Лагард защити пред ЕП стимулиращата политика на ЕЦБ
Номинираната за правоприемник на Марио Драги като началник на Европейската централна банка - Кристин Лагард отбрани пред Европейския парламент политиките на рекордно ниски лихви и на изключителните стимулиращи ограничения, прилагани в резултат на Голямата криза и дълговата рецесия в еврозоната, осведоми БНР.
По време на нейното чуване пред комисията по стопански и парични въпроси на Европейския парламент в Брюксел преди гласуването на кандидатурата ѝ от страна на депутатите, Кристин Лагард уточни, че е е съгласна, че "е нужна мощно приспособима парична и лихвена политика за нескончаем интервал от време ".
Тя също по този начин отбрани новите финансови принадлежности на Европейската централна банка, включващи покупките на еврооблигации и политиката на негативни лихви, като сподели, че те са помогнали за разкриването на 11 милиона нови работни места от 2013-а година насам и че без тях "кризата щеше да бъде доста по-лоша “.
Според нея ЕЦБ би трябвало да слуша и да схваща финансовите пазари, само че не е належащо да се управлява от тях при установяване на паричната си политика.
Г-жа Лагард означи, че централните банкери би трябвало да работят в границите на паричната и фискалната политика и да продължат да упорстват за структурни промени в границите на Европейски Съюз, с цел да могат страните-членки да се преборят с заплахата от криза.
Лагард дефинира климатичните промени, технологиите и фрагментацията на многонационалния ред като съществени провокации пред институцията.
На въпрос дали Банката и еврозоната са готови за очертаващата се комерсиална война със Съединените щати и набиращите мощ популисти в Европа, чиито дейности могат да доведат до нова криза, тя отговори:
„ Категорично би трябвало да има съдействие, в случай че всички институции в Европа и изключително в еврозоната желаят да дадат отговор на опасността от национализма и популизма. И това е обвързвано с фискалната роля, която доста страни биха могли да играят. Някои страни в еврозоната могат да употребяват фискалното си пространство, с цел да подобрят широколентовата инфраструктура, както и да задействат обществени разноски, които да оказват помощ в борбата с рецесията “
Кристин Лагард също по този начин прикани страните с недостиг в границите на 0,5% от Брутният вътрешен продукт да оказват помощ за битката с рецесията, като влагат в инфраструктура. Останалите, означи тя, би трябвало да работят по-усилено върху структурните промени, до момента в който е налице стопански напредък, защото това "ще даде по-добри техните резултати ".
Лагард подаде оставка като началник на Международния валутен фонд, която влиза в действие от 12-ти септември, откакто европейските водачи я предложиха да застане отпред на ЕЦБ за осемгодишен мандат от 1-ви ноември.
Очаква се евродепутатите от комисията да гласоподават за кандидатурата ѝ към 19 ч. българско време.
По време на нейното чуване пред комисията по стопански и парични въпроси на Европейския парламент в Брюксел преди гласуването на кандидатурата ѝ от страна на депутатите, Кристин Лагард уточни, че е е съгласна, че "е нужна мощно приспособима парична и лихвена политика за нескончаем интервал от време ".
Тя също по този начин отбрани новите финансови принадлежности на Европейската централна банка, включващи покупките на еврооблигации и политиката на негативни лихви, като сподели, че те са помогнали за разкриването на 11 милиона нови работни места от 2013-а година насам и че без тях "кризата щеше да бъде доста по-лоша “.
Според нея ЕЦБ би трябвало да слуша и да схваща финансовите пазари, само че не е належащо да се управлява от тях при установяване на паричната си политика.
Г-жа Лагард означи, че централните банкери би трябвало да работят в границите на паричната и фискалната политика и да продължат да упорстват за структурни промени в границите на Европейски Съюз, с цел да могат страните-членки да се преборят с заплахата от криза.
Лагард дефинира климатичните промени, технологиите и фрагментацията на многонационалния ред като съществени провокации пред институцията.
На въпрос дали Банката и еврозоната са готови за очертаващата се комерсиална война със Съединените щати и набиращите мощ популисти в Европа, чиито дейности могат да доведат до нова криза, тя отговори:
„ Категорично би трябвало да има съдействие, в случай че всички институции в Европа и изключително в еврозоната желаят да дадат отговор на опасността от национализма и популизма. И това е обвързвано с фискалната роля, която доста страни биха могли да играят. Някои страни в еврозоната могат да употребяват фискалното си пространство, с цел да подобрят широколентовата инфраструктура, както и да задействат обществени разноски, които да оказват помощ в борбата с рецесията “
Кристин Лагард също по този начин прикани страните с недостиг в границите на 0,5% от Брутният вътрешен продукт да оказват помощ за битката с рецесията, като влагат в инфраструктура. Останалите, означи тя, би трябвало да работят по-усилено върху структурните промени, до момента в който е налице стопански напредък, защото това "ще даде по-добри техните резултати ".
Лагард подаде оставка като началник на Международния валутен фонд, която влиза в действие от 12-ти септември, откакто европейските водачи я предложиха да застане отпред на ЕЦБ за осемгодишен мандат от 1-ви ноември.
Очаква се евродепутатите от комисията да гласоподават за кандидатурата ѝ към 19 ч. българско време.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ