Никой не обича да е болен. Но в опитите си

Никой не обича да е болен. Но в опитите си да намерим нови медикаменти за медицински проблеми или за хипотетични медицински проблеми сме се препъвали и попарвали нееднократно. В множеството случаи лекуванията просто не работят, не вършат нищо на тялото. Понякога обаче лекарството е даже по-лошо от самото заболяване.

Ето няколко такива случая.

Плиний Стари

За негова чест Плиний Стари отхвърля редица чисто вълшебен национални лекувания в своите „ Естествена история “ (да не приказваме, че написа цели глави против яденето на детски мозъци). Той също по този начин е последовател на няколко лекувания, за които в този момент знаем, че имат някакви достолепия, като да вземем за пример алое вера за налагане на изгаряния.

Въпреки това препоръките му постоянно са по-скоро съмнителни, в сравнение с достоверни. Неговите медикаменти за захапване от лудо куче (или човек) са сурова телешка или козя тор, сложена върху раната за не по-малко от четири дни, до момента в който пациентът приема единствено свинска мехлем. Тоест, ядете свинска мехлем и гледате по какъв начин отворената ви рана се инфектира от ден на ден и повече. Ако не сте мъртви преди бясът да се прояв, евентуално ще ви се желае да сте.

Използването на Библии за лекуване на ганглионерни кисти дава на света разговорни термини за тази доброкачествена бучка на ръката или китката: Библейски кисти или древен подутини.

Сериозно обаче – не трябва те да се третиратр по този начин. Макар че при някои условия бучката действотелно може да изчезне или да се всмуква още веднъж след побоя, този способ отстъпва единствено на пробиването ѝ в нестерилна среда, когато става въпрос за причиняване на рецидиви и затруднения. Повечето ганглионерни кисти не предизвикват затруднения сами по себе си и доста от тях изчезват след няколко месеца, в случай че бъдат оставени на мира.

И до момента в който сме на тематиката с удрянето…

Драпетоманията и dysaethesia aethiopica са две разнообразни, само че свързани „ положения “, които Самюъл Картрайт дефинира за мощно публикувани измежду робите в средата на XIX век. Предполага се, че драпетоманията предизвиква „ полуда “, която кара робите да бягат от господарите си, до момента в който dysaethesia aethiopica е причинявала „ частична безчувстеност на кожата “ и „ огромна хебетуда “ (тоест умствена тъпотия и летаргия).

За да се излекува всяко едно от тези положения, е належащо пациента единствено да се набие с бич. Концепцията се постанова в Юга (САЩ), защото придава научност и дава опрощение на притежателите на плебеи да ги бият – трудът на Картрайт внушава, че единственото морално нещо, което би трябвало да се направи, е да се държат робите на мястото им за тяхно лично положително, с цел да не се разболеят от някое от тези положения (той отбелязва какъв брой „ публикувана “ е dysaethesia aethiopica измежду „ свободните негри “).

Разбира се, това измамничество е видяно незабавно от съвременниците му отвън Юга. Веднъж Фредерик Дъглас саркастично отбелязва, че защото белите наемни прислужници също бягат, „ драпетоманията “ евентуално е европейско положение, което е въведено при африканците от белите търговци на плебеи.

Не тютюневи цигари (въпреки че те са рекламирани като „ здравословни “ в продължение на десетилетия), а билково лекарство. Макар че няколко съставния елемент от тези цигари може и да провокират известно краткотрайно облекчение за болните от бронхит или астма, знае се, че дълготрайните резултати от пушенето на каквото и да било са нездравословни, изключително за тези, чиито бели дробове към този момент са заболели.

Като изключим дълготрайните резултати, доста от „ цигарите за астма “ съдържат съставки, които са неотложно и съществено нездравословни. Няколко марки се хвалят с прибавянето на арсен в своите папироски. Две от главните съставки на доста компании са страмониум, дестилат от татул (Datura stramonium), и беладона (Atropa belladonna)…

„ Морфинизмът “, или морфиновата взаимозависимост, едно време се възприемала като толкоз публикуван табиет и се е считал за подобен камшик във висшето общество, че елементарно се появяват редица шарлатански медикаменти.

Макар че след приемането на Закона за чистите храни и медикаменти през 1906 година в Съединени американски щати патентованите медикаменти са заставени да разкрият съставките си, доста рискови отвари към момента се продават и популяризират погрешно. Историята за Хероина на Байер, употребен за „ лекуване “ на морфиновата взаимозависимост (с доста по-пристрастяващ и пречистен опиат), е много известна, само че той в никакъв случай не се постанова толкоз, колкото Хабитина (известен също като Морфина-Кура). Хабитина става известна откакто стартира да заплаща на доктори да я предлагат и пуска съмнителни рекламни изказвания (че „ Не провокира пристрастяване! “ и „ Лекува зависимостта към морфина! “) и е един от най-значимите образци за преждеспоменатия закон.

Habitina освен че не дава на пациента лекуване, само че и съчетава най-лошите страни на фармацевтичната промишленост в една бутилка – главните ѝ съставки са морфинов сулфат, хероин и кофеин.

„ Радиевата вода му действаше добре, до момента в който челюстта му не отпадна “ би трябвало да е едно от най-хубавите заглавия на Wall Street Journal за всички времена. Въпросната „ радиева вода “ се е наричала „ Радитор “, а въпросната челюст е принадлежала на някой си Ебен Байърс: фабрикант, държавник и аматьорски първенец по голф.

Радият и радиацията са на мода при започване на XX век. Хората, които посещават естествени горещи извори, изглеждали „ ободрени и актуализирани “, а учените означават, че доста от тези естествени извори имат високо наличие на естествено срещащ се радон. Изглежда, че радонът е това, което е кислородът за въздуха; без него водата е „ мъртва “. В устрема си да се възползват от откритието, фирмите първо бутилират вода непосредствено от изворите, а по-късно създават „ ободряващи “ съдове (с покритие от радон) за облъчване на вода – просто цялостните съда, преди да си легнете, и на следващия ден ще имате здравословна, стимулираща вода за през целия ден!

За страдание на клиентите, радиацията във водата е прави противоположното на това, което би трябвало да направи. Ебен Байърс има вяра на изказванията и от 1930 година стартира да пие по три бутилки „ Радитор “ дневно. През 1932 година зъбите му стартират да падат, в челюстта му се появяват дупки и като цяло се усеща зле. В последна сметка Байърс умира от нападателен рак, породен от радона (не от радиационно отравяне, както нормално се счита, само че въпреки всичко се дължи директно на Радитор), на 51-годишна възраст и е заровен в оловен ковчег. Неговият случай е един от мотивите за доста увеличение на способността на Агенцията за надзор на храните и медикаментите на Съединени американски щати да контролира медицинските изказвания, когато през 1938 година е признат Законът за храните, медикаментите и козметичните артикули.