Воювахме не срещу България, а за България
Normal021falsefalsefalseBGX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Нормална таблица " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin-top:0cm; mso-para-margin-right:0cm; mso-para-margin-bottom:10.0pt; mso-para-margin-left:0cm; line-height:115%; mso-pagination:widow-orphan; font-size:11.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-ascii-font-family:Calibri; mso-ascii-theme-font:minor-latin; mso-hansi-font-family:Calibri; mso-hansi-theme-font:minor-latin; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ; mso-bidi-theme-font:minor-bidi; mso-fareast-language:EN-US;}
УВАЖАЕМО СЪБРАНИЕ, ДАМИ И ГОСПОДА, ДРУГАРКИ И ДРУГАРИ,
Висока чест е да застанеш на трибуната на това юбилейно заседание. Питам се: за какво тази чест се падна на мен? Сам си давам отговор: тъй като най-достойните не доживяха до наши дни. На мое място можеха да бъдат хиляди. Можеше да бъде, да вземем за пример, Митко Палаузов. Можеше да бъде и ястребинчето Стойне, в случай че не беше пръснал главичката му оня изрод, чието име е записано върху черния поменник на немуподобните пред НДК.
Разполагам с броени минути. От многото въпроси, свързани със 75-годишнината на Девети септември, ще засегна единствено няколко.
ПЪРВО: КАКВО Е ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ 1944 Г.
Ако потърсим отговор във всезнаещия интернет услужливата Уикипедия ще отговори: Най-обикновен прелом. Извършили го няколко офицери кариеристи, а в паниката подлите комунисти съумели да заграбят властта за цели 45 години. Такъв е и отговорът, който множеството днешни средства за всеобща информация набиват в главите на млади и остарели читатели, слушатели, фенове.
Лъжлив отговор. Той скрива огромната истина, че Девети септември 1944 г.е победния венец на една многолетна война против фашизма в България.борба почнала още през 1923 година с въстание което не съумя, само че вдъхна на генерации борци геомилевската религия, че септември ще бъде май.
Борбата против фашизма в България доближи своя разцвет в годините на Втората международна война.Фалшификаторите на историята лъжат, че " терористи и други продажни детайли " се вдигнали " против българската страна в полза на една непозната страна " - изтъквам изрази от учебници по история. Вече трето десетилетие тези учебници, написани според стратегиите, наложени от държавните управления на Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов заблуждават младото потомство. Сега се издават нови учебници. Непримиримата Велиана Христова във в. ДУМА и други авторитетни експерти бият паника, че в новите учебници " историята е още по-скопена ", само че ГЕРБ слуша единствено чуждоземните си наставници и туземните соросоиди.
Понеже познавам нещата не от учебниците, а такива, каквито са, настоявам: воювахме не против България, а за България.Не против страната, а против нейните фашистки управници, които я причислиха към хитлеристкия тристранен пакт напролет на 1941 година Няма да не помни по какъв начин един несъвършен трубадур каканиже от заран до вечер по радио София: " Рим, Берлин и Токио, правилни във битката, скоро ще наложат нов ред на земята ". Какъв ще бъде този ред не беше загадка. Ние тогавашните ремсисти, разпространявахме извадки от писанията на Мусолини и Хитлер. Мусолини обявяваше славяните за " нисши и безчовечен нации ", а Хитлер напряко ги наричаше " тор за арийската раса ". Жълтите звезди с които бяха дамгосани нашите съграждани евреи и почналият всеобщ геноцид свидетелстваха, че фашистката доктрина и фашистката процедура не се разминават.
Не може да има по несъстоятелна клюка от клеветата, че участниците в съпротивата били родоотстъпници. Безброй са доказателствата, които " счупват зъба " на тази клюка, използвам Вазов израз.
Най-елементарно доказателство за патриотичната настройка на партизаните са трикольорните флагове под които те водиха война. В музея на революционното придвижване - имаше подобен музей в София! - паралелно с обичайните за всяка гражданска война червени флагове бяха изложени и 23 флагове с националния ни трицвет, с означение кое на кой отряд е принадлежало. Имената на отрядите говореха за българската природа на Съпротивата, тъй като най-често бяха имена на видни борци родолюбци. В другите краища на България четири партизански отряди са носили името Васил Левски, а три - името Георги Бенковски.
За какво са се борили антифашистите приказват най-ясно техните предсмъртни писма. Ще випрочета извадки от писмото на Иван Владков, редови войник в Народоосвободителната въстаническа войска. Заловен, наказан на гибел, разстрелян на 22 ноември 1943 година Чуйте трогателните редове, които е написал часове преди разстрела:
" Нещо те задушава... Килията сякаш е без въздух. А толкоз огромно предпочитание за живот!
Детето! Сладкият благ наследник... Развълнуван съм от думите му: „ Татко, когато си дойдеш нали ще ми купиш трамвайче “... И когато му отговорих, че не ме пускат, детето ми сподели: „ Не ме ли обичаш, татенце, че не искаш да си дойдеш? “...
Родината обичах чисто, непосредствено... Има ли кой да обича България повече от мен? Едва ли. Искам тя да бъде мощна, да се живее в нея добре, да няма гладни и боси. Мизерията да бъде изгонена.
Скъпи синко, бит Родината. Обичай я и за свои облаги не я използвай. Тя е за всички, на всички българи принадлежи тя. "
И различен път съм цитирал това писмо на един редови войник от " Безсмъртния полк " и колкото пъти го чета все се вълнувам. То споделя цялата истина за Съпротивата.
Въоръжената антифашистка битка в България не се разпростра със силата, която доближи да вземем за пример в Югославия. Но хитлеристите влязоха в България не като завоеватели, а като съдружници.Нашата въстаническа войска трябваше да се бори против неразрушена държавна машина. Въпреки хилядите жертви, които даде, Народоосвободителна въстаническа армия не отслабваше, а ставаше все по-силна по-силна, тъй като имаше необятна национална поддръжка. Според описи, правени след 9 септември 1944 година партизаните в Българи са били към 9 600. Но те бяха острието на Народоосвободителна въстаническа армия, към нея се числяха и хиляди ятаци, хиляди политзатворници и концлагеристи, които всъщност бяха пленени бойци на Народоосвободителна въстаническа армия.
Участниците в Съпротивата застанаха на вярната, прогресивната страна на историята, на която се бореха свободолюбивите сили в света. Днешната българска страна, членка на Европейския съюз, вместо да се гордее, че в годините на Втората международна война на страната на обединените нации са се борили хиляди българи и българки, им лиши статута на участници във войната. Но заслепените от завист наследници на победения хитлерофашизъм не са в положение да зачертаят от страниците на историята истината, че Народоосвободителна въстаническа армия съществуваше и действаше, че към нейния Главен щаб Англия изпрати три свои военни задачи и с това в действителност я призна.
Още по-категорично е признаването от страна на Съюз на съветските социалистически републики, който удостои българските партизани с медала " За победу над Германией " - фамозният орден с черно-оранжевата лента, с облика на Сталин и с надписа: " Наше дело правое, мы победили ". След 9 май 1945 година и аз получих този орден, съпроводен с уверение с подписа на маршал Толбухин, че като български партизанин съм участник във войната. Не укривам - този орден ми е изключително безценен.
Ролята на Народоосвободителна въстаническа армия за успеха на 9 септември 1944 година е огромна, само че не трябва да се преувеличава. Историческата истина е: Съюз на съветските социалистически републики и неговата Червена войска избавиха и света, и Европа, и България от хитлеристката чума. За да унищожи силите на Вермахта на Балканите Съветската войска трябваше да премине Дунава. Това неможеше да стане без да се разгласи война на България, съюзницата на Третия райх. На 5 септември 1944 година тази война беше оповестена. Тя се оказа невероятна война. В нея руската войска не даде нито един изстрел, а българският народ обсипа червеноармейците с цвета. Но тази несъстояла се война сковава фашистката власт в България. И извънредно улесни деветосептемврийската победа на Отечествения фронт. Точна е формулировката на Г. Димитров: " Девети септември победи с решаващата помощ на Съветската войска ". Тази истина и през днешния ден подхранва нашата, българската благодарност към братята руси. Тук немога да се въздържа да не изразя възмущението си, а зная, че то е на милиони българи, от вчерашната кощунствена декларация на Министерството на външните работи. Тя е освен антируска, тя е и антибългарска!
И ето, пристигна ден да честваме 75-годишнината на 9 септември. За 75 години значими дати се не помнят. 9 септември 1944 година няма да бъде пропуснат, тъй като е освен венец на многолетна епична битка, а е и начало на друга, също многолетна и също епична битка - за създаване на социализъм в България.
Минутите ми свършват, за 45-те социалистически години и за 30-те години на " прехода " няма да приказвам. Но на вас ли другарки и приятели с побелели коси, да описвам " лошотиите " на социализма и за " прелестите " на капитализма! Та нали след няколко дни, като получите следващата пенсийк7а, ще се чудите по какъв начин да разпределите левчетата, че да свържете двата края до идващото 7-мо число. А като отидете на следващия ден на пазар нали ще се двоумите дали да дадете два лв. за едно кило вносни " найлонови " домати, или да си купите за цели два лв. единединствен наедрял български домат. И може би с въздишка ще си спомните времето, когато за два лв. купувахте цяла щайга нашенски домати. Недай си Боже пък да ви се наложи в болница да влезете... Или да сключвате заем от банка... Но " млъкни сърце ", е споделил поетът.
В умозаключение ще се опитам да дам въпреки и най-схематичния отговор на въпроса какво значи да следваме през днешния ден завета на 9 септември. И тъй като Съпротивата се ръководеше от партията на българските комунисти, а неин правоприемник е българската социалистическа партия, ще се докосна до въпроси, настоящи за Българска социалистическа партия. Без да не помня, че не съм на партийно заседание.
Да следваме завета на 9 септември значи да не подценяваме нито фашизма, нито расизма, нито ксенофобията. Те са живи и работят! Нима не е 100% фашизъм несекващия писък за унищожаване на паметника на Съветската войска!
Да следваме завета на Девети значи да бъдем патриоти на дело, да милеем за България, за бъдещето на нашата нация. Днес това е от всеки път по-важно, тъй като от всеки път по действителна е заплахата България да се трансформира в географско разбиране. Звучи злокобно, само че не е небивалица. В резултат на 30-годишния " преход " нашата страна затъна в рецесии: В промишлеността, в селското стопанство, в опазването на здравето, в образованието, в защитата - от тежки по-тежки рецесии и сривове на всички места. В региона на демографията обаче понятията рецесия и срив са слаби, с цел да характеризират случилото се. Да се стопим като народ за 2 - 3 десетилетия с два милиона и този развой да продължава с неотслабващ ритъм - такова нещо и през турско, и през чумавите времена не се е случвало. само че някой да е чул министър председателят Борисов да бие паника за това? Не, той се тупа във гърдите, че под негово управление България цъфти и върже. Впрочем, това откри и уважаемата госпожа Урсула фон дер Лайен, новоизбраната председателка на Европейската комисия, която след едвам няколкочасово престояване на българска земя съобщи: " Виждам една страна, която просперира и е подготвена за бъдещето ". Само, че госпожа Лайен не изясни за кое бъдеще е подготвена тази страна - за бъдещето, когато няма да я има като страна ли?
Българска социалистическа партия е национално виновна партия. Върху нея ляга историческата задача да възглави битката против надвисналата над Родината заплаха. Изключително сложна задача. Тук идва на помощ опитът на Девети септември, събран в една дума: единение. Единство на тези сили, които виждат заплахата и са подготвени да противодействат. Обединението против фашистката заплаха се наричаше Отечестве4н фронт. Ще се реализира ли общ фронт, единство на партии, на публични организации, на национално виновни сили против незаконното безхаберие и късогледото, рисково за България ръководство на ГЕРБ? Трябва.
Думата единение е светая светих и за самата партия. Разбира се единение не значи единогласие на всички по всички въпроси. Стара истина е - истината се ражда в разногласията. Дискусиите са витално нужни за нашата партия. само че тя губи, в случай че една сериозна полемика стартира да прераства в свада. сходна заплаха, мисля, з0аплашва полемиката " За идейните и програмните основи на Българска социалистическа партия в актуалното общество ", която се разгъна по решение на тазгодишния юнски конгрес. След по-малко от два месеца предстоят значими избори. Разумно е в този момент да концентрираме вниманието и силите си против съперника, който се заел да ни унищожава като партия.
Самодържавецът Бойко Борисов отряза законните държавни дотации с явната цел Българска социалистическа партия да изсъхне на корена си - без учредителен уред, без в. ДУМА, без новородената свободна телевизия. Колкото и да е мъчно Българска социалистическа партия ще прескочи и тази вълча яма, която съперниците й копаят.
Вече 128 години основаната от Димитър Благоев партия изважда от равновесие реакционерите. Хулеха я, забраняваха я, плащаха по 50 хиляди лв. за главата на неин член - а тя все е жива. " Не потъва Титаникът " - беше написал проницателния влъхва Валери Петров. В самото име на Българска социалистическа партия ясно е закодирано каква партия е тя: социалистическа. Нейната мощ е в идейността. загуби ли идейния си темперамент тя е обречена вегетиране.
И в устава, и в програмата на Българска социалистическа партия е записано, че социализмът е нейния блян. Този блян окриляше участниците в Съпротивата. Да бъдем правилни на заветите на Девети септември значи да бъдем правилни на социалистическия блян. Но с ясното схващане, че социализмът през днешния ден не може да бъде подобен, какъвто е бил през предишния век. Всичко " тече ", развива се. Визията за социализма също се развива, тя не е вкаменелост.
Да се даде прецизен отговор на въпроса " що е социализъм на 21 век и какви са пътищата към него " е свръх сложна задача. Няма го Маркс, няма го Благоев. Но самата днешна реалност в света демонстрира, че социализмът напълно не е заровен.
94 години пребивавам на този свят. Точно 75 години съм член на партията. Като един от редовите партийци ветерани, въпреки че не съм акредитиран от тях, споделям: насладите и болките на партията са и наши наслади и болки. И не заради някакъв фанатизъм, а заради дълбока идейна увереност ние, венчаните от най-ранна младост със социалистическата концепция не губим религия, че социализмът на бъдещето е бъдещето на нашата планета.
УВАЖАЕМО СЪБРАНИЕ, ДАМИ И ГОСПОДА, ДРУГАРКИ И ДРУГАРИ,
Висока чест е да застанеш на трибуната на това юбилейно заседание. Питам се: за какво тази чест се падна на мен? Сам си давам отговор: тъй като най-достойните не доживяха до наши дни. На мое място можеха да бъдат хиляди. Можеше да бъде, да вземем за пример, Митко Палаузов. Можеше да бъде и ястребинчето Стойне, в случай че не беше пръснал главичката му оня изрод, чието име е записано върху черния поменник на немуподобните пред НДК.
Разполагам с броени минути. От многото въпроси, свързани със 75-годишнината на Девети септември, ще засегна единствено няколко.
ПЪРВО: КАКВО Е ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ 1944 Г.
Ако потърсим отговор във всезнаещия интернет услужливата Уикипедия ще отговори: Най-обикновен прелом. Извършили го няколко офицери кариеристи, а в паниката подлите комунисти съумели да заграбят властта за цели 45 години. Такъв е и отговорът, който множеството днешни средства за всеобща информация набиват в главите на млади и остарели читатели, слушатели, фенове.
Лъжлив отговор. Той скрива огромната истина, че Девети септември 1944 г.е победния венец на една многолетна война против фашизма в България.борба почнала още през 1923 година с въстание което не съумя, само че вдъхна на генерации борци геомилевската религия, че септември ще бъде май.
Борбата против фашизма в България доближи своя разцвет в годините на Втората международна война.Фалшификаторите на историята лъжат, че " терористи и други продажни детайли " се вдигнали " против българската страна в полза на една непозната страна " - изтъквам изрази от учебници по история. Вече трето десетилетие тези учебници, написани според стратегиите, наложени от държавните управления на Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов заблуждават младото потомство. Сега се издават нови учебници. Непримиримата Велиана Христова във в. ДУМА и други авторитетни експерти бият паника, че в новите учебници " историята е още по-скопена ", само че ГЕРБ слуша единствено чуждоземните си наставници и туземните соросоиди.
Понеже познавам нещата не от учебниците, а такива, каквито са, настоявам: воювахме не против България, а за България.Не против страната, а против нейните фашистки управници, които я причислиха към хитлеристкия тристранен пакт напролет на 1941 година Няма да не помни по какъв начин един несъвършен трубадур каканиже от заран до вечер по радио София: " Рим, Берлин и Токио, правилни във битката, скоро ще наложат нов ред на земята ". Какъв ще бъде този ред не беше загадка. Ние тогавашните ремсисти, разпространявахме извадки от писанията на Мусолини и Хитлер. Мусолини обявяваше славяните за " нисши и безчовечен нации ", а Хитлер напряко ги наричаше " тор за арийската раса ". Жълтите звезди с които бяха дамгосани нашите съграждани евреи и почналият всеобщ геноцид свидетелстваха, че фашистката доктрина и фашистката процедура не се разминават.
Не може да има по несъстоятелна клюка от клеветата, че участниците в съпротивата били родоотстъпници. Безброй са доказателствата, които " счупват зъба " на тази клюка, използвам Вазов израз.
Най-елементарно доказателство за патриотичната настройка на партизаните са трикольорните флагове под които те водиха война. В музея на революционното придвижване - имаше подобен музей в София! - паралелно с обичайните за всяка гражданска война червени флагове бяха изложени и 23 флагове с националния ни трицвет, с означение кое на кой отряд е принадлежало. Имената на отрядите говореха за българската природа на Съпротивата, тъй като най-често бяха имена на видни борци родолюбци. В другите краища на България четири партизански отряди са носили името Васил Левски, а три - името Георги Бенковски.
За какво са се борили антифашистите приказват най-ясно техните предсмъртни писма. Ще випрочета извадки от писмото на Иван Владков, редови войник в Народоосвободителната въстаническа войска. Заловен, наказан на гибел, разстрелян на 22 ноември 1943 година Чуйте трогателните редове, които е написал часове преди разстрела:
" Нещо те задушава... Килията сякаш е без въздух. А толкоз огромно предпочитание за живот!
Детето! Сладкият благ наследник... Развълнуван съм от думите му: „ Татко, когато си дойдеш нали ще ми купиш трамвайче “... И когато му отговорих, че не ме пускат, детето ми сподели: „ Не ме ли обичаш, татенце, че не искаш да си дойдеш? “...
Родината обичах чисто, непосредствено... Има ли кой да обича България повече от мен? Едва ли. Искам тя да бъде мощна, да се живее в нея добре, да няма гладни и боси. Мизерията да бъде изгонена.
Скъпи синко, бит Родината. Обичай я и за свои облаги не я използвай. Тя е за всички, на всички българи принадлежи тя. "
И различен път съм цитирал това писмо на един редови войник от " Безсмъртния полк " и колкото пъти го чета все се вълнувам. То споделя цялата истина за Съпротивата.
Въоръжената антифашистка битка в България не се разпростра със силата, която доближи да вземем за пример в Югославия. Но хитлеристите влязоха в България не като завоеватели, а като съдружници.Нашата въстаническа войска трябваше да се бори против неразрушена държавна машина. Въпреки хилядите жертви, които даде, Народоосвободителна въстаническа армия не отслабваше, а ставаше все по-силна по-силна, тъй като имаше необятна национална поддръжка. Според описи, правени след 9 септември 1944 година партизаните в Българи са били към 9 600. Но те бяха острието на Народоосвободителна въстаническа армия, към нея се числяха и хиляди ятаци, хиляди политзатворници и концлагеристи, които всъщност бяха пленени бойци на Народоосвободителна въстаническа армия.
Участниците в Съпротивата застанаха на вярната, прогресивната страна на историята, на която се бореха свободолюбивите сили в света. Днешната българска страна, членка на Европейския съюз, вместо да се гордее, че в годините на Втората международна война на страната на обединените нации са се борили хиляди българи и българки, им лиши статута на участници във войната. Но заслепените от завист наследници на победения хитлерофашизъм не са в положение да зачертаят от страниците на историята истината, че Народоосвободителна въстаническа армия съществуваше и действаше, че към нейния Главен щаб Англия изпрати три свои военни задачи и с това в действителност я призна.
Още по-категорично е признаването от страна на Съюз на съветските социалистически републики, който удостои българските партизани с медала " За победу над Германией " - фамозният орден с черно-оранжевата лента, с облика на Сталин и с надписа: " Наше дело правое, мы победили ". След 9 май 1945 година и аз получих този орден, съпроводен с уверение с подписа на маршал Толбухин, че като български партизанин съм участник във войната. Не укривам - този орден ми е изключително безценен.
Ролята на Народоосвободителна въстаническа армия за успеха на 9 септември 1944 година е огромна, само че не трябва да се преувеличава. Историческата истина е: Съюз на съветските социалистически републики и неговата Червена войска избавиха и света, и Европа, и България от хитлеристката чума. За да унищожи силите на Вермахта на Балканите Съветската войска трябваше да премине Дунава. Това неможеше да стане без да се разгласи война на България, съюзницата на Третия райх. На 5 септември 1944 година тази война беше оповестена. Тя се оказа невероятна война. В нея руската войска не даде нито един изстрел, а българският народ обсипа червеноармейците с цвета. Но тази несъстояла се война сковава фашистката власт в България. И извънредно улесни деветосептемврийската победа на Отечествения фронт. Точна е формулировката на Г. Димитров: " Девети септември победи с решаващата помощ на Съветската войска ". Тази истина и през днешния ден подхранва нашата, българската благодарност към братята руси. Тук немога да се въздържа да не изразя възмущението си, а зная, че то е на милиони българи, от вчерашната кощунствена декларация на Министерството на външните работи. Тя е освен антируска, тя е и антибългарска!
И ето, пристигна ден да честваме 75-годишнината на 9 септември. За 75 години значими дати се не помнят. 9 септември 1944 година няма да бъде пропуснат, тъй като е освен венец на многолетна епична битка, а е и начало на друга, също многолетна и също епична битка - за създаване на социализъм в България.
Минутите ми свършват, за 45-те социалистически години и за 30-те години на " прехода " няма да приказвам. Но на вас ли другарки и приятели с побелели коси, да описвам " лошотиите " на социализма и за " прелестите " на капитализма! Та нали след няколко дни, като получите следващата пенсийк7а, ще се чудите по какъв начин да разпределите левчетата, че да свържете двата края до идващото 7-мо число. А като отидете на следващия ден на пазар нали ще се двоумите дали да дадете два лв. за едно кило вносни " найлонови " домати, или да си купите за цели два лв. единединствен наедрял български домат. И може би с въздишка ще си спомните времето, когато за два лв. купувахте цяла щайга нашенски домати. Недай си Боже пък да ви се наложи в болница да влезете... Или да сключвате заем от банка... Но " млъкни сърце ", е споделил поетът.
В умозаключение ще се опитам да дам въпреки и най-схематичния отговор на въпроса какво значи да следваме през днешния ден завета на 9 септември. И тъй като Съпротивата се ръководеше от партията на българските комунисти, а неин правоприемник е българската социалистическа партия, ще се докосна до въпроси, настоящи за Българска социалистическа партия. Без да не помня, че не съм на партийно заседание.
Да следваме завета на 9 септември значи да не подценяваме нито фашизма, нито расизма, нито ксенофобията. Те са живи и работят! Нима не е 100% фашизъм несекващия писък за унищожаване на паметника на Съветската войска!
Да следваме завета на Девети значи да бъдем патриоти на дело, да милеем за България, за бъдещето на нашата нация. Днес това е от всеки път по-важно, тъй като от всеки път по действителна е заплахата България да се трансформира в географско разбиране. Звучи злокобно, само че не е небивалица. В резултат на 30-годишния " преход " нашата страна затъна в рецесии: В промишлеността, в селското стопанство, в опазването на здравето, в образованието, в защитата - от тежки по-тежки рецесии и сривове на всички места. В региона на демографията обаче понятията рецесия и срив са слаби, с цел да характеризират случилото се. Да се стопим като народ за 2 - 3 десетилетия с два милиона и този развой да продължава с неотслабващ ритъм - такова нещо и през турско, и през чумавите времена не се е случвало. само че някой да е чул министър председателят Борисов да бие паника за това? Не, той се тупа във гърдите, че под негово управление България цъфти и върже. Впрочем, това откри и уважаемата госпожа Урсула фон дер Лайен, новоизбраната председателка на Европейската комисия, която след едвам няколкочасово престояване на българска земя съобщи: " Виждам една страна, която просперира и е подготвена за бъдещето ". Само, че госпожа Лайен не изясни за кое бъдеще е подготвена тази страна - за бъдещето, когато няма да я има като страна ли?
Българска социалистическа партия е национално виновна партия. Върху нея ляга историческата задача да възглави битката против надвисналата над Родината заплаха. Изключително сложна задача. Тук идва на помощ опитът на Девети септември, събран в една дума: единение. Единство на тези сили, които виждат заплахата и са подготвени да противодействат. Обединението против фашистката заплаха се наричаше Отечестве4н фронт. Ще се реализира ли общ фронт, единство на партии, на публични организации, на национално виновни сили против незаконното безхаберие и късогледото, рисково за България ръководство на ГЕРБ? Трябва.
Думата единение е светая светих и за самата партия. Разбира се единение не значи единогласие на всички по всички въпроси. Стара истина е - истината се ражда в разногласията. Дискусиите са витално нужни за нашата партия. само че тя губи, в случай че една сериозна полемика стартира да прераства в свада. сходна заплаха, мисля, з0аплашва полемиката " За идейните и програмните основи на Българска социалистическа партия в актуалното общество ", която се разгъна по решение на тазгодишния юнски конгрес. След по-малко от два месеца предстоят значими избори. Разумно е в този момент да концентрираме вниманието и силите си против съперника, който се заел да ни унищожава като партия.
Самодържавецът Бойко Борисов отряза законните държавни дотации с явната цел Българска социалистическа партия да изсъхне на корена си - без учредителен уред, без в. ДУМА, без новородената свободна телевизия. Колкото и да е мъчно Българска социалистическа партия ще прескочи и тази вълча яма, която съперниците й копаят.
Вече 128 години основаната от Димитър Благоев партия изважда от равновесие реакционерите. Хулеха я, забраняваха я, плащаха по 50 хиляди лв. за главата на неин член - а тя все е жива. " Не потъва Титаникът " - беше написал проницателния влъхва Валери Петров. В самото име на Българска социалистическа партия ясно е закодирано каква партия е тя: социалистическа. Нейната мощ е в идейността. загуби ли идейния си темперамент тя е обречена вегетиране.
И в устава, и в програмата на Българска социалистическа партия е записано, че социализмът е нейния блян. Този блян окриляше участниците в Съпротивата. Да бъдем правилни на заветите на Девети септември значи да бъдем правилни на социалистическия блян. Но с ясното схващане, че социализмът през днешния ден не може да бъде подобен, какъвто е бил през предишния век. Всичко " тече ", развива се. Визията за социализма също се развива, тя не е вкаменелост.
Да се даде прецизен отговор на въпроса " що е социализъм на 21 век и какви са пътищата към него " е свръх сложна задача. Няма го Маркс, няма го Благоев. Но самата днешна реалност в света демонстрира, че социализмът напълно не е заровен.
94 години пребивавам на този свят. Точно 75 години съм член на партията. Като един от редовите партийци ветерани, въпреки че не съм акредитиран от тях, споделям: насладите и болките на партията са и наши наслади и болки. И не заради някакъв фанатизъм, а заради дълбока идейна увереност ние, венчаните от най-ранна младост със социалистическата концепция не губим религия, че социализмът на бъдещето е бъдещето на нашата планета.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ