Има нещо гнило в републиката
Николай Шопов
Даа... ние не сме Дания, не сме кралство, нямаме принцове и принцеси, само че това не ни пречи да има нещо гнило в републиката. И не нещо гнило, а прекомерно гнило.
Един от главните въпроси е - има ли същинска народна власт в България? Някой ще каже "е, по какъв начин да няма, като има плурализъм, многопартийна система, определен от народа парламент ". Май, че това са единствените доводи. Един от главните стожери на демокрацията е разделянето на управляващите. В републиката това отсъства. Парламентът е на директно послушание на премиера. Той сменя ръководителя на Народното събрание, той "заповядва " да се отдръпна импортиран законопроект, той подрежда да се трансформират текстовете на законите, той се разпорежда с бюджета, като раздава милиони, на своя глава Народното събрание. Последната "новина " е, че е наредил да се промени лобисткият закон за приватизацията. В речника на ГЕРБ има две думи:
повелявам и подреждам
Заповядва се на кметовете, все едно те не са определени, а са назначени. Къде останаха пълномощията на локалната власт? На българските жители несъмнено им е омръзнало да се приказва за по този начин наречената самостоятелна правосъдна система. И на децата към този момент стана ясно, че такава в България няма. И по какъв начин да има като за прокурори, съдии, членове на Висш съдебен съвет се избират магистрати, които могат да бъдат следени. Колко пъти България беше наказана в Страсбург за неприятно извършени каузи? И не тъй като съдиите са толкоз некадърни, не че няма и такива, само че тъй като по този начин им се подрежда от властта. А плащаме всички ние за това безсрамие.
А какво да кажем за самостоятелната публицистика, за свободата на словото? Наредиха ни на нежеланото 111 място по независимост на словото. На последно място от всички балкански страни. А ние сме членове на Европейския съюз. Но по какъв начин да има самостоятелна публицистика и независимост на словото, като огромна част от медиите са владеене на един човек. По същия метод стои и въпросът с разпространяването на печатните издания. ГЕРБ и огромна част от българските публицисти имат странния табиет да не виждат обстоятелствата, да не търсят истината. Последният подобен случай е с избитите животни в Странджа. Журналистите не питат за какво се е стигнало до тази последна мярка. И не питат вярна ли е тя. Не търсят аргументите за случилото се и каква е ролята на властта. Те търсят има ли провокатори, интервенция на партии, кой кара хората да стачкуват. Това е същото като за записите преди години за "Ало, Ваньо ", "Ти си го избра " и други Тогава никой не проверява правилни ли са тези записи, а всички от властта, прокуратурата и публицисти потеглиха да търсят кой ги бил направил, кой ги бил изнесъл. Може и това да е значимо, само че не е ли по-важно дали те са правилни и какво следва от това.
За каква народна власт може да става въпрос, когато има такава дълбока бездна сред небогати и богати и общественото неравноправие може да стане опасност за националната сигурност на страната. Въпросът с бедността, с ниските заплати и пенсии е един от най-животрептящите в страната. Да сте видели съществени оферти и бурни диспути за решаването му?
Не сте и няма и да видите
Какво предлага държавното управление за решение на казуса с демографската злополука, която е надвиснала над отечеството ни. По всички прогнози на Организация на обединените нации, на Съединени американски щати, на български учени България е изправена пред извънредно понижаване на популацията. И по какъв начин да има решение на тези проблеми, като вицепремиерът, който дава отговор за обществената политика и демографските въпроси, се занима с шума по Черноморието. Човекът очевидно няма нужния потенциал да работи за тяхното разрешаване. Тогава следва разумният въпрос - за какво е на този пост? За да намерим служба на членовете на обединението, с цел да можем до управляваме. А българите кучета ги яли. Да, с такава политика като нищо ще изчезнем.
Изключително огромен проблем за демокрацията в България са ниските управнически благоприятни условия на властта на всички нива. Управляващите нямат тактика за развиването на страната. Администрацията е пропита от корупция и корупционни схеми. Възможностите и знанията на заетите в ръководството са извънредно незадоволителни. Арогантно звучи изявлението, че това са най-хубавите министри. Фактите сочат друго. Какви са опциите на министър Радев? До какво положение е докарано Министерство на вътрешните работи? Невъзможност да залови избягали пандизчии, конфузният случай с Пелов. Няма смисъл да изброяваме, тъй като описът е доста дълъг. Към "компетентността " на министрите да прибавим злополуката с военния хеликоптер и починалите офицери, проблемите с ромите, несправянето с наводненията. Ежедневие са непрекъснатите митинги в разнообразни региони на страната, свързани с натрупващите се и нерешени проблеми. Защо има митинги? Защото ръководещите не виждат проблемите авансово.
Те вървят след събитията
Не могат да се оправят с ръководството на страната. А по какъв начин да се оправят като в администрацията се назначават хора по другарска и партийна линия, без да имат обикновени благоприятни условия, подготовка и познания. По тази причина ГЕРБ не ръководи процесите, а върви след тях. Просто реагира на това, което се случва. Да вземем случая с чумата в Ямболско и Странджанско. Както признават от държавното управление, те са нямали информация за евентуалната опасност от чума. И откакто процесите стават към този момент неуправляеми, се взема най-лесното решение - ликвидиране на животните. За да се успокоят пристрастеностите, се уволняват четирима служители и се изплащат обезщетения, които няма да решат проблемите на локалните хора тъй като стада не се развъждат за ден-два. Кой да мисли за следствията, за поминъка на популацията, за обезлюдяването на цели региони, за убитите очаквания, за унижението, за поруганото достолепие.
За опазването на здравето и образованието са изписани стотици страници и изговорени хиляди думи. И да има промени? От какъв брой години се приказва, че няма медицински сестри. Нима се предлага решение? Не по-добро е ситуацията и с лекарския състав. Излезе статистика, че лекарите над 65 години са повече от тези на 35 години. Да сте чули да се вземат някакви ограничения за решаването на казуса? Може би ще се реши от единствено себе си. Е, няма да се реши. Тогава какво ни чака в опазването на здравето? Най-неприятното е, че се показва липса на човечност и съпричастност. Това пролича при разискването на казуса със скъпите медикаменти и лекуването на онкоболните. Според ръководещите единствено в случай че си богат, ще се лекуваш, другояче умираш. Тогава групата на ГЕРБ в Народното събрание показва невероятна надменност и единствено бурната реакция на обществеността не позволи това нечовешко отношение. А какви ни чака в бъдеще в опазването на здравето при този метод на ръководство? Оставам отговора на читателите.
Не мога да отмина фанфарите за външната политика на ГЕРБ. Особено за европредседателството. Шест месеца в страната не се работеше, за друго не се говореше, с изключение на за това европредседателство. А то пустото не се дава по заслуги, а е на ротационен принцип. Било доста доста сполучливо.
А да сте чули за несполучливо?
Такова няма. А за прехвалената интеграция на Западните Балкани? Нима те се приближиха до Европейски Съюз? Не единствено, че не се приближиха, само че бъдещето им участие след София по този начин се замъгли, че може да настъпи просветление едвам към 2028-2030 година. Външната политика на ръководещите е безредна и неразбираема. Цветан Цветанов споделя, че Русия и Китай са врагове на България. А Бойко Борисов отива в Москва да се моли за газопроводи, откакто по наша нелепост и под непознато въздействие се отказахме от "Южен поток ", "Бургас-Александруполис ". АЕЦ "Белене " ту е мочур, ту е стратегически обект. След това пък в София се прави среща за китайските вложения. Отказва се среща в последния миг с македонския президент, което е извънредно непристойно. А какво да кажем за контракта с Македония? Само общи пожелания без никаква конкретика. Вижте контракта сред Гърция и Македония. Каква голяма разлика при отбрана на националните ползи. За външната политика може се написа доста, както и за приноса на Захариева. Но и това е задоволително, с цел да се разкрие нейната неплатежоспособност и липса на мироглед в тази сфера.
Един от огромните проблеми в България е, че жителите нямат доверие в институциите. И няма по какъв начин да бъде другояче, когато виждат, че в Народното събрание се прокарват лобистки закони без прикриване и притеснение. На предприемачи, свързани с властта, би трябвало да им се опростят 58 милиона лв.. Пари, които би трябвало да влязат в хазната. И този закон се внася от по този начин наречените патриоти. Как да има конкурентност и задгранични вложения, като няма законова сигурност и всеки миг може да се одобри закон, който може да унищожи бизнеса ти. И по какъв начин да вярваш на институциите, когато въпросите се вземат решение подмолно, с другарски сделки, с избрани олигархични кръгове и по телефона. Последният импортиран законопроект е прегледен образец. Гражданите не виждат в страната бранител на ползите им, а я възприемат съвсем като зложелател. Защо?
Примерът с митинга на майките,
които имат деца с увреждания, е индикативен. Вместо задълбочено прозрение в казуса, хуманно отношение те срещнаха цинизъм, недоумение и безчувственост. Премиерът споделя да му се махат от главата, вицепремиерът им се кара, че не би трябвало да се интересуват от цената на билетите за аероплан, тъй като това не било тяхна работа. А не знае ли Валери Симеонов, че жителите имат право да се интересуват от всяко деяние на държавното управление, тъй като то получава заплатите си от техните налози. Представяте ли си в други страни да се случи такова нещо. Ще бъде такова неспокойствие и реакция на жителите, че цялото държавно управление ще си отиде. Но не и в България, където цинизмът на ръководещите и дебелоочието им са достигнали съществени висоти.
И тук си задаваме въпроса "защо "? Отговорът е елементарен. Виновни сме ние, жителите. Кардиналният проблем е нашият пречупен гръбнак, отчаянието, което ни е обхванало, тази безизходност, която ни разяжда и пречупва. Това ни води до безучастие и до пораженско държание и безсърдечие. Ние сме обхванати от политическа леност, от липса на предпочитание за битка, затворени сме в себе си и сме изгубили всякаква ориентировка. Ние сме се трансформирали в стадо, което е готово да бъде тъпкано и мачкано.
Сигурно е, че на България е нужна политическа мощ, която да активизира, да предложи нови хрумвания, правила и безкомпромисност, да поведе жителите, с цел да се излезе от това тресавище, в което сме затънали.
Даа... ние не сме Дания, не сме кралство, нямаме принцове и принцеси, само че това не ни пречи да има нещо гнило в републиката. И не нещо гнило, а прекомерно гнило.
Един от главните въпроси е - има ли същинска народна власт в България? Някой ще каже "е, по какъв начин да няма, като има плурализъм, многопартийна система, определен от народа парламент ". Май, че това са единствените доводи. Един от главните стожери на демокрацията е разделянето на управляващите. В републиката това отсъства. Парламентът е на директно послушание на премиера. Той сменя ръководителя на Народното събрание, той "заповядва " да се отдръпна импортиран законопроект, той подрежда да се трансформират текстовете на законите, той се разпорежда с бюджета, като раздава милиони, на своя глава Народното събрание. Последната "новина " е, че е наредил да се промени лобисткият закон за приватизацията. В речника на ГЕРБ има две думи:
повелявам и подреждам
Заповядва се на кметовете, все едно те не са определени, а са назначени. Къде останаха пълномощията на локалната власт? На българските жители несъмнено им е омръзнало да се приказва за по този начин наречената самостоятелна правосъдна система. И на децата към този момент стана ясно, че такава в България няма. И по какъв начин да има като за прокурори, съдии, членове на Висш съдебен съвет се избират магистрати, които могат да бъдат следени. Колко пъти България беше наказана в Страсбург за неприятно извършени каузи? И не тъй като съдиите са толкоз некадърни, не че няма и такива, само че тъй като по този начин им се подрежда от властта. А плащаме всички ние за това безсрамие.
А какво да кажем за самостоятелната публицистика, за свободата на словото? Наредиха ни на нежеланото 111 място по независимост на словото. На последно място от всички балкански страни. А ние сме членове на Европейския съюз. Но по какъв начин да има самостоятелна публицистика и независимост на словото, като огромна част от медиите са владеене на един човек. По същия метод стои и въпросът с разпространяването на печатните издания. ГЕРБ и огромна част от българските публицисти имат странния табиет да не виждат обстоятелствата, да не търсят истината. Последният подобен случай е с избитите животни в Странджа. Журналистите не питат за какво се е стигнало до тази последна мярка. И не питат вярна ли е тя. Не търсят аргументите за случилото се и каква е ролята на властта. Те търсят има ли провокатори, интервенция на партии, кой кара хората да стачкуват. Това е същото като за записите преди години за "Ало, Ваньо ", "Ти си го избра " и други Тогава никой не проверява правилни ли са тези записи, а всички от властта, прокуратурата и публицисти потеглиха да търсят кой ги бил направил, кой ги бил изнесъл. Може и това да е значимо, само че не е ли по-важно дали те са правилни и какво следва от това.
За каква народна власт може да става въпрос, когато има такава дълбока бездна сред небогати и богати и общественото неравноправие може да стане опасност за националната сигурност на страната. Въпросът с бедността, с ниските заплати и пенсии е един от най-животрептящите в страната. Да сте видели съществени оферти и бурни диспути за решаването му?
Не сте и няма и да видите
Какво предлага държавното управление за решение на казуса с демографската злополука, която е надвиснала над отечеството ни. По всички прогнози на Организация на обединените нации, на Съединени американски щати, на български учени България е изправена пред извънредно понижаване на популацията. И по какъв начин да има решение на тези проблеми, като вицепремиерът, който дава отговор за обществената политика и демографските въпроси, се занима с шума по Черноморието. Човекът очевидно няма нужния потенциал да работи за тяхното разрешаване. Тогава следва разумният въпрос - за какво е на този пост? За да намерим служба на членовете на обединението, с цел да можем до управляваме. А българите кучета ги яли. Да, с такава политика като нищо ще изчезнем.
Изключително огромен проблем за демокрацията в България са ниските управнически благоприятни условия на властта на всички нива. Управляващите нямат тактика за развиването на страната. Администрацията е пропита от корупция и корупционни схеми. Възможностите и знанията на заетите в ръководството са извънредно незадоволителни. Арогантно звучи изявлението, че това са най-хубавите министри. Фактите сочат друго. Какви са опциите на министър Радев? До какво положение е докарано Министерство на вътрешните работи? Невъзможност да залови избягали пандизчии, конфузният случай с Пелов. Няма смисъл да изброяваме, тъй като описът е доста дълъг. Към "компетентността " на министрите да прибавим злополуката с военния хеликоптер и починалите офицери, проблемите с ромите, несправянето с наводненията. Ежедневие са непрекъснатите митинги в разнообразни региони на страната, свързани с натрупващите се и нерешени проблеми. Защо има митинги? Защото ръководещите не виждат проблемите авансово.
Те вървят след събитията
Не могат да се оправят с ръководството на страната. А по какъв начин да се оправят като в администрацията се назначават хора по другарска и партийна линия, без да имат обикновени благоприятни условия, подготовка и познания. По тази причина ГЕРБ не ръководи процесите, а върви след тях. Просто реагира на това, което се случва. Да вземем случая с чумата в Ямболско и Странджанско. Както признават от държавното управление, те са нямали информация за евентуалната опасност от чума. И откакто процесите стават към този момент неуправляеми, се взема най-лесното решение - ликвидиране на животните. За да се успокоят пристрастеностите, се уволняват четирима служители и се изплащат обезщетения, които няма да решат проблемите на локалните хора тъй като стада не се развъждат за ден-два. Кой да мисли за следствията, за поминъка на популацията, за обезлюдяването на цели региони, за убитите очаквания, за унижението, за поруганото достолепие.
За опазването на здравето и образованието са изписани стотици страници и изговорени хиляди думи. И да има промени? От какъв брой години се приказва, че няма медицински сестри. Нима се предлага решение? Не по-добро е ситуацията и с лекарския състав. Излезе статистика, че лекарите над 65 години са повече от тези на 35 години. Да сте чули да се вземат някакви ограничения за решаването на казуса? Може би ще се реши от единствено себе си. Е, няма да се реши. Тогава какво ни чака в опазването на здравето? Най-неприятното е, че се показва липса на човечност и съпричастност. Това пролича при разискването на казуса със скъпите медикаменти и лекуването на онкоболните. Според ръководещите единствено в случай че си богат, ще се лекуваш, другояче умираш. Тогава групата на ГЕРБ в Народното събрание показва невероятна надменност и единствено бурната реакция на обществеността не позволи това нечовешко отношение. А какви ни чака в бъдеще в опазването на здравето при този метод на ръководство? Оставам отговора на читателите.
Не мога да отмина фанфарите за външната политика на ГЕРБ. Особено за европредседателството. Шест месеца в страната не се работеше, за друго не се говореше, с изключение на за това европредседателство. А то пустото не се дава по заслуги, а е на ротационен принцип. Било доста доста сполучливо.
А да сте чули за несполучливо?
Такова няма. А за прехвалената интеграция на Западните Балкани? Нима те се приближиха до Европейски Съюз? Не единствено, че не се приближиха, само че бъдещето им участие след София по този начин се замъгли, че може да настъпи просветление едвам към 2028-2030 година. Външната политика на ръководещите е безредна и неразбираема. Цветан Цветанов споделя, че Русия и Китай са врагове на България. А Бойко Борисов отива в Москва да се моли за газопроводи, откакто по наша нелепост и под непознато въздействие се отказахме от "Южен поток ", "Бургас-Александруполис ". АЕЦ "Белене " ту е мочур, ту е стратегически обект. След това пък в София се прави среща за китайските вложения. Отказва се среща в последния миг с македонския президент, което е извънредно непристойно. А какво да кажем за контракта с Македония? Само общи пожелания без никаква конкретика. Вижте контракта сред Гърция и Македония. Каква голяма разлика при отбрана на националните ползи. За външната политика може се написа доста, както и за приноса на Захариева. Но и това е задоволително, с цел да се разкрие нейната неплатежоспособност и липса на мироглед в тази сфера.
Един от огромните проблеми в България е, че жителите нямат доверие в институциите. И няма по какъв начин да бъде другояче, когато виждат, че в Народното събрание се прокарват лобистки закони без прикриване и притеснение. На предприемачи, свързани с властта, би трябвало да им се опростят 58 милиона лв.. Пари, които би трябвало да влязат в хазната. И този закон се внася от по този начин наречените патриоти. Как да има конкурентност и задгранични вложения, като няма законова сигурност и всеки миг може да се одобри закон, който може да унищожи бизнеса ти. И по какъв начин да вярваш на институциите, когато въпросите се вземат решение подмолно, с другарски сделки, с избрани олигархични кръгове и по телефона. Последният импортиран законопроект е прегледен образец. Гражданите не виждат в страната бранител на ползите им, а я възприемат съвсем като зложелател. Защо?
Примерът с митинга на майките,
които имат деца с увреждания, е индикативен. Вместо задълбочено прозрение в казуса, хуманно отношение те срещнаха цинизъм, недоумение и безчувственост. Премиерът споделя да му се махат от главата, вицепремиерът им се кара, че не би трябвало да се интересуват от цената на билетите за аероплан, тъй като това не било тяхна работа. А не знае ли Валери Симеонов, че жителите имат право да се интересуват от всяко деяние на държавното управление, тъй като то получава заплатите си от техните налози. Представяте ли си в други страни да се случи такова нещо. Ще бъде такова неспокойствие и реакция на жителите, че цялото държавно управление ще си отиде. Но не и в България, където цинизмът на ръководещите и дебелоочието им са достигнали съществени висоти.
И тук си задаваме въпроса "защо "? Отговорът е елементарен. Виновни сме ние, жителите. Кардиналният проблем е нашият пречупен гръбнак, отчаянието, което ни е обхванало, тази безизходност, която ни разяжда и пречупва. Това ни води до безучастие и до пораженско държание и безсърдечие. Ние сме обхванати от политическа леност, от липса на предпочитание за битка, затворени сме в себе си и сме изгубили всякаква ориентировка. Ние сме се трансформирали в стадо, което е готово да бъде тъпкано и мачкано.
Сигурно е, че на България е нужна политическа мощ, която да активизира, да предложи нови хрумвания, правила и безкомпромисност, да поведе жителите, с цел да се излезе от това тресавище, в което сме затънали.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ