ЕС се разпада на модела на Югославия
Normal021falsefalsefalseBGX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Нормална таблица " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin-top:0cm; mso-para-margin-right:0cm; mso-para-margin-bottom:10.0pt; mso-para-margin-left:0cm; line-height:115%; mso-pagination:widow-orphan; font-size:11.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-ascii-font-family:Calibri; mso-ascii-theme-font:minor-latin; mso-hansi-font-family:Calibri; mso-hansi-theme-font:minor-latin; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ; mso-bidi-theme-font:minor-bidi; mso-fareast-language:EN-US;}
Електронното издание на близкия до опозиционната ВМРО-ДПМНЕ македонски вестник " Вечер " разгласява публикация, в която проучва сходства в процеса на раздробяване на някогашна Югославия и актуалната обстановка в Европейския съюз.
По-старите читатели си спомнят по какъв начин се разпадна Югославия. Сривът бе предшестван от 14-ия ексклузивен конгрес на Централния комитет на Съюза на комунистите в Югославия, където делегатите се разделиха на две групи: Македония, Черна гора, Босна и Сърбия, от една страна, и Хърватия и Словения, от друга.
През януари 1990 година, когато се организира 14-ият конгрес на Централен комитет в Белград, двудневния спор на делегатите завърши с още повече разделения и полемики в обществеността за бъдещето на Югославия, които Словения и Хърватия видяха като раздробяване на страната. Останалите желаеха федерална страна с по-голяма народна власт и автономност на републиките.
Накрая, на 22 януари към 22:30 часа словенският комунистически президент Милан Кучан приключи сложния спор сред словенците и сърбите. Кучан подаде ръката си на конгресмена Милан Панчевски и излезе от залата, а по-късно всичките 106 словенски делегати напуснаха конгреса. Малко по-късно, в поддръжка на словенците, хърватите също напуснаха залата, водени от шефа им Ивица Рачан.
В среднощ сесията на последния Югославски комунистически конгрес завърши и залата беше изпразнена. Последва гражданската война в Югославия и разпадането на страната. На 25 юни 1991 година парламентите на Словения и Хърватия взеха решение за едностранно прокламиране на независимостта и единствено месец по-късно, на 27 юни 1991 година, словенците започнаха въоръжено нахлуване против югославската войска и се отприщи революция, която беше краткотрайно прекратена от Дейтънското съглашение от 1995 година и завърши в Косово, през юни 1999 година, когато югославската република най-сетне беше съкрушена.
Ако гледаме какво се случва в наши дни с Европейския съюз, ще видим, че обстановката е идентична с тази на последния комунистически конгрес през 1990 година, когато Югославия се разпадна.
През май тази година бяха извършени избори за Европейски парламент, в които участваха 750 делегати от всички страни от Европейски Съюз, в това число от напускащата Англия. Партиите и сдруженията на дясната политическа партия ЕНП завоюваха изборите на тези избори. Тя взе 178 места в Народното събрание, а " Алиансът на либералите и демократите " - 108 места. Водещият претендент на ЕНП Манфред Вебер съобщи, че партията му е упълномощена да управлява Европейската комисия, с поддръжката на немския канцлер Меркел.
Така беше през май, само че след по-малко от два месеца нещата започнаха да се усложняват и да се трансформират. Решението да се избере първият човек в Европейската комисия не беше оставено на вътрешни договаряния сред партиите в Европейския парламент, а изборът бе изработен от държавните ръководители на европейските страни, Европейския съвет. В тази обстановка Манфред Вебер към този момент не е любимец за председателството на Европейската комисия, а в този момент мястото се възнамерява за нидерландския социалдемократ Франс Тимерманс, който е подкрепян даже от държавното управление на Германия, т.е. от ХДС и немския канцлер Меркел. Десниците, които завоюваха изборите, се почувстваха предадени и изиграни.
Уикендът в Брюксел събра ръководителите на европейските държавни управления, с цел да съгласуват дефинитивна позиция за това кой ще влезе в европейското държавно управление и кой ще бъде отпред на Комисията. Вместо добре познатата гладка европейска дипломация на взаимни отстъпки, срещата на върха в Брюксел бе белязана със зараждащи се спорове, взаимни обвинявания и дълбоки разделения сред европейците. Най-активни от дясната политическа партия, която отбрани предизборната си победа, и настоя за началник на Европейската комисия да бъде определен Манфред Вебер, бяха българският министър председател Бойко Борисов и италианският му сътрудник Джузепе Конте. Борисов сподели сила и правила, обвинявайки немския канцлер Меркел за рецесията и атакувайки колебливостта й.
Но българите и италианците не бяха сами в тази битка. Италия, Унгария, Хърватия, Полша, Словакия, Чехия, Латвия, Румъния, Кипър бяха на нейна страна. Така най-малко 10 държавни управления се опълчиха на изборната операция и се пробваха да осуетят избирането на ръководител на Европейската комисия от партии, които не са спечелили в изборите.
Целият развой на договаряния беше спорен и непосилен. Подготвителната среща на водачите на Европейски Съюз, публично наречена Европейски съвет, стартира в неделя (30.06.2019 г.) и продължи в понеделник. Но през цялото време нещата доведоха до напрежение в по-голям мащаб. Официалната вечеря беше отсрочена с три часа, а откакто работата стартира, единствено след два часа беше прекратена.
По-късно Politico.eu заяви, че зад затворените порти на срещата на върха атмосферата е била напрегната и е имало нещо като " протест " против избирането на Тимерманс. Беше обявено, че българският министър председател Бойко Борисов остро нападна Ангела Меркел за смяна на позицията и поддръжката й за социалдемократа Тимерманс. Съобщено бе също, че срещата в последна сметка приключи без резултат и може да бъде продължена едвам на 15 юли. За поста в Европейска комисия бе упоменато и ново име - на Мишел Барние.
Френският президент Макрон подлага на критика участниците в срещата на върха и неефективността да изберат нов началник на Европейската комисия, добавяйки, че неуспехът се дължи на персоналните упоритости на някои от 28-те водачи на срещата на върха, без да прецизира кои тъкмо засяга.
Ангела Меркел, откакто завърши втория ден от срещата на върха, съобщи, че е належащо повече време за договорката и че това е опит на по-малките държави-членки на Европейски Съюз да надвият колкото се може повече над огромните, което съгласно нея е безразсъдно.
И по този начин, малко по малко, в Европейски Съюз виждаме Югославия преди разпадането й. Великата и мощна Германия и Франция желаят да диктуват и постановат решения за бъдещото европейско държавно управление, Италия не е съгласна. Това разделяне няма да завърши на европейската среща на върха, а атмосферата ще бъде трансферирана на други равнища в целия Европейски Съюз и, въпреки това, ще укрепи желанията на Франция и Германия да основат и наложат модел, който не е еднакъв в Европейския съюз. Някои имат по-големи страни, отговорности и разноски и затова би трябвало да имат повече права. Между другото, това е в несъгласие с идеала и концепцията на Европейски Съюз и няма да мине без нови шокове в бъдеще, тъй като в миналото добитото право на дребните страни на тъждество няма да бъде изоставено с лека ръка.
Като начало Сърбия и Черна гора, като договарящи с Европейски Съюз за тяхното участие, ще бъдат изтеглени от този развой, а Македония и Албания ще получат заключена врата в чакалнята.
Източник: Агенция „ Фокус “
Електронното издание на близкия до опозиционната ВМРО-ДПМНЕ македонски вестник " Вечер " разгласява публикация, в която проучва сходства в процеса на раздробяване на някогашна Югославия и актуалната обстановка в Европейския съюз.
По-старите читатели си спомнят по какъв начин се разпадна Югославия. Сривът бе предшестван от 14-ия ексклузивен конгрес на Централния комитет на Съюза на комунистите в Югославия, където делегатите се разделиха на две групи: Македония, Черна гора, Босна и Сърбия, от една страна, и Хърватия и Словения, от друга.
През януари 1990 година, когато се организира 14-ият конгрес на Централен комитет в Белград, двудневния спор на делегатите завърши с още повече разделения и полемики в обществеността за бъдещето на Югославия, които Словения и Хърватия видяха като раздробяване на страната. Останалите желаеха федерална страна с по-голяма народна власт и автономност на републиките.
Накрая, на 22 януари към 22:30 часа словенският комунистически президент Милан Кучан приключи сложния спор сред словенците и сърбите. Кучан подаде ръката си на конгресмена Милан Панчевски и излезе от залата, а по-късно всичките 106 словенски делегати напуснаха конгреса. Малко по-късно, в поддръжка на словенците, хърватите също напуснаха залата, водени от шефа им Ивица Рачан.
В среднощ сесията на последния Югославски комунистически конгрес завърши и залата беше изпразнена. Последва гражданската война в Югославия и разпадането на страната. На 25 юни 1991 година парламентите на Словения и Хърватия взеха решение за едностранно прокламиране на независимостта и единствено месец по-късно, на 27 юни 1991 година, словенците започнаха въоръжено нахлуване против югославската войска и се отприщи революция, която беше краткотрайно прекратена от Дейтънското съглашение от 1995 година и завърши в Косово, през юни 1999 година, когато югославската република най-сетне беше съкрушена.
Ако гледаме какво се случва в наши дни с Европейския съюз, ще видим, че обстановката е идентична с тази на последния комунистически конгрес през 1990 година, когато Югославия се разпадна.
През май тази година бяха извършени избори за Европейски парламент, в които участваха 750 делегати от всички страни от Европейски Съюз, в това число от напускащата Англия. Партиите и сдруженията на дясната политическа партия ЕНП завоюваха изборите на тези избори. Тя взе 178 места в Народното събрание, а " Алиансът на либералите и демократите " - 108 места. Водещият претендент на ЕНП Манфред Вебер съобщи, че партията му е упълномощена да управлява Европейската комисия, с поддръжката на немския канцлер Меркел.
Така беше през май, само че след по-малко от два месеца нещата започнаха да се усложняват и да се трансформират. Решението да се избере първият човек в Европейската комисия не беше оставено на вътрешни договаряния сред партиите в Европейския парламент, а изборът бе изработен от държавните ръководители на европейските страни, Европейския съвет. В тази обстановка Манфред Вебер към този момент не е любимец за председателството на Европейската комисия, а в този момент мястото се възнамерява за нидерландския социалдемократ Франс Тимерманс, който е подкрепян даже от държавното управление на Германия, т.е. от ХДС и немския канцлер Меркел. Десниците, които завоюваха изборите, се почувстваха предадени и изиграни.
Уикендът в Брюксел събра ръководителите на европейските държавни управления, с цел да съгласуват дефинитивна позиция за това кой ще влезе в европейското държавно управление и кой ще бъде отпред на Комисията. Вместо добре познатата гладка европейска дипломация на взаимни отстъпки, срещата на върха в Брюксел бе белязана със зараждащи се спорове, взаимни обвинявания и дълбоки разделения сред европейците. Най-активни от дясната политическа партия, която отбрани предизборната си победа, и настоя за началник на Европейската комисия да бъде определен Манфред Вебер, бяха българският министър председател Бойко Борисов и италианският му сътрудник Джузепе Конте. Борисов сподели сила и правила, обвинявайки немския канцлер Меркел за рецесията и атакувайки колебливостта й.
Но българите и италианците не бяха сами в тази битка. Италия, Унгария, Хърватия, Полша, Словакия, Чехия, Латвия, Румъния, Кипър бяха на нейна страна. Така най-малко 10 държавни управления се опълчиха на изборната операция и се пробваха да осуетят избирането на ръководител на Европейската комисия от партии, които не са спечелили в изборите.
Целият развой на договаряния беше спорен и непосилен. Подготвителната среща на водачите на Европейски Съюз, публично наречена Европейски съвет, стартира в неделя (30.06.2019 г.) и продължи в понеделник. Но през цялото време нещата доведоха до напрежение в по-голям мащаб. Официалната вечеря беше отсрочена с три часа, а откакто работата стартира, единствено след два часа беше прекратена.
По-късно Politico.eu заяви, че зад затворените порти на срещата на върха атмосферата е била напрегната и е имало нещо като " протест " против избирането на Тимерманс. Беше обявено, че българският министър председател Бойко Борисов остро нападна Ангела Меркел за смяна на позицията и поддръжката й за социалдемократа Тимерманс. Съобщено бе също, че срещата в последна сметка приключи без резултат и може да бъде продължена едвам на 15 юли. За поста в Европейска комисия бе упоменато и ново име - на Мишел Барние.
Френският президент Макрон подлага на критика участниците в срещата на върха и неефективността да изберат нов началник на Европейската комисия, добавяйки, че неуспехът се дължи на персоналните упоритости на някои от 28-те водачи на срещата на върха, без да прецизира кои тъкмо засяга.
Ангела Меркел, откакто завърши втория ден от срещата на върха, съобщи, че е належащо повече време за договорката и че това е опит на по-малките държави-членки на Европейски Съюз да надвият колкото се може повече над огромните, което съгласно нея е безразсъдно.
И по този начин, малко по малко, в Европейски Съюз виждаме Югославия преди разпадането й. Великата и мощна Германия и Франция желаят да диктуват и постановат решения за бъдещото европейско държавно управление, Италия не е съгласна. Това разделяне няма да завърши на европейската среща на върха, а атмосферата ще бъде трансферирана на други равнища в целия Европейски Съюз и, въпреки това, ще укрепи желанията на Франция и Германия да основат и наложат модел, който не е еднакъв в Европейския съюз. Някои имат по-големи страни, отговорности и разноски и затова би трябвало да имат повече права. Между другото, това е в несъгласие с идеала и концепцията на Европейски Съюз и няма да мине без нови шокове в бъдеще, тъй като в миналото добитото право на дребните страни на тъждество няма да бъде изоставено с лека ръка.
Като начало Сърбия и Черна гора, като договарящи с Европейски Съюз за тяхното участие, ще бъдат изтеглени от този развой, а Македония и Албания ще получат заключена врата в чакалнята.
Източник: Агенция „ Фокус “
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ