За първи път в България: Първият астрономически комплекс
Николай Коперник е роден на 19 февруари 1473 година в Торн, сегашен Торун, в провинция Кралска Прусия в Кралство Полша. Той е най-малкият от четири деца, а от етническа позиция Коперник е на половина германец по майчина линия, само че въпреки всичко се счита за поляк. Никога не се дами и не е известно да е имал деца. Двама епископи на Вармия обаче възприемат връзките му с домашната прислужница Анна Шилинг от 1531 до 1539 година като скандални и го приканват през годините да прекъсне връзки с „ любовницата си “.
Николай Коперник
Николай Коперник е математик и астроном (както и доктор, полиглот, лингвист, преводач, художник, католически свещеник, правист, държавен чиновник, офицер, посланик и икономист), който е и първият ренесансов академик, който предлага хелиоцентричната система – това ще рече, че поставя Слънцето в центъра на Вселената вместо Земята. За първи път той излага своята система в ръкопис от към 40 страници, който се популяризира след 1514 година
„ De revolutionibus orbitum coelestium “ или „ За въртенето на небесните сфери “, най-важното съчинение на Коперник, оповестено малко преди неговата гибел през 1543 година, се счита, че е началото на актуалната астрономия, на Коперниковата гражданска война и на научната гражданска война като цяло. Работата на Коперник подтиква последвалите научни проучвания, трансформирайки се в основен миг от историята на науката.
Създаване на Морската градина във Варна, ок. 1920 година
В централната част на Морската градина в морската ни столица Варна своето място намира Народна астрономическа обсерватория и планетариум „ Николай Коперник “. Тя е астрономически комплекс, който включва обсерватория и планетариум и се появява вследствие на мощния обществен интерес както у нас, по този начин и по целия свят, към галактическата тематика.
Всичко стартира през 60-те години на 20 век. В разнообразни градове на България се образуват групи от запалянковци по космонавтика и астрономия – по този начин през 1960 година се появява и Клубът по астронавтика и астрономия във Варна. По-късно точно този клуб е един от основателите на предлагането ХIII Конгрес на Международната федерация по авиация и астронавтика да се организира в морската ни столица. Събитието се провежда през септември 1962 и въодушевява концепцията за обсерватория.
Малко по-късно се взема решение съществуващата постройка да се промени и модифицира за потребностите на Клуба и през есента на идната година стартира строителство. В процеса на строителството първичните проекти се променят и до постройката е пристроен планетариум със Звездна зала, както и огромна лекционна зала. Комплексът е публично открит на 22 май 1968 година и е формиран от обсерватория, планетариум и махало на Фуко. С решение на Министерски съвет той получава името на полския академик Николай Коперник, а шеф става Николай Петров, който го управлява чак до 1989 година
Първоначалната инсталация в обсерваторията е няколко дребни телескопа, измежду които рефракторен 80/1200 мм и Касерген 150/2250 мм. ри всеобщи наблюдения се употребяват портативни телескопи рефрактори и огромни бинокулярни тръби ТЗК 80/8х. В Планетариума върху полусферичен купол с диаметър 10,5 м проекционен уред Zeiss Kleinplanetarium проектира до 5500 звезди като за в допълнение онагледяване се употребяват и диапроектори. Звездната зала разполага с 80 места и лекции на български, британски и съветски. Нишката на Махалото на Фуко е дълга 17,6 м. и отклоняване в основата към 2 м.
В комплекса се работи в разнообразни посоки като главните са наблюдения и проучване на астрономически обекти и феномени. За тези проучвания се употребява се както наличната инсталация, по този начин и тази на Националната обсерватория – Рожен и на Белоградчишката обсерватория.
Обсерваторията взима присъединяване и в организирането на Националната младежка астрономическа конференция. Извън това е проведен и Младежки астрономически клуб „ Канопус “ за астрономи фенове към самата обсерватория. През 1998 година се провежда и организира Първата национална олимпиада по астрономия в България. Народната астрономическа обсерватория и планетариум връчва и премията „ Николай Петров “ за всеотдайна работа в региона на любителската астрономия.
През 1970 се организира първата Седмица по астрономия като самодейността е на Варненската обсерватория. В нея вземат присъединяване фрагменти от Секция Астрономия при Българска академия на науките, катедра Астрономия на СУ „ Св.Кл.Охридски “, националните обсерватории и членове на младежките астроклубове.
През 1971 година се построява и филиална астрономическа обсерватория в в най-високата част на Авренското плато, на към 35 километра от Варна. Този филиал има постройка, кула с 5,2-метров купол, 50/890 см телескопна система, наблюдателна площадка за метеори и телескопи и камери за правене на снимки на небесни тела и феномени.
През май 1973 в рамките към този момент на Третата Седмица по астрономия, под председателството на заместител ръководителя на Българска академия на науките учен Емил Джаков, се организират тържества и веселби като мотивът е 500-годишнината от рождението на Николай Коперник. По време на Седмицата се организира и заключителния стадий от общобългарското съревнование отдадено на Коперник, а спечелилият е поканен да взе участие в честванията в Полша. Провежда се и научна сесия като отчетите от нея са издадени в специфичен алманах. Проведената първа среща на астрономи фенове сложи началото на годишните Национални юношески астрономически конференции.
В момента част от главните задания на експертите в астрономическата обсерватория и планетариума са да правят наблюдения и проучване на небесни обекти и феномени, да работят с възпитаници и учители от системата на главното и междинното обучение в региона на астрономията, физиката, географията и др, да водят подготовителни курсове за астрономи фенове, да провеждат на Национална младежка астрономическа конференция и да разпространяват астрономията и сродните й науки.
През 2002 година Астрономическият комплекс е реновиран.
