Фотоволтаците в цифри през 2024: доминацията на Китай
Общият потенциал на слънчевите панели, изнесени от страната, надвиши 235GW
Китай, водещият експортьор на фотоволтаични панели в света, постави кол в колелата на световното произвеждане на тънкослойни слънчеви кафези (снимка: CC0 Public Domain)
Китай е изнесъл 235,93 GW фотоволтаични панели през 2024 година, което е 13% нарастване по отношение на миналата година. От тях 94,4 GW са били доставени в Европа, т.е. със 7% по-малко от 2023 година
Други райони обаче означиха мощен напредък във вноса. Близкият изток е отчел нарастване от 99%, съгласно митнически данни от PV InfoLink. Африка има скок от цели 43%, Азиатско-тихоокеанският район бележи нарастване с 26%, а Америка – с 10%.
Европа е внесла 94,4 GW модули през 2024 година, малко по-малко спрямо тези 101,48 GW, импортирани през 2023 година Нидерландия, която е най-големият транспортен център в Европа, е водещ покупател на китайските фотоволтаици: на нея се падат 40% от импортираните панели. Испания се подрежда на второ място по импорт на модули от Китай с 10,57 GW, което е спад от 10% на годишна база – от 11,75 GW през 2023 година
Азиатско-тихоокеанският район е внесъл общо 68,11 GW модули, което е с 26% повече от 53,93 GW през 2023 година Пакистан е водач в района, внасяйки 16,91 GW, което е 127% растеж – от 7,47 GW, а това съставлява 25% от вноса в района. Индия следва компактно зад нея с 16,73 GW, което също е съвсем 25%.
Кумулативните доставки за Северна и Южна Америка доближиха 33,28 GW, което е 10% нарастване на годишна база. Бразилия е водач в района с 22,5 GW, т.е. с 9% повече от 20,61 GW, което съставлява 68% от общия импорт, следвана от Чили с 2,48 GW, или 7%.
Доставките в Близкия изток възлизат на общо 28,79 GW, което е 99% повече от 14,46 GW през 2023 година Саудитска Арабия заема най-големият дял с 16,55 GW. Това значи впечатляващо равнище на растеж: цели 115%. С амбициозните си проекти за слънчеви електроцентрали страната вероятно ще остане водач в района и нищо чудно, че на нея се падат 58% от вноса в района. Други 16% се падат на ОАЕ, където също сега вървят доста огромни планове за ВЕИ съоръжения.
Африка е внесла 11,36 GW през 2024 година, което е с 43% повече от 7,94 GW. Южна Африка води с 3,81 GW, като съставлява към една трета от вноса в района, следвана от Мароко с 1,13 GW или една десета от вноса.
През 2025 година главните фактори, които би трябвало да се следят, включват икономическата уязвимост на Европа, стремежът на Индия към локално произвеждане и корекциите на цените в Бразилия. Развиващите се пазари в Близкия изток, Югоизточна Азия и Източна Европа може да продължат да порастват, като световното търсене се чака да нарасне с 4% до 9%.
Междувременно Китай наложи ограничавания върху износа на волфрам, телур, бисмут, молибден и индий. Новите ограничения са ориентирани особено към телура и неговите съединения, в това число кадмиев телурид (CdTe), кадмиево-цинков телурид (CdZnTe) и кадмиево-живачен телурид (CdHgTe). Те обгръщат както рафинирания метал, по този начин и неговите химически производни, както и свързани технологии и индустриални данни.
Очаква се този ход да повлияе доста на международната слънчева промишленост, защото кадмиевият телурид е от решаващо значение в производството на тънкослойните слънчеви кафези.
Китай господства световното пречистване на телур и производството на CdTe (по някои данни – страната дава отговор за 76,5% от международното производство), което значи, че ограничението на износа може да затегне предлагането и да увеличи цените на тънкослойните кафези по света. Базираната в Съединени американски щати First Solar, най-големият международен производител на CdTe тънкослойни фотоволтаични модули, може да бъде изключително наранена.
Китай, водещият експортьор на фотоволтаични панели в света, постави кол в колелата на световното произвеждане на тънкослойни слънчеви кафези (снимка: CC0 Public Domain)
Китай е изнесъл 235,93 GW фотоволтаични панели през 2024 година, което е 13% нарастване по отношение на миналата година. От тях 94,4 GW са били доставени в Европа, т.е. със 7% по-малко от 2023 година
Други райони обаче означиха мощен напредък във вноса. Близкият изток е отчел нарастване от 99%, съгласно митнически данни от PV InfoLink. Африка има скок от цели 43%, Азиатско-тихоокеанският район бележи нарастване с 26%, а Америка – с 10%.
Европа е внесла 94,4 GW модули през 2024 година, малко по-малко спрямо тези 101,48 GW, импортирани през 2023 година Нидерландия, която е най-големият транспортен център в Европа, е водещ покупател на китайските фотоволтаици: на нея се падат 40% от импортираните панели. Испания се подрежда на второ място по импорт на модули от Китай с 10,57 GW, което е спад от 10% на годишна база – от 11,75 GW през 2023 година
Азиатско-тихоокеанският район е внесъл общо 68,11 GW модули, което е с 26% повече от 53,93 GW през 2023 година Пакистан е водач в района, внасяйки 16,91 GW, което е 127% растеж – от 7,47 GW, а това съставлява 25% от вноса в района. Индия следва компактно зад нея с 16,73 GW, което също е съвсем 25%.
Кумулативните доставки за Северна и Южна Америка доближиха 33,28 GW, което е 10% нарастване на годишна база. Бразилия е водач в района с 22,5 GW, т.е. с 9% повече от 20,61 GW, което съставлява 68% от общия импорт, следвана от Чили с 2,48 GW, или 7%.
Доставките в Близкия изток възлизат на общо 28,79 GW, което е 99% повече от 14,46 GW през 2023 година Саудитска Арабия заема най-големият дял с 16,55 GW. Това значи впечатляващо равнище на растеж: цели 115%. С амбициозните си проекти за слънчеви електроцентрали страната вероятно ще остане водач в района и нищо чудно, че на нея се падат 58% от вноса в района. Други 16% се падат на ОАЕ, където също сега вървят доста огромни планове за ВЕИ съоръжения.
Африка е внесла 11,36 GW през 2024 година, което е с 43% повече от 7,94 GW. Южна Африка води с 3,81 GW, като съставлява към една трета от вноса в района, следвана от Мароко с 1,13 GW или една десета от вноса.
През 2025 година главните фактори, които би трябвало да се следят, включват икономическата уязвимост на Европа, стремежът на Индия към локално произвеждане и корекциите на цените в Бразилия. Развиващите се пазари в Близкия изток, Югоизточна Азия и Източна Европа може да продължат да порастват, като световното търсене се чака да нарасне с 4% до 9%.
Междувременно Китай наложи ограничавания върху износа на волфрам, телур, бисмут, молибден и индий. Новите ограничения са ориентирани особено към телура и неговите съединения, в това число кадмиев телурид (CdTe), кадмиево-цинков телурид (CdZnTe) и кадмиево-живачен телурид (CdHgTe). Те обгръщат както рафинирания метал, по този начин и неговите химически производни, както и свързани технологии и индустриални данни.
Очаква се този ход да повлияе доста на международната слънчева промишленост, защото кадмиевият телурид е от решаващо значение в производството на тънкослойните слънчеви кафези.
Китай господства световното пречистване на телур и производството на CdTe (по някои данни – страната дава отговор за 76,5% от международното производство), което значи, че ограничението на износа може да затегне предлагането и да увеличи цените на тънкослойните кафези по света. Базираната в Съединени американски щати First Solar, най-големият международен производител на CdTe тънкослойни фотоволтаични модули, може да бъде изключително наранена.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ