Забрана да се умира в едно село на България втрещи

Забрана да се умира в едно село на България втрещи всички. Безнадеждността на опустяващите български села в последните години и десетилетия става все по-отчайваща. Липсата на работа и прехранване гони и последните поданици на доста от тях изключително в пограничните региони. Село след село замира, а неналичието на пътища докара и до необикновената възбрана

Обхваналата българските села безизходност даде нови фрагменти през последните дни. Липсват пътища, опазване на здравето, рейсове, на доста места – вода, за каквито и да е „ обществени придобивки “ дума не може да става. „ Няма пари. Кандидатстваме с планове. Трябва време! “, е обичайното опрощение на общинската или държавна власт. „ Нима? За депутатски заплати постоянно има пари, да се присвоява също се намира време “, яростно отвръщат хората.

В пограничните села от Странджа и Сакар липсва мобилно покритие. Бял дерт? Не, защото по този метод хората не могат да извикат Спешна помощ, в случай че се постанова. Често се постанова, защото съвсем всички са възрастни.

Хората от ружинското село Черно поле са принудени да изминават четири пъти повече километри, надлежно да отделят четири пъти повече време, за отидат до Брусарци на доктор или аптека. Причината – пропаднал в сектори и от години неремонтиран плачевен път. Минават по заобиколния, който точно им удължава разстояние до към 70 километра. Понякога карат и през нивите.

А казусът със здравното обслужване е доста огромен в района. В доста от селата няма доктор. Ако има – пътува, появява се в избрани дни. В цяла община – Грамада, няма записана лекарска процедура, има единствено един филиал (обикалящ доктор). В община Макреш – два филиала.

Но да се върнем към пътищата. Заради пропаднала настилка, още веднъж 70 км – вместо фрапантно по-малко, ще се пътува и в община Елена – към селата Средни колиби и Раювци. Проблемът е от скоро – повече от ясно е, че ще е безкрайно дълготраен.

Така е освен в планинските и селските региони. Жителите на аксаковското село Долище си купиха сами 2 тона асфалт, с цел да асфалтират допотопния им от десетилетия път. След доста настоявания, управата на община Варна, на чиято територия е трасето, в последна сметка реши да се заеме.

На финала оставяме нещастието. 64-годишен мъж от девинското село Брезе умря през тази седмица, откакто кола за спешна помощ не съумя да доближи дома му. Не съумя – тъй като пътят е непристъпен. Лекарският екип отива пеш до болния, само че се оказва, че помощ би трябвало да се окаже незабавно в колата за спешна помощ. В отчаянието си хората (повечето – остарели, жени) стартират през обществените мрежи да търсят кой да го придвижи. Преди да бъде пренесен, индивидът издъхва.

Гробището в село Брезе е на 3 километра от самото село.

Има интервали от годината, в които никой не трябва да умира, тъй като пътят до там е непристъпен.

Източник: Сега