Николай ЦОНКОВ е роден в София през 1980 г., но

Николай ЦОНКОВ е роден в София през 1980 година, само че е израснал в Габрово, където завърша колеж по механоелектротехника. Има бакалавърска степен по политология и магистратура по стопанско ръководство в Софийския университет. Защитил е докторски степени по районна стопанска система и администрация в УНСС и по ръководство на сигурността и защитата във Военната академия. Доцент е във факултет " Управление и администрация " в УНСС ". Бил е консултант по икономическите въпроси и военно-отбранителната промишленост на някогашния боен министър Ангел Найденов.

Цонков е народен представител от " Българска социалистическа партия за България " в 44-то Народно събрание. Зам.-председател е на Комисията по защита и член на Комисията по обучение и просвета. Семеен с едно дете.

" Промените в Закона за защитата демонстрират неналичието на подготвеност от страна на управлението на армията "

- Г-н Цонков, Министерски съвет одобри смяната в Закона за защитата за фрапантно повдигане на пределната възраст за влизане в армията. Досега за бойци и матроси тя бе 28 години, а със законовите промени ще се усили до 40. С каква цел се прави смяната и какъв резултат ще има тя?

- Мотивът, с който се предлага изменението в Закона за защитата, е решение на казуса с дефицита от персонален състав, който съществува в Българската войска. Вече 3 години Министерството на защитата се хвали по какъв начин взема решение въпроса с некомплекта. Оттам споделят, че за 2019 година горе долу имало условен баланс - колкото военни напущат, толкоз и се одобряват. Това обаче е единствено на думи, без да има публична статистика.

В последна сметка некомплектът продължава да е същият, или над 5000 души по-малко. Което значи, че повече от 20% са незаетите места в армията. Това от своя страна пък слага въпроса до каква степен е боеспособна Българската войска.

- С повдигането на възрастта не се ли обърква кариерното развиване на военнослужещите?

- Да, по този начин е. Не съм виждал статистика за възрастовите групи до 40 години, които сега съществуват в Българската войска, с цел да кажа какъв е процентът на хората до 25 години, до 30 години, от 30 до 35 години. Това е значимо, тъй като всяка възрастова група е обвързвана с друг метод на мислене, с разнообразни потребности, с разнообразни физически качества, които имат военнослужещите. И когато покачваме тази възраст, считаме ли, че това няма да се отрази на боеспособността и на отбранителните качества на Българската войска? Категорично ще се отрази.

- Бихте ли подкрепили сходни хрумвания? Ще реши ли повдигането на възрастта за военна работа проблемите в армията?

- Лично аз по-скоро не бих подкрепил сходни промени за увеличение на пределната възраст, тъй като считам, че се бърка методът, по който се взема решение казусът. По-важен е методът, по-който се подхожда към военната специалност, по какъв начин тя става по-атрактивна, по-привлекателна, какви обществени придобивки бихме могли да предложим на хората под пагон. Не е за занемаряване въпросът по какъв начин да увеличим възнагражденията им като главен финансов тласък, освен за опазване на персоналния състав, а и за неговото увеличение, и по този метод и да решим казуса с некомплекта.

- Какво имате поради под обществени придобивки?

- Нееднократно съм предложил да се усили порционът на всеки военнослужещ. Той не е променян от 2013 година, последното нарастване беше по време на ръководството на Българска социалистическа партия, когато боен министър беше Ангел Найденов. Увеличаването на порциона ще докара до действително повишение на възнагражденията на военнослужещите, тъй като тези средства не се таксуват с налог и това ще бъде и заслужено нарастване за всички по равно. Защото всяко едно друго покачване въпреки всичко е обвързвано със званието, с длъжността, която се заема, и оттова се получават разлики в нарастванията на парите.

А за нас е значимо в тази ситуация да увеличим в по-голямата си част възнагражденията на бойците и на междинния управнически ешелон, т.е. сержанти, младши офицери, които са значими за Българската войска.

Трябва да се намерения за фамилиите на военнослужещите, да се уреди един път вечно трайно въпросът с децата. За това съпругите им могат да бъдат трудоустроени там, където служат мъжете им, а за децата им да бъде обезпечена детска градина. А за какво не и да засилим културния живот, развлеченията и отдиха на военните посредством предоставяне на ваучери за кино, за спектакъл, за концерти. Ако те нямат по-висок статут, в случай че не се усещат горди, в случай че нямат самочувствие, няма по какъв начин да чакаме, че ще стартира да се покачва ползата към българската войска.

- Как ще коментирате концепциите за въвеждането на доброволна и на наборна работа?

- Подкрепям ги. В това отношение мога да похваля ненапълно Министерството на защитата за предложенията. Смятам, че е добре да се вкара доброволната, а за какво не и наборната военна работа? Давам образец с Гърция, където имаме смесена войска, във Франция се отхвърлиха от професионалните бойци и вкараха още веднъж наборната военна работа. Това е методът да попълним некомплекта. Да не приказваме, че, в случай че погледнем пазара на труда, сега най-големият проблем е с младежите, огромна част от които са отвън пазара на труда. Те нямат даже основани трудови привички. Затова ние би трябвало тук да създадем и други порядки в тях, в това число да върнем военно-патриотичното образование. Това би трябвало, естествено, да стане с работа в учебните заведения още от по-ранна детска възраст.

Социалните придобивки, смесена войска, въвеждане на наборната военна работа са по-адекватните решения за превъзмогването на недокомплекта в армията.

- Как възприемате концепцията за повишение с 3 години на пределната възраст за военните. Как ще се отрази това на запаса?

- Тези промени се вършат сами за себе си. Те се отнасят за висши офицери, които би трябвало да бъдат непокътнати. Измененията не са гласувани със Закона за запаса. По този метод се оказва, че за офицерите се усилва пределната възраст, в същото време и възрастта за боен доклад и воденето им на доклад в ресурс не се трансформира. Те ще служат, а са отвън запаса преди тяхното пенсиониране, което не е вярно. За генералите да вземем за пример възрастта за боен доклад и водене в ресурс е до 63 години, а в същото време те ще могат да служат до 65 години по новия закон, както е написано. И на практика те слизат по йерархията на военната конструкция.

Освен това с препоръчаните текстове се основават условия за субективизъм при взимане на решения за определянето на военнослужещите, които да се употребяват от опцията да продължат да заемат длъжността си, макар упражненото право на пенсия. Затова и Антикорупционната комисия видя в текстовете условия за корупция и отхвърли да ги съгласува. Трябва да се синхронизира изцяло законодателството в тази област, с цел да не се получават сходни проблеми.

- Военният министър Красимир Каракачанов предприе огромна осведомителна акция под мотото " Бъди боец ", която обикаляше из градовете с обилни спектакли. Какъв е резултатът от нея?

- Оказва се, че за акцията са изхарчени 1 млн.лв., които съгласно мен са хвърлени напразно. В същото време армията е намаляла с към 150 души. Това значи, че единствено с пиар дейности, изключително пък в основна система, каквато е защитата, не се ръководи.

- Как бихте определили положението на армията и добре ли се ръководи тя?

- Промените в Закона за защитата символизират неналичието на подготвеност от страна на управлението на армията. Случващото се в нея е низ от недомислени, незадоволително съответни и без необикновен план да се вникне в аргументите, които са довели до това положение, и да се търси тогава решение на проблемите. Системата на защитата показва некомпетентност и във връзка с самата система, и във връзка с изискванията у нас, в които тя действа. Вече трета година се залага повишение с 10% на заплатите на военнослужещите и в последна сметка се оказва, че действителното повишение е не повече от 4-5%, като се преизчислят за всички длъжности. Същевременно всяка година заплатите в държавния обществен бранш се усилват с 10%. Тогава по какъв начин хората под пагон догонват възнагражденията на служителите?