Войната в Украйна навлиза в нова фаза, Русия очаква своя стратегически съюзник
Николай Слатински
Войната на рашизма против Украйна навлиза в новата си, зимна фаза.
Могат да се отбележат най-малко четири специфики на тази нова фаза или най-малко на усещанията за нея.
Първо, триумфите на украинските въоръжени сили стават толкоз явни и по този начин чести, че даже най-екзалтираните поддръжници на Украйна стартират да не имат вяра на очите си или да не смеят да имат вяра на този триумфален ход. Те – дори те! – също стават скептични, притесняват се, че непрекъснатото оттегляне от знакови до неотдавна позиции на рашистките орди е плод на някаква доста подло премислена и прекомерно подло осмислена кремълска тактика, целяща да завлече съперника в капан или в чувал, след което да стартира поголовното му изтребване.
Второ,
кремълският изверг най-накрая сякаш осъзнава цялата трагична истина за войната
и за нейния трагичен за него процес и, в случай че можем да използваме понятия от Науката за сигурността “, е дал истеричното си единодушие за прекосяване от тактиката „ Максимални цели “, към тактиката „ Минимални запаси “. Това значи, че към този момент са изоставени всевъзможни илюзии за колкото се може по-голяма като териториален обсег и бойни триумфи победа над Украйна, и стартират да се реализират прегрупирания и предислокации за да се консолидира това, което е реализирано като се отстояват позиции, които могат да бъдат удържани и се съхраняват териториални придобивки, които могат да бъдат предпазени.
Още повече, че колкото и този изверг в духа на историческите обичаи Русия да води война не с умеене, а с число и да не дава пукната пара за живота на елементарния солдат и офицер, човешките загуби на рашистите в тази война към този момент ескалират до количества и (зло)качества, които се отразяват депресивно и паникьорски върху все по-широки сегменти, прослойки и даже големи етнически и религиозни групи в обществото.
Необходимо е, също така, време непрекъснато призоваваните необстреляни мъже (а макар оповестения завършек на моГилизацията, тя продължава всекидневно – без значение дали в работни или в почивни дни) да се научат най-малко някак да водят война, тъй като се вижда и с невъоръжено око, че
те са не просто пушечно месо, ами са пратени безусловно на заколение
- избиват ги безпощадно и с някакъв нов даже за украинците след девет месеца на жестока война против родината им, невъзмутим и постоянно напряко жесток хъс.
Трето, и двете воюващи страни пренастройват въоръжените си сили за дългия интервал на (минимум) 2-3 месеца сурова зима. Рашистите си дават сметка, че войските им – като съоръжение, дрехи, инфраструктура и линии за доставяне – не са подготвени за воюване през зимата. Никой във и към Кремъл не е считал първоначално (подобно на нацистите), че ще се води война и през зимата на 2022-2023 година И това е друга причина ордите да отстъпват, да се изтеглят, да се прегрупират и да се разполагат доста по-компактно там, където те по-безболезнено могат да изкарат зимата и да удържат позициите си.
В същото време надалеч по-подготвените за зимата украински войски също правят прегрупирания и предислокации, за да употребяват – даже с пропаганди цели – териториалните си придобивки и да напипат уязвимите места на рашистите, с цел да завоюват още въпреки и основно алегорични, само че вдъхващи убеденост в успеха местни победи.
При все това зимата най-вероятно ще принуди двете сражаващи се страни да преминат към статична (заради тежките климатични условия) фаза на войната с обособени и епизодични конфликти без изключително стратегическо значение. Украинците ще имат позиционно предимство, само че както в шаха нерядко позиционното предимство не понижава възможностите на притисканата и отбраняваща се страна на реми. А в унисон с шахматната терминология,
рашистите се стремят към този момент точно към реми
– към, по този начин да се каже, закучване на войната, към изпадането ѝ в задънена улица, в тупик, към банализирането ѝ, към довеждането ѝ до едно положение, при което на нейните фронтове няма да се случва нищо уверено ново и тя ще стартира да омръзва на света, най-много на Запада, а той – светът и най-много Западът, ще се научава да не ѝ обръща предходното внимание, все по-често изпитвайки досада и скомина, когато чува за нея.
Четвърто, зимата настава освен за войната, само че и за всички други и за всичко друго. За разлика от останалите сезони, зимата е необикновен, извънредно неподходящ, противен, неприятен и напряко непоносим сезон – тогава, когато се води сходна война.
Още повече, когато войната е на територията на страна като Украйна и против териториалната цяллост, независимостта и суверенитета на страна като Украйна – страна, която би трябвало да бъде абсолютно подкрепяна от демократичния свят, от Европа и Съединени американски щати.
И още два пъти повече, когато войната е непредизвикана и несправедлива, завоевателна и нападателна в следствие от дейностите на такова страшилище, като кремълския изверг. Демократичният свят, Европа и Съединени американски щати не могат да разрешат този изверг да реализира даже дребна част от злодейските си цели.
В тази война с настъпването на зимата рашизмът придвижва огромна част от своето внимание, а бих споделил и очакванията си, отвън бойното поле – към това, което се случва в страните от Европейски Съюз, от НАТО, от Запада, та даже и от целия свят.
Рашизмът се пробва да трансформира тревожните упования с настъпването на зимата, а още повече и
самата зима в собствен стратегически съдружник
Разчита се зимата с нейните особености и компликации:
да отслаби единството най-много в Европа и Съединени американски щати,
да префокусира към вътрешните проблеми така и така почналото да отслабва внимание във връзка с войната в тези страни,
да ускори желанието у всички най-накрая да се откри кротичък излаз от войната,
да ескалира натиска върху Украйна да се съгласи на доктрина - на рационални взаимни отстъпки, а на процедура – да направи териториални отстъпки.
И по този начин да даде съображение на кремълския изверг със задна дата да оправдае войната си и да я разгласи за своята поредна историческа победа. С което той да завоюва време за себе си – и като оставане на власт, и като подготовка към нова сходна война.
В никакъв случай не трябва да имаме илюзии и да недооценяваме точно тази четвърта характерност на новата фаза на войната – преместването на борбата (макар и символично) от бойните украински полета към полетата на публичните отзиви в страните от демократичния свят, най-много в страните от Запада и на първо място в страните от Европейски Съюз и НАТО.
Войната на рашизма против Украйна навлиза в новата си, зимна фаза.
Могат да се отбележат най-малко четири специфики на тази нова фаза или най-малко на усещанията за нея.
Първо, триумфите на украинските въоръжени сили стават толкоз явни и по този начин чести, че даже най-екзалтираните поддръжници на Украйна стартират да не имат вяра на очите си или да не смеят да имат вяра на този триумфален ход. Те – дори те! – също стават скептични, притесняват се, че непрекъснатото оттегляне от знакови до неотдавна позиции на рашистките орди е плод на някаква доста подло премислена и прекомерно подло осмислена кремълска тактика, целяща да завлече съперника в капан или в чувал, след което да стартира поголовното му изтребване.
Второ,
кремълският изверг най-накрая сякаш осъзнава цялата трагична истина за войната
и за нейния трагичен за него процес и, в случай че можем да използваме понятия от Науката за сигурността “, е дал истеричното си единодушие за прекосяване от тактиката „ Максимални цели “, към тактиката „ Минимални запаси “. Това значи, че към този момент са изоставени всевъзможни илюзии за колкото се може по-голяма като териториален обсег и бойни триумфи победа над Украйна, и стартират да се реализират прегрупирания и предислокации за да се консолидира това, което е реализирано като се отстояват позиции, които могат да бъдат удържани и се съхраняват териториални придобивки, които могат да бъдат предпазени.
Още повече, че колкото и този изверг в духа на историческите обичаи Русия да води война не с умеене, а с число и да не дава пукната пара за живота на елементарния солдат и офицер, човешките загуби на рашистите в тази война към този момент ескалират до количества и (зло)качества, които се отразяват депресивно и паникьорски върху все по-широки сегменти, прослойки и даже големи етнически и религиозни групи в обществото.
Необходимо е, също така, време непрекъснато призоваваните необстреляни мъже (а макар оповестения завършек на моГилизацията, тя продължава всекидневно – без значение дали в работни или в почивни дни) да се научат най-малко някак да водят война, тъй като се вижда и с невъоръжено око, че
те са не просто пушечно месо, ами са пратени безусловно на заколение
- избиват ги безпощадно и с някакъв нов даже за украинците след девет месеца на жестока война против родината им, невъзмутим и постоянно напряко жесток хъс.
Трето, и двете воюващи страни пренастройват въоръжените си сили за дългия интервал на (минимум) 2-3 месеца сурова зима. Рашистите си дават сметка, че войските им – като съоръжение, дрехи, инфраструктура и линии за доставяне – не са подготвени за воюване през зимата. Никой във и към Кремъл не е считал първоначално (подобно на нацистите), че ще се води война и през зимата на 2022-2023 година И това е друга причина ордите да отстъпват, да се изтеглят, да се прегрупират и да се разполагат доста по-компактно там, където те по-безболезнено могат да изкарат зимата и да удържат позициите си.
В същото време надалеч по-подготвените за зимата украински войски също правят прегрупирания и предислокации, за да употребяват – даже с пропаганди цели – териториалните си придобивки и да напипат уязвимите места на рашистите, с цел да завоюват още въпреки и основно алегорични, само че вдъхващи убеденост в успеха местни победи.
При все това зимата най-вероятно ще принуди двете сражаващи се страни да преминат към статична (заради тежките климатични условия) фаза на войната с обособени и епизодични конфликти без изключително стратегическо значение. Украинците ще имат позиционно предимство, само че както в шаха нерядко позиционното предимство не понижава възможностите на притисканата и отбраняваща се страна на реми. А в унисон с шахматната терминология,
рашистите се стремят към този момент точно към реми
– към, по този начин да се каже, закучване на войната, към изпадането ѝ в задънена улица, в тупик, към банализирането ѝ, към довеждането ѝ до едно положение, при което на нейните фронтове няма да се случва нищо уверено ново и тя ще стартира да омръзва на света, най-много на Запада, а той – светът и най-много Западът, ще се научава да не ѝ обръща предходното внимание, все по-често изпитвайки досада и скомина, когато чува за нея.
Четвърто, зимата настава освен за войната, само че и за всички други и за всичко друго. За разлика от останалите сезони, зимата е необикновен, извънредно неподходящ, противен, неприятен и напряко непоносим сезон – тогава, когато се води сходна война.
Още повече, когато войната е на територията на страна като Украйна и против териториалната цяллост, независимостта и суверенитета на страна като Украйна – страна, която би трябвало да бъде абсолютно подкрепяна от демократичния свят, от Европа и Съединени американски щати.
И още два пъти повече, когато войната е непредизвикана и несправедлива, завоевателна и нападателна в следствие от дейностите на такова страшилище, като кремълския изверг. Демократичният свят, Европа и Съединени американски щати не могат да разрешат този изверг да реализира даже дребна част от злодейските си цели.
В тази война с настъпването на зимата рашизмът придвижва огромна част от своето внимание, а бих споделил и очакванията си, отвън бойното поле – към това, което се случва в страните от Европейски Съюз, от НАТО, от Запада, та даже и от целия свят.
Рашизмът се пробва да трансформира тревожните упования с настъпването на зимата, а още повече и
самата зима в собствен стратегически съдружник
Разчита се зимата с нейните особености и компликации:
да отслаби единството най-много в Европа и Съединени американски щати,
да префокусира към вътрешните проблеми така и така почналото да отслабва внимание във връзка с войната в тези страни,
да ускори желанието у всички най-накрая да се откри кротичък излаз от войната,
да ескалира натиска върху Украйна да се съгласи на доктрина - на рационални взаимни отстъпки, а на процедура – да направи териториални отстъпки.
И по този начин да даде съображение на кремълския изверг със задна дата да оправдае войната си и да я разгласи за своята поредна историческа победа. С което той да завоюва време за себе си – и като оставане на власт, и като подготовка към нова сходна война.
В никакъв случай не трябва да имаме илюзии и да недооценяваме точно тази четвърта характерност на новата фаза на войната – преместването на борбата (макар и символично) от бойните украински полета към полетата на публичните отзиви в страните от демократичния свят, най-много в страните от Запада и на първо място в страните от Европейски Съюз и НАТО.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ