Възрастните хора заслужават внимание и уважение не един, а 365 дни от годината
Normal021falsefalsefalseBGX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Нормална таблица " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin-top:0cm; mso-para-margin-right:0cm; mso-para-margin-bottom:10.0pt; mso-para-margin-left:0cm; line-height:115%; mso-pagination:widow-orphan; font-size:11.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-ascii-font-family:Calibri; mso-ascii-theme-font:minor-latin; mso-hansi-font-family:Calibri; mso-hansi-theme-font:minor-latin; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ; mso-bidi-theme-font:minor-bidi; mso-fareast-language:EN-US;}
Уважаеми народни представители,
Първият ден на месец октомври е разгласен за Международен ден на възрастните хора. Това е решение на Общото заседание на Организация на обединените нации от 14 декември 1990 година
На този ден всички ние отдаваме почитта си към хората от третата възраст и техния принос към обществото. На този ден всички би трябвало да се радваме и честваме дружно с тях. Но има ли мотив за наслада?
Подкрепата на хората през целия им витален цикъл е една от главните цели на обществената политика. Невинаги обаче по-младите генерации съумяват да дадат заслужената признателност и схващане на предходните генерации за техния принос за съграждането и икономическия напредък на страната. Принципите на взаимност, равнопоставеност и досегаемост не биха имали тази значителност в обществената политика на България, в случай че не бяха придружени от действителни ограничения и политики за поддръжка на всички - от най-младите до най-старите. Неминуемо обществената политика на България в последните години е съществено повлияна от разрастващите се процеси и трендове в държавите-членки на Европейския съюз, с които дружно построяваме Европейския обществен модел. В рамките на този модел е отделено съществено внимание освен на въпроси като удължаването на трудовия живот и запазването на интензивността, само че и на тези като солидарността сред поколенията, качествената дълготрайна грижа за възрастните хора и обезпечаването на заслужен стандарт на живот на тези, които към този момент не вземат участие на пазара на труда. За страдание в България сякаш още сме надалеч от тези цели.
Към края на 2018 година общият брой на хората над 60 години у нас е 1 973 616. Близо 30 % от общия брой на популацията. И по-голямата част от тях живеят в беднотия. Това ясно демонстрира потребността от смяна на старите и намиране на нови законодателни инициативиза тази уязвима група от популацията. Инициативи за целенасочени ограничения и стратегии, посредством които да смекчим последствията от тяхното уязвимо състояние. Действащите все още ограничения не са задоволителни и не водят до мечтаното повишение на качеството на живота им. Социалните услуги за възрастни хора, по този начин както се осъществят през днешния ден, не способстват в нужната степен за изваждане на възрастните хора от групата на най-уязвимите в обществото ни.
Съвремието в което живеем ни постанова и от ден на ден ще ни постанова да обръщаме по-голямо внимание на възрастните хора сред нас. Демографската злополука и ниската раждаемост, емиграцията и желанието на младежите да търсят реализация в чужбина водят до непрекъсната наклонност на застаряване на обществото ни. Обезлюдяват се българските села и градове и от ден на ден от тях остават с преобладаващо възрастно население, факт който подухва на неизбежност. Възрастните хората наред с материалните компликации се сблъскват и с друга неволя – самотата. Защото са оставени с болката и тъгата по младостта, сами да се оправят с проблемите си. Самота освен в дословния смисъл на думата, а и с това, че се трансформират в забравени от обществото хора, които безшумно и бавно угасват в един див и грабителски свят, в който значими са единствено финансовата непоклатимост, облагата и триумфът непременно. Един свят, без грижа за тях, който ги е трансформирал в статистическа група и нищо повече.
Близо милион и двеста хиляди пенсионери получават пенсии, чиито размер е по-нисък от линията на беднотия, който е 348 лева за тази година. Днес българският пенсионер получава на месец почти толкоз, колкото междинните пенсионери в по-богатите страни в Европейски Съюз получават за един ден. В България, от всички европейски страни, пенсиите са най-ниски.
Но ние от Парламентарната група „ Българска социалистическа партия за България “ се обръщаме към Вас български пенсионери: Не се смятайте за небогати, тъй като Вашите сърца са богати!
И ни боли, че нашите майки и нашите татковци, бабите и дядовците ни, хората, които с неуморния си труд градиха родината ни, хората, които отгледаха и осигуриха съществуванието на днешното потомство българи, са с пенсии под прага на виталния най-малко. Оставили сме ги да мизерстват. Оставили сме ги с пенсии извънредно незадоволителни не за здравословно, а изобщо за хранене, незадоволителни не за разкош и лукс, а да не им е студено през зимата, незадоволителни за скъпите медикаменти, незадоволителни за заплащане на битовите и другите потребности, незадоволителни даже и за най-лошото здравно обслужване. Обществото ни ги е обрекло на ранна гибел, не инцидентно България е с най-ниска дълготрайност на живот в целия Европейския съюз!
В своята близо 14 вековна история България не е била поставяна в такова положение – да е доведена до последно място по всички позитивни индикатори и преди всичко по всички негативни.
Българският пенсионер с най-ниска пенсия при най-нисък предел на беднотия. Да си възрастен човек в България е трагично!
ЗАТОВА ПРОСТЕТЕ, МИЛИ ВЪЗРАСТНИ ХОРА!
От ПГ на „ Българска социалистическа партия за България се обръщаме към вас като към хора, които все пак не престават да вземат участие интензивно в публичния живот и ви благодарим за вашата безрезервност и принос за развиването на нашата татковина Република България.
Като народни представители в Народното събрание на страна-членка на Европейски Съюз, е належащо и би трябвало да заявим решимостта си да изградим един по-добър живот за българския пенсионер.
Затова от това най високо място – трибуната на Народното събрание от ПГ на „ Българска социалистическа партия за България “ се обръщаме към всички парламентарни групи: В тежка демографска рецесия сме. Бленуваният висок и постоянен стопански напредък не е цел, а единствено средство за реализиране на цел от по-висок сан, по-добро витално ниво и качество на живот на всички българи. Възрастните хора имат потребност от нова вероятност. Досегашните политики не са съответни на техните действителни проблеми и на тяхното състояние, и крият систематични проблеми, които следва да се вземат решение. Задълбочават се неравенствата, усилват се хората, живеещи под прага на бедността. Това значи други политики за опазване на здравето, за обучение, за просвета, за приходи, за обществена и правова отбрана.
Заслужава ли българският пенсионер да живее по-добре – несъмнено ДА! За да реализираме това предлагаме да се обединим към следните бъдещи дейности:
1. Законово да създадем обединен електронен данъчен указател, сплотяващ информация за всяко едно лице какво имущество има, какви приходи има и какви помощи получава. Това ще ни даде действителна опция да оценим и усъвършенстваме системата за обществено подкрепяне, да разграничим пенсиите от обществените помощи и да създадем нова пенсионна промяна, която заслужено да преразпределя социалноосигурителните доходи съгласно приноса им.
2. Да работим за увеличение на доверието в обществената система, като създадем пенсионна промяна, която да увеличи адекватността на пенсиите и увеличение на приходите в Бюджета на ДОО, което ще реализираме посредством комплекс от ограничения:
- Преизчисляване на всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2015 година (последното преизчисляване е от 2008г).;
- Премахване на оптималния месечен размер на обществено и здравноосигурителния приход и на оптималния размер на пенсията;
- Увеличаване на приноса на стажа във формулата за размера на пенсията. Процентът за всяка година застрахователен стаж да е най-малко 1,33, колкото е стандартът на Международната организация на труда, а по-късно да продължи плавното му нарастване до 1,5. (за 2017г. той е 1,126, а за 2018 – 1,169);
- Разширяване на съществуващите гъвкави детайли за поощряване по-дългото оставане на пазара на труда. Всяка година стаж след придобиване право на пенсия да носи по-голям %, например;
- Всички заплащания, които не са свързани с застрахователен принос, да бъдат извадени от държавното публично обезпечаване и да се поемат от държавния бюджет.
3. Създаване на спомагателен фонд за дълготрайна грижа за възрастни (и хора с увреждания).
4.Приемане на Закон за възрастните хора.
Трябва да имаме морал да създадем тези неща, оправданието, че няма пари е несъстоятелно пред нашите майки и татковци.
Уважаеми народни представители,
Старостта е естествена част от живота на всеки един човек. Нека с общи старания създадем по този начин, че тя да бъде изживяна почтено. Възрастните хора заслужават внимание и почитание не един, а 365 дни от годината.
След деня, в който всички по света отдават респект към хората от третата възраст, сервира своето почитание и своята любов към вас. Не сме безразлични. Имате нашата благодарност, обич и ангажираност. И обещанието ни - с работата си да способстваме за вашето по-добро битие и благоденствие.
Време е към този момент да преклоним глава пред тези, които са ни основали, отгледали са ни с обич, създали са ни почтени хора, лишавайки се от всичко, с цел да може ние да получим обучение, подготовка и старт в живота. И по остаряла българска традиция отглеждат и възпитават нашите деца.
Макар и на патерица цветущ да е празникът ви многоуважаеми българи!
Уважаеми народни представители,
Първият ден на месец октомври е разгласен за Международен ден на възрастните хора. Това е решение на Общото заседание на Организация на обединените нации от 14 декември 1990 година
На този ден всички ние отдаваме почитта си към хората от третата възраст и техния принос към обществото. На този ден всички би трябвало да се радваме и честваме дружно с тях. Но има ли мотив за наслада?
Подкрепата на хората през целия им витален цикъл е една от главните цели на обществената политика. Невинаги обаче по-младите генерации съумяват да дадат заслужената признателност и схващане на предходните генерации за техния принос за съграждането и икономическия напредък на страната. Принципите на взаимност, равнопоставеност и досегаемост не биха имали тази значителност в обществената политика на България, в случай че не бяха придружени от действителни ограничения и политики за поддръжка на всички - от най-младите до най-старите. Неминуемо обществената политика на България в последните години е съществено повлияна от разрастващите се процеси и трендове в държавите-членки на Европейския съюз, с които дружно построяваме Европейския обществен модел. В рамките на този модел е отделено съществено внимание освен на въпроси като удължаването на трудовия живот и запазването на интензивността, само че и на тези като солидарността сред поколенията, качествената дълготрайна грижа за възрастните хора и обезпечаването на заслужен стандарт на живот на тези, които към този момент не вземат участие на пазара на труда. За страдание в България сякаш още сме надалеч от тези цели.
Към края на 2018 година общият брой на хората над 60 години у нас е 1 973 616. Близо 30 % от общия брой на популацията. И по-голямата част от тях живеят в беднотия. Това ясно демонстрира потребността от смяна на старите и намиране на нови законодателни инициативиза тази уязвима група от популацията. Инициативи за целенасочени ограничения и стратегии, посредством които да смекчим последствията от тяхното уязвимо състояние. Действащите все още ограничения не са задоволителни и не водят до мечтаното повишение на качеството на живота им. Социалните услуги за възрастни хора, по този начин както се осъществят през днешния ден, не способстват в нужната степен за изваждане на възрастните хора от групата на най-уязвимите в обществото ни.
Съвремието в което живеем ни постанова и от ден на ден ще ни постанова да обръщаме по-голямо внимание на възрастните хора сред нас. Демографската злополука и ниската раждаемост, емиграцията и желанието на младежите да търсят реализация в чужбина водят до непрекъсната наклонност на застаряване на обществото ни. Обезлюдяват се българските села и градове и от ден на ден от тях остават с преобладаващо възрастно население, факт който подухва на неизбежност. Възрастните хората наред с материалните компликации се сблъскват и с друга неволя – самотата. Защото са оставени с болката и тъгата по младостта, сами да се оправят с проблемите си. Самота освен в дословния смисъл на думата, а и с това, че се трансформират в забравени от обществото хора, които безшумно и бавно угасват в един див и грабителски свят, в който значими са единствено финансовата непоклатимост, облагата и триумфът непременно. Един свят, без грижа за тях, който ги е трансформирал в статистическа група и нищо повече.
Близо милион и двеста хиляди пенсионери получават пенсии, чиито размер е по-нисък от линията на беднотия, който е 348 лева за тази година. Днес българският пенсионер получава на месец почти толкоз, колкото междинните пенсионери в по-богатите страни в Европейски Съюз получават за един ден. В България, от всички европейски страни, пенсиите са най-ниски.
Но ние от Парламентарната група „ Българска социалистическа партия за България “ се обръщаме към Вас български пенсионери: Не се смятайте за небогати, тъй като Вашите сърца са богати!
И ни боли, че нашите майки и нашите татковци, бабите и дядовците ни, хората, които с неуморния си труд градиха родината ни, хората, които отгледаха и осигуриха съществуванието на днешното потомство българи, са с пенсии под прага на виталния най-малко. Оставили сме ги да мизерстват. Оставили сме ги с пенсии извънредно незадоволителни не за здравословно, а изобщо за хранене, незадоволителни не за разкош и лукс, а да не им е студено през зимата, незадоволителни за скъпите медикаменти, незадоволителни за заплащане на битовите и другите потребности, незадоволителни даже и за най-лошото здравно обслужване. Обществото ни ги е обрекло на ранна гибел, не инцидентно България е с най-ниска дълготрайност на живот в целия Европейския съюз!
В своята близо 14 вековна история България не е била поставяна в такова положение – да е доведена до последно място по всички позитивни индикатори и преди всичко по всички негативни.
Българският пенсионер с най-ниска пенсия при най-нисък предел на беднотия. Да си възрастен човек в България е трагично!
ЗАТОВА ПРОСТЕТЕ, МИЛИ ВЪЗРАСТНИ ХОРА!
От ПГ на „ Българска социалистическа партия за България се обръщаме към вас като към хора, които все пак не престават да вземат участие интензивно в публичния живот и ви благодарим за вашата безрезервност и принос за развиването на нашата татковина Република България.
Като народни представители в Народното събрание на страна-членка на Европейски Съюз, е належащо и би трябвало да заявим решимостта си да изградим един по-добър живот за българския пенсионер.
Затова от това най високо място – трибуната на Народното събрание от ПГ на „ Българска социалистическа партия за България “ се обръщаме към всички парламентарни групи: В тежка демографска рецесия сме. Бленуваният висок и постоянен стопански напредък не е цел, а единствено средство за реализиране на цел от по-висок сан, по-добро витално ниво и качество на живот на всички българи. Възрастните хора имат потребност от нова вероятност. Досегашните политики не са съответни на техните действителни проблеми и на тяхното състояние, и крият систематични проблеми, които следва да се вземат решение. Задълбочават се неравенствата, усилват се хората, живеещи под прага на бедността. Това значи други политики за опазване на здравето, за обучение, за просвета, за приходи, за обществена и правова отбрана.
Заслужава ли българският пенсионер да живее по-добре – несъмнено ДА! За да реализираме това предлагаме да се обединим към следните бъдещи дейности:
1. Законово да създадем обединен електронен данъчен указател, сплотяващ информация за всяко едно лице какво имущество има, какви приходи има и какви помощи получава. Това ще ни даде действителна опция да оценим и усъвършенстваме системата за обществено подкрепяне, да разграничим пенсиите от обществените помощи и да създадем нова пенсионна промяна, която заслужено да преразпределя социалноосигурителните доходи съгласно приноса им.
2. Да работим за увеличение на доверието в обществената система, като създадем пенсионна промяна, която да увеличи адекватността на пенсиите и увеличение на приходите в Бюджета на ДОО, което ще реализираме посредством комплекс от ограничения:
- Преизчисляване на всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2015 година (последното преизчисляване е от 2008г).;
- Премахване на оптималния месечен размер на обществено и здравноосигурителния приход и на оптималния размер на пенсията;
- Увеличаване на приноса на стажа във формулата за размера на пенсията. Процентът за всяка година застрахователен стаж да е най-малко 1,33, колкото е стандартът на Международната организация на труда, а по-късно да продължи плавното му нарастване до 1,5. (за 2017г. той е 1,126, а за 2018 – 1,169);
- Разширяване на съществуващите гъвкави детайли за поощряване по-дългото оставане на пазара на труда. Всяка година стаж след придобиване право на пенсия да носи по-голям %, например;
- Всички заплащания, които не са свързани с застрахователен принос, да бъдат извадени от държавното публично обезпечаване и да се поемат от държавния бюджет.
3. Създаване на спомагателен фонд за дълготрайна грижа за възрастни (и хора с увреждания).
4.Приемане на Закон за възрастните хора.
Трябва да имаме морал да създадем тези неща, оправданието, че няма пари е несъстоятелно пред нашите майки и татковци.
Уважаеми народни представители,
Старостта е естествена част от живота на всеки един човек. Нека с общи старания създадем по този начин, че тя да бъде изживяна почтено. Възрастните хора заслужават внимание и почитание не един, а 365 дни от годината.
След деня, в който всички по света отдават респект към хората от третата възраст, сервира своето почитание и своята любов към вас. Не сме безразлични. Имате нашата благодарност, обич и ангажираност. И обещанието ни - с работата си да способстваме за вашето по-добро битие и благоденствие.
Време е към този момент да преклоним глава пред тези, които са ни основали, отгледали са ни с обич, създали са ни почтени хора, лишавайки се от всичко, с цел да може ние да получим обучение, подготовка и старт в живота. И по остаряла българска традиция отглеждат и възпитават нашите деца.
Макар и на патерица цветущ да е празникът ви многоуважаеми българи!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ