Ако утре е война...
Николай Николов
Ако на следващия ден е война, тежко ни и горко! Нямам поради огромната гюрултия, към която НАТО настървено се стреми. Там мащабите са други - от 2016 година насам участващите в блока страни са похарчили 130 милиарда щатски $ за защита, като до 2024 година се планува разноските им да набъбнат до 400 милиарда. На последната среща в Лондон евроатлантиците са решили да признаят галактическото пространство за обособена сфера на водене на бойни дейности, в която да преобладават. Нашата роля в тая компания е спомагателна - пречкаме се в краката на огромните и подвигаме олелия, с цел да сътворяваме заблуда за застрашеност. Можехме да бъдем рационални и да се борим за разведряването на ситуацията в Европа и Близкия изток... Но пък е толкоз радостно да нападнеш в тил с глутницата своите братя и освободители! Иначе, стане ли сходно нещо, ясно е, че ще се изпарим. Дано единствено първите ракети паднат върху празните чутури на нашите политици и клакьорите им!
Стягаме се за световен спор, но какво би се случило, в случай че ни въвлекат в най-обикновена локална войничка - с потреблението на стандартни оръжия и балканска ненавист? Все отново е наивно да се счита, че безпрекословното покоряване на антибългарските сили (съседни и далечни) би осигурило нашата сигурност. Дано не се случва, само че тревожни събития не са невъзможни.
За изтеклото от 10.11.1989 година време обществото възприе незаконната теза, че сме прекомерно слаби, с цел да можем да бъдем самостоятелни. Конституцията бе де факто суспендирана, като я ограничиха с нормите на брюкселското законодателство. Главна цел на вътрешната и външната ни политика стана унищожаването на държавността - в веществен и нравствен проект. Загубата на национална еднаквост докара до неправилна оценка на рисковете. В резултат обръщаме тил на върлите врагове и поради криворазбрана блокова взаимност и материалния интерес на дребна групичка хора търсим илюзорни закани.
Не е известно какво са договорили превратаджиите в София с Турция, само че е реалност, че през декември 1989 година страната капитулира - от този момент никой не се опълчва на провежданата политическа, икономическа и религиозна инвазия у нас. Според мълвата, немските държавни ръководители подписват при встъпването си в служба така наречен Канцлер акт, принуждаващ ги да следват в работата си напътствията на Съединени американски щати. Дали и ние не сме били предадени на тогавашните поробители с сходно споразумение? Другояче не може да се изясни безразличието на нашите и европейските политици към нееднократното издание на карти, на които България е посочена като част от турската територия.
Беззащитните са богати с неприятели и е въпрос единствено на фикция да се откри причина, поради която някой от тях да им посегне. Сценариите са голям брой. Например бандитските кланове стартират война за преразпределяне на сферите си на въздействие. Чиновниците на жълтите павета, които и в този момент не са изключително дейни, не смогват да спрат феодализирането на страната. И някой от съседите на юг, север или запад взема решение да откъсне част от територията ни.
Или в противен случай - по простъпка ръководството попада в ръцете на хора, стремящи се да водят политика на самостоятелност и неутралитет. Това естествено би засегнало нечии ползи и непринудено избухналите " митинги на здравите демократични сили против властническия режим " неизбежно биха довели до навлизането на непознати войски под предлог за попречване на филантропичната злополука.
Конфликтът би могъл да бъде етнически. През 1985 -1989 година страната бе избавена - Варненско, Добруджа, Лудогорието и Родопите останаха наши, само че сетне властта се отхвърли от отговорностите си и позволи основаването на пета колона. В регионите, плътно обитаеми с българи с мохамеданско изповедание, необезпокоявано работят непознати емисари, популяризират се и концепциите на радикалния ислям. Хората биват откъсвани от корена си, втълпява им се, че да си мохамеданин и турчин е едно и също нещо.
Обезлюдяването на провинцията и проектите за разселването на чужденци, нелегално проникнали в Европейски Съюз, са фактори, усложняващи задачата по съхраняването на националната просвета и суверенитета.
Престъпността и слабото правораздаване засягат директно сигурността на страната. Според доклад на Министерство на вътрешните работи, разкриваемостта на закононарушенията през първата половина на 2019 година е едвам 41,9%. Трябва да се подчертае, че статистиката регистрира единствено записаните правонарушения и не всеки път в формалните данни има логичност. През 2016 година вътрешният министър споделя, че у нас работят 424 проведени незаконни групи, макар че през декември 2015-а е оповестено, че те са към 200. Според ГДБОП, през 2017 година са разкрити 107 банди, през 2018 година са разрушени други 121. А мутрите не престават да управляват страната.
В предвоенна конюнктура криминогенната обстановка би се влошила. Значителна част от популацията е съсредоточено в градовете, чиито околности са заети от гета, приютяващи маргинализирани и ислямизирани детайли. Ако тази забравена от страната навалица излезе по улиците, тя няма да се задоволи единствено с разграбването на борсите и супермаркетите, от които зависи съществуването на жителите. Вероятно възможни непознати бойци, настъпващи по автомагистралата към Пловдив и София и десантиралите в Бургас и Варна, ще бъдат посрещани от оживелите като спасители.
Съмнително е, че в сегашните условия може да бъде даден проведен отпор на евентуалния съперник. Няма я базата. Дори жп връзките са в плачевно положение.
Държавата неглижира армията. Населението е необучено за дейности при изключителни обстановки.
Не се води начална военна подготовка.
Отменянето на наложителната военна работа беше закононарушение против страната.
Морално-психологическата резистентност на обществото е слаба.
Неясно е положението на военновременните ресурси.
Няма бомбоубежища.
Не се работи със запасняците, подлежащи на готовност.
В докладите за активността на МО не се приказва за учения за отработване на взаимоотношението с другите държавни органи, гражданската администрация, лечебните заведения, частните организации.
Носят се клюки, че на 14.10.2019 година " Виваком " е била купена от капиталовия фонд " BC Partners ". В подобен случай поражда въпросът за достъпа на МО и Министерство на вътрешните работи до предпазените телекомуникационни линии (преди време те бяха предадени от страната на " Виваком " и се твърди, че силовите ведомства плащали на частника, с цел да могат да ги използват).
От Доклада за положението на защитата и въоръжените сили на Република България излиза наяве, че изпращането през 2017 година на една рота с орязан състав (80 индивида и 18 единици техника) за наблюдаване по българо-турската граница се трансформира в тестване за МО.
Всичко това подухва подозрения, че при вероятно нахлуване единствено тук-там ще зародят огнища на слаба опозиция. Пълномащабни бойни дейности по-скоро биха водели прилежащите нам страни, които неизбежно след нахлуването на агресора ще изискат да заграбят своя дял от нашата територия.
Понастоящем българските въоръжени сили са в сериозно положение. Разходите за защита порастват, само че се бави осъществяването на предпочитаните капиталови планове за рационализация.
Съединенията са недоокомплектовани с персонален състав, като може да се предявят искания към неговото физическо положение и обучение. Техниката е остаряла и амортизирана. Има компликации с материално-техническото обезпечаване. Казват, че не доближават средства дори за муниции - по тази причина стрелби се провеждали най-вече на ученията с интернационално присъединяване (в същото време с продукция на военните ни фабрики се въоръжават ислямски терористи, украинските неонацисти и всякаква сган по целия свят). Съществува корупция.
Съдейки по данните, таванът на оперативна подготовка на висшия ни офицерски състав е на равнище батальон (т.е. дава отговор на тогавашните капитани и майори). Генералските звания се дават като премия за партийна преданост. И тъй като разполагаме с премного паркетни офицери, баталиите за заемане на длъжности в представителствата на НАТО в чужбина са яростни.
Лошо. Пак ни докараха дотук - да оплакваме оголялата българска армия и да хрантутим наши и непознати изедници.
Ако на следващия ден е война, тежко ни и горко! Нямам поради огромната гюрултия, към която НАТО настървено се стреми. Там мащабите са други - от 2016 година насам участващите в блока страни са похарчили 130 милиарда щатски $ за защита, като до 2024 година се планува разноските им да набъбнат до 400 милиарда. На последната среща в Лондон евроатлантиците са решили да признаят галактическото пространство за обособена сфера на водене на бойни дейности, в която да преобладават. Нашата роля в тая компания е спомагателна - пречкаме се в краката на огромните и подвигаме олелия, с цел да сътворяваме заблуда за застрашеност. Можехме да бъдем рационални и да се борим за разведряването на ситуацията в Европа и Близкия изток... Но пък е толкоз радостно да нападнеш в тил с глутницата своите братя и освободители! Иначе, стане ли сходно нещо, ясно е, че ще се изпарим. Дано единствено първите ракети паднат върху празните чутури на нашите политици и клакьорите им!
Стягаме се за световен спор, но какво би се случило, в случай че ни въвлекат в най-обикновена локална войничка - с потреблението на стандартни оръжия и балканска ненавист? Все отново е наивно да се счита, че безпрекословното покоряване на антибългарските сили (съседни и далечни) би осигурило нашата сигурност. Дано не се случва, само че тревожни събития не са невъзможни.
За изтеклото от 10.11.1989 година време обществото възприе незаконната теза, че сме прекомерно слаби, с цел да можем да бъдем самостоятелни. Конституцията бе де факто суспендирана, като я ограничиха с нормите на брюкселското законодателство. Главна цел на вътрешната и външната ни политика стана унищожаването на държавността - в веществен и нравствен проект. Загубата на национална еднаквост докара до неправилна оценка на рисковете. В резултат обръщаме тил на върлите врагове и поради криворазбрана блокова взаимност и материалния интерес на дребна групичка хора търсим илюзорни закани.
Не е известно какво са договорили превратаджиите в София с Турция, само че е реалност, че през декември 1989 година страната капитулира - от този момент никой не се опълчва на провежданата политическа, икономическа и религиозна инвазия у нас. Според мълвата, немските държавни ръководители подписват при встъпването си в служба така наречен Канцлер акт, принуждаващ ги да следват в работата си напътствията на Съединени американски щати. Дали и ние не сме били предадени на тогавашните поробители с сходно споразумение? Другояче не може да се изясни безразличието на нашите и европейските политици към нееднократното издание на карти, на които България е посочена като част от турската територия.
Беззащитните са богати с неприятели и е въпрос единствено на фикция да се откри причина, поради която някой от тях да им посегне. Сценариите са голям брой. Например бандитските кланове стартират война за преразпределяне на сферите си на въздействие. Чиновниците на жълтите павета, които и в този момент не са изключително дейни, не смогват да спрат феодализирането на страната. И някой от съседите на юг, север или запад взема решение да откъсне част от територията ни.
Или в противен случай - по простъпка ръководството попада в ръцете на хора, стремящи се да водят политика на самостоятелност и неутралитет. Това естествено би засегнало нечии ползи и непринудено избухналите " митинги на здравите демократични сили против властническия режим " неизбежно биха довели до навлизането на непознати войски под предлог за попречване на филантропичната злополука.
Конфликтът би могъл да бъде етнически. През 1985 -1989 година страната бе избавена - Варненско, Добруджа, Лудогорието и Родопите останаха наши, само че сетне властта се отхвърли от отговорностите си и позволи основаването на пета колона. В регионите, плътно обитаеми с българи с мохамеданско изповедание, необезпокоявано работят непознати емисари, популяризират се и концепциите на радикалния ислям. Хората биват откъсвани от корена си, втълпява им се, че да си мохамеданин и турчин е едно и също нещо.
Обезлюдяването на провинцията и проектите за разселването на чужденци, нелегално проникнали в Европейски Съюз, са фактори, усложняващи задачата по съхраняването на националната просвета и суверенитета.
Престъпността и слабото правораздаване засягат директно сигурността на страната. Според доклад на Министерство на вътрешните работи, разкриваемостта на закононарушенията през първата половина на 2019 година е едвам 41,9%. Трябва да се подчертае, че статистиката регистрира единствено записаните правонарушения и не всеки път в формалните данни има логичност. През 2016 година вътрешният министър споделя, че у нас работят 424 проведени незаконни групи, макар че през декември 2015-а е оповестено, че те са към 200. Според ГДБОП, през 2017 година са разкрити 107 банди, през 2018 година са разрушени други 121. А мутрите не престават да управляват страната.
В предвоенна конюнктура криминогенната обстановка би се влошила. Значителна част от популацията е съсредоточено в градовете, чиито околности са заети от гета, приютяващи маргинализирани и ислямизирани детайли. Ако тази забравена от страната навалица излезе по улиците, тя няма да се задоволи единствено с разграбването на борсите и супермаркетите, от които зависи съществуването на жителите. Вероятно възможни непознати бойци, настъпващи по автомагистралата към Пловдив и София и десантиралите в Бургас и Варна, ще бъдат посрещани от оживелите като спасители.
Съмнително е, че в сегашните условия може да бъде даден проведен отпор на евентуалния съперник. Няма я базата. Дори жп връзките са в плачевно положение.
Държавата неглижира армията. Населението е необучено за дейности при изключителни обстановки.
Не се води начална военна подготовка.
Отменянето на наложителната военна работа беше закононарушение против страната.
Морално-психологическата резистентност на обществото е слаба.
Неясно е положението на военновременните ресурси.
Няма бомбоубежища.
Не се работи със запасняците, подлежащи на готовност.
В докладите за активността на МО не се приказва за учения за отработване на взаимоотношението с другите държавни органи, гражданската администрация, лечебните заведения, частните организации.
Носят се клюки, че на 14.10.2019 година " Виваком " е била купена от капиталовия фонд " BC Partners ". В подобен случай поражда въпросът за достъпа на МО и Министерство на вътрешните работи до предпазените телекомуникационни линии (преди време те бяха предадени от страната на " Виваком " и се твърди, че силовите ведомства плащали на частника, с цел да могат да ги използват).
От Доклада за положението на защитата и въоръжените сили на Република България излиза наяве, че изпращането през 2017 година на една рота с орязан състав (80 индивида и 18 единици техника) за наблюдаване по българо-турската граница се трансформира в тестване за МО.
Всичко това подухва подозрения, че при вероятно нахлуване единствено тук-там ще зародят огнища на слаба опозиция. Пълномащабни бойни дейности по-скоро биха водели прилежащите нам страни, които неизбежно след нахлуването на агресора ще изискат да заграбят своя дял от нашата територия.
Понастоящем българските въоръжени сили са в сериозно положение. Разходите за защита порастват, само че се бави осъществяването на предпочитаните капиталови планове за рационализация.
Съединенията са недоокомплектовани с персонален състав, като може да се предявят искания към неговото физическо положение и обучение. Техниката е остаряла и амортизирана. Има компликации с материално-техническото обезпечаване. Казват, че не доближават средства дори за муниции - по тази причина стрелби се провеждали най-вече на ученията с интернационално присъединяване (в същото време с продукция на военните ни фабрики се въоръжават ислямски терористи, украинските неонацисти и всякаква сган по целия свят). Съществува корупция.
Съдейки по данните, таванът на оперативна подготовка на висшия ни офицерски състав е на равнище батальон (т.е. дава отговор на тогавашните капитани и майори). Генералските звания се дават като премия за партийна преданост. И тъй като разполагаме с премного паркетни офицери, баталиите за заемане на длъжности в представителствата на НАТО в чужбина са яростни.
Лошо. Пак ни докараха дотук - да оплакваме оголялата българска армия и да хрантутим наши и непознати изедници.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ