НАТО: Съюз на мълчанието на Столтенберг?
Никой грък не изпитва наслаждение да слуша речите на Йенс Столтенберг. Гърците не сме срещу акцента му: нервира ни мекушавото му отношение към турския президент Реджеп Тайип Ердоган, да вземем за пример във връзка с присъединението на Финландия и Швеция към Алианса. Съвсем неотдавна генералният секретар на НАТО назова Турция " благонадежден съдружник ". Можем единствено да се чудим с какво друго би се захванала Турция, в случай че не беше толкоз надеждна.
Но това, което възмущава гърците даже повече от сходни изказвания е неутралността на реториката на НАТО във връзка с бурните ни връзки със съседката ни. Както наскоро разяснява един от някогашните външни министри на Гърция, Петрос Моливиатис, в писмо до Kathimerini, сходна изразителност има за цел видимо да сътвори усещане за поддържане на идентична отдалеченост сред двете страни, до момента в който в действителност тя е изцяло неприемлива, тъй като облагодетелства " агресора в ущърб на жертвата и [е] в последна сметка нездравословна за Алианса ".
Разбира се, няма нищо ново в сходен яд или реакции към протурския неутралитет на НАТО. Винаги сме се дразнели от генералните секретари на Алианса, изключително в моменти на нараснало напрежение с Турция. Гръцкият яд не беше икономисан на Йозеф Лунс (1971-84 г.) от Нидерландия, както и на английския му правоприемник Питър Карингтън (1984-88 г.). Малцина си спомнят за гнева, ориентиран към датчанина Андерс Фог Расмусен (2009-2014 г.) поради някои проекти за защита в Егейско море, а испанският Хавиер Солана (1995-99 г.) получи необикновено пошъл прякор поради позицията си във връзка с войната в Югославия.
От 1974 година насам се ядосваме на ръководителите на НАТО, само че за благополучие лудостта от първите години на Метаполитифси е отминала; единствено си представете какво щеше да стане, в случай че бяхме напуснали НАТО, а Турция беше останала. Точно този яд показва Моливиатис. Единственият проблем беше предпоставката на причините му за този яд. Ако, както пишеше някогашният министър, генералният секретар на НАТО е " чиновник на държавните управления, които го назначават и му заплащат заплатата от парите на техните данъкоплатци... и не показва позиции без тяхното утвърждение ", то Столтенберг е също толкоз " чиновник " на Ердоган - в случай че не и още повече, като се има поради, че Турция е " с по-голяма тежест " в Алианса от Гърция поради размера си.
Френският президент Еманюел Макрон неотдавна упрекна НАТО, че е " цялостен с мъртви мозъци ". Моливиатис желае Алиансът да стане и " езиково мъртъв ", като твърди, че най-хубавото, което Столтенберг може да направи, е да мълчи, до момента в който изтече мандатът му. Но по какъв начин ще ни послужи мълчанието му? В края на краищата мълчанието е квинтесенцията на тактиката за поддържане на равни дистанции. Дали то ще разгневи Гърция по-малко?
------------------------------------------------------------
Пасос Мандравелис, „ Катимерини ”
Но това, което възмущава гърците даже повече от сходни изказвания е неутралността на реториката на НАТО във връзка с бурните ни връзки със съседката ни. Както наскоро разяснява един от някогашните външни министри на Гърция, Петрос Моливиатис, в писмо до Kathimerini, сходна изразителност има за цел видимо да сътвори усещане за поддържане на идентична отдалеченост сред двете страни, до момента в който в действителност тя е изцяло неприемлива, тъй като облагодетелства " агресора в ущърб на жертвата и [е] в последна сметка нездравословна за Алианса ".
Разбира се, няма нищо ново в сходен яд или реакции към протурския неутралитет на НАТО. Винаги сме се дразнели от генералните секретари на Алианса, изключително в моменти на нараснало напрежение с Турция. Гръцкият яд не беше икономисан на Йозеф Лунс (1971-84 г.) от Нидерландия, както и на английския му правоприемник Питър Карингтън (1984-88 г.). Малцина си спомнят за гнева, ориентиран към датчанина Андерс Фог Расмусен (2009-2014 г.) поради някои проекти за защита в Егейско море, а испанският Хавиер Солана (1995-99 г.) получи необикновено пошъл прякор поради позицията си във връзка с войната в Югославия.
От 1974 година насам се ядосваме на ръководителите на НАТО, само че за благополучие лудостта от първите години на Метаполитифси е отминала; единствено си представете какво щеше да стане, в случай че бяхме напуснали НАТО, а Турция беше останала. Точно този яд показва Моливиатис. Единственият проблем беше предпоставката на причините му за този яд. Ако, както пишеше някогашният министър, генералният секретар на НАТО е " чиновник на държавните управления, които го назначават и му заплащат заплатата от парите на техните данъкоплатци... и не показва позиции без тяхното утвърждение ", то Столтенберг е също толкоз " чиновник " на Ердоган - в случай че не и още повече, като се има поради, че Турция е " с по-голяма тежест " в Алианса от Гърция поради размера си.
Френският президент Еманюел Макрон неотдавна упрекна НАТО, че е " цялостен с мъртви мозъци ". Моливиатис желае Алиансът да стане и " езиково мъртъв ", като твърди, че най-хубавото, което Столтенберг може да направи, е да мълчи, до момента в който изтече мандатът му. Но по какъв начин ще ни послужи мълчанието му? В края на краищата мълчанието е квинтесенцията на тактиката за поддържане на равни дистанции. Дали то ще разгневи Гърция по-малко?
------------------------------------------------------------
Пасос Мандравелис, „ Катимерини ”
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ