Никой не знае точните причини за историческите промени. Нито дори

Никой не знае точните аргументи за историческите промени. Нито даже за измененията в личния си живот. Историческата просвета в действителност е спор не за обстоятелства, а за аргументи. Когато дадена причина за обещано събитие е безспорна и явна от единствено себе си, ние я вписваме като част от самото събитие и се връщаме още по-назад да търсим миналата причина.

Прекрачването сред два исторически интервала е тайнственост, тъкмо като прекрачването сред два житейски стадия, нещо като трансформация или минаване в друго измерение, различен вероятен свят, откакто един предходен свят последователно е станал неосъществим.

Така се случва в Европа и Америка през 1968. Така се случва в България през 1989. Така се случи още веднъж и през 2016. Поколението на буумърите, на хипитата, на 68-а, беше детронирано от Доналд Дж. Тръмп, който самият е буумър и се обрисува да бъде последният бейби буумър президент. Той загаси лампата на полувековната 68-ма. Духът на 2016-та е отричане на на нейния дух - отричане на отрицанието в самия завършек на житейския път на Отрицателя. Една цяла версия на света стана невъзможна и то не заради липса на последователи.

Би могло и да се мисли, че съществуват безпределно доста измерения и ние просто се промушваме сред хилядите евентуални светове - влизаме и излизаме от тях, тъй като трептим първо с една периодичност, а след това внезапно с друга. Физиците и историците би трябвало да си поговорят обширно по този въпрос.

През 1968-ма и двете системи, американската и руската, се разболяват от една и съща болест. Тази болест е била потискана на Изток с локдаун (Dr. Fauci, hi there) и убива най-после Съюз на съветските социалистически републики през 1991, само че в Америка избират всеобщото заразяване и натуралния имунитет и през 2024 най-сетне наподобява ще я прекарват. Те имат едно предимство: вирусът произлиза от тяхната страна и имунитетът им е генетичен.

Може да се спори за аргументите, само че вайбът (настроение, етос - жаргон на поколенията милениал и зет) наистина се е сменил. Хората се отвръщат от идолите си и намират нови. “Историята не е нищо с изключение на безкрайна върволица от подправени Абсолюти. ” написа Чоран. Затова настроенията се трансформират и животът намира метод да продължи след всеки застой и макар всяко проваляне.

Какво значи промяната на вайба? За България към момента не значи доста. Европейският съюз ще се реформира трудно постепенно. “Америка за България ” е осигурила пари за още няколко години, а и тя не е подвластна от държавното управление, тъй като е частна. Но никакви пари не могат да възвърнат изгубена политическа съответност. Просто вайбът е различен. Да се смени вайбът значи солидна преоценка на полезностите. Всичко може да се постава под въпрос, в това число престижа на интелектуалците на остарелия режим; дори, в актуалните нежни революции, изключително в българската от 1989-1991, става въпрос точно за безкръвна кавга с ръководещата номенклатура и проверка на концепциите й. Най-трудно е за публицистите и писателите, които губят всичките си вложения в пирамидата на остарялата власт. Крипто балонът се пука, който е купувал единствено Тато койни, банкрутира.

Америка в действителност има триумф в България не поради, а макар “Америка за България ”. Доналд Тръмп има едно телевизионно изявление от 1980 г, в което споделя: “Когато имаш уважението на другите страни, те стартират лека-полека да вършат като теб и тогава можеш да задаваш тона ”.

Америка диктува вайба от толкоз години, тъй като хората по света я почитат и желаят да наподобяват на нея. Всичките пари на света не могат да купят това, както не можаха да купят изборите за Хилари и Камала, които изхарчиха в пъти повече за реклама от Тръмп. Той по тази причина реже задграничната помощ пред ужасените погледи на дипломатите, които са считали това за гръбнака на американското въздействие по света. Защото не е. Респектът на останалите, естественото предимство и полагащото му се подражателство - това е американското въздействие в света. Да, може да се поспори дали Америка към момента има обективните учредения да управлява по подобен метод, само че това е натуралният метод за Америка, а и в реалност няма по-ефективен, тъй че какъв различен избор има Тръмп, с изключение на да опита?

Тръмп не харесва това, че Америка е разрешила личните й постижения да я поробят. Всички тези интернационалните организации - НАТО, Европейски Съюз, Организация на обединените нации, МВФ, Световната банка - са нейни организации. И всичките техни хрумвания - свободни избори, самостоятелен съд, феминизъм, екология, антирасизъм, ЛГБТ, битка с глада в Африка - са нейни хрумвания. Америка може да ги ревизира когато си желае, по този начин както първа ги е наложила, по този начин и първа ще ги надмогне: това значи да водиш.

Другите ще следват, несъмнено, с неохота; те занапред са почнали да се приспособяват към един американизиран свят, който е в прорез с най-дълбоките им усеща и вярвания; и в този момент Америка обръща този свят наобратно още веднъж, историята нахлува от бъдещето и разтурва буржоазния комфорт, с който покорените от Америка нации се утешават за подчиненото си състояние. Но ще я последват, тъй като без буржоазния комфорт, те в действителност не имат вяра и в сегашните й хрумвания. Европа няма да загине на пост като Гюро Михайлов за DEI. Тази концепция в никакъв случай не е била нейна. Тя ще се калибрира мъчно към новото, само че не от обвързаност към остарялото, а просто тъй като интензивността е нещо трудно за Европа. Затова и Тръмп желае да се отърси от фригидния харем на интернационалните институции. Да изолираш Америка от тях е все едно да изключиш Салвадор Дали от обществото на сюрреалистите или Майлс Дейвис от клуба на джазмените.

От позиция на Тръмп точно сътрудниците й, които са безсрамни и сервилни интересчии, са тези които я забъркват в проблемите си, като я подвеждат и манипулират с нейните лични изречения и лозунги. Не споделям, че това виждане е вярното, само че в случай че би трябвало да опиша възгледите на Тръмп по този въпрос, те са идеалната диаметралност на възгледите на Явор Дачков. Когато оранжевият ни другар е гледал изявлението на Тъкър Карлсън с Путин и едночасовата му лекция по история, той не си е помислил “Путин ни сподели, че сме в неточност, не познаваме тази комплицирана източоевропейска история, we are out of our depth ”; не, Доналд Тръмп си е помислил: “Окей, очевидно украинците ни лъжат, че става въпрос за битка за народна власт, това е просто следващата хилядолетна междуплеменна кавга, в която нашата страна е забъркана, тъкмо като в спора на Израел и Палестина и те станаха наш проблем, тъй като ние ги направихме. ”

Това звучи неуместно от нашия ъгъл на света, несъмнено - та ние знаем, че Америка инсценира цветните революции и че кинтите на фондациите са “инструмент за американското въздействие ”. Но дали не им вършим прекомерно огромен комплимент - на Неправителствени организации - като мислим по този начин? Нима това не е просто тлъстината на американската надмощие? Да, тлъстината също е рискова за здравето, само че няма същата предумишленост като отравянето. Влиянието на Неправителствени организации върху държавните управления и даже върху съответни политики зависи доста от нашата перцепция. Те са повече водопадни шефове, в сравнение с сътрудници с подривна мисия; това разбиране ни е инстикт от Студената война, само че не е вярно, тъй като никой не праща саботьори в страни, които не водят война и не се съпротивляват - там пращаш. Нищо персонално, фелоу бългерианс. Просто Гари Макдугъл не е могъл да стане сенатор от Илинойс, тъй като републиканците са го изтъргували за избирането на първия черен арбитър във Върховния съд, Кларънс Томас, по тази причина Буш старши му е подарил за отплата да конролира 55 млн. $ капиталов фонд за развиване на България. Такава фондация не оперира в никоя друга околна страна.

Ако нашите български сътрудници считат, че с това имаме нещо по-задълбочено поради - не, нямаме. Collateral damage от замяна на политически услуги във Вашингтон. It’s just business, get over it.

В България Неправителствени организации имат власт, доколкото ние всеобщо им я признаваме - даже през зъби - тъй като сме деморализирани от краха на социалистическата система. Това е примирие и завършек на историята - съвсем всички у нас в действителност имат вяра в края на историята, даже русофилите, които иронизират Фукуяма.

Краят на историята е просто вайб, идва и си отива.

Що се отнася до Украйна, някой човек с подмолно мислене, какъвто аз не съм, може да направи прекомерно преекспонирания и погрешен извод, че болшинството членове на дипломатическия естаблишмънт на Съединени американски щати по източноевропейско направление - Антъни Блинкен, Виктория Нюланд, Доналд Кейгън, Робърт Кейгън, Фредрик Кайгън, Дейвид Фръм, Маделин Олбрайт, Ървинг Кристол, Бил Кристол и други - имат едно общо качество в Early life секцията на уики страницата си (освен, че съвсем всички са роднини). Имам поради, че всичките са второ или трето потомство имигранти от Източна Европа, чийто предшественици са прогонени от руснаците в етнически и политически чистки през първата половина на 20 век. Това е история, остаряла колкото света. Херодот написа, че гръко-персийските войни са почнали по този начин: елинската политическа емиграция в Персия взе участие в интригата, довела до похода на Дарий.

Така че, от позиция на Тръмп - просто се пробвам да го схвана, ок? - войната в Украйна е проблем, който нямаше да възникне, в случай че не беше комбинацията от украински лобизъм и източноевропейска имиграция, която работи в Държавния департамент не за ползите на Съединени американски щати, а за личния си етнически егоизъм и почистване на сметките си с Русия.

А какви са тогава ползите на Съединени американски щати? По-скоро колонизиране на космоса и насърчаване на изкуствен интелект. Ако някой заплашва сигурността директно на Америка, би трябвало да му се направи акция почит и след това назад на работа. Но от там нататък всеки да се ръководи както си желае и да не чака от Америка решения на етно-религиозни вендети от девети век. Американският вид е скъсал с тези неща. Ако се намесим, то ще е със соломоново решение, като това за Газа. Няма да изнасяме никаква народна власт, вие самите ще поискате да подражавате на Америка, както е към този момент повече от 100 години.

Българите постоянно са го желаели сами и в случай че се огледате, ще ви направи усещане, че от дълго време всичко у нас е американско. Дори анти-американизмът е американски. Волгин, Дачков, Райчев, Карбовски, Симов, Сидеров - най-популярните говоритeли на евроатлантическия песимизъм, които либералите посочват “четирихилядници ” - прекомерно разнородни персони сами по себе си, имат общото кратно, че са били въодушевени за Америка в ерата на ранния глобализъм през 90-те. И последователно са се разочаровали, поради Югославия или Ирак, или Украйна, или Ковид, или ЛГБТ, или Сноудън, или Асандж, или балона на Уолстрийт - безусловно същите мотиви, които последователно отчуждиха и остарялата американска левица от Демократическата партия. Изобщо в Европа след Втората международна война, макар изобилието от анти-американски настроения, е съвсем невероятно да се открие анти-американизъм, който да не е американски. След 89-та хептен.

Предполагаемите шизо-путинофили пък - Исторически парк, кемтрейлс, антивакс и впрочем - от които се боят нашите грантаджии, в действителност имат вяра в американски тайни теории, а не в съветски. Дори руснаците имат вяра в американски конспирации, какво остава за българите. Това са радиоактивни субпродукти на ню ейджа от Студената война, чието реципиране стартира още с Людмила Живкова през късния соц. Румънският претендент за президент, който неотдавна отстраниха със правосъдно решение, тъй като бил сътрудник на Русия или Китай, в действителност е член на борда на Римския клуб и екологичен служител от Организация на обединените нации, привързан точно с най-ранните глобалисти. Всички “конспиративни теории ”, в които има вяра, ги има в отчети и позиции на Римския клуб от десетилетия и всеки върл американски хипар ще се подпише под тях.

Корупцията и върховенството на правото? Грантополучателите приказват за “democratic backsliding ” и “captured state ”, само че в действителност в България демокрацията се развива неотклонно по американски. Смешно е, тъй като Неправителствени организации специалисти ни образоват по какъв начин да вършим народна власт “по американски ”, само че те самите нямат историческо схващане по какъв начин е зародила демокрацията в Съединени американски щати. Жокер: не е зародила с Неправителствени организации образования. От кино лентата Gangs of New York може да научите повече за корените й, в сравнение с от брошурите на " Америка за България " и " Отворено общество ".

Купуването на гласове? На последните избори то се институционализира дефинитивно. И доста е еволюирало през последните 20 години. Старото пазаруване на гласове от началото на века към този момент е изчезнало като процедура. В момента приказваме за следен избор - цели общини или предприятия на изборите се пробват стратегически да търгуват гласовете си за покупко-продажби с централната власт, които да облагодетелстват обитаемото място. “Партиите ”, като идейни организации, съществуват единствено по върховете. Така работят изборите в Съединени американски щати от доста от дълго време и не е нещо скандално там. Всичко е честна игра, в случай че успееш да се разминеш с следствията. Такова е разбирането за независимост - обичайното, коренното, англосаксонското - че демокрацията значи всички да се държат взаимно на мушка със заредено оръжие. В нашите очи Америка изглеждаше последните години на ръба на революция, тъй като нашите общества биха изглеждали по този начин на ръба на революция. Толкова висока степен на обществена ентропия е неприемлива през днешния ден у нас или в Русия, или в Турция. Може да раздра обществата ни на части. В Америка обаче всичко това е част от шоуто, а то не е превземка - шоуто е самата американска реалност.

“Като родолюбив американец, Оскар се удовлетворяваше от това да гледа по какъв начин за известно време военните на други народи се прибират вкъщи в ковчези. Американският народен темперамент в действителност не беше скроен за ролята на международния служител на реда. Никога не е бил. Подредени и педантични нации като швейцарците и шведите биха станали положителни служители на реда. На Америка доста повече й отиваше да бъде международната кинозвезда. Световният, напоен от текила, професионален боулинг първенец. Световният злобен, биполярен стендъп комедиант. Всичко друго, само че не и тъмен и отегчителен народ от обществено виновни центуриони. “ - Bruce Sterling, “Distraction ” (1998)

Всъщност най-изостаналата в американизирането общественост е демократичната общественост. Тя към момента живее с идеалите на перестройката. Блянове от Студената война за конвергенция на системите, разцвет и международен мир - такава е била Америка, филтрирана през очилата на перестроечната номенклатура в края на 80-те и началото на 90-те. Това никой към този момент не го има вяра, минимум пък в Америка. Но нашата демократична общественост до момента беше задоволително добре субсидирана, с цел да не й се постанова да се приспособява към действителността.

Американската действителност има просто предписание: ръководи този, който е най-популярен. Да си известен е освен това даже от продобиване на изборите. Изборите могат да ти ги откраднат, само че това не могат. Да си известен е вайб. Хората желаят да ти подражават, сверяват си часовника с теб. И това е сурова и безмилостна игра, в която се унищожават репутации и се претърпяват обществени линчове. Тръмп мина през огън и надви чисто и просто със силата на характера си. Подигравки, унижения, закани, цензура, правосъдни каузи, изменничества, ченгеджийски интриги, опити за ликвидиране - най-после сломените и деморализираните бяха съперниците му, а не той. Защото в случай че човек или концепция може да издържи на всички тези неща, значи той или тя би трябвало да ръководи. Американската народна власт е доста по-дива и жестока работа, в сравнение с са си представяли членовете на соц интелигенцията. Тя в действителност не може да си показа по-ужасен свят от този, в който известността е водещия аршин за всичко.

В България трудно се излезе, с доста негодувание, от апаратната политика на соца. Дори откакто царят и Бойко Борисов съумяха да я разбият на пух и прахуляк, продължи едно навсякъде бърборене против “лидерските партии ”, които се считат тук за някаква аберация (като следения вот). Не, личността е централна за всяка партия, просто в Америка са решили този проблем като са създали две огромни партии, в които има голям брой по-малки фракции. Демократическата и Републиканската партия са по-скоро конкурсни подиуми за политици, в сравнение с политически организации с монолитна тактика и идеология. Те търсят звезда. Демократите изгубиха, когато през 2016 нагласиха състезанието в интерес на Клинтън, а Републиканците позволиха да се излъчи най-популярният.

Христо Иванов направи измененията в Конституцията дружно с Борисов и Пеевски, вярвайки че това е повтаряне на Кръглата маса. Старите ще предадат спокойно и кооперативно властта против гаранции за сигурност. Само че това не е Българска комунистическа партия, това е друга историческа обстановка, друга просвета. Борисов и Пеевски няма да предадат властта си на някой, който не може да завоюва повече гласове от тях. Абсурд. Преди години помня по какъв начин в радикалните демократични кръгове се говореше за избори до дупка: троцистко-костовистка доктрина, съгласно която един цикъл от 5-10 избора ще омаломощи мафията, защото нейните гласове били купени. Напротив, цикълът от избори беше кралско меле, в което Борисов и Пеевски останаха на крайници, а ПП-ДБ са сринати.

От тук нататък властта ще се поставя на по-решителните, по-смелите, по-популярните, каквото и да значи това в подтекста на България. Предстои да забележим. Но остарялата власт ще сдаде, единствено в случай че бъде несъмнено победена на избори. Така е почтено, най-малко съгласно американците. Мина времето, в което хипотетичната или явна корумпираност на ръководещите - декорирана със санкционни описи, журналистически следствия и мониторингови отчети - трябваше автоматизирано да трансферира властта в ръцете на изобличителя.

Всъщност, имало ли е в миналото такова време? Не, в никакъв случай. Но имаше подобен вайб.