Нов закон бетонира тайните на управлението
Normal021falsefalsefalseBGX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Нормална таблица " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin-top:0cm; mso-para-margin-right:0cm; mso-para-margin-bottom:10.0pt; mso-para-margin-left:0cm; line-height:115%; mso-pagination:widow-orphan; font-size:11.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-ascii-font-family:Calibri; mso-ascii-theme-font:minor-latin; mso-hansi-font-family:Calibri; mso-hansi-theme-font:minor-latin; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ; mso-bidi-theme-font:minor-bidi; mso-fareast-language:EN-US;}
Нов законопроект планува утрояване на периодите, след които публичните институции и цялата администрация може да засекретява информация. Текстът е разгласен за публично разискване на 22 юли, а със съществени рецензии против него излезе адв. Александър Кашъмов от „ Програма достъп до информация “. По думите му с новите периоди са „ развързват ръцете на службите и Министерство на вътрешните работи, както и на цялата администрация на изпълнителната власт да засекретяват информация отвън избраните от закона периоди.
Така да вземем за пример, информация, която е била маркирана с гриф " строго секретно “ и е предпазена от публичен достъп за 30 години, може да бъде презасекретена още два пъти, което значи до 90 години. Досега сходна опция не съществуваше. Законът допускаше единствено по изключение удвояване на в началото избрания период за отбрана на класифицирана информация.
В законопроекта се предлага и увеличение на периода за отбрана на служебната загадка от 6 месеца на 2 години. Отделно се основава опция за засекретяване на цяла директория или поредност от папки (сбор от документи) единствено поради един съдържащ се в нея документ, който има потребност от отбрана.
Проектът за първи път вкарва опция за вътрешния министър и шефовете на службите за сигурност да вкарват независимо обособен ред за заличаване на класифицирани документи, свързани с оперативната активност.
В българския Закон за отбрана на класифицираната информация (ЗЗКИ) липсва възбрана за систематизиране на документи, съдържащи данни за корупция, злоупотреби и нарушение на човешки права. Вместо да се попълни този пропуск и да се отвори път за транспарантно ръководство, властта удължава периодите за засекретяване на документи и улеснява унищожаването им, разясняват от организацията.
" Предложеният в законопроекта текст позволява догадка за друга интерпретация и опция от неконтролирано заличаване на документи от визираните в алинеята служби. Произнасянето по отношение на историческото, практическото или справочното значение на препоръчаните за заличаване документи е напълно в компетенциите на Държавна организация " Архиви ", споделят от ПДИ.
Според адв. Кашъмов предлагането опонира на конституцията и ни връща към " безконечната “ държавна загадка от комунистическото минало. Така се основава заплаха да бъдат прикривани от обществото злоупотреби, корупция и закононарушения.
Не за пръв път значими законодателни промени се подлагат на публично разискване по време на почивка. Този метод не свидетелства за предпочитание да се чуе мнението на засегнатите и да се усъвършенства качеството на законопроектите, а за " отблъскване на номера ", разяснява още адв. Кашъмов.
Нов законопроект планува утрояване на периодите, след които публичните институции и цялата администрация може да засекретява информация. Текстът е разгласен за публично разискване на 22 юли, а със съществени рецензии против него излезе адв. Александър Кашъмов от „ Програма достъп до информация “. По думите му с новите периоди са „ развързват ръцете на службите и Министерство на вътрешните работи, както и на цялата администрация на изпълнителната власт да засекретяват информация отвън избраните от закона периоди.
Така да вземем за пример, информация, която е била маркирана с гриф " строго секретно “ и е предпазена от публичен достъп за 30 години, може да бъде презасекретена още два пъти, което значи до 90 години. Досега сходна опция не съществуваше. Законът допускаше единствено по изключение удвояване на в началото избрания период за отбрана на класифицирана информация.
В законопроекта се предлага и увеличение на периода за отбрана на служебната загадка от 6 месеца на 2 години. Отделно се основава опция за засекретяване на цяла директория или поредност от папки (сбор от документи) единствено поради един съдържащ се в нея документ, който има потребност от отбрана.
Проектът за първи път вкарва опция за вътрешния министър и шефовете на службите за сигурност да вкарват независимо обособен ред за заличаване на класифицирани документи, свързани с оперативната активност.
В българския Закон за отбрана на класифицираната информация (ЗЗКИ) липсва възбрана за систематизиране на документи, съдържащи данни за корупция, злоупотреби и нарушение на човешки права. Вместо да се попълни този пропуск и да се отвори път за транспарантно ръководство, властта удължава периодите за засекретяване на документи и улеснява унищожаването им, разясняват от организацията.
" Предложеният в законопроекта текст позволява догадка за друга интерпретация и опция от неконтролирано заличаване на документи от визираните в алинеята служби. Произнасянето по отношение на историческото, практическото или справочното значение на препоръчаните за заличаване документи е напълно в компетенциите на Държавна организация " Архиви ", споделят от ПДИ.
Според адв. Кашъмов предлагането опонира на конституцията и ни връща към " безконечната “ държавна загадка от комунистическото минало. Така се основава заплаха да бъдат прикривани от обществото злоупотреби, корупция и закононарушения.
Не за пръв път значими законодателни промени се подлагат на публично разискване по време на почивка. Този метод не свидетелства за предпочитание да се чуе мнението на засегнатите и да се усъвършенства качеството на законопроектите, а за " отблъскване на номера ", разяснява още адв. Кашъмов.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ