Новият среден човек не се бунтува: той властва, съди, купува...
Николай Ценков, „ Триумфът на масите “Издател КолибриХудожник на корицата Стефан Касъров
В „ Триумфът на масите “ са изложени в систематизиран тип главните антропологически и аксиологически концепции за масите. Същевременно се наблюдават актуалните обществени превъплъщения на човека-маса (икономически сътрудник, фигура на власт и деформатор на осведомителната и културната среда), обуславящи понятието „ неомасофикация “.
Според създателя триумфът на масите се състои във към този момент общоприетата настройка, че маси в действителност няма. (Като следваме тази логичност, е ясно, че в действителност няма и елити.)
„ Средните хора “ дотам са завладяли обществения пейзаж, че към този момент е мъчно доловима разликата сред тях и хората с качества. Нещо повече, индивидите-маса са заменили елитите и са почнали да се възпроизвеждат в обществено отношение: масите избират маси, които ръководят маси; масите създават всеобщи произведения за масите; масите генерират всеобща връзка, адресирана до масите и така нататък По тази причина да приказваме за протест на масите, към този момент не е уместно; в смисъла на Ортега-и-Гасет „ протестът “ a priori е обезсмислен от обстоятелството, че масите няма против кого да се бунтуват – те самите са заели позицията на елита.
Ако масите през днешния ден се бунтуват, то техният протест е… против тях самите.
Бунтът на масите отпреди столетие освен не е сподавен, само че е прераснал в тяхно неефикасно празненство. Новият междинен човек не се бунтува: той господства, съди, купува, задава усетите. Днешният човек-маса е попаднал в личния си капан – всичко, което е поискал, се е случило - точно това е най-голямата му покруса.
Николай Ценков е роден през 1985 година в Стара Загора. По обучение е юрист; има научни ползи в региона на обществената философия. Работил е в областта на икономическата дипломация и плановото финансиране. За първата си книга – „ Човекът, който продаде морето “ (2019), е отличен с премията за прозаичност на Националния конкурс за дебютна литература „ Южна пролет ” (2020). „ Жираф в чашата “ е неговият втори алманах с разкази.
***
" Триумфът на масите ". Изд. " Колибри "
Пролог
Тълпата постоянно е тук и тича към себе си, към своите неразрешени зони… Тълпата влияе на индивида с мъчителното си възприятие за принадлежност, с желанието ѝ да принадлежиш непременно, разбирате ли… Еднакво мерзко е да си в нея, и да си отвън нея. Ту едната низост, ту другата. Но хората са постоянно навалица, маса.
Томас Бернхард
От близо столетие непроменяемо свързваме човека-маса като разбиране и като предмет на проучване с името на испанския мъдрец Хосе Ортега-и-Гасет. През 1930 година той пръв разказва от философска и социологическа вероятност протеста на масите в едноименното си произведение, само че този протест – превзел по това време цяла Европа, – оставя след себе си редица нерешени въпроси. Колкото дистанцията, толкоз и сходствата сред днешните действителности и тези на отминалия век, лежат в основата на актуалността на проучвания проблем по отношение на чертите на всеобщия човек като вид персона в актуалното общество, както и процесите, конституиращи явлението масовизация в сегашните условия. Социалната динамичност явно изисква нов взор върху редица понятия от нашата тематика и техните обществени проявления, а това на собствен ред допуска връщане към генезиса на масификацията като политически, стопански и културен феномен; припомняне на чертите и типологията на тогавашния всеобщ човек, параленост на присъщите му особености с тези на човека-маса в нашето време, както и извеждане на паралели и опити за формулиране на хипотези, прогнози и предизвестия в един социално-философски ракурс.
Ако обърнем взор към близкото минало, ще установим два значими обстоятелството: първият е, че към хиляда деветстотин и тридесета – годината, в която е оповестена „ Бунтът на масите “, - явлението всеобщ човек, или човек-маса, към този момент се е наложило като неотменима действителност, и надлежно като обект на проучване, който освен не може да се подценява, само че за който към този момент са основани теории. Към тях би трябвало да причислим дефинираните хрумвания на Ортега. Това голям брой от доктрини назовавам по-долу „ типичен възгледи за човека-маса “ и виждам в тях изходна теоретична база на подхванатото проучване.
Вторият факт се отнася до изказванието на Ортега-и-Гасет, че животът на едно потомство е към тридесет години. Следователно от гореизложените обстоятелства откриваме, че през днешния ден стоим на разстояние тъкмо три генерации от началото на класическите теоретични проучвания на феномена човек-маса.
Главният ни интерес е концентриран към последното, т.е. към третото потомство, към „ актуалното общество “, което ще рече последното десетилетие на двадесети век и първите две десетилетия на двадесет и първи век. Това дефинира в последна сметка основния „ темпорален “ фокус на проучването – феномена човек-маса, и надлежно обвързваните с него теории, точно в актуалното общество, т.е. в годините почти сред 1990-та и 2020-та.
Заглавието на тази книга някак си предпоставя съществуването на човека-маса в съвремието и затова ненапълно пропуща основната цел на проучването: тя в действителност е опит за рядко предприемано изследване на тези обществени процеси и фактори, които неизбежно основават и утвърждават, създават и възпроизвеждат човека-маса в днешно време. С други думи, вършат „ този вид човешка фауна “, както го назовава Ортега, неотменна част от обществената ни реалност. В сходство с тази основна цел на проучването върви и друго изследователско изпитание, а точно – обрисуване на неизбежните обществени последствия от производството и възпроизводството на човека-маса през днешния ден. Тези последствия са показани най-много под формата на предизвестия и паника, които безспорно навяват скептицизъм и подозрения в бъдещето. Защо? Защото на историческата сцена се е появил групов артист, разполагащ с възходяща мощ, която той не е в положение да употребява по конструктивен метод, защото не желае да прави нищо от и със себе си. Неговото анализиране предопределя актуалността на тематиката за наново обрисуване на профила на човека-маса и на последствията от неговия напредък в обществената среда.
Обектът на този проучвателен опит е типологията на актуалния човек-маса като обществен и културен феномен. Водещ при съпоставката със съвремието ще бъде най-много портретът на човека-маса, наследен ни от Ортега-и-Гасет. Става въпрос за „ оня, който заради избрани аргументи не цени личната си персона, а се усеща „ като всички “ и не се тормози от това, добре му е да се усеща идентичен с останалите “ (Ортега-и-Гасет, 2015: 49). Наред с тази съществена характерност испанският мъдрец добавя, че всеобщият човек, който може да бъде открит във всички социално-икономически равнища и във всяка специалност, е различим основно заради неговото „ безчовечие “. Това положение Ортега-и-Гасет дефинира като липса на морални стандарти, несъобразяване с другите, както и коренно недоумение на всичко, което се е случило преди него в човешката история, с цел да направи сегашната му лекост допустима. Наред с това, човекът-маса на испанския мъдрец има логиката на психиката на капризно дете: той има единствено апетити; има вяра единствено в своите права, само че не и в отговорностите си. Не изисква нищо от себе си, стреми се единствено да избегне болката и да откри наслаждение. Той живее с легенди и с нормалните ресурси от клишета. Не на последно място ортегианският човек-маса е подобен без императив за достойнство – той е парвеню. Неспособен да се отдръпна във вътрешното ядро на радикалната човешка самотност, той не има достоверна еднаквост – член е на стадото.
Пренасяйки се в сегашното, следва да отбележим, че днешният човек-маса значително покрива тези черти, само че в същото време има своите характерни, присъщи за нашето време особености. Същността му в съвремието не се е трансформирала, с други думи, иманентните му качества, дефинирани и оценени от класиците, участват и през днешния ден, обогатени от нови свойства и характерности, образувани от новата „ човешка обстановка “, в която актуалното общество разпростира опциите си.
Днешният „ междинен човек “ води един относително типов в материално и обществено отношение живот. Радва се на стопански и политически комфорт, надалеч от безрадостна битка за непосредственото си битие. Този живот той употребява в даден му наготово свят, чиято история и произход той не познава. Ето за какво демонстрира забележително равнодушие към вековните условия, достижения, обичаи, които са създали вероятен този свят. Съвременният човек-маса изпитва особена непризнателност към източника, към повода на неговото непостижимо леко битие. И през днешния ден той обитава в неспирна възбуденост от „ новото “, от „ последния вик на модата “, и тотално пренебрежение към всичко остаряло. В политическо отношение индивидът-маса е аристофоб и утопист; ненавижда способните и по едно и също време с това се уповава на легенди - простодушни, повърхностни и лесносмилаеми, - предлагани обилно и в обилие. Масовият човек счита, че всичко е допустимо и заради тази причина не е екипиран с маркер за истина – за него тя е бароково разбиране, което не вирее в всеобщата просвета на лъжата. „ Средните хора “ са с нивелирани усети – сибарити, търсещи бързите и лесни наслаждения. Не могат да живеят оттатък правилото на удоволствието. Лакоми са за актуалната „ колажна просвета “, в която не истинското произведение, а ремиксът е достоверен.
Далеч не е наложително днешният човек-маса да е безпаричен, интелектуално стеснен или необразован - характерности, присъщи за тълпите в предишните столетия. Днешният „ средняк “ не е залостен в желязната клетка на своята класова орис, нито от ограничавания по силата на генезис, раса, национална принадлежност, вяра, обучение и други под. За разлика от човека-маса на Ортега-и-Гасет той има в този момент надалеч по-голям избор. С други думи, с несравнима лекост е в положение да преодолява обществени бариери: можем да го забележим материално удовлетворен, с висока просветителна степен и мисловен багаж над междинното ниво. И въпреки всичко – както своя ортегиански предходник, – той не умее да провокира себе си към съвършенство, нито държи да се отличава от другите, той по-скоро се стреми да остава в сянка, да не изпъква с качества, да е неосезаем и да не носи отговорност на плещите си, да бъде просто функционалност на социума. Което изцяло се вписва в типологията на актуалната повсеместност.
Предметът на актуалното проучване обгръща трите основни функционалности на човека-маса от съвремието – като стопански сътрудник, като фигура на власт и като деформатор на осведомителната и културна среда. Те са прегледани в ортегианска вероятност.
Не би било напълно правилно да отбелязваме масите единствено и само като идентични хора. Говорим по-скоро за хора, чийто идентични качества генерират обществен заряд, оказващ въздействие върху обществената динамичност. Защото, както отбелязва Ернст Касирер, човечеството не може да бъде обяснено посредством индивида, само че индивидът може да бъде пояснен посредством човечеството.
Още по темата
В „ Триумфът на масите “ са изложени в систематизиран тип главните антропологически и аксиологически концепции за масите. Същевременно се наблюдават актуалните обществени превъплъщения на човека-маса (икономически сътрудник, фигура на власт и деформатор на осведомителната и културната среда), обуславящи понятието „ неомасофикация “.
Според създателя триумфът на масите се състои във към този момент общоприетата настройка, че маси в действителност няма. (Като следваме тази логичност, е ясно, че в действителност няма и елити.)
„ Средните хора “ дотам са завладяли обществения пейзаж, че към този момент е мъчно доловима разликата сред тях и хората с качества. Нещо повече, индивидите-маса са заменили елитите и са почнали да се възпроизвеждат в обществено отношение: масите избират маси, които ръководят маси; масите създават всеобщи произведения за масите; масите генерират всеобща връзка, адресирана до масите и така нататък По тази причина да приказваме за протест на масите, към този момент не е уместно; в смисъла на Ортега-и-Гасет „ протестът “ a priori е обезсмислен от обстоятелството, че масите няма против кого да се бунтуват – те самите са заели позицията на елита.
Ако масите през днешния ден се бунтуват, то техният протест е… против тях самите.
Бунтът на масите отпреди столетие освен не е сподавен, само че е прераснал в тяхно неефикасно празненство. Новият междинен човек не се бунтува: той господства, съди, купува, задава усетите. Днешният човек-маса е попаднал в личния си капан – всичко, което е поискал, се е случило - точно това е най-голямата му покруса.
Николай Ценков е роден през 1985 година в Стара Загора. По обучение е юрист; има научни ползи в региона на обществената философия. Работил е в областта на икономическата дипломация и плановото финансиране. За първата си книга – „ Човекът, който продаде морето “ (2019), е отличен с премията за прозаичност на Националния конкурс за дебютна литература „ Южна пролет ” (2020). „ Жираф в чашата “ е неговият втори алманах с разкази.
***
" Триумфът на масите ". Изд. " Колибри " Пролог
Тълпата постоянно е тук и тича към себе си, към своите неразрешени зони… Тълпата влияе на индивида с мъчителното си възприятие за принадлежност, с желанието ѝ да принадлежиш непременно, разбирате ли… Еднакво мерзко е да си в нея, и да си отвън нея. Ту едната низост, ту другата. Но хората са постоянно навалица, маса.
Томас Бернхард
От близо столетие непроменяемо свързваме човека-маса като разбиране и като предмет на проучване с името на испанския мъдрец Хосе Ортега-и-Гасет. През 1930 година той пръв разказва от философска и социологическа вероятност протеста на масите в едноименното си произведение, само че този протест – превзел по това време цяла Европа, – оставя след себе си редица нерешени въпроси. Колкото дистанцията, толкоз и сходствата сред днешните действителности и тези на отминалия век, лежат в основата на актуалността на проучвания проблем по отношение на чертите на всеобщия човек като вид персона в актуалното общество, както и процесите, конституиращи явлението масовизация в сегашните условия. Социалната динамичност явно изисква нов взор върху редица понятия от нашата тематика и техните обществени проявления, а това на собствен ред допуска връщане към генезиса на масификацията като политически, стопански и културен феномен; припомняне на чертите и типологията на тогавашния всеобщ човек, параленост на присъщите му особености с тези на човека-маса в нашето време, както и извеждане на паралели и опити за формулиране на хипотези, прогнози и предизвестия в един социално-философски ракурс.
Ако обърнем взор към близкото минало, ще установим два значими обстоятелството: първият е, че към хиляда деветстотин и тридесета – годината, в която е оповестена „ Бунтът на масите “, - явлението всеобщ човек, или човек-маса, към този момент се е наложило като неотменима действителност, и надлежно като обект на проучване, който освен не може да се подценява, само че за който към този момент са основани теории. Към тях би трябвало да причислим дефинираните хрумвания на Ортега. Това голям брой от доктрини назовавам по-долу „ типичен възгледи за човека-маса “ и виждам в тях изходна теоретична база на подхванатото проучване.
Вторият факт се отнася до изказванието на Ортега-и-Гасет, че животът на едно потомство е към тридесет години. Следователно от гореизложените обстоятелства откриваме, че през днешния ден стоим на разстояние тъкмо три генерации от началото на класическите теоретични проучвания на феномена човек-маса.
Главният ни интерес е концентриран към последното, т.е. към третото потомство, към „ актуалното общество “, което ще рече последното десетилетие на двадесети век и първите две десетилетия на двадесет и първи век. Това дефинира в последна сметка основния „ темпорален “ фокус на проучването – феномена човек-маса, и надлежно обвързваните с него теории, точно в актуалното общество, т.е. в годините почти сред 1990-та и 2020-та.
Заглавието на тази книга някак си предпоставя съществуването на човека-маса в съвремието и затова ненапълно пропуща основната цел на проучването: тя в действителност е опит за рядко предприемано изследване на тези обществени процеси и фактори, които неизбежно основават и утвърждават, създават и възпроизвеждат човека-маса в днешно време. С други думи, вършат „ този вид човешка фауна “, както го назовава Ортега, неотменна част от обществената ни реалност. В сходство с тази основна цел на проучването върви и друго изследователско изпитание, а точно – обрисуване на неизбежните обществени последствия от производството и възпроизводството на човека-маса през днешния ден. Тези последствия са показани най-много под формата на предизвестия и паника, които безспорно навяват скептицизъм и подозрения в бъдещето. Защо? Защото на историческата сцена се е появил групов артист, разполагащ с възходяща мощ, която той не е в положение да употребява по конструктивен метод, защото не желае да прави нищо от и със себе си. Неговото анализиране предопределя актуалността на тематиката за наново обрисуване на профила на човека-маса и на последствията от неговия напредък в обществената среда.
Обектът на този проучвателен опит е типологията на актуалния човек-маса като обществен и културен феномен. Водещ при съпоставката със съвремието ще бъде най-много портретът на човека-маса, наследен ни от Ортега-и-Гасет. Става въпрос за „ оня, който заради избрани аргументи не цени личната си персона, а се усеща „ като всички “ и не се тормози от това, добре му е да се усеща идентичен с останалите “ (Ортега-и-Гасет, 2015: 49). Наред с тази съществена характерност испанският мъдрец добавя, че всеобщият човек, който може да бъде открит във всички социално-икономически равнища и във всяка специалност, е различим основно заради неговото „ безчовечие “. Това положение Ортега-и-Гасет дефинира като липса на морални стандарти, несъобразяване с другите, както и коренно недоумение на всичко, което се е случило преди него в човешката история, с цел да направи сегашната му лекост допустима. Наред с това, човекът-маса на испанския мъдрец има логиката на психиката на капризно дете: той има единствено апетити; има вяра единствено в своите права, само че не и в отговорностите си. Не изисква нищо от себе си, стреми се единствено да избегне болката и да откри наслаждение. Той живее с легенди и с нормалните ресурси от клишета. Не на последно място ортегианският човек-маса е подобен без императив за достойнство – той е парвеню. Неспособен да се отдръпна във вътрешното ядро на радикалната човешка самотност, той не има достоверна еднаквост – член е на стадото.
Пренасяйки се в сегашното, следва да отбележим, че днешният човек-маса значително покрива тези черти, само че в същото време има своите характерни, присъщи за нашето време особености. Същността му в съвремието не се е трансформирала, с други думи, иманентните му качества, дефинирани и оценени от класиците, участват и през днешния ден, обогатени от нови свойства и характерности, образувани от новата „ човешка обстановка “, в която актуалното общество разпростира опциите си.
Днешният „ междинен човек “ води един относително типов в материално и обществено отношение живот. Радва се на стопански и политически комфорт, надалеч от безрадостна битка за непосредственото си битие. Този живот той употребява в даден му наготово свят, чиято история и произход той не познава. Ето за какво демонстрира забележително равнодушие към вековните условия, достижения, обичаи, които са създали вероятен този свят. Съвременният човек-маса изпитва особена непризнателност към източника, към повода на неговото непостижимо леко битие. И през днешния ден той обитава в неспирна възбуденост от „ новото “, от „ последния вик на модата “, и тотално пренебрежение към всичко остаряло. В политическо отношение индивидът-маса е аристофоб и утопист; ненавижда способните и по едно и също време с това се уповава на легенди - простодушни, повърхностни и лесносмилаеми, - предлагани обилно и в обилие. Масовият човек счита, че всичко е допустимо и заради тази причина не е екипиран с маркер за истина – за него тя е бароково разбиране, което не вирее в всеобщата просвета на лъжата. „ Средните хора “ са с нивелирани усети – сибарити, търсещи бързите и лесни наслаждения. Не могат да живеят оттатък правилото на удоволствието. Лакоми са за актуалната „ колажна просвета “, в която не истинското произведение, а ремиксът е достоверен.
Далеч не е наложително днешният човек-маса да е безпаричен, интелектуално стеснен или необразован - характерности, присъщи за тълпите в предишните столетия. Днешният „ средняк “ не е залостен в желязната клетка на своята класова орис, нито от ограничавания по силата на генезис, раса, национална принадлежност, вяра, обучение и други под. За разлика от човека-маса на Ортега-и-Гасет той има в този момент надалеч по-голям избор. С други думи, с несравнима лекост е в положение да преодолява обществени бариери: можем да го забележим материално удовлетворен, с висока просветителна степен и мисловен багаж над междинното ниво. И въпреки всичко – както своя ортегиански предходник, – той не умее да провокира себе си към съвършенство, нито държи да се отличава от другите, той по-скоро се стреми да остава в сянка, да не изпъква с качества, да е неосезаем и да не носи отговорност на плещите си, да бъде просто функционалност на социума. Което изцяло се вписва в типологията на актуалната повсеместност.
Предметът на актуалното проучване обгръща трите основни функционалности на човека-маса от съвремието – като стопански сътрудник, като фигура на власт и като деформатор на осведомителната и културна среда. Те са прегледани в ортегианска вероятност.
Не би било напълно правилно да отбелязваме масите единствено и само като идентични хора. Говорим по-скоро за хора, чийто идентични качества генерират обществен заряд, оказващ въздействие върху обществената динамичност. Защото, както отбелязва Ернст Касирер, човечеството не може да бъде обяснено посредством индивида, само че индивидът може да бъде пояснен посредством човечеството.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ