Проф. Иван Русчев: ”Златен век” е законен и няма никакви правни пречки да бъде завършен
Но защото в публичното пространство не престават да се тиражират погрешни и манипулативни изказвания от адвокати, потърсихме мнението на професорът от Софийският университет „ Св. Климент Охридски “ и лекар на юридическите науки – проф. Иван Русчев.
Помолихме го да разяснява валидността на разрешителното за градеж и правният проблем, който този случай сътвори.
До по кое време е годно разрешителното за градеж на „ Златен век “?
„ Отговорът на съда е безапелационен – Разрешението за градеж на „ Златен Век “ е годно до 2028 г “ – споделя проф. Русчев. Според него, въпреки Върховен административен съд да одобри, че продължителността на разрешението не е предмет на разногласието, всъщност мнението на АССГ по отношение на валидността на разрешението на градеж не е било оспорено. Следователно, разрешението за градеж на „ Златен век “ „ има деяние минимум до 19.11.2022 година, а в случай че се изхожда от практиката на Върховен административен съд по отношение на издадените заповеди за допълнение на решението по реда на член 154 от Закон за устройство на територията, валидността ще изтече едвам през 2028 г “.
Важно е да се означи, че 56 състав на АССГ приема, че формалното изясняване на обстоятелствата, несъразмерността на подхванатите от ДНСК ограничения и погазването на правилото на правота в административното произвеждане са съществени нарушавания, открити от съда по отношение на издаване на заповедта на Началника на ДНСК за прекъсване на строителството „ Златен век “ и обосновават анулацията на заповедта за прекъсване на градежа. Това решение на Върховен административен съд към този момент е дефинитивно.
С това правната сага по отношение на законността на разрешението за градеж и прекъсването на строителството на „ Златен век “ завършиха. Така на митингите против продължаването на строителството им бе лишен основният юридически мотив.
„ Разбира се, че демократичното изложение на отзиви включва това да става и с обществени митинги. Но те би трябвало да бъдат основателни, законосъобразни и обективни – освен за участниците в тях, а и за останалите жители. И да не се пречи на упражняването на правата, на тези, които мислят по различен метод. Защото другояче се разрушава главния пиедестал на правовата страна – най-ценното ни постижение от 1990 година “ – безапелационен е проф. Иван Русчев.
Един от фундаменталните правила, върху които се гради всяко демократично общество, е този на правовата страна, а „ страната е правова, когато се ръководи съгласно Конституцията и законите “. Това допуска съблюдаване на Конституцията, на законите - както на тяхното осъществяване, по този начин и осъществяването на влезлите в действие и станали безспорни правосъдни решения.
„ Държавата е длъжна да подсигурява и пази главните права, а не да основава юридически спънки за реализирането им “, безапелационен е проф. Русчев. И добавя: „ Конституционният съд неведнъж се е произнасял за същността на понятието за правова страна като е приел, че в „ веществен смисъл “ правовата страна е страна на справедливостта, а във „ фиктивен смисъл “ - тя е страна на правната сигурност, където наличието на правния ред е ясно и недвусмислено несъмнено “
Принципът на правовата страна, както акцентира в голям брой свои решения Конституционният съд, значи съблюдаване на законите и ценене, вземане предвид с влезлите в действие и станали безспорни решения на съда.
Биография
Проф. Иван Русчев, д.ю.н., преподава Облигационно право, Гражданско право, Вещно право и Застрахователно право в Юридическия факултет на Софийския университет „ Св. Кл. Охридски ", Катедра Гражданскоправни науки. Професор е от 2008 година, бил е заместник-декан на Юридическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски " в интервала 2011-2015 година
Ето и цялостния текст на мнението:
СТАНОВИЩЕ
от
професор Иван Русчев, д.ю.н.,
Юридически факултет на Софийския университет „ Св. Кл. Охридски ",
Катедра Гражданскоправни науки
През април 2019 година градежът на емблематичната (независимо дали одобрявана или отричана) за София постройка на „ Златен век “ бе спрян на половина незавършен. И стартира правосъдна сага, която завърши с окончателното решение на Върховния административен съд от 14 май 2021г. След две години изказвания за неправомерност, довели до прекъсване на строителството й (и една забележителна по размерите си инвестиция), висшият съд постанови, че то може да продължи. След като делото мина два пъти подред на две инстанции през четири разнообразни правосъдни сформира и по него бяха събрани впечатляващ брой доказателства, включително –три сложни механически експертизи, с решителност беше открито, че постройката дава отговор на нормативните и механически условия.
И двата състава на АССГ в претекстовете си по решенията, при двете обсъждания на делото одобриха, че разрешението за градеж на „ Златен век “ „ има деяние минимум до 19.11.2022 година, а в случай че се изхожда от практиката на Върховен административен съд по отношение на издадените заповеди за допълнение на решението по реда на член 154 от Закон за устройство на територията, валидността ще изтече едвам през 2028 г “. Макар Върховен административен съд да одобри (противно на двата състава на АССГ), че продължителността на разрешението не е предмет на разногласието, всъщност изводите на АССГ по отношение на валидността на разрешението на градеж не бяха оспорени.
Независимо че съвсем всички обстоятелства по случая към този момент от дълго време да са известни на необятната общност, след толкоз значимо медийно отразяване, не би било ненужно в резюме да се наблюдава хронологията на траялия две години правосъден спор. Целта на актуалното ревю не е да подклажда пристрастености, а да бъдат припомнени рационално главните правни причини, по които страните са спорели, през погледа на правосъдните решения в четири производства пред две инстанции. За да се доближи до окончателното разрешаване на разногласието.
I. С Решение № 5229 от 30.07.2019г. по адм. д. № 4829/2019г. на Административен съд - София град, Второ поделение, 56-ти състав постанови, че подадената тъжба от „ Артекс - Златен век “ ООД е основателна, заради което анулира заповедта на Началника на ДНСК.
Според състава на ААСГ, без значение че в заповедта за прекъсване на строителството официално са посочени както фактическите, по този начин и правните учредения за издаването ѝ, от данните по делото се открива, че при издаването й не е спазено императивното условие за изясняване на съответните условия. В правосъдният акт се установи несъгласие сред квалификацията и описанието на отклоненията при строителството и неточно посочени правни учредения в заповедта. Изтъкват се разминавания сред констативния протокол от инспекцията на ДНСК, предшествала прекъсването на градежа и самата заповед. И се сочи, че съгласно възражението на „ Артекс “ всички нарушавания, открити от строителния контрол, към този момент са отстранени и че градежът е в цялостно сходство с утвърдените строителни бумаги и нормативи.
Според АССГ няма своеволно премахване на твърдените от ДНСК нарушавания, тъй като административният акт, с който се стопира строителството (и се афишират позволените съгласно строителния контрол нарушения), към оня миг даже не е бил публикуван. А констативният акт има единствено е процесуално, само че не и материалноправно деяние.
Съставът на АССГ не възприема извода на ДНСК, че „ липсва информация и изясненост по какъв метод са отстранени, поради неналичието на показани планове за възобновяване “. Според него „ според член 35 от Административнопроцесуален кодекс самостоятелният административен акт се издава, откакто се изяснят всички обстоятелства и условия от голяма важност за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтригуваните лица. Разпоредбата е императивна и съставлява гаранция за издаването на административен акт в унисон с правилата на правда, правота и пропорционалност. Данните по делото сочат на нарушаване на член 35 от Административнопроцесуален кодекс, изразяващо се във официално изясняване на обстоятелствата и събитията по делото и официално разискване на възражението на заинтригуваната страна. Допуснато е и нарушаване на член 36, алинея 3 от Административнопроцесуален кодекс, доколкото административният орган не е ревизирал и решил всички събрани доказателства “.
Той намира нарушаванията, позволени от ДНСК при издаването на заповедта за прекъсването на „ Златен век “, за основни, доколкото спазването им би довело вероятно до постановяването на административен акт с друго наличие. И заключава, че „ като не е решил всички обстоятелства и доводи от значително значение за случая, административният орган е позволил нарушаване на един от основополагащите правила в правото и в частност в административното произвеждане, въведен в член 7 от Административнопроцесуален кодекс, а точно правилото на правота “. А нарушаването на процесуалните правила е довело и до погрешно използване на материалноправните правила.
При „ значителен недостатък в активността по определяне на обстоятелствата в административното произвеждане, както е в тази ситуация, е неприемливо хипотетичната воля на органа да бъде извеждана, респ. допълвана или изяснявана в правосъдната фаза на процеса. В случая, от наличието на оспорената заповед не стават ясни фактическите установявания на административния орган “, написа съдията. Тя сочи, че в тази ситуация е нарушен и правилото за пропорционалност (чл.6 от АПК), защото отклоненията в строителството се отнасят до обособени елементи на градежа и това не би трябвало да докара до прекъсване на целия обект. „ Прилагането на правилото за пропорционалност изисква да бъде спряна единствено тази част от градежа, обиден от установените отклонения, с оглед постигането на задачата на закона “. Нещо повече – в случай че откритите нарушавания са били отстранени още все още на издаване на заповедта и към този момент не са съществували към този миг, това прекъсване би било лишено от своята цел.
Вън от това, първото решение на АССГ взема мнение си по един от най-дискутираните въпроси към построяването на „ Златен век “ –валидно ли е разрешението за строителство? Като отговорът на съда е безапелационен – десетгодишният период за издаденото позволение за градеж ще изтече през 2028 година
В умозаключение съставът по това дело (56 с-в на АССГ) приема, че формалното изясняване на обстоятелствата, несъразмерността на подхванатите ограничения и погазването на правилото на правота в административното произвеждане - всички тези съществени нарушавания, открити от съда по отношение на издаване на заповедта на Началника на строителния контрол за прекъсване на строителството „ Златен век “ обосновават отменително му решение.
II. След обжалването му, със свое Решение №8504 от 36.06.2020г. по адм. д. № 11069/2019г. Върховен административен съд анулира решението на АССГ от 30 юли 2019 година, с което е анулирана заповедта на Началника на ДНСК за прекъсване на строителството постройката и връща на делото на същия съд за ново разглеждане от различен състав, като дава наложителни инструкции.
Тричленният състав на Върховен административен съд намира, че първоинстанционният съд е позволил основни нарушавания на съдопроизводствените правила, довели до недоказаност на неговия акт - постановяването му в несъгласие с материалния закон и събраните доказателства. Според Върховен административен съд „ Разпоредбите на член 170 Административнопроцесуален кодекс, на член 171, алинея 2 и алинея 4 Административнопроцесуален кодекс, които задължават съда да разпредели тежестта на доказване в процеса, да събере нови доказателства по искане на страните или служебно и да укаже на страните, че за някои условия от голяма важност на делото не сочат доказателства, са изпълнени официално, като на страните в действителност не са дадени съответни инструкции за изясняване на противоречивите условия и за събиране на съответстващите доказателства “.
Върховен административен съд намира изводите на първоинстанционния съд, че не са налице основни отклонения от утвърждения капиталов план по член 154, алинея 2, т. 5 и член 169, алинея 1,т. 3 Закон за устройство на територията за голословни, т. к. като на административния орган не е дадена опция да ангажира доказателства и да откри, че описаните в констативния акт отклонения от утвърдените капиталови планове са основни.
И дава наложителни инструкции АССГ при новото разглеждане на делото да се съобрази с претекстовете в решението на Върховен административен съд - да в профил позволените основни процесуални нарушавания, като разпредели тежестта на доказване съгласно разпоредбите на член 170 от Административнопроцесуален кодекс и да сложи съответни инструкции на страните за събитията, които те би трябвало да открият. Върховен административен съд намира, че първоинстанционният съд следва да обезпечи опция на страните да ангажират доказателства, включително посредством потребление на специфични познания и в случай че е належащо да прояви процесуална интензивност за изясняване на разногласието и попълване на делото с доказателства. Според него, едвам след събиране и преценка на доказателства (включително на тези, показани и поискани от страните съгласно указанията), първоинстанционният съд следва да направи крайните заключения за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения административен акт, респ. за основателността или неоснователността на подадената тъжба, като изложи съображения в поддръжка на възприетите изводи.
III. С Решение № 6123 от 06.11.2020г. по адм. д. № 6376/2020г., обективирано във впечатляващ размер от причини и разсъждения, АССГ наново удостоверява валидността на разрешението за градеж на „ Златен Век “ и анулира заповед № РД-08-1/15.04.2019г. на Началника на ДНСК на ДНСК за прекъсването му. Решаващият състав намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в несъгласие както на процесуалните правила, по този начин и на материалния закон - отменителни учредения по чл.146, ал.3 - 5 Административнопроцесуален кодекс.
Съобразявайки се със наложителните инструкции на Върховен административен съд, 33-ти състав на АССГ назначи и прегледа две тройни експертизи по делото и като резултат – с Решението си възприе всъщност това на предходния 56-ти състав. Като дефинира заповедта на началника на ДНСК за прекъсване на градежа на „ Златен Век “ като незаконосъобразна, той още веднъж я анулира.
Освен това Административен съд София - град за следващ път удостовери, че Разрешението за градеж на „ Златен Век “ е годно до 2028 година Според претекстовете на съда „ Въпросът за действието на позволение за градеж № 134/26.01.2007 година на основния проектант на Столична община е обиден в процесната заповед, заради което следва да се разиска в актуалното произвеждане. (…) Предвид посочената правосъдна процедура на Върховен административен съд, десетгодишният период на издаденото позволение за градеж следва да изтече едвам през 2028 година “ – изрично приема за следващ път съставът на АССГ.
IV. Сагата обаче не спря дотук. Това решение на АССГ бе обжалвано – този път с две касационни тъжби – от Директора на Дирекция „ Правна “ при ДНСК и по митинг от заместник-градски прокурор на Софийска градска прокуратура. По двете касационни тъжби пред Върховен административен съд бе формирано адм. д. № 13327/ 2020г. С Решението си по него – Р. № 5845 от 14 май 2021г. Върховен административен съд остави в действие решението от 06.11.2020 година на АССГ по адм. д. № 6376/2020 година, с което бе доказана анулацията на прекъсването от ДНСК на градежа на „ Златен век “
Според тричленния състав на Върховен административен съд, II отд. обстоятелствата и правните заключения, посочени в заповедта, са открити по делото чрез множеството събрани писмени доказателства, както и посредством трите правосъдно - механически експертизи, признати от двата правосъдни състава на АССГ, разглеждали разногласието всъщност. При по този начин откритите обстоятелства, Върховен административен съд намира за верен крайния извод на първостепенния съд за материална незаконност на заповедта.
Той приема, че по отношение на първия градеж „ административна постройка “, спрян от Директора на ДНСК, е открито по неоспорим метод, че установените отклонения от плана не са основни по смисъла на член 154, алинея 2, т. 5 Закон за устройство на територията: не е изменена строителната структура на постройката " и " не е изменен типа на градивните детайли " и/или " натоварванията в постройката. Които условия следва да са кумулативно изпълнени според посочената норма. Що се отнася до неналичието на предпазна мрежа на градежа и шпакловка в подземните три равнища, Върховен административен съд намира, че в оспорената заповед липсват претекстове. А и също така, посоченото за тях правно съображение по член 169, алинея 1, т. 3 Закон за устройство на територията не попада в хипотезата на член 154, алинея 2, т. 5 Закон за устройство на територията.
Относно втория градеж, предмет на заповедта, по този начин наречения „ изкоп/насип с дълбочина към 15 метра “ пък съдът приема за открито, че той е бил засипан от възложителя няколко дни преди издаване на заповедта и намира, че в тази част процесната заповед е издадена в нарушаване на член 224, алинея 5 Закон за устройство на територията. Според касационната инстанция не са били позволени нарушавания на съдопроизводствените правила от категорията на значителните. Поради това решението на първоинстанционният съд би трябвало да бъде оставено в действие като годно, възможно и вярно.
В претекстовете на правосъдното решение е записано:
„ Настоящата правосъдна инстанция не откри позволени от правосъдния състав нарушавания на съдопроизводствените правила от категорията на значителните, макар противоположните изказвания в касационните тъжби. С оглед предмета на правния спор, вярно е разпределена доказателствената тежест и са дадени съответни инструкции на страните в този смисъл; извършени са редица открити правосъдни съвещания, в хода на които съдът стимулирано се е произнесъл по доказателствените искания; спазени са напътствията на първата касационна инстанция; признатите доказателства са възможни и са относими; разисквани са от съда, който е постановил стимулиран правосъден акт “. Това решение на Върховен административен съд към този момент е дефинитивно.
С това правната сага по отношение на законността на разрешението за градеж и установените в заповед № РД 108-1/15.04.2019г. на Началника на ДНСК нарушавания при строителството на „ Златен век “ завършиха. Поне към този момент. Така на митингите против продължаването на строителството му бе лишен основният юридически мотив. Разбира се, че демократичното изложение на отзиви включва това да става и с обществени митинги. Но те би трябвало да бъдат и обективни – освен за участниците в тях, а и за останалите жители. И да не се пречи на упражняването на правата, на тези, които мислят по различен метод. И на първо място, с цел да бъдат основателни, те би трябвало да бъдат и законосъобразни. Защото другояче се разрушава главния пиедестал на правовата страна – най-ценното ни постижение от 1990 год.
Един от фундаменталните правила, върху които се гради всяко демократично общество, е този на правовата страна, а „ страната е правова, когато се ръководи съгласно Конституцията и законите “ (Решение на Конституционен съд № 5/2002 г.). Това допуска съблюдаване на Конституция на Република България, на законите - както на тяхното осъществяване, по този начин и осъществяването на влезлите в действие и станали безспорни правосъдни решения. Държавата е длъжна да подсигурява и пази главните права, а не да основава юридически спънки за реализирането им (Решение на Конституционен съд № 2/2014 година ; Решение на Конституционен съд № 14/2000 година
Конституционният съд неведнъж се е произнасял за същността на понятието за правова страна (Решение № 1/2005 г,; Решение № 7/2005 година и др.) като е приел, че в „ веществен смисъл “ правовата страна е страна на справедливостта, а във „ фиктивен смисъл “ - тя е страна на правната сигурност, където наличието на правния ред е ясно и недвусмислено несъмнено.
Принципът на правовата страна, както акцентира в голям брой свои решения Конституционният съд, значи съблюдаване на законите (докато те не бъдат анулирани като противоконституционни) и ценене, вземане предвид с влезлите в действие и станали безспорни решения на съда.
Проф. Иван Русчев, д.ю.н.
Помолихме го да разяснява валидността на разрешителното за градеж и правният проблем, който този случай сътвори.
До по кое време е годно разрешителното за градеж на „ Златен век “?
„ Отговорът на съда е безапелационен – Разрешението за градеж на „ Златен Век “ е годно до 2028 г “ – споделя проф. Русчев. Според него, въпреки Върховен административен съд да одобри, че продължителността на разрешението не е предмет на разногласието, всъщност мнението на АССГ по отношение на валидността на разрешението на градеж не е било оспорено. Следователно, разрешението за градеж на „ Златен век “ „ има деяние минимум до 19.11.2022 година, а в случай че се изхожда от практиката на Върховен административен съд по отношение на издадените заповеди за допълнение на решението по реда на член 154 от Закон за устройство на територията, валидността ще изтече едвам през 2028 г “.
Важно е да се означи, че 56 състав на АССГ приема, че формалното изясняване на обстоятелствата, несъразмерността на подхванатите от ДНСК ограничения и погазването на правилото на правота в административното произвеждане са съществени нарушавания, открити от съда по отношение на издаване на заповедта на Началника на ДНСК за прекъсване на строителството „ Златен век “ и обосновават анулацията на заповедта за прекъсване на градежа. Това решение на Върховен административен съд към този момент е дефинитивно.
С това правната сага по отношение на законността на разрешението за градеж и прекъсването на строителството на „ Златен век “ завършиха. Така на митингите против продължаването на строителството им бе лишен основният юридически мотив.
„ Разбира се, че демократичното изложение на отзиви включва това да става и с обществени митинги. Но те би трябвало да бъдат основателни, законосъобразни и обективни – освен за участниците в тях, а и за останалите жители. И да не се пречи на упражняването на правата, на тези, които мислят по различен метод. Защото другояче се разрушава главния пиедестал на правовата страна – най-ценното ни постижение от 1990 година “ – безапелационен е проф. Иван Русчев.
Един от фундаменталните правила, върху които се гради всяко демократично общество, е този на правовата страна, а „ страната е правова, когато се ръководи съгласно Конституцията и законите “. Това допуска съблюдаване на Конституцията, на законите - както на тяхното осъществяване, по този начин и осъществяването на влезлите в действие и станали безспорни правосъдни решения.
„ Държавата е длъжна да подсигурява и пази главните права, а не да основава юридически спънки за реализирането им “, безапелационен е проф. Русчев. И добавя: „ Конституционният съд неведнъж се е произнасял за същността на понятието за правова страна като е приел, че в „ веществен смисъл “ правовата страна е страна на справедливостта, а във „ фиктивен смисъл “ - тя е страна на правната сигурност, където наличието на правния ред е ясно и недвусмислено несъмнено “
Принципът на правовата страна, както акцентира в голям брой свои решения Конституционният съд, значи съблюдаване на законите и ценене, вземане предвид с влезлите в действие и станали безспорни решения на съда.
Биография
Проф. Иван Русчев, д.ю.н., преподава Облигационно право, Гражданско право, Вещно право и Застрахователно право в Юридическия факултет на Софийския университет „ Св. Кл. Охридски ", Катедра Гражданскоправни науки. Професор е от 2008 година, бил е заместник-декан на Юридическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски " в интервала 2011-2015 година
Ето и цялостния текст на мнението:
СТАНОВИЩЕ
от
професор Иван Русчев, д.ю.н.,
Юридически факултет на Софийския университет „ Св. Кл. Охридски ",
Катедра Гражданскоправни науки
През април 2019 година градежът на емблематичната (независимо дали одобрявана или отричана) за София постройка на „ Златен век “ бе спрян на половина незавършен. И стартира правосъдна сага, която завърши с окончателното решение на Върховния административен съд от 14 май 2021г. След две години изказвания за неправомерност, довели до прекъсване на строителството й (и една забележителна по размерите си инвестиция), висшият съд постанови, че то може да продължи. След като делото мина два пъти подред на две инстанции през четири разнообразни правосъдни сформира и по него бяха събрани впечатляващ брой доказателства, включително –три сложни механически експертизи, с решителност беше открито, че постройката дава отговор на нормативните и механически условия.
И двата състава на АССГ в претекстовете си по решенията, при двете обсъждания на делото одобриха, че разрешението за градеж на „ Златен век “ „ има деяние минимум до 19.11.2022 година, а в случай че се изхожда от практиката на Върховен административен съд по отношение на издадените заповеди за допълнение на решението по реда на член 154 от Закон за устройство на територията, валидността ще изтече едвам през 2028 г “. Макар Върховен административен съд да одобри (противно на двата състава на АССГ), че продължителността на разрешението не е предмет на разногласието, всъщност изводите на АССГ по отношение на валидността на разрешението на градеж не бяха оспорени.
Независимо че съвсем всички обстоятелства по случая към този момент от дълго време да са известни на необятната общност, след толкоз значимо медийно отразяване, не би било ненужно в резюме да се наблюдава хронологията на траялия две години правосъден спор. Целта на актуалното ревю не е да подклажда пристрастености, а да бъдат припомнени рационално главните правни причини, по които страните са спорели, през погледа на правосъдните решения в четири производства пред две инстанции. За да се доближи до окончателното разрешаване на разногласието.
I. С Решение № 5229 от 30.07.2019г. по адм. д. № 4829/2019г. на Административен съд - София град, Второ поделение, 56-ти състав постанови, че подадената тъжба от „ Артекс - Златен век “ ООД е основателна, заради което анулира заповедта на Началника на ДНСК.
Според състава на ААСГ, без значение че в заповедта за прекъсване на строителството официално са посочени както фактическите, по този начин и правните учредения за издаването ѝ, от данните по делото се открива, че при издаването й не е спазено императивното условие за изясняване на съответните условия. В правосъдният акт се установи несъгласие сред квалификацията и описанието на отклоненията при строителството и неточно посочени правни учредения в заповедта. Изтъкват се разминавания сред констативния протокол от инспекцията на ДНСК, предшествала прекъсването на градежа и самата заповед. И се сочи, че съгласно възражението на „ Артекс “ всички нарушавания, открити от строителния контрол, към този момент са отстранени и че градежът е в цялостно сходство с утвърдените строителни бумаги и нормативи.
Според АССГ няма своеволно премахване на твърдените от ДНСК нарушавания, тъй като административният акт, с който се стопира строителството (и се афишират позволените съгласно строителния контрол нарушения), към оня миг даже не е бил публикуван. А констативният акт има единствено е процесуално, само че не и материалноправно деяние.
Съставът на АССГ не възприема извода на ДНСК, че „ липсва информация и изясненост по какъв метод са отстранени, поради неналичието на показани планове за възобновяване “. Според него „ според член 35 от Административнопроцесуален кодекс самостоятелният административен акт се издава, откакто се изяснят всички обстоятелства и условия от голяма важност за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтригуваните лица. Разпоредбата е императивна и съставлява гаранция за издаването на административен акт в унисон с правилата на правда, правота и пропорционалност. Данните по делото сочат на нарушаване на член 35 от Административнопроцесуален кодекс, изразяващо се във официално изясняване на обстоятелствата и събитията по делото и официално разискване на възражението на заинтригуваната страна. Допуснато е и нарушаване на член 36, алинея 3 от Административнопроцесуален кодекс, доколкото административният орган не е ревизирал и решил всички събрани доказателства “.
Той намира нарушаванията, позволени от ДНСК при издаването на заповедта за прекъсването на „ Златен век “, за основни, доколкото спазването им би довело вероятно до постановяването на административен акт с друго наличие. И заключава, че „ като не е решил всички обстоятелства и доводи от значително значение за случая, административният орган е позволил нарушаване на един от основополагащите правила в правото и в частност в административното произвеждане, въведен в член 7 от Административнопроцесуален кодекс, а точно правилото на правота “. А нарушаването на процесуалните правила е довело и до погрешно използване на материалноправните правила.
При „ значителен недостатък в активността по определяне на обстоятелствата в административното произвеждане, както е в тази ситуация, е неприемливо хипотетичната воля на органа да бъде извеждана, респ. допълвана или изяснявана в правосъдната фаза на процеса. В случая, от наличието на оспорената заповед не стават ясни фактическите установявания на административния орган “, написа съдията. Тя сочи, че в тази ситуация е нарушен и правилото за пропорционалност (чл.6 от АПК), защото отклоненията в строителството се отнасят до обособени елементи на градежа и това не би трябвало да докара до прекъсване на целия обект. „ Прилагането на правилото за пропорционалност изисква да бъде спряна единствено тази част от градежа, обиден от установените отклонения, с оглед постигането на задачата на закона “. Нещо повече – в случай че откритите нарушавания са били отстранени още все още на издаване на заповедта и към този момент не са съществували към този миг, това прекъсване би било лишено от своята цел.
Вън от това, първото решение на АССГ взема мнение си по един от най-дискутираните въпроси към построяването на „ Златен век “ –валидно ли е разрешението за строителство? Като отговорът на съда е безапелационен – десетгодишният период за издаденото позволение за градеж ще изтече през 2028 година
В умозаключение съставът по това дело (56 с-в на АССГ) приема, че формалното изясняване на обстоятелствата, несъразмерността на подхванатите ограничения и погазването на правилото на правота в административното произвеждане - всички тези съществени нарушавания, открити от съда по отношение на издаване на заповедта на Началника на строителния контрол за прекъсване на строителството „ Златен век “ обосновават отменително му решение.
II. След обжалването му, със свое Решение №8504 от 36.06.2020г. по адм. д. № 11069/2019г. Върховен административен съд анулира решението на АССГ от 30 юли 2019 година, с което е анулирана заповедта на Началника на ДНСК за прекъсване на строителството постройката и връща на делото на същия съд за ново разглеждане от различен състав, като дава наложителни инструкции.
Тричленният състав на Върховен административен съд намира, че първоинстанционният съд е позволил основни нарушавания на съдопроизводствените правила, довели до недоказаност на неговия акт - постановяването му в несъгласие с материалния закон и събраните доказателства. Според Върховен административен съд „ Разпоредбите на член 170 Административнопроцесуален кодекс, на член 171, алинея 2 и алинея 4 Административнопроцесуален кодекс, които задължават съда да разпредели тежестта на доказване в процеса, да събере нови доказателства по искане на страните или служебно и да укаже на страните, че за някои условия от голяма важност на делото не сочат доказателства, са изпълнени официално, като на страните в действителност не са дадени съответни инструкции за изясняване на противоречивите условия и за събиране на съответстващите доказателства “.
Върховен административен съд намира изводите на първоинстанционния съд, че не са налице основни отклонения от утвърждения капиталов план по член 154, алинея 2, т. 5 и член 169, алинея 1,т. 3 Закон за устройство на територията за голословни, т. к. като на административния орган не е дадена опция да ангажира доказателства и да откри, че описаните в констативния акт отклонения от утвърдените капиталови планове са основни.
И дава наложителни инструкции АССГ при новото разглеждане на делото да се съобрази с претекстовете в решението на Върховен административен съд - да в профил позволените основни процесуални нарушавания, като разпредели тежестта на доказване съгласно разпоредбите на член 170 от Административнопроцесуален кодекс и да сложи съответни инструкции на страните за събитията, които те би трябвало да открият. Върховен административен съд намира, че първоинстанционният съд следва да обезпечи опция на страните да ангажират доказателства, включително посредством потребление на специфични познания и в случай че е належащо да прояви процесуална интензивност за изясняване на разногласието и попълване на делото с доказателства. Според него, едвам след събиране и преценка на доказателства (включително на тези, показани и поискани от страните съгласно указанията), първоинстанционният съд следва да направи крайните заключения за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения административен акт, респ. за основателността или неоснователността на подадената тъжба, като изложи съображения в поддръжка на възприетите изводи.
III. С Решение № 6123 от 06.11.2020г. по адм. д. № 6376/2020г., обективирано във впечатляващ размер от причини и разсъждения, АССГ наново удостоверява валидността на разрешението за градеж на „ Златен Век “ и анулира заповед № РД-08-1/15.04.2019г. на Началника на ДНСК на ДНСК за прекъсването му. Решаващият състав намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в несъгласие както на процесуалните правила, по този начин и на материалния закон - отменителни учредения по чл.146, ал.3 - 5 Административнопроцесуален кодекс.
Съобразявайки се със наложителните инструкции на Върховен административен съд, 33-ти състав на АССГ назначи и прегледа две тройни експертизи по делото и като резултат – с Решението си възприе всъщност това на предходния 56-ти състав. Като дефинира заповедта на началника на ДНСК за прекъсване на градежа на „ Златен Век “ като незаконосъобразна, той още веднъж я анулира.
Освен това Административен съд София - град за следващ път удостовери, че Разрешението за градеж на „ Златен Век “ е годно до 2028 година Според претекстовете на съда „ Въпросът за действието на позволение за градеж № 134/26.01.2007 година на основния проектант на Столична община е обиден в процесната заповед, заради което следва да се разиска в актуалното произвеждане. (…) Предвид посочената правосъдна процедура на Върховен административен съд, десетгодишният период на издаденото позволение за градеж следва да изтече едвам през 2028 година “ – изрично приема за следващ път съставът на АССГ.
IV. Сагата обаче не спря дотук. Това решение на АССГ бе обжалвано – този път с две касационни тъжби – от Директора на Дирекция „ Правна “ при ДНСК и по митинг от заместник-градски прокурор на Софийска градска прокуратура. По двете касационни тъжби пред Върховен административен съд бе формирано адм. д. № 13327/ 2020г. С Решението си по него – Р. № 5845 от 14 май 2021г. Върховен административен съд остави в действие решението от 06.11.2020 година на АССГ по адм. д. № 6376/2020 година, с което бе доказана анулацията на прекъсването от ДНСК на градежа на „ Златен век “
Според тричленния състав на Върховен административен съд, II отд. обстоятелствата и правните заключения, посочени в заповедта, са открити по делото чрез множеството събрани писмени доказателства, както и посредством трите правосъдно - механически експертизи, признати от двата правосъдни състава на АССГ, разглеждали разногласието всъщност. При по този начин откритите обстоятелства, Върховен административен съд намира за верен крайния извод на първостепенния съд за материална незаконност на заповедта.
Той приема, че по отношение на първия градеж „ административна постройка “, спрян от Директора на ДНСК, е открито по неоспорим метод, че установените отклонения от плана не са основни по смисъла на член 154, алинея 2, т. 5 Закон за устройство на територията: не е изменена строителната структура на постройката " и " не е изменен типа на градивните детайли " и/или " натоварванията в постройката. Които условия следва да са кумулативно изпълнени според посочената норма. Що се отнася до неналичието на предпазна мрежа на градежа и шпакловка в подземните три равнища, Върховен административен съд намира, че в оспорената заповед липсват претекстове. А и също така, посоченото за тях правно съображение по член 169, алинея 1, т. 3 Закон за устройство на територията не попада в хипотезата на член 154, алинея 2, т. 5 Закон за устройство на територията.
Относно втория градеж, предмет на заповедта, по този начин наречения „ изкоп/насип с дълбочина към 15 метра “ пък съдът приема за открито, че той е бил засипан от възложителя няколко дни преди издаване на заповедта и намира, че в тази част процесната заповед е издадена в нарушаване на член 224, алинея 5 Закон за устройство на територията. Според касационната инстанция не са били позволени нарушавания на съдопроизводствените правила от категорията на значителните. Поради това решението на първоинстанционният съд би трябвало да бъде оставено в действие като годно, възможно и вярно.
В претекстовете на правосъдното решение е записано:
„ Настоящата правосъдна инстанция не откри позволени от правосъдния състав нарушавания на съдопроизводствените правила от категорията на значителните, макар противоположните изказвания в касационните тъжби. С оглед предмета на правния спор, вярно е разпределена доказателствената тежест и са дадени съответни инструкции на страните в този смисъл; извършени са редица открити правосъдни съвещания, в хода на които съдът стимулирано се е произнесъл по доказателствените искания; спазени са напътствията на първата касационна инстанция; признатите доказателства са възможни и са относими; разисквани са от съда, който е постановил стимулиран правосъден акт “. Това решение на Върховен административен съд към този момент е дефинитивно.
С това правната сага по отношение на законността на разрешението за градеж и установените в заповед № РД 108-1/15.04.2019г. на Началника на ДНСК нарушавания при строителството на „ Златен век “ завършиха. Поне към този момент. Така на митингите против продължаването на строителството му бе лишен основният юридически мотив. Разбира се, че демократичното изложение на отзиви включва това да става и с обществени митинги. Но те би трябвало да бъдат и обективни – освен за участниците в тях, а и за останалите жители. И да не се пречи на упражняването на правата, на тези, които мислят по различен метод. И на първо място, с цел да бъдат основателни, те би трябвало да бъдат и законосъобразни. Защото другояче се разрушава главния пиедестал на правовата страна – най-ценното ни постижение от 1990 год.
Един от фундаменталните правила, върху които се гради всяко демократично общество, е този на правовата страна, а „ страната е правова, когато се ръководи съгласно Конституцията и законите “ (Решение на Конституционен съд № 5/2002 г.). Това допуска съблюдаване на Конституция на Република България, на законите - както на тяхното осъществяване, по този начин и осъществяването на влезлите в действие и станали безспорни правосъдни решения. Държавата е длъжна да подсигурява и пази главните права, а не да основава юридически спънки за реализирането им (Решение на Конституционен съд № 2/2014 година ; Решение на Конституционен съд № 14/2000 година
Конституционният съд неведнъж се е произнасял за същността на понятието за правова страна (Решение № 1/2005 г,; Решение № 7/2005 година и др.) като е приел, че в „ веществен смисъл “ правовата страна е страна на справедливостта, а във „ фиктивен смисъл “ - тя е страна на правната сигурност, където наличието на правния ред е ясно и недвусмислено несъмнено.
Принципът на правовата страна, както акцентира в голям брой свои решения Конституционният съд, значи съблюдаване на законите (докато те не бъдат анулирани като противоконституционни) и ценене, вземане предвид с влезлите в действие и станали безспорни решения на съда.
Проф. Иван Русчев, д.ю.н.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ