огромна наслада и респект от жителите на града. Като шеф на Солун Димитър намерено изповядва и слави християнската религия. Недоволен от неговото държание, император Галерий го хвърля в тюрма, а по-късно, на 26 октомври 306 година подрежда да бъде погубен. Тогава християнската черква го прогласява за страдалец на вярата и светец, а жителите на Солун стартират да го почитат като настойник на града. Празникът на Свети Димитър се празнува в Солун още от V век, а скоро по-късно е пренесен и в Тракия, и Македония. В националния календар честването на Свети Димитър се свързва с прелом в годишното време и с началото на зимата. Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки. " Свети Димитър зима носи, а Свети Георги - лято " - гласи българска сентенция. Тогава стопаните прибират ралата си под стрехите и подреждат дървата за огрев. Този ден е прочут също и като Митровден или Разпус. С него приключва интервалът, за който се наемат сезонните служащи като говедари, овчари, ратаи, и става разплащането с тях. Понякога като заплата се дава, с изключение на избраната сума, още облекла и по чифт цървули за всеки от зимните месеци. Започва и спазаряването на служащи за идната година. Според националното вярване от Димитровден стартира подготовката за така наречен " миши празници " на идващия ден. В старопланинските региони стопаните наблюдават за първия посетител, който прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и заможен човек, имат вяра, че идната година ще е богата, здрава и плодородна. Пълнолуние ли е в нощта против Димитровден, ще се роят пчелите и кошерите ще бъдат цялостни с мед. Тази нощ е значима и за хората, които търсят заровени съкровища. Те имат вяра, че тогава небето " се отваря " и заровените жълтици проблясват със синкав пламък. Вярва се също, че Свети Димитър е брат на Архангел Михаил - настойникът на отвъдния свят, на умрелите предшественици. В съботата преди празника е една от най-големите задушници - Димитровската, на която се раздава варено жито и питки за помен. По това време на годината стартират годежи и сватби. Св. равноапостолни Аверкий Йераполски Св. равноапостолни Аверкий Йераполски Св. Аверкий бил трети свещеник на град Йерапол, Мала Азия. Живял в края на първия и началото на втория век. Дейността му в Йерапол била... Прочети повече На 26 октомври на масата се поставят курбан от овче месо, яхния от петел, пита с ябълки, ракия, както и разнообразни ястия от зеленчуци. Днес мощите на св. Димитър се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му мястото, а св. Димитър се уважава като настойник на гр. Солун. В деня на неговата памет в града се стичат поклонници от целия свят. Почитта към великомъченик Димитрий Солунски се популяризирала по целия Балкански полуостров и изключително на Света Гора (Атон), където се съхраняват частици от неговите мощи. В иконографията е изобразяван като конник на червен кон, който с копието си убива военачалника Лий. Името на св. Димитър е обвързвано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско иго, братята-боляри Асен и Петър оповестили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на издигнатата от тях черква, наречена на св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели битката за самостоятелност и възобновяване на българската държавност до сполучлив край: напролет на 1187 година, след несполучлива блокада на гр. Ловеч, византийският император подписал кротичък контракт, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така почнала историята на Второто българско царство. Светията – страдалец е един от най-почитаните у нас. На него са отдадени доста храмове по цяла България и в деня на неговото честване ще бъдат отслужени на всички места празнични св. Литургии.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ