Президентът: Държавата на Левски е оплячкосана, демокрацията е декор
Normal021falsefalsefalseBGX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Нормална таблица " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin-top:0cm; mso-para-margin-right:0cm; mso-para-margin-bottom:10.0pt; mso-para-margin-left:0cm; line-height:115%; mso-pagination:widow-orphan; font-size:11.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-ascii-font-family:Calibri; mso-ascii-theme-font:minor-latin; mso-hansi-font-family:Calibri; mso-hansi-theme-font:minor-latin; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ; mso-bidi-theme-font:minor-bidi; mso-fareast-language:EN-US;}
Левски дефинира бъдещата страна единствено с една дума – храм. Днес този храм е оплячкосан. Демократската република е превърната в фон, зад който похитителите безчинстват. За тях е значимо да завоюват те, пък в случай че ще цялостен един народ да загуби. И украсяват кабинетите си с портретите на Дякона и чистят съвестта си с по някои негов откъс. Тежката диагноза за положението на българската страната направи президентът Румен Радев в словото си пред паметника на Апостола в родното му Карлово.
Живеем най-вече свободно, само че мнозина са лишени от опцията да живеят почтено. Има ли независимост без достолепие? Някои имат вяра, че няма да им се държи сметка за безчинствата, други не имат вяра в своето обезсърчение, че с дружни старания може да променим ориста си. Помним, че би трябвало да имаме равни права, само че постоянно не помня, че това важи и за нашите отговорности. Тази вечер още веднъж ще приказваме за Левски. Народът няма да реди слова от трибуните, тъй като знае, че има по-важно от словата и то е да доведем децата тук – в Карлово, в дребната къщица, където баба Гина още чака своя наследник. Да ги научим, че свободата не ще думи, а каузи. Да запазим този пламък жив, с цел да завоюва цялостен народ, сподели още в тържественото си слово президентът.
С церемониален протест заря Карлово означи 182-годишнината от рождението на Апостола на свободата Васил Левски.
Васил Левски е нашият покровител пред времето и нашият съдник пред историята. С персоналната си орис Левски написа нашия народен епос, стартира речта си президентът.
Преди 182 години от Карлово стартира земния живот на Васил Иванов Кунчев, с цел да стигне до едно черно бесило, трансформирало се в най-прекия път към безмъртието. „ Венец от Бога “ - по този начин Левски наричаше гибелта за отечеството. Някой беше пресметнал, че е живял 13 000 дни. За тези дни Левски обърна времето и изтръгна народа от робската незаинтересованост, даде на историята нов век, а на страната - намерение. Написа с персоналната си орис нашия народен епос и заживя в паметта на поколенията като Апостола на българската независимост. И така както свободата не може нито без екзарх, нито без Караджата, по този начин и ние не разделяме Дякона от Апостола, означи в словото си президентът.
На едноименния площад в града беше посрещнато знамето на Карловския революционен комитет.
Държавният глава на България и висш главнокомандващ на въоръжените сили Румен Радев одобри рапорта на военослужещите от представителните роти на карловския гарнизон и поздрави събралите се на площада и всички сънародници по случай годишнината от рождението на Апостола.
Левски дефинира бъдещата страна единствено с една дума – храм. Днес този храм е оплячкосан. Демократската република е превърната в фон, зад който похитителите безчинстват. За тях е значимо да завоюват те, пък в случай че ще цялостен един народ да загуби. И украсяват кабинетите си с портретите на Дякона и чистят съвестта си с по някои негов откъс. Тежката диагноза за положението на българската страната направи президентът Румен Радев в словото си пред паметника на Апостола в родното му Карлово.
Живеем най-вече свободно, само че мнозина са лишени от опцията да живеят почтено. Има ли независимост без достолепие? Някои имат вяра, че няма да им се държи сметка за безчинствата, други не имат вяра в своето обезсърчение, че с дружни старания може да променим ориста си. Помним, че би трябвало да имаме равни права, само че постоянно не помня, че това важи и за нашите отговорности. Тази вечер още веднъж ще приказваме за Левски. Народът няма да реди слова от трибуните, тъй като знае, че има по-важно от словата и то е да доведем децата тук – в Карлово, в дребната къщица, където баба Гина още чака своя наследник. Да ги научим, че свободата не ще думи, а каузи. Да запазим този пламък жив, с цел да завоюва цялостен народ, сподели още в тържественото си слово президентът.
С церемониален протест заря Карлово означи 182-годишнината от рождението на Апостола на свободата Васил Левски.
Васил Левски е нашият покровител пред времето и нашият съдник пред историята. С персоналната си орис Левски написа нашия народен епос, стартира речта си президентът.
Преди 182 години от Карлово стартира земния живот на Васил Иванов Кунчев, с цел да стигне до едно черно бесило, трансформирало се в най-прекия път към безмъртието. „ Венец от Бога “ - по този начин Левски наричаше гибелта за отечеството. Някой беше пресметнал, че е живял 13 000 дни. За тези дни Левски обърна времето и изтръгна народа от робската незаинтересованост, даде на историята нов век, а на страната - намерение. Написа с персоналната си орис нашия народен епос и заживя в паметта на поколенията като Апостола на българската независимост. И така както свободата не може нито без екзарх, нито без Караджата, по този начин и ние не разделяме Дякона от Апостола, означи в словото си президентът.
На едноименния площад в града беше посрещнато знамето на Карловския революционен комитет.
Държавният глава на България и висш главнокомандващ на въоръжените сили Румен Радев одобри рапорта на военослужещите от представителните роти на карловския гарнизон и поздрави събралите се на площада и всички сънародници по случай годишнината от рождението на Апостола.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ